Р Е Ш Е Н И
Е № 262507
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на осемнадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2401 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.109 ЗС, предявени от А.Н.О.
против С.Р.К. и Р. С. К., за осъждане на ответниците да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост по отношение на притежавания от него недвижим имот, а именно: ПИ с
идентификатор № ***, находящ се в гр. ***, като премахнат изградената постройка
с размери: височина – около 2,30 м., широчина – около 4,00 м., дължина – около
5,45 м., с площ от 25 кв.м., находяща се на имотната граница между притежавания
от ищеца имот и имота на ответниците, представляващ ПИ с идентификатор № ***,
премахнат оградата, находяща се в дъното на имотната граница и навлизаща в
имота на ищеца, както и да премахнат поставените брезенти и найлони по цялата
ограда.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на ПИ с идентификатор № ***, находящ се в гр. ***, с площ от 121
кв.м., по силата на договор за замяна на недвижими имот, обективиран в
нотариален акт № ***, а ответниците – собственици на ПИ с идентификатор № ***,
съседен на имота на ищеца. Ищецът излага твърдения, че в дъното на имотната
граница на неговия имот с имота на ответниците, имало изградена постройка,
която се ползвала за месарница. Поддържа, че сградата частично навлизала в
собствения му поземлен имот, като по този начин му пречела да го владее и
ползва по предназначение. Сочи, че за постройката нямало изградени строителни
книжа, нито пък строежът бил търпим; не било налице и изрично писмено съгласие
от ищеца или пък от предходния собственик да изграждането й. По този начин не
били спазени изисквания на чл.31, ал.1, т.2 ЗУТ за минимално отстояние до
границата на УПИ. Ищецът твърди, че изграденият строеж му пречи да упражнява
правото си на собственост, доколкото навлиза от части в неговия имот; използва
се за месарница, която не отговаря на законовите изисквания; има неприятни
миризми от остатъци от кокали и месо; при валежи от дъжд и сняг се стича вода в
имота на ищеца поради липсата на улици и снегодържачи.
Сочи, че на постройката имало изградени два големи прозореца, които гледали към
неговия имот. Излага твърдения, че в дъното на границата на имотите от левия
край на постройката имало поставена телена ограда, която навлизала в имота му.
Сочи, че ответниците били поставили брезенти и найлони върху цялата ограда,
които също му пречели, тъй като закривали видимостта му. Ищецът имал издадено
разрешение за строеж на двуетажна жилищна сграда в имота, за която било
предвидено да се спази изискуемото отстояние от 5 метра от границата със
съседния имот. Предвид навлизането на постройката на ответниците в неговия
имот, за ищеца щяло да остане малко свободно място за използване като двор,
както и нямало да има проветрение между сградите. За
процесната постройка били съставени два констативни акта от Община Пловдив,
съответно констативен акт № *** на основание чл.178 ЗУТ и констативен акт № ***
на основание чл.225а ЗУТ, но не били предприети действия от общината по
премахване на постройката. Поддържа, че неспазването на нормите за минимално
отстояние, предвидени в чл.31, ал.1, т.2 ЗУТ обосновавали основателност на негаторния иск. Предвид изложените твърдения моли за
уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, не е постъпил
писмен отговор от ответниците С.Р.К. и Р. С. К..
С
определение от 05.01.2021 г. като ответник наред с първоначалните ответници е
конституиран С.Р.К., като задължителен необходим другар по иска по чл.109 ЗС.
На новоконституирания ответник е връчен препис от исковата молба, но той не се
е възползвал от правото си да депозира писмен отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК.
С
определение от 29.03.2021 г. Р. С. К. е заличена като страна – ответник по
делото, поради настъпила смърт в хода на процеса на *** Наследници на Р. С. К.
са двамата и *** - С.Р.К. и С.Р.К., които са и ответници по делото, поради
което не се е наложило допълнително конституиране на нови ответници съгласно
чл.227 ГПК.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от нотариален акт за замяна на недвижими имоти №
***, вписан в СВ Пловдив под акт № *** А. Г. С. прехвърля на А.Н.О. Поземлен
имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. *** с площ от 121 кв.м.
От нотариален акт за продажба на
недвижим имот № *** се установява, че Р.С.К. е придобил собствеността по отношение
на ½ идеална част от дворно място, находящо се в гр. ***, с площ от 415
кв.м, представляващо парцел ***, ведно с
построената в имота жилищна сграда. С нотариален акт за продажба на недвижим
имот № *** Р.С.К. придобива правото на собственост по отношение на другата
½ идеална част от имота.
От констативен протокол № ***г.,
издаден от комисия от Община Пловдив, район ***, се установява, че процесната
постройка се ползва в отклонение на издаденото разрешение за ползване, поради
което на основание чл.178, ал.5 ЗУТ е налице основание за започване на административно
производство за забрана за ползване на строежа и прекъсване на захранването му
с електрическа и топлинна енергия, вода и др.
Видно от констативен протокол № ***,
издаден от комисия от Община Пловдив, район ***, в ПИ № ****, адрес: гр. *** е
изградена постройка с площ от около 29 кв.м., разположена на източната част от
имота. Сградата представлява паянтова постройка с ограждащи тухлени стени и
витрини от дограма и стълкопакет. Така извършеното
строителство е направено без необходимите строителни книжа и разрешение за строеж.
Започнато е административно производство по реда на чл.225а, ал.1 ЗУТ за
премахване на незаконно строителство.
Видно от констативен протокол от
08.05.2020 г., издаден от комисия от Община Пловдив, район ***, обект:
стопанска сграда, намираща се в ПИ ****, с административен адрес гр. *** е
премахната доброволно от собственика С.Р.К..
С разрешение за строеж № ****, издадено
от Община Пловдив, район ***, се разрешава на А.Н.О. строеж на обект: двуетажна
жилищна сграда с Нк=7,50 м. в Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в
гр. ****. По делото е представена и строителната документация за сградата. На
скица-виза (л.158 от делото) е обозначена графично сградата, която е предвидено
да се строи в имота на ищеца, като за нея е предвидено отстояние от 5 м от
вътрешната граница с имот с идентификатор № ***, собственост на ответника.
От заключението на СТЕ, изготвено от
вещо лице В.Р., се установява, че вещото лице е извършила оглед на място, при
който се констатира, че процесната постройка с площ от около 25 кв.м. се намира
на имотната граница между имот с идентификатор № ***, собственост на ищеца и
имот с идентификатор № ***, собственост на ответника и същата е съборена, като
са останали само части от нея. Не е съборена една ст.б. колона с размери 30/30/230 см., остатък от тухлен зид с дебелина на зида 30 см.
и дължина 5,30 см. Има монтирана телена мрежа на метални колове с прикрепен с
тел плътен /цветен/ полиетилен. Вещото лице е
остойностила разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на
действията, предмет на иска по чл.109 ЗС – за премахване на постройката,
оградата и брезентите и найлоните по цялата ограда, в размер на 457 лв.
От заключението на СТЕ на вещо лице В.К.
се установява състоянието на процесните имоти по плана от 1994 г. и по
действащата кадастрална карта от 2009 г. и заснетите в двата имота сгради.
Представена е комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлени
имоти с идентификатори № *** и № *** по КК, одобрена със Заповед № **** на ИД
на АГКК и УПИ ****, ****, кв. *** по плана,
одобрен със Заповед № ****, като с черен цвят е означена границата по КК, а със
зелен цвят – границата по регулационен план. По западната, северната и част от
източната граница на ПИ с идентификатор № *** е поставен условен знак за материализирана
ограда. От комбинираната скица е видно, че имотната граница по плана от 1994 г.
между ПИ **** и ПИ **** /обозначена с цифри 1, 5, 2, 4/ и кадастралната граница
по КК между ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № *** /обозначена с
цифри 1,2,3,4/ не съвпадат. Площта, означена с цифри 2, 3, 4, 2 е 1,60 кв.м., а
площта по цифри 1, 3 ,5 ,1 е 0,44 кв.м. При извършен оглед на място вещото лице
е установила, че в имот с идентификатор № *** няма постройка. ПИ с
идентификатор № *** в ограден с телена ограда и платна от брезент. На границата
между т.3 и т.4 има телена ограда и платна. На юг от т.3 и т.4 има следи от
тухлени зидове, като единият е с ширина 0,30 м. и 0,15 м. Тухлените зидове са
на ниво терен. При изслушване на заключението вещото лице пояснява, че в
пространството, означено по цифри 3, 4 и 2 попадат основите на сградата, като
това място се намира в частта от ПИ с идентификатор № *** по кадастрална карта.
Вещото лице изяснява, че регулационната граница от 1994 г. е по точки 1, 5, 2 и
4, а границата по кадастрална карта е по точки 1, 2, 3 и 4, което е видно от
комбинираната скица. Останките от основите на сградата са непосредствено по
границата, която е означена с цифри 3 и 4, на юг от тази граница.
От показанията на разпитаната
свидетелка Р. Е. О., *** на ищеца, се установява, че след завеждане на делото,
през лятото на 2020 г., ответникът е съборил процесната постройка, като от нея
са останали само една колона, както и основите.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
За да се уважи предявен иск с правно
основание чл.109 ЗС, следва да са се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки (юридически
факти), както следва: 1)да е налице смутено право на собственост или ограничено
вещно право на ищеца; 2)действие или бездействие (поддържане на неправомерно
състояние) на ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между
първите две. Ищецът по предявения иск следва да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно
т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и
че спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие
или бездействие), но и че това действие
или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за ползването на
собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС). В някои случаи
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите,
в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът е
осъществил действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат
на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Затова и пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са
лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито
бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца
(в този смисъл решение № 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС).
В случая ищецът
поддържа, че ответниците му пречат да ползва притежавания от него недвижим
имот, като иска да бъдат осъдени да премахнат постройката, находяща се на
имотната граница между притежавания от ищеца имот и имота на ответниците, да
премахнат оградата, находяща се в дъното на имотната граница, навлизаща в имота
на ищеца, както и да премахнат поставените брезенти и найлони по цялата ограда.
За уважаване на всяка една от заявените искови претенции, ищецът следва да
докаже, че ответникът му пречи с поддържане на фактическото състояние, да
упражнява правото си на собственост по отношение на притежавания от него имот,
като му създава за това пречки по-големи от обикновените.
По делото не е спорно, а и се
установява от ангажираните доказателства, че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор № ***, а ответниците са собственици на ПИ с идентификатор № ***.
Двата имота имат обща граница, която е видна от представената по делото скица
(л.16 от делото), както и от комбинирана скица към заключението на СТЕ на вещо
лице К. – л.184 от делото. Установява се по безспорен начин, че към датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.02.2020 г. в ПИ ****, включен в УПИ ****,****, ****, кв. *** по плана на ****, с адрес: гр. ***,
е била изградена стопанска постройка по границата с имота с ищеца с
идентификатор № ***, която се е ползвала за магазин. За процесната постройка
през 2013 г. е започнато административно производство по реда на чл.178, ал.5 ЗУТ за забрана за ползване, а през 2017 г. с констативен акт № *** е започнато
административно производство по реда на чл.225а ЗУТ за премахването на
незаконно строителство. В хода на делото постройката е частично премахната,
като са останали части от нея, а именно – една стоманобетонна колона с размери
30/30/230 см., остатък от тухлен зид с дебелина 30
см. и дължина 5,30 см. – така заключението на вещо лице В.Р.. Ответниците не
оспорват, че отстраняването на по-голямата част от сградата е след завеждането
на делото, а този факт се доказа и от ангажираните гласни доказателства.
Въпреки това обаче, се доказа, че основите на сградата все още са налице, като
част от тях навлизат в имота на ищеца. В този смисъл е заключението на вещо
лице К. по изслушаната СТЕ, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. От комбинираната скица е видно, че
границите на имота на кадастрална карта минават по черните линии, като на юг от
точки 3 и 4 на терена има следи от тухлени зидове, които навлизат в имота на
ищеца и които са отразени на снимки, приложение към експертизата. Посочените
основи, макар да са с минимална височина и да са почти на нивото на земята,
представляват конструктивно част от сградата, и навлизат в границите на имота
на ищеца. Самият факт, че част от сграда, собственост на ответниците, навлиза в
имота на ищеца, обосновава преченето по смисъла на чл.109 ЗС. В този смисъл са задължителните
разяснения, дадени с ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Поради това първият
предявен иск следва да се уважи, като ответниците бъдат осъдени да премахнат
основите от тухлени зидове и стоманобетонната колона от постройката, построена
на границата между ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***, които
навлизат в собствения на ищеца ПИ с идентификатор № ***, на юг от линията по
точки 3-4 на комбинирана скица към заключението на СТЕ на вещо лице В.К. на
л.184 от делото.
По отношение на другите два негаторни
иска за осъждане на ответниците да премахната оградата, находяща се в дъното на
имотната граница, както и да премахнат поставените брезенти и найлони по цялата
ограда, съдът намира същите за неоснователни. Не се установи по делото
оградата, чието премахване се иска, да навлиза в имота на ищеца. Напротив, от
заключението на СТЕ на вещо лице К. се установи, че ПИ с идентификатор № *** е
ограден с телена ограда и платна от брезент, както и че на границата между
точки 3 и 4 има телена ограда и платна. Оградата обаче не навлиза в имота на
ищеца, а е по границата между двата имота. Не се доказа да е налице пречка за
ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на притежавания от
него имот, която да е породена от поведението на ответниците или поддържането
на противоправно състояние във връзка с оградата.
Същото важи и досежно брезентите и найлоните, поставени на оградата. Последните
не ограничават ищеца да ползва имота си съобразно предназначението му, в това
число и да реализира строителството, за което се е снабдил със строително
разрешение. Поради това исковете за осъждане на ответниците да премахнат оградата
и брезентите и найлоните следва да се отхвърлят като неоснователни.
По
разноските:
При
този изход право на разноски имат и двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК
право на разноски има ищецът съразмерно с уважената част от исковете. Уважен е
един от трите предявени негаторни иска, поради което ищецът има право на
разноски до 1/3 от сторените разходи. Видно от списъка по чл.80 ГПК – л.264 от
делото, ищецът е направил разноски за ДТ и депозит за вещо лице в размер на
общо 300 лв., от която сума ще се присъди сумата от 100 лв. Претендира се и
адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. По делото обаче не се доказа да
е заплатена сумата от 1500 лв. за адвокатски хонорар, а сумата от 1000 лв.,
видно от договор за правна защита и съдействие от 03.02.2020 г. – л. 18 от
делото. От тази сума в полза на ищеца ще се присъди сумата от 333,33 лв. Следва
да се отбележи, че по делото е представен още един договор за правна защита и
съдействие – л.263, който е с идентично съдържание като първоначално
представения, с изключение на размера на договорения хонорар, както и липсата
на дата на втория договор. Съдът кредитира първия представен договор на л.18 от
делото, с който е уговорен размерът на адвокатския хонорар, предвид наличието
на дата в него. От втория договор не става ясно дали сумата от 1500 лв. е
уговорена като допълнителен хонорар или за цялостна защита в производството, а
ако е второто, то не би било дължимо от ответниците предвид наличието на вече заплатено
възнаграждение. Ответниците на основание чл.78, ал.2 ГПК също имат право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно 2/3 от сторените
разноски. По делото обаче не се доказа да са сторени реални разходи. Видно от договор
за правна защита и съдействие от 14.05.2020 г. – л.81 гръб от делото, сключен
между С.Р.К. и процесуалния му представител адв. Х., е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., което е уговорено да се плати до 30.11.2020
г. По делото обаче няма представени доказателства за реалното заплащане на
хонорара, поради което няма как същият да се присъди.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
С.Р.К., ЕГН: **********, адрес: *** и С.Р.К., ЕГН: **********, адрес: ***,
по предявения от А.Н.О., ЕГН: **********,*** иск с правно основание чл.109 ЗС, да преустановят
неоснователните действия, с които пречат на ищеца да упражнява в пълен обем
правото си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор № ***, находящ се
в гр. ****, като премахнат за своя
сметка частите от основите от тухлени зидове и стоманобетонната колона от
постройката, построена на границата между ПИ с идентификатор № *** и ПИ с
идентификатор № ***, които навлизат в собствения на ищеца ПИ с идентификатор № ***,
на юг от линията по точки 3-4 на комбинирана скица към заключението на СТЕ на
вещо лице В.К. на л.184 от делото, която приподписана
от съдията се счита за неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.Н.О., ЕГН: ********** против С.Р.К., ЕГН: ********** и С.Р.К.,
ЕГН: ********** искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците
да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищеца да упражнява
в пълен обем правото си на собственост по отношение на ПИ с идентификатор № ***,
като премахнат за своя сметка оградата, находяща се в дъното на имотната
граница и навлизаща в имота на ищеца с идентификатор № ***, както и да
премахнат поставените брезенти и найлони по цялата ограда.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Р.К.,
ЕГН: ********** и С.Р.К., ЕГН: ********** да заплатят на А.Н.О., ЕГН: **********
сумата от 433,33 лв. (четиристотин тридесет и три лева и тридесет и три
стотинки) – разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.