№ 339 15.11.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Елена
Драганова
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 733 по
описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Л.Р.И. ***,чрез
пълномощника адв.Ч. срещу Наказателно
постановление № 19-1253-001653/ 16.01.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на
жалбоподателя на основание чл.179 ал.2
пр.1-во от ЗДвП е наложена глоба от 200 лв.,на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба от 300 лв. и на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца .В подадената жалба се
релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила . Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното наказателно
постановление на Началника на Сектор ПП
при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,не се явява, като чрез пълномощника си по делото – адв. Т. Ч. ,
заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива аргументи за
нейната основателност.
Административнонаказващият орган -
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 30.12.2018 г. служителите на сектор ПП към ОД на МВР –Хасково - св.И.Н.К.
и Т.И.П. / и двамата изпълняващи
длъжността „мл.автоконтрольори” /,въз основа на получен сигнал били изпратени на
ПТП , станало на третоклесен път №5074 в посока от с.Книжовник за гр.Хасково между лек автомобил "Фолксваген **** "
с ДК******,управляван от жалбоподателя Л.Р.И. и лек автомобил "Тойота ****" с
рег.№****** . При пристигането им
местопроизшествието било запазено
от участниците в него, като двата автомобила не били преместени от
платното за движение . Контролните органи установили, че жалбоподателят
като водач на лек автомобил "Фолксваген **** "
при навлизане в с.Книжовник от с.Жълти бряг , на ляв завой губи контрол над управляваното МПС, навлиза в
насрещната лента на платното за движение
,вследствие на което удря странично
лекия автомобил „******“ ,който
от удара се завърта странично на пътното платно ,причинявайки ПТП с материални щети. По превозното средство, управлявано от жалбоподателя ,
щетите от удара били в областта на
предна лява част ,а по другото МПС щетите от този удар били
странично в дясната му част/протокол да
ПТП и снимков материал към него/ .Според
свидетеля по акта Т.П. жалбоподателят
не отрекъл пред контролните органи ,че
е управлявал автомобила ,в района на местопроизшествието , и въпреки
че не признал вината си ,не изложил различна от приетата по долу причина за станалото ПТП. Въз
основа на обясненията на участниците в ПТП ,разположението на
автомобилите и щетите по тях , св.И.К. приел, че
жалбоподателят е управлявал
лекия автомобил поради несъобразена с скорост,реализирайки по този начин ПТП с материални щети.След устаяновяване
причината за ПТП жалбоподателят бил поканен от контролните органи да бъде тестван с техническо средство за
употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал проверка за употреба на алкохол с
техническо средство ,както и даде кръвна проба за изследване . При направена
справка с таблет в масивите на МВР се установило,че
жалбоподателя е лишен от право да управлява МПС. С оглед на тези констатации, на същата дата и в негово присъствие бил съставен от св. И.К. Акт за установяване на административно
нарушение, серия Д, № 801207 за
нарушения по чл.20 ал.2 ЗДвП ,чл. 150а
ал.1 ЗДвП и по 174,
ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за
установяване на административно нарушение, без да впише обяснения или
възражения по него, в съответната за това графа и на същата дата получил екземпляр
от него, според отразеното в приложената разписка. В хода на проверката от св.И.К.
бил издаден
талон за медицинско изследване № 0043088, в който бил отразен отказа на нарушителя да му
бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол,както и
отказа му да даде кръвна проба. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок от съставянето му.При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание и е наложил процесните
административни
наказания.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели
. Съдът кредитира показанията на свидетелите И.К. и Т. П. относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се в хода на
полицейската проверка при констатиране
на нарушенията , констатациите относно
поведението и действията на жалбоподателя
и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива .
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Според чл.20 ал.2 от ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.съгласно чл.179 ал.2 от ЗДвП който поради
движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Разпоредбата
на чл.150а ал.1 от ЗДвП предвижда,че за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс
и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.Според
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП наказва се с
глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му
за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;
Съгласно разпоредбата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм. и доп., бр. 51
от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от 2 години и глоба 2000 лв. Следователно, деянията , за които на
жалбоподателя са наложени административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
В конкретния случай, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е
възползвал. Процесният акт
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на
свидетели, пряко участвали в установяване на описаните в него нарушения и
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити.Следва
да се отбележи, че в АУАН достатъчно
ясно е описано
нарушеното правило за движение по
пътищата от страна на жалбоподателя
, обстоятелствата, при които е извършено
,като е посочена и законовата разпоредба, за която се твърди, че е виновно нарушена. Не е налице
противоречие или неяснота между
твърдяните нарушения ,описани в обстоятелствената
част на АУАН и посочените като
съответстваща им нарушени законови норми , което да препятства възможността да се разберат
извършените нарушения. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган,
съгласно т. 2.11 от приложената по делото Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са формата и редът за издаването
му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
По отношение на нарушението по
т.1 от НП . Предвид събраните в настоящото производство писмени и гласни
доказателства-по несъмнен начин се
доказа, че жалбоподателят като водач на МПС
е извършил нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП . Горният извод се налага от анализа на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, изцяло
потвърждаващи констатациите в
акта за административно нарушение относно
фактите от значение за делото. В показанията си свидетелите по акта К. и П. са категорични ,че жалбоподателят И. е
лицето, управлявало
автомобила към момента на
ПТП ,което установили
на база собствените му твърдения
,както и че причина за
станалото ПТП е движението
с несъобразена скорост ,на
което указвали местоположението на автомобилите,участници в ПТП и констатираните
щети по тях . В този смисъл, съдът приема за доказан възприетия от
контролните органи механизъм на
ПТП ,който не бе
оборен в хода на съдебното следствие. В съответствие с материалния закон
извършеното нарушение е квалифицирано
като такова по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП: Водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността
на движението. Същевременно самият състав на нарушение е този по чл. 179 ал. 2 предл.1-во от ЗДвП/според редакцията
,действаща към момента на нарушението/ : "Наказва се с глоба от 100
до 200 лв. водач, който: поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие.Нормата на чл. 20 е обща и изисква общо съобразяване с
особеностите на пътната обстановка и се
прилага, когато не е нарушена друга специална норма от закона. В крайна сметка
нарушената норма е тази по чл. 20 ЗДвП
(несъобразена скорост). В този
случай се изисква освен твърдението за
несъобразена скорост, констатиращият орган да е направил и посочил констатации
за всички характеристики на пътната обстановка и движението на
процесния автомобил, именно с оглед доказване на първото твърдение. Следва да се посочи, че тези факти са
намерили отражение в обстоятелствената
част на акта за административно нарушение
и в НП и се потвърдиха от показанията на свидетелите по акта П. и К. . При определяне на наказанието за нарушението ,наказващият орган е наложил
наказание на основание чл.179
ал.2 от ЗДП, в максималния предвиден от закона размер –глоба от 200 лв. Не са ясни обаче съображенията на
наказващия орган затова, с което не е изпълнил задълженията си по чл.83 ал.2,
вр. ал.1, вр. чл. 27 ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН, при определяне размера на
санкцията. Ето защо, съдът намира, че размерът на наложеното на жалбоподателя наказание глоба следва
да се намали
до законоустановения минимум , като размера на
глоба вместо 200 лв. бъде 100 лв. С оглед на гореизложеното съдът, счита,
че в тази част НП следва да бъде изменено.
По т.2 от НП
актосъставителят, а след него и
АНО са квалифицирали деянието, вменено на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която е наказващата норма, но
също така в диспозицията си съдържа състава на административно нарушение от гледна точка характеризиращите го от
обективна страна признаци. В случая не е налице разминаване при описание на
изпълнителното деяние в АУАН и това в НП,нито са допуснати твърдяните в жалбата пороци в реквизитите на двата акта. Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП урежда три способа,насочени към проверка на водачите на МПС за употреба на алкохол . В потвърждение е и законовото положение, че възприемането на показанията на
техническото средство/ от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от
несъгласието на жалбоподателя да съдейства било за изследване с доказателствен анализатор или да
се подложи на медицинско изследване . Налага
се субсидиарния характер на този подход /чрез
техническо средство / за установяване употребата на алкохол и той следва от анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози,
издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и
Министъра на правосъдието и от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Всъщност, редакция на
нормата на чл. 3а, т. 1 от цитираната
наредба сочи на извода на така
предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след
като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо
средство е основание употребата на
алкохол да се установява с
доказателствен анализатор или с
медицинско изследване. Такова изследване
по делото обаче, също не е изпълнено и то поради отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба,
въпреки че е приел талона, издаден му за медицинско изследване.
Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се
в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,при наличие на твърдения за такова в съставения АУАН и
повдигнато съответно административно-наказателно обвинение. Съдът намира, че от свидетелските показания,
събрани в хода на съдебното следствие може да се направи категорично извода, че
към момента на извършената проверка от контролните органи и констатиране на
нарушението жалбоподателят е управлявал лекия автомобил Фолксваген ****".Показанията
на свидетелите по акта, осъществили процесната проверка по ЗДвП, са логични и
безпротиворечиви и кореспондират с
писмените доказателства по
делото, поради което съдът им дава пълна вяра и по другия основен детайл от фактическата
обстановка ,че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употреба на алкохол,както и да даде кръв за
изследване . В този смисъл безспорно се установи, че констатираното в АУАН
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП е консумирано виновно от лицето,
посочено като нарушител . Жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна
страна фактическия състав на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , поради което законосъобразно е
санкциониран на основание горепосочената разпоредба. При определяне на
административното наказание за нарушението, наказващият орган не е излязъл от
рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкции в пределите,
предвидени от закона: глоба от 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца.Горното налага атакуваното НП за нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП да бъде потвърдено.
Нарушението по т.3 от НП
е квалифицирано по чл. 150а ал.1 от ЗДвП в съставения АУАН, след като актосъставителят е
вписал, че водачът управлява процесното моторно превозно средство ,след като е "лишен
от право да управлява МПС“, без да конкретизира какво има предвид и по този
начин е допуснал неконкретност при
описание ва фактическите обстоятелства
по извършване на това нарушение . Същите обаче се засилват след взаимовръзка с последващото изявление на
наказващия орган в НП , че деянието при същите очертани фактически твърдения,
възпроизведени от съставния АУАН се изразява вече в управление на моторно
превозно средство, без да притежава СУ
на МПС,валидно за категорията ,към която спада управляваното МПС и така по недопустим начин е въвел нови
фактически твърдения за пръв път едва със санкционния акт. Безспорно установен
факт от приложената към АНП справка за
нарушител ,е че свидетелството за правоуправление на жалбоподателя е било с изтекъл срок на валидност ,т.е. в случая наказаното лице е било в
хипотезата на такова без правоспособност. Неправомерното управление на моторно
превозно средство от физически лица, непритежаващи съответно свидетелство за
управление се санкционира от нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Целта обаче на административните
наказания в т.ч. и на лишаването от право да
управлява МПС е да се отнеме възможността наказаното лице да упражнява
придобито от него право, но налагането на такова наказание се различава от управлението на МПС от неправоспособно лице и
за тези различия, макар да водят до загуба на правоспособност за определен
период от време, следва да се държи сметка. Нещо, което не е съобразено в хода на административно-наказателното
производство от контролните органи и АНО ,сочейки че жалбоподателят е "лишен от право да управлява МПС ", а
след това вписвайки, че всъщност нарушението
се изразява в управление на моторно превозно средство, без да се притежава
СУ на МПС,валидно за категорията ,към която спада управляваното МПС . За
тези различия, както и за различията, когато се управлява МПС без водачът да
притежава необходимата правоспособност и случаите в които се управлява МПС от
водач,който е лишен от това право по административен ред и законодателят е
визирал различни хипотези в санкционната норма по чл. 177 от ЗДвП - т. 1 и т. 2, доколкото наказанието се следва
не общо при управление на МПС без необходимата правоспособност, а в ясно
диференцирани хипотези, в които се е стигнало до такова положение в правната
сфера на наказаното лице, е било необходимо да се прокара разграничение и от
актосъставителя, и от наказващия орган. Тоест водачът може да бъде
неправоспособен към момента на деянието на различно основание и отделните
основания следва да се отграничават,
след като законодателят е прокарал такова разграничение и в самата
административно-наказателна разпоредба с предвиждане на различни възможни хипотези:
водачът да управлява МПС без въобще да притежава съответното свидетелство за
управление или да притежавал такова, но то да е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, които хипотези са предвидени
като алтернативи и се изключват една друга, както различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП - когато е бил лишен от право по съдебен или
административен ред. Следователно, наказващият орган в обстоятелствената част
на наказателното постановление следва да се ангажира с ясни и конкретни твърдения,
за които се явява относимия и приложим законов текст ,посочен от него, а след
това трябва да докаже и тези твърдения.На практика ,като резултат
се е стигнало до противоречие между описание на нарушението, посочената
като нарушена норма на ЗДвП и административно-наказателната разпоредба, въз основа
на която е наложено административното наказание. Тези съображения съставляват и основание за отмяна на НП в тази
му част.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1253-0001653/16.01.2019 г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково ,в частта на
наложеното на Л.Р.И. *** на основание чл.
174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП административно
наказание – „Глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца.
ИЗМЕНЯ
НП в частта на наложеното на основание чл.179 ал.2 пр.1-во от ЗДвП наказание глоба ,като НАМАЛЯВА размера и от 200 лв. на 100 лв.
ОТМЕНЯ
НП в частта на наложеното на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП
наказание глоба от 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.