О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ / 2013 година, гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
На двадесет и първи
февруари през две хиляди и тринадесета година
В закрито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.М.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : Д.А.
В.А. -И.
Като разгледа
докладваното от съдия П. М. НОХД № 831
по описа на ВОС за 2009 година за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 68 ал. 6 от НПК.
С искане Вх. № 5826
депозирано на 20.02.2013г. в 15,41ч. във ВОС от адв. Б.Б., защитник на подс. И.С.
по НОХД №****/**г. на ВОС се моли за отмяна
на наложената на подсъдимия мярка за процесуална принуда “забрана за напускане
пределите на Р. Б.” и да му се разреши
да напусне страната ( вероятно се има предвид в условията на алтернативност ),
за което прилага писмо покана от Член на Е. ридневно
посещение в периода 5 - 7 март 2013г. в Европейския парламент, Б., Б. за среща с комисии
-подробно изброени, както и с други членове на парламента.
Твърди се, че подобни официални посещения в
европейските институции на лица, срещу които тече наказателно производство са
практика и това било изрично посочено в поканата и че никога не е имало
основание да се счита, че подсъдимия може да се укрие с цел избягване на
наказателна отговорност.
Искането е неоснователно.
Действително по отношение на подс. С. е взета
мярка за процесуална принуда “забрана за напускане пределите на Р. Б.”, доколкото е бил привлечен за тежко умишлено престъпление по смисъла
на чл. 93 т. 7 от НК с предвидено наказание от 5 до 15 години лишаване от
свобода.
Макар, че съдът за разлика от защитата не
открои подобно изрично посочване в писмото, то независимо от това следва
да се посочи, че към момента е налице висящо наказателно производство с
постановена и спрямо подс. С. (не влязла в сила) първоинстанционна присъда с наложено
на осн. чл. 321 ал. 3 т. 1 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК наказание лишаване от
свобода за срок от десет години. Определено, явяващо се тежко умишлено
престъпление според законодателя на Р. Б. и с оглед
висящността на наказателно производство ( както и приема въззивен съд в
предходно обжалване ) не е налице неотложна нужда за даване на разрешение
подсъдимия да напусне страната, а и още повече да е основание за отмяна на
наложената му ограничителна мярка “забрана за напускане пределите на Р. Б.”.
В този смисъл искането не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното и
на основание чл.68 НПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Б.Б. от ВАК защитник на подс. С.
по НОХД № ***/09г. по описа на ВОС за
отмяна на наложената на подс. И.С.С.
мярка за процесуална принуда “забрана за напускане пределите на Р. Б.”, алтернативно - даване на разрешение да напусне страната.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба и частен протест в 7 – дневен срок от връчването на
преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: