Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е въззивно, и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба от Н. Я. К. – гр. В.Т. чрез адв. М.Н. против решение № ... от ...2011г. на В. районен съд по гр. дело № ... по описа за 2010г., с което на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД Великотърновски районен съд е осъдил К. Т. Ч. да заплати на Н. Я. К. сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП на ...2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ...2009г., до окончателното й изплащане, както и сумата 120 лв. разноски по делото. За разликата от присъдените 10 000 лв. до претендираните общо 20 000 лв., искът е отхвеърлен като неоснователен и недоказан. К. Т. Ч. е осъден да заплати по сметка на ВТРС държавна такса в размер на 400 лв. Недоволен от решението е останал Н. Я. К.,който обжалва решението в отхвърлителната му част, като претендира обезщетение в размер за разликата от 10 000 лв. до 20 000лв. Излага се съображение, че в отхвърлителната част решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че ВТРС не е отчел характера, степента и интензитета на претърпените от него болки и страдания от причинената телесна повреда, както и възможността от появата на усложнÕния във времето. Излага доводи, че е причинено увреждане на мозъка, за което е било и необходимо провеждането на дълго лечение. Посочва се, че следва да бъде отчетена и законодателната промяна в КЗ където законодателят е увеличил минималните застрахователни суми по застраховка „ Гражданска отговорност” В срока по чл. 263 не е постъпил отговор от ответната страна. Постъпила е жалба от К. Т. Ч. чрез адв. Д.Д. против решение № ... от 25.10.2011г. на В. районен съд по гр. дело № ... по описа за 2010г. Счита, че решението е неправилно и несъобразено с фактическата обстановка, приетата съдебно- медицинска експертиза и показанията на свидетелите. Посочва, че несъобразявайки се с доказателствата по делото определения размер на обезщетението е прекалено висок. Твърди, че не е взето предвид имущественото състояние на Ч.. Излага доводи, че неправилно районният съд е кредитирал свидетелските показания относно обстоятелството, касаещо възстановителния период на К.. Предвид противоречието им с приетата по делото съдебно-икономическа експертиза жалбоподателят инкорпорира становище, че следва да бъде ценено заключението на съдебно- медицинската експертиза, доколкото същото е изготвено от компетентни лица. Предвид изложенията във въззивната жалба, настоящата инстанция прима, че жалбата е насочена срещу осъдителната част на първоинстанционното решение. В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от ответната страна. В съдебно заседание жалбоподателят К. не се явява, явява се процесуалния представител М.Н.. Жалбоподателят Ч. не се явява. Жалбоподателят К. чрез адв.Н. поддържа жалбата и излага съображения за нарушение на материалния закон, в частност чл. 52 ЗЗД и несъобразяване на доказателствата от страна на районния съд. Посочва, че жалбата на Ч. е неоснователна и недоказана, за което излага съображения. При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна: Пред първа инстанция е предявен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нанесена средна телесна повреда. В исковата молба се посочва, че на ....2009 година в град В., на улица В. Л. до дом № ... при управление на собствения си лек автомобил марка „Ситроен Х2” с рег. № ...ВА, ответникът Ч. нарушил правилата за движение чл. 20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл. 119,ал.1 ЗДвП при преближаване към пешеходната пътека не пропуснал стъпилия или преминаващия по нея пешеходец Н. Я. К., не намалил и не спрял управляваното от него моторно превозно средство. Вследствие на удара на К. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота му.Проведеното разследване установило, че виновен за ПТП бил управляващият лекия автомобил водач, като по време на досъдебното производство било повдигнато обвинение срещу него за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.1, б.”а”, пр.2, вр. ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК. С определение от 29.06.2010г. по НОХД №.../2010г. на ВТРС било одобрено споразумение, с което ответникът се признал за виновен и му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 НК за срок от три години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, като на основание чл.300 ГПК това определение е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деяниено, неговата противоправност и виновността на дееца. След катастрофата К. бил транспортиран до Спешното отделение на болницата в гр.В., където му била оказана спешна медицинска помощ и му били направени изследвания, от които компютърната томография установила контузионни огнища – наличие на кръв в лявата половина на мозъка, което наложило да бъде приет по спешност в Неврохирургичното отделение на болницата, където провел тежко и продължително лечение, продължило след това и в домашни условия, където ищеца/ жалбоподател/ бил дълго на легло, било необходимо да бъде обгрижван от билизките си. В резултат на увреждането се появили смущения в паметта и говора му, движенията му станали забавени, изпитвал главоболие, шум в ушите, световъртеж, чувствал се подтиснат. Продължавал и към момента да пие лекарства и да ходи на медицински прегледи и изследвания, както и да изпитва силни болки в областта на главата, често му се виело свят, чувствал се подтиснат емоционално и нестабилен при движение, говора му бил забавен, смущенията в паметта му се запазили. Пред районния съд е допусната и изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза, според заключението на която, след осъщественото адекватно консервативно лечение, ищецът е изписан клинично подобрен, в добро общо състояние, ясно съзнание,адекватен и ориентиран, без огнищна и общомозъчна неврологична симптоматикa. Според вещите лица – невролог и психиатър, обичайния срок за възстановяване при подобни травми е 3-4 месеца и няма документални данни за провеждано продължително поддържащо лечение след травмата/ липсват представени рецепти, няма отбелязани медикаменти в РК/. При извършения преглед от експертите не се устаноява наличие на отпаден двигателен дефицит и други отпадни неврологични симптоми, не се отчита отклонение и от нормата при психичния статус. Непостоянното главоболие може да се приеме като хронично посттравматично, а наличния дискретен паметов дефицит не може да се приеме в пряка причинно следствена връзка с преживяния инцидент. В съдебно заседание са изслушани вещите лица.Д-р Н. посочва, че е предсатвен болничен лист за 130 дни, други болнични не са издавани, не са предсатвяни данни за друго лечение. Д-р М. посочва, че пациета има паметов дефицит, който не може да се свърже със сигурност с настъпилото ПТП, може да се дължи на възраста на пострадалия. Може и да се получи епилепсия, но не може да се каже със сигурност.Възстановителният период е до половин година, претърпяното ПТП може да доведе до дезориентираност, но това е овладяно и пострдалаият е изписан в пълно съзнание и адекватен. Вещото лице Н. констатира, че следва да се обсъжда изписаната епикриза при изписването, а именно че липсва неврологичен дефицит, което за д-р Недялков означава, че лечението е имало резултат. От документите прието по делото като писмени доказателства и в частност предсатвената епикриза при изписването е видно следното. Обективният статус на пациента К. е добро общо състояние, афебрилен, ясно зънание, адекватен,ориентиран. Няма общо мозъчна и огнищна неврологична симптоматика. В съдебно заседание пред районен съд е разпитан св.Р. Р. - стар приятел на К., който посочва състоянието му след инцидента. Твърди, че пострдалият не помнел инцидента, помнел само, че е паднал и си е ударил главата. Св. Р. посочва, че продължил да посещава К. в дома му и след изписването от болничното заведение. К. лежал, като при разговор с него св. Р. констатирал, че не помни.Твърди, че към настощия момент К. не е адекватен и забравя. Твърди, че след изписването му при него е имало постоянно човек.Има лоша ориентация и памет. Преди инцидента такива проблеми не е имал. Св.И. е съседка на К., видяло го е след инцидента в болницата.Посочва, че жена му и дъщеря му са го гледали. В началото не се е хранил говорил е бавно и е забравял. Преди инцидента, той е бил много деен човек. Св. К. –съпруга на пострадалия, посочва, че когато К. чете вестници не може да възпроизведе какво е чел. След изписването от болницата винаги е бил гледан или от нея или от дъщря си.Не се е сещал дори да отиде до таолетна, забравял е много, дори къде е тоалетната, постепенно си е оправил говора, движеняита му са забавени. Преди инцидента е бил много деен човек и не му се е налаголо да приема лекарства. След инцидента е приемал медикаменти до месец август, след което е започнал приема на лекарства на билкова основа.Сега има проблеми с кръвното. Преди инцидента е работилл като Охрана сега не е в състояние да полага труд. Преди е карал кола, но към настоящия момент не може. СÔ.В. Ч.- майка на ответника заявява, че видяла ишеца в хранителен магазин в кря на 2009г., пазарувал със съпругата си. Предвид събраните по делото галсни и писмени доказатеслтва ВТОС намира, че по делото е установена следната фактическа обстановка. На ...2009 година в град В., на улица В. Л. до дом № ... при управление на собствения си лек автомобил марка „Ситроен Х2” с рег. № ...А, ответникът Ч. нарушил правилата за движение чл. 20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл. 119,ал.1 ЗДвП при преближаване към пешеходната пътека не пропуснал стъпилия или преминаващия по нея пешеходец Н. Я. К., не намалил и не спрял управляваното от него моторно превозно средство. Вследствие на удара на К. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота му.При проведеното разследване се установило, че виновен за ПТП бил управляващият лекия автомобил водач.Изсписаният болничен на К. е за 130 дни, като няма данни за продължение на лечението. Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна: Съгласно чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл.51, ал.1 ЗЗД). Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 ЗЗД). За да е основателен искът по е необходимо да са налице всички елементи на сложния юридически факт - непозволено увреждане: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане следва да се определя от съда по справедливост (чл.52 ЗЗД). Имайки предвид вида на уврежданията на жалбоподателя К., травмите и нараняванията, които е претърпял, възстановителният период, затрудненията, които е изпитвал в периода на възстановяването, ВТОС счита, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение на неимуществените вреди е справедливо и достатъчно да обезщети въззивникът за болките и страданията, които той е претърпяла вследствие на причинените му от ответника травматични увреждания. Настоящият състав преценява, че не са налице основания както за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди, така и за уважаване до пълния размер на исковата претенция за обезщетение на неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя. В настоящия случай, неимуществените вреди са във формата на болки, страдания и неудобства, понесени от К., като последица от получените при ПТП травматични увреждания. Съгласно данните по делото, в резултат на ПТП на жалбоподателят е причинена черепно-мозъчна травма, което му е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота със срок на възстановяване 3-4 месеца. Разпитаните пред районния съд вещи лица не дават категорично заключение за усложнения, вследствие на претърпения инцидент.Самите те посочват, че болничният не е удължаван, не са изписани и допълнителни медикаменти, обстоятелство, което се установява и от показанията на св.К.- съпруга на пострадалия. Вещите лица не могат да свържат проблемите с паметта на жалбоподателя К. с настъпилото ПТП. Вещите лица отчитат и възрастта на пациента, поради което не могат да кажат категорично симптоматиката, посочена от последния свързана с паметов дефицит, дължи ли се на настъпилото ПТП. Вещите лица посочват, че следва да бъде отчетена епикризата при изписването на пациента – а именно пациента е изписан адекватен, ориентиран без огнищна и общомозъчна неврологична симптоматика.Видно от епикризта лицето е прегледано при изписването, което е станало на 01.12.2009г. Вещите лица заявяват, че не са им представяни документи, удостоверяващи проведени медицински прегледи на К., по делото също липсват такива доказателства. Проведен е преглед от вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза. Същите са посочили , че към дата 10.02.2011г. неврологични статус на пациента К. е без огнищна неврологиочна симптоматика. Психичен статус- психомоторно спокоен, леко забавен, но със запазени движения, правилна походка и с‗ойка, ориентиран за време и място и собствена личност. Като заключение експертите посочват наличен паметов дефицит и главоболие, които обаче експертите не могат да свържат категорично с ПТП-то с оглед възрастта на К.. При определяне размера на обезщетението съдът отчита степента и тежестта на увреждането, което в конкретния случай, видно от данните по делото и заключението на вещите лица е довело до временно разстройство на здравето. Действително свидетелите, разпитани пред районния съд посочват, че и към настоящия момент е налице липса на памет и главоболие у К., но и тримата експерти не могат да свържат категорично инцидента със симптоматика на К., предвид възрастта на последния. Отчетеното общо състояние на К. от докторите е добро не се констатират огнищна симптоматика и към 10.02.2011г. Горните обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, водят настоящия състав до извода, че справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД е в размер на 10 000 лв., до която сума претенцията е основателна. Правилно районният съд е съобразил и размера по отношение на акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на лихви за забава. По смисъла на чл.84, ал.3 ЗЗД при задължения, произтичащи от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да е поканен да заплати дължимото. По отношение жалбата на ответника съдът счита същата за неоснователна, предвид констатираните факти и обстоятелства по делото и вложените материали по НОХД № .../2010г. Видно от същите става ясно, че К. Т. Ч. е нарушил правилата за движение- чл. 20,ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл. 119,ал.1 ЗДвП, като при преближаване към пешеходната пътека не пропуснал стъпилия или преминаващия по нея пешеходец Н. Я. К., не намалил и не спрял управляваното от него моторно превозно средство.Според обвинителния акт Ч. е управлявал автомобила в пияно състояние. Поради несъобразяване с правилата за движение, същият е причинил пътнотранспорнтно произшествие, удряйки пешеходец на пешеходана пътека. На К. е причинена черепно-мозъна травма, свързана с претърпени болки и стрдания. Периода на лечение е бил 4 месеца, като се налагало жалбоподателят К. да бъде обгрижван от своите близки, доколкото същият не можел да се грижи сам за себе си. Ето защо и доколкото няма легална дефиниция на принципа за справедливост, съдът го прилага по вътрешно убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието. Така в случая в съответствие с възложената му доказателствена тежест, жалбоподателят К. е доказал вида, характера, продължителността и степента на претърпените болки и страдания и като ги е съобразил в светлината на цялостното правоотношение и съпътстващите причиняването на вредите обстоятелства, настоящата инстанция намира, че сумата от 10 000 лв. представлява справедливо обезщетение, като максимален еквивалент на претърпения от жалбоподателя К. телесен и душевен дискомфорт.Същата не следва да бъде и коригирана в по-нисък размер, доколкото виновното поведение на жалбоподателя Ч. е довело до физически и психически дискомфорт у пострадалото лице, съпроводен с болки и страдания на същия.Ето защо определения размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е съобразен с принципите на законодателя, изложени в чл.52 ЗЗД и жалбите от двете страни са неоснователни. ВТОС намира, че следва да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно. Предвид изхода от делото и неоснователността на въззивните жалби на страните, не са налице основанията за присъждане на разноски на въззивниците и такива не следва да им се присъждат. На основание изложеното, ВТОС Р Е Ш И: Потвърждава решение № .../25.10.2011, постановено от ВТРС по гр.д.№ .../2010г. по описа на ВТРС като правилно и законосъобразно. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |