№ 4406
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110204012 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-001170 от 17.02.2022 година началник
сектор при отдел „Пътна полиция” на СДВР е наложил на С. К. Г., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 3000/три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца, на основание чл.175, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104б,
т.2 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
аргументи за допуснати процесуални нарушения- липса на пълно и точно изложение на
обстоятелствата по извършване на нарушението, липса на надлежно отразяване в АУАН на
направените при съставянето му възражения, както и за неправилно установена фактическа
обстановка, в частност относно атмосферните условия и състоянието на пътя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат
М., като поддържа искането за отмяна на наказателното постановление по съображения за
неправилно установена фактическа обстановка, в частност с оглед депозираните
свидетелски показания.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована- не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес с.Б., ул."СТ.СТ." № 119,
правоспособен водач на МПС.
На 02.02.2022г. моторно превозно средство лек автомобил марка “БМВ”, с рег. № СВ
**** СА, управлявано от жалбоподателя С. Г. се движело в с.Б., община Столична, по
1
ул."Н.К.Ч.", като водачът бил сам в превозното средство. Метеорологичната обстановка
била усложнена, като имало силен снеговалеж, а пътното платно не било почистено.
На посочената дата, около 02.02 часа, автомобилът бил спрян за проверка от
полицейски патрул в състав свидетелите А. С. и Р. С., изпратен в района поради сигнали за
автомобили, извършващи т.нар. "дрифт". Поводът за спирането бил, че лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя се хлъзга и занася на завоите. Докато траела проверката,
покрай автомобилите преминали и свидетелите- Б. Н. и Р. В., познати на жалбоподателя,
които, след като се уверели, че няма проблем и били отпратени от полицаите, продължили
пътя си.
В хода на проверката от страна на свидетеля А. С. бил съставен акт за установяване
на административно нарушение серия GА, бланков номер 568926/02.02.2022г., с който
срещу С. К. Г. било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на
02.02.2022г., около 02.02 часа, в с.Б., ул. "Н.К.Ч." при управление на моторно превозно
средство лек автомобил марка „БМВ”, с рег. № СВ 263 СА, не използва пътищата за
обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение, като извършва "дрифт",
квалифицирано като нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
При предявяване на акта, в на формуляр "сведение" са направени възражения от
страна на нарушителя, че автомобилът му поднася, поради което е изгубли управление.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 22-4332-001170 от 17.02.2022 година началник сектор при отдел „Пътна полиция”
на СДВР е наложил на С. К. Г., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 3000/три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание
чл.175, ал.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа показанията
на свидетелите А. С., Р. С., Б. Н. и Р. В., депозирани в хода на съдебното следствие и на
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН, серия GА, №
568926/02.02.2022 година; наказателно постановление (НП) № 22-4332-001170 от 17.02.2022
година, заповеди за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган,
Справка-картон на водача С. К. Г., сведение от 02.02.2022г., Докладна записка от
02.02.2022г.,
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля А. С., като отчете
факта, че същите са депозирани едва след предявяване на АУАН и запознаване със
съдържанието на същия и в общи линии се свеждат до преповтарянето му. Наред с това
следва да се държи сметка, че свидетелят сочи за няколко идентични нарушения, установени
в хода на същото дежурство, както и за твърдението му, че освен водача не е имало други
лица, което противоречи на показанията на свидетелите Н. и В.. Предвид на това съдът
намери, че показанията на свидетеля С. не пресъздават действително съхранен спомен за
събитията, свързани със съставянето на АУАН, а интерпретация на база съдържанието на
АУАН и общи спомени за констатирани в района дрифтове поради обилния снеговалеж. Що
се отнася до показанията на свидетеля С., то съдът отчете единствено ниската им
информативна стойност по отношение на обстоятелствата, свързани с предмета на делото,
поради пълната липса на съхранен спомен относно събитията. Поради това на свидетеля по
реда на чл.284 НПК е предявен АУАН, при което същият действително потвърждава
участието си в процедурата, но не надгражда показанията си.
Що се отнася до показанията на свидетелите Б. Н. и Р. В., привлечени по инициатива
на жалбоподателя, то същите от своя страна се отличават с подробен и информативен разказ
за събитията, като съдът не намери основание за съмнение в изложеното от тях, независимо
от приятелската им връзка с жалбоподателя. Действително същите не са очевидци на
управлението на превозното средство от страна на жалбоподателя, но са възприели
състоянието на пътя, а именно- непочистено заснежено пътно платно, както и факта на
2
проверката от страна на органите на МВР. Последното съпоставено с категоричното
твърдение на актосъставителя С., че по време на проверката не е имало други лица, поставят
под съмнение доколко той пресъздава спомена си именно за процесния, а не за друг случай
от същото или друго дежурство.
Що се отнася до представените по делото писмени доказателства, то съдът възприема
същите в цялост, като те са логични, последователни съответни и не се опровергават при
преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания
за дискредитиране, на който и да е от тези доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. Тук е мястото да се
отбележи, че независимо от постановката на чл.189, ал.2 от ЗДвП, актът за установяване на
административно нарушение няма обвързваща за съда доказателствена сила, тъй като в
производството по чл.59 и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от принципите на наказателния
процес, включително чл.14, ал.2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване дадено в
т.7 на ППВС № 10/1973г. Предвид на това същия няма материална доказателствена сила в
производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени
единствено с оглед процесуалната законосъобразност на административно-наказателното
производство.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима. Разгледана по
същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за
извършване на цялостна проверка на атакувания акт, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, тя налага отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
568926/02.02.2022 година, съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при
ОПП-СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се съставят от
длъжностните лица към службите за контрол, които съгласно чл. 165, ал.1 от ЗДвП се
определят от министъра на вътрешните работи. Видно от т.1.3.1 на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от
посочената категория.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т.3.6 на посочената по-горе заповед на министъра на вътрешните работи.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, установените за това законови срокове.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно съставения АУАН и издаденото НП, С. Г. е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2
от ЗДвП- не използва път за обществено ползване в съответствие с тяхното предназначение,
а именно преднамерено извежда МПС извън контрол, като деянието е извършено на
02.02.2022г., около 02.02 часа, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил, марка “БМВ”, с рег. № СВ **** СА, в с.Б., по ул. “Никола Крушкин-Чолака” .
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не бе установена от настоящия
3
съдебен състав в рамките на проведеното съдебно следствие. Съдът намира, че отразените в
наказателното постановление констатации подлежат на доказване на общо основание с
всички позволени от закона доказателствени средства, като това касае както обективните
признаци на извършеното, така и неговата субективна страна. В рамките на състезателното
производство по оспорване на наказателното постановление, наказващия орган не е
ангажирал доказателства в подкрепа на фактическите основания на своя акт. Разпитаните по
инициатива на съда свидетели С. и С., нямат реално съхранен спомен за конкретното
събитие, като обвинението, практически почива на изготвения от тях АУАН, и никъде
другаде не се съдържат данни в подкрепа на отразеното в същия. Независимо от своята
автентичност, проверена по реда на чл.284 НПК, същият не може да замести непосредствено
депозирани гласни доказателства, като липсата на спомен у свидетелите, която ограничава
възможността за проверка на отразеното в АУАН, не може да бъде съответно компенсирана.
В частност не могат да бъдат установени и проверени доводите в жалбата относно лошото
състояние на пътя, в резултат на интензивния снеговалеж, което именно, а не целенасочени
действия на водача, са станали причина за нарушения и отклонения в траекторията на
превозното средство. От друга страна съмнение в обвинителната теза се внася от
показанията на другите двама свидетели, които излагат данни за състоянието на пътя, което
действително сочи на възможни затруднения в движението.
Поради това доколкото от събраните доказателства не може да се направи категоричен
извод и по безспорен начин да се установи виновно извършването на нарушение от страна
на жалбоподателя на посочените в НП, дата и място, то предвид недоказаност на вмененото
на жалбоподателя нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.
От страните не се претендират разноски, а съдът не дължи служебно произнасяне.
Воден от изложеното, и като намери, че нарушението не е доказано по несъмнен
начин, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-001170 от 17.02.2022 година
началник сектор при отдел „Пътна полиция” на СДВР е наложил на С. К. Г., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 3000/три хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175, ал.1 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4