Решение по дело №2290/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „КаргоЛинк Транспорт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], чрез адвокат И. М. от АК-Русе, против ЗППАМ № 23-0769-001088/15.11.2023г., издадена от Р. С. - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „ПП“, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство - специален автомобил [Марка], модел „Мовано“ с рег.№ [рег. номер], до отстраняване на неизправността“, считано от 15.11.2023г., на осн.чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП и е отнето СРМПС № *********. Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена при неспазване на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, при липсата на мотиви и в несъответствие с целта на закона. Иска отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ и претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя П. Б., който поддържа жалбата и моли за уважаването й. Ангажира писмени доказателства. Представя списък на разноските, ведно с доказателства за извършването им.

Ответникът, в съдебно заседание редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед, както и писмено становище на ответника, с което подробно аргументира позицията си за неоснователност на оспорването. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че се претендира такова.

Административен съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.10.2023г. жалбоподателят „КаргоЛинк Транспорт“ ООД закупил от „Ауто Стил 1” ЕООД автомобил [Марка], модел „Мовано“, с рег. № 549М105 и номер на рама VN1F9BTH636488696 с договор за покупко-продажба.

На 15.11.2023г. пълномощник на дружеството-жалбоподател подал в сектор „Пътна полиция“ заявление № 230769047107 за първоначална регистрация на превозното средство, към което бил приложен сключения договор, издадената във връзка с него фактура, пълномощно, разрешение за временно движение, табели с рег. № 549М105 и свидетелство за регистрация № BP0442363.

Въз основа на подаденото заявление автомобилът бил регистриран в група „Регистрация и отчет на превозни средства“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Бургас с рег.№[рег. номер], като били издадени свидетелства за регистрация – част I и част II. Видно от тези документи, автомобилът е регистриран като вид - специален.

На същата дата - 15.11.2023 год., на основание чл.171, т.2, б.„а“ от ЗДвП, била издадена и оспорената заповед № 23-0769-001088/15.11.2023г., като превозното средство - специален автомобил [Марка], модел „Мовано“ с рег.№ [рег. номер], бил временно спряно от движение до отстраняване на неизправността, считано от 15.11.2023г. с поставен стикер образец 26 на МВР.

В мотивите на заповедта било посочено, че поради липса на надлежно разрешение съгласно чл.91, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП, във вр. чл.48, ал.3 от Закона за лечебните заведения, на представителя на юридическото лице било предложено да премахне допълнително поставената система за специален режим на движение, което съставлява изменение в конструкцията съгласно чл.5, ал.3 от Наредба № Н-3/18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС или друга държава-страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, но лицето е отказало и е пожелало да запази фактическото състояние на превозното средство. Този отказ административният орган е приравнил на поставяне на система за специален режим на движение, което било прието за техническа неизправност. В мотивите на акта било посочено също така, че регистрацията е административно разрешение едно ППС да участва в пътното движение, поради което евентуалното допускане за движение по пътищата, отворени за обществено ползване на автомобил с поставена система за специален режим на движение, без надлежно разрешение, се явява нарушение на чл.175, ал.1, т.2, предлож. първо от ЗДвП. Въз основа на тези факти принудителната административна мярка „временно спиране от движение на моторно превозно средство“ била наложена на „Карго Линк Транспорт“ ООД за срок до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно и когато конструкцията му е изменена без съответното разрешение до отстраняване на фактическото състояние на изменението на конструкцията“, считано от 15.11.2023г.

Обжалваната заповед е връчена на жалбоподателя на 15.11.2023 г., за което е направено отбелязване върху ЗППАМ и е обжалвана с жалба, подадена на 29.11.2023 год., в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

С писмо рег.№ 769000-31314 от 15.12.2023г. председателят на ДРО, сектор „Пътна полиция“ Бургас, изискал отговор от директора на РЗИ – Бургас относно това има ли дружеството регистрация по реда на чл.48, ал.3 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ) и същото има ли вписани ППС в регистъра на обектите с обществено предназначение – транспортни средства със специално предназначение и/или със специален режим на движение съгласно чл.5, ал.1 от ЗЛЗ.

В отговор на постъпилото искане, с писмо изх.№ 29-279-1/20.12.2023г. директорът на РЗИ-Бургас уведомил сектор „Пътна полиция“, че „Карго Линк Транспорт“ ООД не е получило разрешение за осъществяване на лечебна дейност, издадено по реда на чл.48, ал.3 от ЗЛЗ. Дружеството нямало и вписани транспортни средства със специално предназначение – санитарни автомобили за болни, в регистъра на обектите, воден по реда на чл.36, ал.3 от ЗЗ, тъй като не е лечебно заведение по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ.

Не е спорно между страните, че след регистрацията на процесния автомобил, на пълномощника на жалбоподателя е предложено да премахне поставената система за специален режим на движение (сини светлини и звуков сигнал), съставляващо изменение в конструкцията, но лицето е отказало и е пожелало да запази фактическото състояние на превозното средство. Този отказ административният орган е приравнил на поставяне на система за специален режим на движение, което приема за техническа неизправност.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбоподателят е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити, поради което съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-001088/15.11.2023г., издадена от Р. С. - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „ПП“, е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас, издадена на основание заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и № 8121К-7877/01.09.2023 год. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т. ч. по силата на т.1.8. и полицейските инспектори, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е представена и заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП. В този смисъл оспорената ЗППАМ се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговата правомощия.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до незаконосъобразност на това основание. Заповедта съдържа както фактически, така и правни основания за нейното издаване.

Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2, б.„а“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство“ - до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

Видно от посочената законова регламентация, една от необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката е наличието на установено по надлежния ред изменение на конструкцията на МПС без съответното разрешение.

В настоящия случай, видно от описаното от административния орган, мярка е наложена поради фактически отказ да бъде премахната допълнително поставена система за специален режим на движение, което съставлява изменение в конструкцията съгласно чл.5, ал.3 от Наредба №Н-3/18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС или друга държава-страна по споразумението за Европейското икономическо пространство.

Видно от съдържанието на визирания подзаконов нормативен акт - Наредба №Н-3/18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС или друга държава-страна по споразумението за Европейското икономическо пространство, посочената като нарушена разпоредба - чл.5, ал.3 от Наредбата не съществува, от което следва извод, че липсва правна квалификация на изменението в конструкцията, възприето в процесната заповед.

Нещо повече, административният орган не е изложил и други правни изводи относно това в какво се състои изменената конструкция в случая, респ. не е посочена нарушената правна норма в Наредба № Н-3/18.02.2013г.

Предвид изложеното, съдът намира за основателно изложеното от жалбоподателя възражение за немотивираност на акта, като липсата на мотиви съставляват и пречка за съда да упражни съдебен контрол спрямо възприетото обстоятелство, че конструкцията на автомобила е изменена, което се отразява и върху материалната законосъобразност на заповедта, доколкото по отношение на нея действа правилото за единство между фактическите обстоятелства и приложените правни норми.

В допълнение на изложеното, съдът намира за необходимо да отбележи и факта, че МПС [Марка], модел „Мовано“, с рег. № 549М105 и номер на рама VN1F9BTH636488696, след закупуването му от жалбоподателя е било регистрирано в сектор „Пътна полиция“ – [населено място] като специален автомобил - „линейка“ (видно от забележката към свидетелството за регистрация част I).

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № I-141 от 18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от моторните превозни средства, моторни превозни средства със специален режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал с пробляскваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал. Съгласно ал.2 на текста за обозначаване превозните средства със специален режим на движение се комплектоват с опознавателни знаци и светлини - синя и/или червена пробляскваща светлина, като устройствата се монтират върху тавана на автомобила.

В случая, при подадено заявление от жалбоподателя за първоначална регистрация на превозното средство, автомобилът е регистриран като специален по вид, без да са установени каквито и да е промени на техническите му характеристики.

Предвид горното, съдът счита, че не са налице доказателства за извършено от жалбоподателя изменение в конструкцията на ППС, като дори и да се приеме, че действително е било направено такова, то съдът намира за неправилен извода на административния орган, че в случая се касае до „техническа неизправност“, изразяваща се в поставянето на система за специален режим на движение.

Съгласно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. С разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1-12 от ППЗДвП нормативно са определени повредите или неизправностите, при наличието на които МПС се счита за „технически неизправно“.

В оспорената заповед не е посочена конкретна техническа неизправност сред изчерпателно изброените в посочените хипотези от ППЗДвП и от материалите по делото не се установява такава да е била налице по отношение на процесното МПС.

В мотивите на заповедта като „техническа неизправност“ е посочено наличието на система за специален режим на движение, която хипотеза не е сред нормативно регламентираните в чл.10, ал.1, т.1 – 12 от ППЗДвП.

Описаното от административния орган фактическо основание не съответства и на легалните дефиниции за всеки вид неизправност („незначителна“, „значителна“ и „опасна“) в §6, т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП, нито на видовете неизправности, дефинирани в чл.37 от Наредба № Н-32/2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че процесният автомобил не е имал техническа неизправност, поради което и не е налице материалноправната предпоставка, която да обоснове налагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.2, б. „а“ от ЗДвП.

За пълнота, съдът намира за необходимо да отбележи, че констатираните от органа изменения в конструкцията, които не отговарят на нормативните изисквания, биха били предпоставка не за прилагане на ПАМ от вида на оспорената, а за постановяване на отказ за регистрация на МПС в хипотезата на чл.143, ал.5, т.4 от ЗДвП, съгласно който текст не се регистрират пътни превозни средства с изменения в конструкцията, които не отговарят на изискванията на чл.146, препращащ към правилата на Наредба №Н-3/18.02.2013 г.

При тези факти се налага извод, че обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон.

С оглед изхода от делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски - платената държавна такса в размер на 50 лева и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение, или общо 350 лева.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-001088/15.11.2023г., издадена от Р. С. - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „ПП“, с която спрямо „КаргоЛинк Транспорт“ ООД, [ЕИК] е приложена принудителна административна мярка „временно спиране от движение на пътно превозно средство - специален автомобил [Марка], модел „Мовано“ с рег.№ [рег. номер], до отстраняване на неизправността“, считано от 15.11.2023г., на осн.чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП и е отнето СРМПС № *********.

ОСЪЖДА ОДМВР - Бургас да заплати на „КаргоЛинк Транспорт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес] разноски по делото в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл.172, ал.5, изр.2 от ЗДвП не подлежи на обжалване.