№ 861
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Георгиева
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело №
20241100900172 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл.
499, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД да заплати на ищеца ЗАД „ОЗК-З.“, сумата в размер
на 1000 лв., предявен като частичен иск за сумата от общо 30 000 лв., представляваща 1/2 от
стойността на изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба-07.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумите.
С определение от 19.12.2023 г. п гр.д.№724/2022 г. на СРС, ГО, 45 състав, след
допуснатото увеличение на размера на иска от 1000 лв. на 30 000 лв. по реда на чл. 214 от
ГПК, делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
В исковата молба се поддържа, че на 22.05.2020 г., при движение по посока с.
Ивански към път II-7, водачът на МПС марка „УАЗ“, модел „469Б“, с рег. № Н **** АК –
К.В.Д., виновно реализирал ПТП, тъй като не е пропуснал движещото се по път с
предимство МПС марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № Н **** АК, управлявано от
В.И.Д.. Сочи, че вследствие на процесното ПТП, двата автомобила се завъртели около
вертикалните си оси и преустановили движението си. Поддържа, че в същото време,
водачът на МПС марка „Опел“, движейки се с несъобразена скорост в същия участък, не
успял да спре преди траекторията на пресичане на МПС марка „УАЗ“, като сочи, че
последвал удар, в резултат, на което били причинени телесни увреждания на пътуващите в
последното МПС, а именно: А.В.Д., К.А.Д., А.К.В. и Н.А.В.. За настъпилото ПТП бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1038-196/22.05.2020 г., по
описа на СПП при ОД на МВР- Шумен. Посочва, че било образувано било ДП № 518/2020
г., по описа на РУ-Шумен, съответно пр.пр. № 2290/2020 г., по описа на РП-Шумен.
Посочва, вследствие на описаното ПТП, четиримата пострадали получили следните
увреждания, а именно: А.Д. – мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; голяма
разкъсно-контузна рана на лицето, преврален излив в дясна основа на белия дроб и к.д. на
синуса, във връзка с които увреждания бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до
1
26.05.2020 г.; К.Д. - мозъчно сътресение и контузии на кръста и десния крак, във връзка с
които увреждания бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до 23.05.2020 г.; А.В. –
контузия на главата, разкъсно-контузна рана на тилната област, контузия на лява лакътна
става и охлузвания в кръстната област, счупване на гръбначен прешлен и счупване на носни
кости, във връзка с които увреждания бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до
23.05.2020 г.; Н.В. - мозъчно сътресение и разкъсноконтузна рана на главата, липса на
спомен за процесното събитие, счупване на от 4-то до 10 ребро вдясно и преврален излив в
дясна белодробна основа, във връзка с които увреждания бил хоспитализиран за периода от
22.05.2020 г. до 01.06.2020 г. Посочва, че вследствие на процесното събитие и причинените
увреждания, пострадалите не могли да осъществяват свободни движения, изпитвали
главоболие, замаяност и отпадналост. Сочи, че процесното ПТП рефлектирало върху
физическото и психическото З. на пострадалите. Твърди, че към датата на събитието за
гореописаното МПС марка „УАЗ“ е действал договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен с ищеца, полица
№ BG/23/120000537956, със срок на действие от 19.02.2020 г. до 18.02.2021 г.
Посочва, че във връзка с процесното ПТП, ищцовото дружество сключило
споразумения с пострадалите, въз основа на които им заплатило общо сумата от 60 000 лв.
Сочи, че с изплащането на застрахователното обезщетение дружеството е встъпило в
правата на застрахования собственик срещу застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на МПС „Опел“ за 1/2 от изплатеното
застрахователно обезщетение.
Поддържа, че с оглед механизма на ПТП, приносът за настъпването на вредите, на
водача на л.а.“Опел, чиято гражданска отговорност е била З. при ответника е равен с този на
водача, застрахован при ищеца. Водачът на л.а.“Опел“ В.И.Д. е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата, като се е движел с превишена скорост, което не му е
позволило да спре в зоната на осветеността на фаровете му, при възникналата на пътя
опасност, въпреки че е имал видимост към нея. Съгласно разпоредбата на чл.499, ал.7 КЗ,
вр. с чл.121 ЗЗД в този случай застрахователите на съпричинителите на вредите също
отговарят солидарно, поради което ответникът следва да му заплати 50 % от
застрахователното обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
В срок от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на иска с твърдение, че водачът на МПС марка „Опел“, модел „Вектра“ не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че изключителна вина за
настъпване на ПТП има водача на МПС марка „УАЗ“, което обстоятелство е било видно от
представения констативен протокол за ПТП №2020-1038-196. В условията на евентуалност
твърди, че в значителна степен е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. В
условията на евентуалност възразява и срещу размера на обезщетението, което ищецът е
платил на пострадалите лица и моли за намаляване размера на обезщетението в случай, че
съдът счете, че искът е основателен при определянето му по реда на чл. 52 от ЗЗД. Оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, като неоснователен.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът, на основание чл. 146, ал. 1 ГПК е приел за безспорни между страните
обстоятелствата относно обстоятелствата, че ищцовото дружество в изпълнение на
задълженията си по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по Застрахователна полица № BG/23/120000537956, с период на
застрахователно покритие от 19.02.2020 г. до 18.02.2021 г. и въз основа на сключено
споразумение с пострадалите лица при ПТП реализирано на 22.05.2020 г. е изплатило
обезщетение в общ размер на 60 000 лв., както и че собственика на МПС марка „Опел“,
модел „Вектра“, с рег. № Н **** АК е имал валидно сключена задължителна застраховка
2
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по Застрахователна полица
№ BG/30/120000279860, с период на застрахователно покритие от 21.01.2020 г. до
05.08.2020 г. към датата на ПТП с ответното дружество и е обявил същите за ненуждаещи се
от доказване.
От приетите и неоспорени от страните писмени доказателства: констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2020-1038-196, План-схема на ПТП към констативен
протокол с пострадали лица №2020-1038-196, по описа на СПП при ОД МВР – Шумен,
Протокол за оглед на местопроизшествие, Схема на ПТП и Фотоалбум изготвени по ДП №
518/2020 г., по описа на РУ – Шумен се установи настъпването на ПТП на 22.05.2020 г.
около 22.20 ч., в тъмната част на денонощието, на суха асфалтова настилка, където л.а.
„Опел Вектра“ с рег. № Н **** АК, управляван от В.Д., се движи по републикански път II-
73 с посока на движение от гр. Шумен към гр. Смядово. В района на км. 14+565 участъкът
от път II-73 е прав, като образува „Х“ – образно кръстовище със стар път за с. Ивански.
Скоростта на движение на л. а. „Опел Вектра“ в района на км. 14+565 участъкът от път II-73
е не по-висока от 115 км/ч, като автомобилът се движи с включени къси светлини. В същото
време по стария път от с. Ивански към „Х“ – образното кръстовище с път II-73 се движи л. а.
„УАЗ 469Б“ с рег. № Н **** АК управляван от К.Д.. На посоченото кръстовище водачът на
автомобила извършва маневра „завой наляво“ за включване на път II-73 в посока на
движение към гр. Смядово. В този момент скоростта на движение на л. а. „УАЗ 469Б“ с рег.
№ Н **** АК е не по-висока от 18 км/ч. В района на „Х“ – образното кръстовище на стария
път за с. Ивански и път II-73, траекториите на движение на двата автомобила се пресичат и
настъпва удар помежду им. Ударът за л.а. „Опел Вектра“ е в зоната на предната част в ляво,
а за л. а. „УАЗ 469Б“ – в задната дясна част. В следствие на удара, автомобилите променят
първоначалните си посоки на движение. Л. а. „Опел Вектра“ продължава движението си
напред и наляво спрямо първоначалната си посока на движение, в процес на странично
плъзгане и завъртане около вертикалната си ос в посока, обратна часовниковата стелка. В
резултат на ПТП са настъпили деформации по двата автомобила и са пострадали водачите
им, както и пътуващите в л. а. „УАЗ 469Б“. При липса на други ограничения, разрешената
скорост за движение на МПС от категория В, каквито са автомобилите участвали в ПТП,
извън населени места в 90 км/ч.
Свидетелят А.В.Д., пътник в л. а. „УАЗ 469Б“, споделя, че си спомня си за ПТП
реализирано на 22.05.2020 г. Твърди, че отивали към бензиностанция „Райковец“ и ПТП се е
случило между с. Ивански и гр. Смядово. Возил се е отпред до брат си, който е шофирал, а
отзад били двамата му сина и племенника му. Докато излизали от стария път с чакъл са
спрели на кръстовището, огледали са се и видели кола, която е била много далеч. Навлезли
около 20 м. в тяхното платно и завили на ляво. Свидетелят е видял фарове и помни само как
са ги ударили. Сочи, че след като се е реализирало ПТП е изхвърчал от джипа.
Акумулаторът на джипа също изхвърчал. Твърди, че на л. а. „УАЗ 469Б“ е бил с пуснати
къси светлини, но не помни дали са включили мигач преди да завият наляво. Според
свидетеля л. а. „УАЗ 469Б“ разполага със седалки на задния ред, но фабрично няма
предпазни колани, а само с дръжки. Посочва, че е прекарал 4-5 дни в болницата, като имал
счупен череп, ребра, дясното коляно и дясната ръка. Останали му белези по главата и крака.
Разказва, че сина му Николай имал 8 или 9 счупени ребра и счупена ръка. Възстановявал се
е вкъщи около 7-8 месеца. Сочи, че сина му има белези по лицето, от дясната страна на
главата и на ръката.
Свидетелят К.А.Д., пътник в л. а. „УАЗ 469Б“ си спомня за ПТП на 22.05.2020 г.
Твърди, че се е возил на задните седалки заедно с брат си и братовчед си. Сочи, че ПТП е
станало излизайки от черния път, докато се включват на асфалтовия път и завиват в ляво
посока гр. Смядово. Според свидетеля автомобилът е бил с включени къси светлини, защото
е било тъмно. Първо са спрели и са се огледали, след това минали около 24 м. и ги блъснали.
Твърди, че са се движили със скорост около 30-40 км/ч. Първо минали едната пътна лента,
3
влезнали в съседната и тогава настъпил удара. Свидетелят е дошъл в съзнание в болницата.
Имал е болки в гърба, високо кръвно налягане и не можел да работи. Изпитвал страх да се
вози и често си спомнял за ПТП.
Свидетелят А.К.В., пътник в л. а. „УАЗ 469Б“, си споделя, че се е возил на задната
седалка в дясно, а баща му е шофирал. Пътували в посока гр. Смядово и минали по малък
път, който отива до бензиностанция. Спомня си, че спрели, огледали се и завили на ляво.
Сочи, че автомобилът бил с включени къси светлини по време на ПТП, но не си спомня
дали е бил пуснат мигач преди завиването им в ляво. Свидетелят твърди, че л. а. „УАЗ 469Б“
фабрично не разполага с колани.
Когато се събудил го е боляло всичко – цялото тяло, главата и гърбът. Не си е
спомнял точно какво се е случило. Майка му била до него и му разказвала, след което
започнал да си спомня. Твърди, че е прекарал в болницата минимум 10 дни, но не може да
каже точно колко. Сочи, че към настоящия момент има леки болки, не може да извършва
тежък физически труд, защото започва да го боли целия гръб и е започнал да забравя бързо.
Свидетелят В.И.Д., водач на л. а. „Опел Вектра“, участник в ПТП през 2020 г.,
твърди, че инцидентът е настъпил, докато се прибирал от работа в 22:30 ч. от гр. Шумен към
гр. Смядово, преди бензиностанция „Райковец“. На правия участък от лявата му страна
внезапно се е появил л. а. „УАЗ 469Б“, без включени светлини, който изобщо не е успял да
види, не успял и да реагира и спрял в него. Според свидетеля нищо не се е виждало и дори
няма спомен да е натиснал спирачния педал. Твърди, че скоростта му била около 90 км/час.
По-късно в болницата разбрал, че л. а. „УАЗ 469Б“ нямал гориво и са го бутали до
бензиностанцията, за да го заредят. Сочи, че след като е усетил удара не е видял никой да
излиза от другия автомобил. Разбил вратата на колата и паднал на земята. От храстите
започнали да излизат хора, които явно са скочили при ПТП, а от автомобила извадили 10-
годишно дете. Според свидетеля детето управлявало автомобила, докато всички останали го
бутали. Предполага, че го били засилили повече, а детето не знаело как да спре.
Веднага след ПТП дошла кола, която е взела всички и си тръгнали. След това дошла
полиция. В болницата пристигнали 50 човека и са извикали допълнително охрана, защото
пострадалите и техните близки искали да бият докторите.
Според заключението на изслушаната и приета САТЕ по делото, опасността от
настъпване на ПТП в конкретната ситуация възниква в момента, в който водачът на л. а.
„УАЗ 469Б“ предприема маневра завой наляво от стария път от с. Ивански и навлиза на път
II-73, в лентата за движение на л. а. „Опел Вектра“. Вещото лице е установило, че при
движение със скорост 115 км/ч, водачът на л. а. „Опел Вектра“ не е разполагал с техническа
възможност да приведе управляваното превозно средство в покой, с което да избегне
реализирането на процесния удар, тъй като сумарното му време за реакция и времето за
задействане на спирачната уредба е съпоставимо близко до времето, за което водачът на л.а.
„Опел Вектра“ достига до мястото на удара. Изводът на вещото лице е валиден независимо
от това, какви светлини са били включени на автомобилите, както и дали преди навлизане
на път II-73 водачът на л. а. „УАЗ 469Б“ е бил спрял или не.
При направени изчисления от експерта е установено, че ако л. а. „Опел Вектра“ се е
движил с допустимата скорост от 90 км/ч за пътния участък, водачът също не е разполагал с
техническа възможност да приведе управляваното превозно средство в покой, с което да
избегне удара.
В материалите по делото не е налична информация за колани или за други предпазни
средства, включително въздушни възглавници на л. а. „УАЗ 469Б“. Съгласно представените
доказателства, трима от пътниците в л. а. „УАЗ 469Б“ са изпаднали от купето на автомобила.
Изводите на вещото лице са, че ако има правилно поставен предпазен колан, не е възможно
тялото на пътник да изпадне от вътрешността на купето. Във връзка с поставения
допълнителен въпрос към вещото лице в ДСАТЕ е установено, че л. а. „УАЗ 469Б“,
4
произведен през 1975 г. не е бил фабрично оборудван с обезопасителни колани и не са били
предвидени места за монтаж на такива.
В заключението по допуснатата допълнителна съдебна автотехническа експертиза
вещото лице е изчислило вариантите за предотвратяване на ПТП при различна скорост на
движение на л. а. „Опел Вектра“ – 70 км/ч, 90 км/ч и 118 км/ч, както и видимостта с
включени или без включени светлини на л. а. „УАЗ 469Б“. Установено е, че при скорост от
118 км/ч или 90 км/ч на л. а. „Опел Вектра“ независимо дали л. а. „УАЗ 469Б“ е бил с
включени светлини или не, водачът не е разполагал с техническата възможност да приведе
управляваното от него превозно средство в покой, с което да избегне реализирането на
процесния удар, тъй като опасната зона в тези случаи е с по-голяма дължина. ПТП е било
предотвратимо от водача на л. а. „Опел Вектра“ при управление със скорост 70 км/ч.
Експертът е направил извод, че съобразената скорост с условията на видимост за водача на
л. а. „Опел Вектра“ в конкретната ситуация е 77 км/ч. Установява, че фактическата скорост
на автомобила не е била съобразена с условията на видимост в конкретната ситуация. Ако
водачът се е бил съобразил с конкретната пътна обстановка и се е движил със съобразената с
пътната ситуация и условията на видимост скорост, то същият би имал възможност да
предотврати настъпването на процесното произшествие.
От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза е установено, че са
пострадали, както следва: 1. Н.В. е бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до
01.06.2020 г., като му е поставена диагноза: оток в дясна слепоочна област, порезни рани по
главата, счупване на от 4-то до 10-о ребро вдясно с малък преврален излив в дясна
белодробна основа; 2. А.В. е бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до 23.05.2020 г.,
като му е поставена диагноза: контузия на главата, разкъсно-контузна рана на тилната
област на главата, лекостепенно мозъчно сътресение, контузия на лява лакътна става с
охлузни рани; охлузвания в поясната област, счупване на спинозния (бодилестия) израстък
на 7 шиен прешлен, като в последващ преглед е установено и изкривяване на ляво на
септума и умерено затруднение на дишането, като е препоръчана операция след 4 месеца; 3.
К.Д. е бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до 23.05.2020 г., като му е поставена
диагноза контузия на главата с лекостепенно мозъчно сътресение и контузия на кръста,
болка в десния крак; 4. А.Д. е бил хоспитализиран за периода от 22.05.2020 г. до 26.05.2020
г., като му е поставена диагноза лекостепенно мозъчно сътресение, голяма разкъсно-
контузна рана на лицето (на челото вдясно, дясно слепоочие, дясна вежда и десен външен
очен ъгъл, с липса на тъкан), малък преврален излив в дясна белодробна основа и
костодиафрагмалния синус. Вещото лице е установило, че пострадалите са търпели болки и
страдания не по-силни от обичайните в момента на получаването на уврежданията и
първите дни след болничното лечение. Пострадалият Н.В. във връзка със счупените ребра е
търпял болки и страдания около 20-25 дни, които с времето са намалявали. Имал е трайно
затруднение на движението на снагата за срок не по-малък от 2-3 месеца. Пострадалият А.В.
във връзка със счупения бодилест израстък на последния шиен прешлен е търпял силни
болки за около 20-25 дни, след което постепенно са намалявали. Имал е трайно затруднение
на движението на врата за срок не по-малък от 2 месеца. К.Д. е имал временно разстройство
на З.то, неопасно за Ж.а за около 3 седмици. Според вещото лице получените рани на
пострадалите ще зараснат с образуване на белези за цял Ж., които ще избледнеят с времето.
Установява се, че уврежданията на пострадалите са получени от процесното ПТП с висока
степен на вероятност и се дължат на действието на твърди и тъпи предмети.
По делото е установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
ответника и собственика на лек автомобил марка л. а. „Опел Вектра“; съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка л. а. „УАЗ 469Б“, по силата на
Застрахователна полица № BG/23/120000537956, издадена на 19.02.2020 г. Също така, че
5
процесното пътно- транспортно произшествие е настъпило в срока на действие на
застрахователния договор.
Съгласно чл. 300 от ГПК, съдът зачита задължителната сила на Споразумение от
06.01.2022 г., приложено като доказателство по настоящото дело и одобрено по н.о.х.д. №
20223630200025 по описа на Районен съд - Шумен, VIII състав, имащи характер на влязла в
сила присъда, приемайки за установено, че на 23.05.2020 г., на гл. път II-73, км 14+565, в
посока към в гр. Смядово, при управляване на МПС – л. а. „УАЗ 469Б“, с рег. № Н **** АК,
нарушил правилата за движение – разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, която задължава
водачите на пътни превозни средства на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство и разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, която задължава при
движение през нощта и при намалена видимост, моторните превозни средства да бъдат с
включени къси или дълги светлини и по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на повече от едно лице, а именно: на Н.А.В. от с. Ивански причинил фрактура на 7 десни
ребра без плеврални и белодробни усложнения, която довела до трайно затруднение на
движението на снагата на пострадалия за срок по-голям от 1 месец, средно 2-3 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес и на В.И.Д. от гр. Смядово причинил
многофрагментна фрактура на горната скочна кост (талус) на дясното ходило, която довела
до трайно затруднение в движението на десния долен крайник, за срок по-голям от 1 месец,
средно 7-8 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, като деецът, след
деянието е направил всичко необходимо, зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалите.
От обсъдените доказателства се установява категорично настъпването на ПТП,
механизма му, участниците и причинените щети, както и причинна връзка между тях и
поведението на водачите. Вещото лице е категорично, че фактическата скорост на
автомобил л. а. „Опел Вектра“ не е била съобразена с условията на видимост в конкретната
ситуация, с което водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и, че ако автомобилът се е
движил със съобразената с пътната ситуация и условията на видимост скорост, то същият би
имал възможност да предотврати настъпването на процесното произшествие. Според
приетата САТЕ, водачът на л. а. „Опел Вектра“ се е движил със скорост 115 км/ч, при
разрешена скорост извън населени места 90 км/ч, с което е нарушил и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Във връзка със сключени споразумения от 19.01.2021 г. с всеки от пострадалите и
платежните нареждания от 22.01.2021 г., безспорно е установено по делото изплащането от
ищеца на застрахователно обезщетение в общ размер на 60 000 лв., както следва: К.А.Д. –
сума в размер на 5000 лв.; А.К.В. – сума в размер на 30 000 лв.; Н.А.В. – сума в размер на 20
000 лв. и А.В.Д. – сума в размер на 5000 лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ, във вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
При съпричиняване на вредите от няколко застраховани лица, техните застрахователи
отговарят вместо тях по силата на застрахователния договор, така както всеки от
причинителите отговаря пред увреденото лице. Установената от чл. 499, ал. 7 КЗ
солидарност е ограничена до следващото се обезщетение. Увреденият може да претендира
пряко вредите в пълния им размер от всеки един от застрахователите, така, както може да ги
претендира от всеки от съпричинителите. При предявяване на иска срещу един солидарен
длъжник, той отговаря за целия размер на вредите, независимо от приноса за причиняването
им. Солидарният съдлъжник не може да противопоставя на ищеца възраженията на своите
6
съдлъжници, нито ищецът е длъжен да раздели отговорността на съизвършителите и да води
иск поотделно срещу всеки от тях.
По силата на чл. 477, ал. 1 КЗ отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите обхваща всички вреди, за които отговаря
застрахования.
Съгласно чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, стоящи в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с виновното поведение. В тази насока и
отговорността на всеки от застрахователите е ограничена до вредите, намиращи се в същата
степен на обусловеност от действията на застрахования водач съответно при ищеца и
ответника. Когато пострадалият събере вземането си от единия от солидарните съдлъжници,
останалите не са освободени от задължение за плащане на обезщетението.
Съгласно чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД се уреждат отношенията с другия
съизвършител. Размерът на щетата от действията на всеки съизвършител е от значение само
в отношенията между тях, но не и спрямо увреденото лице. Всеки застраховател дължи да
заплати обезщетение на увреденото лице в пълен размер, доколкото застрахованият при
него делинквент дължи такова обезщетение. Когато при съпричиняване дългът към
пострадалото лице е погасен само от единия от застрахователите, последният има право на
иск, като част от основателността на претенцията се извежда от самото обстоятелство, че
ищцовото дружество е изплатило цялата дължима на пострадалия при процесното ПТП.
Вземането възниква в размера, в който застрахованият при ответника водач отговаря във
вътрешните отношения с другия делинквент и зависи от два факта – степен на
съпричиняване между делинквентите и степен на допринасяне от увреденото лице, ако има
такова.
Спорът по делото е относно поведението на водача на л. а. „Опел Вектра“,
застрахован при ответното дружество и дали същото е в причинна връзка с настъпилото
събитие, съответно в какъв размер е неговия принос. Наличието на съизвършителство
предполага конкретни действия или бездействия на застрахования при ответника водач, с
които последният е способствал за появата на вредоносния резултат. На основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното.
Неоснователно е възражението на ответника, че изключителна вина за
настъпването на ПТП носи водачът на л. а. „УАЗ 469Б“. От събраните по делото
доказателства става ясно, че ПТП е било предотвратимо при управляване на л. а.
„Опел Вектра“ със съобразена с пътната обстановка скорост. Съдът приема, че в конкретния
случай настъпилите увреждания са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение и на двамата водачи.
Предвид този извод на делото, спорен остава въпросът за степента, в която всеки
от деликвентите е съпричинил вредоносния резултат и размера на дяловете във вътрешните
отношения на застрахователите, солидарни длъжници. За определяне степента на
7
съпричиняване от доказателствата по делото е установено, че отговорността на ищеца
застраховател е обусловена от виновното и противоправно поведение на водача на л. а.
„УАЗ 469Б“, който не е изпълнил задължението чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба
задължава водачите на пътни превозни средства на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство. Предприетата маневра е довела до пресичане на
траекториите на движение на двата автомобила и в резултат от това е настъпването на ПТП.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите А.Д., К.Д. и А.В. в частта, в която твърдят,
че автомобилът бил с включени къси светлини по време на ПТП, тъй като противоречат на
установеното със Споразумение от 06.01.2022 г., одобрено по н. о. х. д. № 20223630200025
по описа на Районен съд - Шумен, VIII състав и показанията на свидетелят В.Д., водач на л.
а. „Опел Вектра“. В тази връзка е нарушена и разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДвП, която
задължава при движение през нощта и при намалена видимост, моторните превозни
средства да бъдат с включени къси или дълги светлини. Намалената видимост е
подпомогнала за настъпването на ПТП, тъй като същото се е случило в тъмната част на
денонощието.
В нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, водачът на л. а. „Опел Вектра“ не е
съобразил забраната за движение със скорост по-висока от 90 км/ч извън населени места,
като се е движил със 115 км/ч. Предвид конкретните условия на видимост, когато се е
случило ПТП, водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, защото ако е шофирал със скорост
съобразена с пътната обстановка е могъл да предотврати ПТП чрез намаляване и спиране
преди мястото на удара независимо от допуснатото нарушение на правилата за движение по
пътищата от водача на другия автомобил, защото тя би му позволила да го възприеме и да
спре. Този извод следва от заключението на вещото лице по допълнителната САТЕ (стр.9),
установяващо че опасната зона на спиране на л.а.“Опел Вектра“ при скорост от 70 км/час е
по-малка от разстоянието на което се е намирал л.а. „УАЗ 469Б“ при навлизането му в път
II-73 и при къси, и при дълги светлини. От заключението не вещото лице следва, че
съобразената скорост с условията на видимост (част от денонощието, метереологични
условия) и конкретната пътна обстановка е 77 км/час и ако водачът на лекия автомобил
„Опел Вектра“ се е движел с такава скорост същият би имал възможност да предотврати
настъпването на процесното произшествие.
С оглед гореизложеното, следва да се направи извод, че по-голямо значение за
настъпването на удара е имало поведението на водача на л. а. „УАЗ 469Б“. Той е предприел
маневра, с която е нарушил правилата за движение по пътищата, в очакване от водача на
насрещно движещия се автомобил да му осигури безпрепятствено преминаване през
кръстовището, въпреки че е видял идващият л. а. „Опел Вектра“, но не е преценил правилно
неговата скорост и не го е пропуснал да премине, с което е щял да предотврати удара.
Правилната преценка при излизане на път с предимство винаги изисква преминаването с
повишено внимание и съобразяване на поведението на другите участници. На следващо
място не е включил къси или дълги светлини, с което водача на л. а. „Опел Вектра“,
8
въпреки че се е движил с превишена и несъобразена скорост е могъл да го възприеме от по-
голямо разстояние и да предприеме намаляване на скоростта, с което настъпилите вреди в
резултат на ПТП са щели да бъдат с по-малък интензитет.
Доколкото обаче л. а. „УАЗ 469Б“ е предприел излизане на път с предимство,
въпреки че е възприел приближаващия се с висока скорост л. а. „Опел Вектра“, неговият
принос към настъпване на събитието е по-голям от този на водача на л. а. „Опел Вектра“, но
не значително, поради което съдът го определя на 60 %, а степента на съпричиняване е в
съотношение 60/40 за водача на л. а. „УАЗ 469Б“. В това съотношение следва да отговаря
във вътрешните отношение с ищеца и ответникът за платената на пострадалите главница в
размер на 60 000 лв., а именно за сумата от 24 000 лв. (40 % от 60 000 лв.).
С оглед гореизложеното съдът приема, че искът е основателен за сумата от 24 000
лв. и следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 30 000 лв. Като последица
ответникът дължи и законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба от 07.01.2022 г., до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството, съразмерно на уважената част от иска в общ размер
на 3512 лв., както следва: държавна такса в размер на 1200 лв., за възнаграждение на
свидетели в размер на 192 лв., за възнаграждение за вещо лице по СМЕ в размер на 240 лв.,
възнаграждение за вещото лице по САТЕ в размер на 440 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1680 лв., които следва да му се присъдят с решението по
делото. Съдът, намира възражението на ответника за прекомерност на размера на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй като
уговореното и заплатено възнаграждение в размер 2100 лв. с ДДС е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и дори не надвишава минималния размер на
адвокатоските възнаграждения, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска в общ размер на 198 лв., както следва: за
възнаграждение на свидетели в размер на 16 лв., за възнаграждение за вещо лице по СМЕ в
размер на 60 лв., за възнаграждение за вещото лице по САТЕ в размер на 50 лв. и за
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 72 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК ****
да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“, с ЕИК **** на основание чл. 499, ал. 7 от Кодекса за З.то, вр.
чл. 127, ал. 2 Закона за задълженията и договорите сумата 24 000 лв., представляваща
вземане за плащане на припадащата се част от платено застрахователно обезщетение за
вреди от ПТП, настъпило на 22.05.2020 г., около 22, 20 ч. в района на км. 14+565, на
републикански път II-73 с посока на движение от гр. Шумен към гр. Смядово, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 07.01.2022 г. до окончателното
9
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 24 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК
**** да заплати на ЗАД „ОЗК-З.“, с ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в
общ размер на 3512 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“, с ЕИК **** да заплати на „Застрахователно акционерно
дружество „Д.Б.: Ж. и З.“ АД, с ЕИК **** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски в общ
размер на 198 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10