№ 278
гр. Пазарджик , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и П.
година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201330 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.А. М., ЕГН ********** от гр.П., ул.”С.” №9
против Наказателно постановление №19-0340-002121 от 17.01.2020 г. на
Началник сектор в РУ Септември, с което на същия за нарушение чл.140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена в размер на
ГЛОБА от 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение са отнети 10 контролни точки.
Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
жалбата. Не сочи нови доказателства.
1
Ответникът по жалбата РУ септември не изпраща представител и не
взевма становище.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 20.07.2019 г. в 10,27 часа в с.В.Д., на ул.“П.“
кръстовище управлява товарен автомобил „...” с ДК №..., който не е
регистриран по надлежния ред-автобомилът е с прекратена регистрация на
02.05.2019 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Въз основа на същите фактически обстоятелства е била образувано
досъдебно произвоство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С
постановление от 15.01.2020 г. на Районна прокуратура Пазарджик е
прекратено ДП №278/2019 г. по описа на РУ Септември. Прието е, че
престъплението не доказано от субективна страна, като материалите са
изпратени на административен орган за проверка на случая и евентулано
ангажиране на отговорност за административно нарушение.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетеля К.Н.-актосъставител и писмените доказателства представени по
делото.
Възражението на защитата за допуснато съществено процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита, че в НП не било посочено кое е
точното място на извършване на нарушението, съдът намира за
неоснователно. Ясно е записано населеното място в което е осъществено
управлението на автомобила, дори с конкретизация за улицата, като е без
значение за състава на нарушението, пред кой номер на улицата е спрян за
проверка. Състава на нарушението е свързан с управление на нерегистрарано
МПС, а не с мястото на проверката.
Второто възражение за допуснато съществено процесуално нарушение,
2
поради непосочване цифрово, коя от хипотезите на чл.140, ал.1 от ЗДвП е
нарушена, съдът също намира за неоснователно.
Не случайно изискванията към реквизитите на НП, посочени в чл.57, ал.1
от ЗАНН са регламентирани – на първо място по т.5 описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават и след
това по т.6 - законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на изрично
цифрово упомената хипотеза на нарушената законовата разпоредба, при
пълно и ясно описание с думи на конкретното нарушение, тъй като в този
случай не са засегнати правата на нарушителя да разбере в какво е обвинен и
да организира адекватна защита.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
която поставя задължително изискване по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които
са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Не е спорно по делото, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал процесният и описан по-горе лек автомобил. Не
се спори и, че регистрацията на автомобила е прекратена на 02.05.2019 г. по
реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП във връзка с чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-
45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Установи се от представените по делото доказателства, че с договор от
01.03.2019 г., въпросният автомобил е закупен от самия жалбоподател.
Сделката за покупко-продажбата на автомобила била изповядана пред
нотариус на същата дата, за което по електронен път били подаден данни към
системата на Сектор "Пътна полиция". Купувачът имал задължение в
едномесечен срок, считано от покупката, респ. придобиването на
собствеността над автомобила, т.е. до 01.04.2019 г., да регистрира превозното
3
средство на свое име, съгласно чл.3, ал.1 Наредба №I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Той обаче не сторил това
до изтичане на двумесечния срок по чл.143, ал.15 от ЗДвП, поради което
регистрацията на автомобила била служебно прекратена на 02.05.2019 г.
Жалбоподателят обаче не е знаел това и управлявал автомобила на
24.06.2019 г., когато били спрян от служители на на ОД МВР Пазарджик,
които констатирали, че автомобилът е с прекратена регистрация.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че
поведението на жалбоподателят не запълва от субективна страна признаците
на състава на административното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
На първо място следва да се отбележи, че за настоящия съдебен състав е
спорен правният характер на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП за
служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Разпоредбата е кодифицирана в Глава ІІІ – Пътни превозни средства на
ЗДвП, където са посочени изискванията към ППС за допускане на
движението им по пътищата на страната и изискванията за провеждане на
периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, участващи в движението по пътищата и други. В същото
време, по своя характер и наименование прекратяването на регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство представлява принудителна
административна мярка, които са нормативно уредени в глава VI на ЗДвП –
Принудителни административни мерки. Именно там, съгласно чл.171, т.2а за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, като са
изброени изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка, сред
4
които обаче не фигурира неизпълнение от страна на собственика на
задължението да регистрира превозното средство в двумесечен срок от
придобиването. Не е посочено нито в ЗДвП, нито в горецитираната наредба,
от кой орган се извършва това служебно прекратяване на регистрацията и с
какъв акт. Не е регламентирано задължение за уведомяване на собственика на
превозното средство за осъщественото служебно прекратяване на
регистрацията, каквото задължение е предвидено в чл.10, ал.2 от Наредбата
при другите случаи на прекратяване на регистрацията. Не е предвиден ред за
обжалване на акта за служебно прекратяване на регистрацията. С оглед на
изложеното съдът счита, че нормата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, послужила като
основа за започването на настоящето АНП, е противоконституционна, тъй
като предвижда възможност за сериозно ограничаване на правото на
собственост на гражданите, без да е предвиден законен ред за защита на това
право.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
деянието.
Не е спорно по делото, че преобретателят на автомобила, какъвто е
жалбоподателят, не е уведомяван за служебното прекратяване на
регистрацията. Но разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП не предвижда
изричното уведомяване на собственик или преобретател за извършване на
дерегистрация.
Но незнанието на закона не оневинява. Жалбоподателят дори да не е
предвиждал настъпването на служебна дерегистрация, е могъл и бил длъжен
да предвиди настъпването на законовите санкции за неизпълнение на
задължението за регистрация на МПС в двумесечен срок от придобиването.
При тези данни от обективна и субективна страна е осъществен състава
на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като от субективна страна
нарушението е извършено по непредпазливост.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само
в изрично предвидените случаи, за разлика от престъпленията, които според
5
чл.11, ал.4 от НК са наказуеми само в предвидените от закона случаи.
При определяне размерите на санкциите, наказващият орган се е
съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания като е отчел тежестта на нарушението, както и
че нарушението е извършено за първи път.
При тези данни съдът счита, че санкциите са правилно определени в
минималния размер на предвидените за конкретното нарушение по чл.175,
ал.3 от ЗДвП и с тежестта на нарушението.
По изложените съображения обжалваното постановление е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Проверката за законосъобразността на отнетите контролни точки не се
осъществява по предвидения в ЗАНН ред, поради което съдът не коментира
тази част от НП. Но следва да се има предвид, че съгласно чл.3, ал.1 от №Iз-
2539 от 17.12.2012 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа
на влязло в сила наказателно постановление.
При този изход на делото, потвърждаване на НП, претенцията на
жалбоподателя за възлагане на разноски е неоснователна и следа да бъде
отхвърлена.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №19-0340-002121 от 17.01.2020 г. на Началник
сектор в РУ Септември, с което на Д.А. М., ЕГН ********** от гр.П., ул.”С.”
№9 за нарушение чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП е наложена в размер на ГЛОБА от 200 лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца и на основание Наредба №Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
6
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение са отнети 10 контролни точки.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7