О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
416
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско отделение, ХX с, в закрито
заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 236 по описа за
2019г на Пловдивски окръжен съд, взе предвид
следното:
След приключване на двойната
размяна на книжа между страните, съдът прецени, че с оглед неколкократното
формулиране на различни нови искания към съда и предвид възраженията на
ответника по допустимостта и редовността на предявените искове, същите
действително се нуждаят от уточняване.
Поради това с постановено по
делото Определение № 2393 от 15.11.2019г съдът поиска от ищеца С.М.Ж., в
качеството ѝ на синдик на „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК
********* да уточни предявените против дружеството в несъстоятелност и
физическото лице Т.Ж.К. *** искове, по които ищецът е твърдял, че дружеството в
несъстоятелност е продало на втория ответник К. два самостоятелни обекта, ведно
с 1/3 ид. част от общите части на сградата и правото на строеж от сграда в гр.**
като продажната цена е била многократно по-ниска от данъчната оценка на имотите
и от пазарната им цена, а освен това върху имота е имало вписани две възбрани. По
тези обстоятелства купувачът е възразил с подадения по делото отговор, че той е
знаел, че сградата е негодна за живеене и всъщност е закупил строителните
материали, които ще останат при събарянето й, поради което той не е увредил
кредиторите. Ищецът продължава, че купувачът
К. бил длъжен да знае, че има възбрани върху имота като го е закупил и с това
увредил кредиторите на несъстоятелния. Поради това синдикът предявява иск на
основание чл.135 от ЗЗД, с който иска от съда да обяви за недействителна по
отоншение на кредиторите на несъстоятелността на сделката за продажба между
двамата ответника. Отделно от това ищецът посочва, че сградата, от която
ответникът физическо лице е закупил два самостоятени обекта, е била съборена
изцяло и на нейно място е изградена нова сграда, но в последната К. няма обствени
обекти. Поради това ищецът приема, че след като дружеството в несъстоятелност е
продало на К. право на собственост ведно с право на строеж, то със събаряне на
сградата за К. е останала възможността да изгради отново съборените му сгради,
а като не го е сторил за него е останало правото на строеж без да е реализирано
и затова той дължи връщане на това право на строеж в масата на
несъстоятелонстта. Според ищеца, К. се е „отказал мълчаливо” от това право, а
след като той не фигурира като собственик на нито един от новопостроените
обекти, то издадените разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в
експлоатация са никожни. Въз основа на тези обсотятелства е поискал К. да бъде
осъден да върне припадащите му се
идеални части от 162 кв.м. от самостоятелни обекти в новата сграда, съобразно
уточнението с молба на л.68 от делото. Ищецът е приел, че е установено по
делото, че купеното от К. имущество не съществува в патримониума му и след като
той не може да го върне в масата, с последваща молба на л.72 от делото, е
поискал да заплати пазарната му равностойност в размер на 200 000лв.
С определение по делото от
17.07.2019г съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.108 от ЗС за връщане на
недвижими имоти, но тъй като те липсват, защото са разрушени, то искът е недопустим
и в тази част е прекратил делото. Определението е влязло в сила.
С порадената по делото
допълнителна искова молба ищецът е приел за безспорно, че част от предмета на
отчуждителната сделка не съществува, но той има интерес да установи по делото
дали тези разрушени сгради кат квадратура от 162 кв.м могат да се изградят в
дворното място като самостоятелен обект със същата площ, но за да можа те
отново да бъдат изградени е необходимо първо обявяването на сделката за
покупко-продажба за относително недействителна спрямо кредиторите, от това
именно произтича правния му интерес. След това продължава, че след като имотите
не могат да се върнат в масата, К. следва да бъде осъден да върне паричната им
равностойност в размер на 200 000лв, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска.
При условията на евентуалност е
формулиран следващ петитум – К. да бъда осъден да предаде собственоста и
владението върху притежаваните от него 162 кв.м. идеални части от
новопостроената сграда.
Формулиран е и четвърти петитум,
съединен при условията на евентуалност, К. да върне в масата на
несъстоятелонстта притежаваните от него 162 кв.м. иделални части от правото на
строеж в дворното място.
Съдът прецени, че така въведените
нови обстоятелства за притежавани от втория ответник К. идеални части от
новопостроена сграда, които представляват трансформация на притежаваното от
него право на строеж представлява нов иск за собственост, с който се оспорват
правата на собственост на лицата, които са собственици на новопостроените
обекти, но те не участват като страни в настоящото производство. Няма данни за
действия на ответника К., ако счита себе си за съсобственик д тези лица на
притежавани от него 162 кв.м. от правото на строеж на новоизградената сграда, да
е завил правото си на собственост пред тези лица, респ. да е оспорил техните
права. Следователно ищецът въвежда обстоятелства по възникнал, според него, спор
за собственост между всички собственици на новопостроената сграда от една
страна и К. – от друга, но този спор следва да се разреши при участието на
всички съсобственици в новопостроената сграда – за последните няма данни да са
узнали за претенциите за съсобственост на К. и да са заявили становище по тях. При
всички слючаи се касае за нов иск по чл.108 от ЗС, който е извън предмета на
настоящото дело.
Тази застъпена теза от ищеца
противоречи на искането му да бъде осъден К. да заплати паричната равностойност
на закупените самосотятелни обекта,
поради тяхното погиване, като всъщност твърди, че те не са погинали, а са се
трансформирали в съсобственост.
Все с цел установяване страните
по делото съдът е поискал ищецът изрично да посочи дали е сключена последваща
сделка между К. и трето лице с предмет процесните вещи, с оглед разпоредбите на
чл.647, ал.3 от ТЗ и чл.646, ал.7 от ТЗ, уреждащи правното положение на третите
добросъвестни лица, придобили възмездно преди вписването на исковата молба.
С постъпилата от ищеца уточняваща
молба той заяви, че не е налице сделка, с която К. да е отчуждил правото си на
собственост в полза на трето лице, поради което иска от съда да обяви сделката
за относително недествителна спрямо кредиторите в несъстоятелността, като
увреждаща и да осъди ответника К. да заплати сумата общо от 200 000лв,
представляваща паричната равностойност на вещите, които поради погиване не
могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността.
Съдът намира, че с исковата молаб
и уточняващите молби ищецът атакува сделката между ответниците като увреждаща,
тъй като вторият ответник като купувач е заплатил многократно по-ниска цена на
първия ответник – продавач, следователно в патримониума на последния е влезнала
сума, многократно по-ниска от пазараната или данъчната оценка за вещите.
Обстоятелствата, в какво се състои увреждането, не са били изменяни в хода на
процеса, независимо от различните формулировки на обусловените искове,
предявени наред с иска за относителна недействителност и те се изразяват в
твърденията на ищеца, че вторият ответник по сделката – купувач е платил много
по - малко, отколкото е получил от първия ответник – продавач. Така
формулираното увреждане съдът намира, че следва да бъде квалифицирано като иск по
чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ – възмездна сделка, при която даденото значително
надхвърля полученото, а не представлява иск по чл.135 от ЗЗД, каквато
квалификация дава ищеца, който иск по ЗЗД обхваща по-широки хипотези, които са
различни от изрично уредените специални искове по чл.646 и чл.647 от ТЗ – този
смисъл са разясненията, дадени в Решение
№ 56/ 01.08.2018г на ВКС по т. д. № 1538/2017г, I т. о., ТК, докладчик съдията
Кристияна Генковска. Следователно при предявяването му следва да са спазени
изрично уредените за това срокове, а именно сделката да е извършена в
двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, но не по-рано от началната дата на неплатежоспособността.
Видно от представения по делото нотариален акт, с която е изповядана
продажбата, тя е извършена на 24.02.2015г. Видно от изискания служебен заверен
препис от влязлото в сила решение № 155 от 23.03.2018г по т.д. №
324/2017г на ОС - Пловдив, с което е била обявена неплатежоспособността на
„ПАЛАС – 27“ ЕООД, началната дата е определена на 31.12.2015г. Следователно сделката не попада в обхвата на
отменителните искове по чл.647 от ТЗ, без това да е основание съдът да даде
различна правна квалификация по чл.135 от ЗЗД, за да обоснове допустимост. При
това положение производството по делото следва да бъде прекратено като
образувано по недопустим иск, който прави недопустими и предявените заедно с
него обусловени искове – тяхното разглеждане предпоставя уважаване на иска за
относителна недействителност.
При прекратяване
на производството на основание чл.620, ал.3 от ТЗ дружеството в несъстоятелност
следва да бъде осъдено да заплати дължимите държавни такси за исковете,
уточнени с последната молба на синдика по делото от 28.11.2019г, които са в
размер на 622,02лв за иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и 8000лв за
иска по чл.649 от ТЗ.
От
ответниците, с подадените отговори на исковата молба и уточняващите са заявени
претенции за присъждане на разноски, като по делото съдът не установите такива
да са извършени, поради което и не им присъжда.
Мотивиран от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА „ПАЛАС -27” ЕООД – гр.Пловдив – в н., ЕИК
********* да заплати по сметка на ОС –
Пловдив държавна такса в общ размер на 8622,02лв.
Определението меже да се обжалва с частна жалба
пред АС – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: