Решение по дело №768/2011 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. С., 18.07.2019 г.

 

     В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в следния състав

                                                          

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Антоанета Луканова,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 768 по описа за 2011 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

С Решение № 957/22.05.2012 г. по търговско дело № 768/2011 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, е обявена неплатежоспособността на “С.К.” ЕАД, ЕИК ********, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, постановени са общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.

С определение № 5378/08.08.2013 г. по настоящото дело са одобрени Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, Допълнителен списък № 1 на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, Допълнителен списък № 3 на приетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 688, ал. 2 от ТЗ, Списък на неприетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 686, ал. 1 от ТЗ, Допълнителен списък № 2 на неприетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, Списък на служебно вписаните от синдика вземания на кредитори на дружеството.

С Решение № 1419/26.08.2014 г., постановено по настоящото търговско дело, е утвърден оздравителен план, допуснат с определение на съда от 21.10.2013 г. за оздравяване на дружеството, предложен от длъжника с молба с вх. № 100405/12.09.2013 г., и производството по несъстоятелност е прекратено.

С Решение № 745/31.03.2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, е отменено изцяло Решение № 1419/26.08.2014 г. по т.д. № 768/2011 г. на СГС и вместо него е постановено, че отказва утвърждаването на оздравителния план, предложен от длъжника “С.К.” ЕАД (в открито производство по несъстоятелност) с молба с вх. № 100405/12.09.2013 г., допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите с определение № 6913/21.10.2013 г. по чл.701, ал. 1 от ТЗ по т.д. № 768/2011 г. на СГС, приет с решение на събранието на кредиторите от 19.11.2013 г. Решението е влязло в сила на 13.04.2017 г.

С Решение № 998/23.05.2017 г. по настоящото дело, на основание чл. 710 вр. с чл. 711 от ТЗ, е обявен в несъстоятелност длъжника “С.К.” ЕАД, постановено е прекратяване дейността на предприятието, задължен е длъжника във фирмата си да прави добавка “в несъстоятелност”, постановено е прекратяване на правомощията на органите на длъжника и лишаване на длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на “С.К.” ЕАД, и разпределение на осребреното имущество.

С определение № 755/08.02.2018 г. съдът, като е взел предвид доклад на синдика, е указал на кредиторите на дружеството да внесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 9 000 лева, необходима за покриване на разноски в производството по несъстоятелност в едномесечен срок, считано от обявяване на определението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията. Определението е обявено в Търговския регистър по партидата на дружеството на 12.02.2018 г. и срокът за внасяне на определените от съда разноски за издръжка на производството на несъстоятелност е изтекъл на 12.03.2018 г.

Поради непредставяне на доказателства за внасяне на определената от съда сума за покриване на началните разноски в производството в дадения срок, с Решение № 579/19.03.2018 г. е спряно производството по делото. В решението е указано на кредиторите и на длъжника, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, производството ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от търговския регистър. Решението по чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ е вписано в търговския регистър на 19.03.2018 г.

 

По делото е постъпила молба с вх. № 37664/20.03.2019 ., с пощенско клеймо от 19.03.2019 г., подадена от Национална агенция за приходите, с искане да бъде възобновено производството по делото. В същата са изложени твърдения, че НАП е кредитор на дружеството и че дружеството разполага с достатъчно имущество. Представени са справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за “С.К.” ЕАД в Служба по вписванията – С.З. за периода от 01.01.1992 г. до 13.03.2019 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, вписан под акт № 93, том ІІ, вх. рег. № 2648/07.03.2006 г. на Служба по вписванията – С.З..

С определение от съдебно заседание, проведено на 16.04.2019 г., вписано на 17.04.2019 г. в книгата по чл. 634в от ТЗ, водена при СГС, ТО, съдът е приканил кредиторите на търговеца да предплатят началните разноски за производството по несъстоятелност в размер на 4500 лева в едномесечен срок от вписване на определенето в книгата по чл. 634в от ТЗ.

С определение от съдебно заседание, проведено на 04.06.2019 г., вписано на 06.06.2019 г. в книгата по чл. 634в от ТЗ, водена при СГС, ТО, съдът е приканил кредиторите на търговеца да предплатят началните разноски за производството в несъстоятелност в размер на 4500 лева в двуседмичен срок от вписване на определенето в книгата по чл. 634в от ТЗ.

По делото не са представени доказателства за внасяне на определената сума за разноски в указания срок.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, следва да са налице в кумулативна даденост следните предпоставки: 1. Да бъде подадена молба от длъжника или кредитор; 2. Молбата да е подадена в преклузивния едногодишен срок, считано от вписване на решението (определението) в търговския регистър; 3. Да бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или да бъдат представени доказателства за предплащане на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

В разглеждания случай молбата е подадена от Национална агенция за приходите. Предвид изложените в молбата твърдения за качеството на държавата като кредитор и представените по делото доказателства, НАП се явава легитимирано лице да поиска възобновяване на спряното производство по несъстоятелност.

Ирелевантно за настоящото производство е възражението на длъжника относно размера на вземанията на кредитора, тъй като част от вземанията му били погасени с изтичането на абсолютната 10-годишна давност. В производството за разглеждане на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ е без значение размера на вземанията на кредитора, подал молбата. В това производство законодателят не поставя изискване за минимален процент (размер) на кредиторовото вземане от общия размер на приетите вземания, каквото например е поставено като изискване за подаване на искане за свикване на събрание на кредиторите по чл. 674, ал. 1 от ТЗ, искане за смяна на синдик по чл. 657, ал. 1, т. 4 от ТЗ. Достатъчно е кредиторът да има вземане към несъстоятелния длъжник.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме възражението на длъжника за релевантно и основателно, то в тази хипотеза НАП не би се явило легитимирано лице поради липса на материално-правна легитимация и молбата по чл.632, ал. 2 от ТЗ би била неоснователна.

В случая молбата е изпратена по пощата на 19.03.2019 г., поради което и на основание чл. 62, ал. 2, изр. първо от ГПК съдът намира, че същата е подадена в рамките на законоустановения едногодишен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.

В решение № 99/23.06.2011 г. по т.д. № 59/2011 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О., е прието, че предвиденият в чл. 632, ал. 2 от ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Това е така, защото нормата на ал. 2 на чл. 632 изрично препраща към изпълнение на процедурата предвидена в чл. 629б ТЗ, според която съдът определя сумата, която трябва да бъде предплатена, дава срок за изпълнение на това задължение и посочва последиците при неизпълнението му. Следователно спазването на едногодишния преклузивен срок при подаване на молбата за възобновяване на производството е условие за нейната допустимост, а внасянето на необходимите разноски е основание за разглеждането й от съда по същество и произнасяне по нейната основателност.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая са налице първата и втората предпоставка, посочени по-горе.

Третата предпоставка изисква наличието на една от две алтернативно посочени хипотези – установяване на наличие на достатъчно имущество на длъжника или предплащане на определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

В случая кредиторът се позовава на наличие на достатъчно имущество, с оглед на което претендира възобновяване на производството по несъстоятелност.

Основният въпрос, който следва да се прецени в случая е дали посоченото имущество от длъжника е “достатъчно имущество” по смисъла на чл.632, ал.2, изр. второ от ТЗ като основание за възобновяване на производството по несъстоятелност.

Имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на разноските. Дали разходите биха могли да се покрият от принадлежащото на длъжника имущество е въпрос на преценка на всеки отделен случай, тъй като зависи от имуществото, от неговата цена и доколко то може да бъде ликвидно. Ликвидността на масата на несъстоятелността следва да се преценява и с оглед стадия на спряното производство по несъстоятелност и предвидените в закона особени изисквания и процедури за осребряване. Извън случаите по чл. 639б, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ имуществото от масата на несъстоятелността може да бъде продавано с цел издръжка само след съгласие от събранието на кредиторите или комитета на кредиторите (така в Решение от 06.11.2014 г. по т.д. № 12/2013 г. на Окръжен съд – Варна, не е влязло в сила).

От представените от кредитора писмени доказателства не се установява какво имущество притежава длъжника към датата на подаване на молбата по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Видно от представената справка за вписвания, отбелязвания и заличавания за “С.К.” ЕАД, през 2011 г. са вписани прехвърляния на недвижими имоти, придобити чрез публичен търг/постановление за възлагане (ГПК) с купувач “Т.Б. Д” АД, като имоти по тези вписвания съвпадат с имоти, върху които е била учредена договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален акт, вписан под акт № 93, том ІІ, вх. рег. № 2648/07.03.2006 г. на Служба по вписванията – С.З., които сочи в разглежданата молба кредиторът НАП. Недвижими имоти, които са останали в собственост на длъжника, не могат да се приемат безусловно за достатъчно имущество по смисъла на чл.632, ал.2, изр. второ от ТЗ, доколкото същите не се установява да могат бързо да се реализират и да се превърнат в парични средства, за да послужат за покриване на разноските по несъстоятелността.

В случая съдът намира, че необходимите разноски за продължаване на производството по несъстоятелност са текущото възнаграждение на синдика, разходи за оценка на актива, при извършването на самата продажба на недвижимия имот, която може да отнеме продължителен период от време.

В тежест на молителя, сезирал съда с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, е да докаже, че посоченото имущество е достатъчно по смисъла на нормата на чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ. Такива доказателства не са представени нито с молбата, нито в проведените открити съдебни заседания по делото. При липсата на други посочени от кредитора доказателства за оценката на имотите на длъжника и съобразявайки, че преди да се извърши оценка на активите, не може да изрази прогнозно становище за състоянието на имота на базата на пазара, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства за наличието на достатъчно имущество по смисъла на чл. 632, ал. 2, изр. второ от ТЗ.

В дадения срок кредиторите на несъстоятелния длъжник не са представили пред съда доказателства за плащането на началните разноски за издръжка на производството по несъстоятелност. Без наличието на разноски или достатъчно имущество за покриване на същите не може да се развие нормално производството по несъстоятелност предвид етапа, на който се намира същото – изготвяне на оценка на имуществото от масата, осребряване на същото от синдика, разпределение на събраните суми между кредиторите на длъжника.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице в кумулативна даденост предпоставките по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, поради което подадената молба се явява неоснователна и не следва да бъде уважена. С оглед на това и предвид наличието на предпоставките на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, съдът намира, че следва да бъде постановено прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от Търговския регистър.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по несъстоятелност по търговско дело № 768 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.

ПОСТАНОВЯВА заличаване на “С.К.” ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, от Търговския регистър при Агенцията по вписванията.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.

ПРЕПИС от решението да се изпрати за вписване на Търговския регистър при Агенцията по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.

РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :