Решение по дело №32658/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1892
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110132658
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1892
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110132658 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ

от 08 февруари 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 32658 от 2022 година по описа на Софийския районен
съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
1

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 124653/16.06.2022г. на СРС, подадена от Е.
Г. В. срещу "***********" АД.
Ищецът Е. Г. В. чрез адв. К. Б. - АК-Русе, е предявил срещу "***********" АД иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че Е. Г. В. не
дължи на "***********" АД сумата от 712,55 лева, представляваща главница за
предоставени ВиК услуги до имот в град София, ул. "*******" № 3, ап. 2, аб. № **********,
начислена по Фактура № **********/19.08.2021г. Ищецът твърди, че не е собственик или
носител на вещно право на ползване върху посочения имот, нито е ползвател на
облигационно основание. Между страните липсвала облигационна връзка и ищецът не бил
потребител на предоставяните от ответника ВиК услуги. Оспорва се имотът да е
водоснабден, в него да са доставяни отговарящи на установените стандарти ВиК услуги,
съответно, че потреблението им се отчита надлежно и с годни за това уреди. Прави се
възражение и за недължимост на сумата поради погасяване на задължението по давност. В
насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не се явява, като се
представлява от адв. Николай И. - АК-София, който поддържа предявения иск, включително
в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът"***********" АД чрез юрк. Е.П. е подал Отговор
на исковата молба, вх. № 172819/18.08.2022г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Не ставало ясно в какво се изразява претенцията на ищеца, като
не бил посочен период, за който се отнасяла процесната сума. Обосновава се наличието на
облигационна връзка между страните за предоставяне на ВиК услуги, както и
потребителското качество на ищеца. Дружеството било изправна страна по
правоотношението, като твърденията в обратна страна се окачествяват като голословни. В
сградата била извършена проверка, като било установено значително разминаване между
показанията на общия водомер и индивидуалните такива, което надлежно било
разпределено между отделните абонати в сградата. За насрочените по делото публични
съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск и становището на ответника в отговора , съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на п*******
интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Не
са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при
признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника. Същият следва
2
пълно и главно да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват и са дължими и изискуеми. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 8, ал. 1 НУРПППВКС получаването на водоснабдително-канализационните
услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора на
същите и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и
на потребителите, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на
задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води, редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти, редът за откриване, промяна или
закриване на партида, включително и служебно от оператора. Общите условия
задължително се публикуват от операторите на електронната им страница и най-малко в
един централен и един местен ежедневник и се осигурява достъп до тях. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник. В срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия потребителите имат право да направят пред съответния
оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от
потребителите и приети от оператора различни условия се отразяват в писмени
споразумения. При непостигане на споразумение в едномесечен срок от получаване на
заявлението от оператора остават в сила общите условия (чл. 8, ал. 2, 3 и 4 НУРПППВКС).
Съгласно §1, ал. 1, т. 2, б. „а“ и „б“ ЗРВКУ, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, както и юридически или физически лица - собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1-3 НУРПППВКС, потребители на
ВиК услуга са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост, както и собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Ответникът не е ангажирал писмени доказателства относно притежавано от ищеца вещно
право на ползване или право на собственост върху водоснабдения имот. За доказване на
тези обстоятелства същият е поискал задължаване на ищеца да даде обяснения. Обясненията
на страната съставляват изявления за факти, които подлежат на доказване. Като
доказателство обясненията на страната могат да бъдат ползвани само когато съставляват
изявление за неизгодни за нея факти, които съдът следва да цени наред с всички
3
доказателства по делото. С разпоредбата на чл. 176 ГПК законът въвежда възможност да
бъдат ценени като доказателствено средство както обясненията на страната за неизгодни за
нея факти, така и поведението във връзка със събиране на това доказателство.
Съгласно чл. 176, ал. 1 ГПК съдът може да разпореди страната да се яви лично, за да даде
обяснения за обстоятелствата по делото, като я предупреждава за последиците от
неизпълнението на това задължение: съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняване на които страната не се е явила, за да отговори или е отказала да отговори без
основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори(чл. 176, ал. 3
ГПК). Поставените въпроси трябва да бъдат ясни и точно формулирани по начин,
изключващ страната да отговори неправилно поради неразбиране на въпроса, което би
накърнило интересите . Въпросите трябва да бъдат съобщени на страната, с разясняване на
последиците от неявяването или отказа да даде отговор, т. е. за последиците от поведението
и, когато не се е явила за да отговори на поставените въпроси, без да има основателна
причина за това. Когато страната не се яви, за да даде обяснения, или се яви, но откаже да
отговори на поставените въпроси, законът предполага, че с това свое поведение тя цели да
се отклони от признание на неизгодни за нея факти, и затова овластява съдът да счете, че
фактите, спрямо които страната е възприела описаното поведение, са доказани. Така
р.328/26.04.2010г.-гр.д.158/2009г.-ІVг.о., р.876/26.11.2009г.-гр.д.2879/2008г.-ІІг.о.
Процесуалният закон не съдържа ограничения, като ответникът разполага с процедурата по
чл. 176 ГПК като доказателствено средство за установяване на фактите, разпределени в
негова доказателствена тежест, включително притежавано право на собственост или друго
вещно право от страна на ищеца.
С Определение № 22496/02.09.2022г. съдът е задължил ищеца да се яви лично и да отговори
на въпроси, сред които дали процесният имот е негова собственост и дали притежава друго
вещно право върху него. Определението е връчено на ищеца чрез процесуалния му
представител на 13.09.2022г. В насроченото по делото открито съдебно заседание на
25.10.2022г. ищецът не се е явил, като от негова страна писмено и в съдебна зала чрез адв.
И. е заявена позиция, че вещно право върху имот не може да се установява по реда на чл.
176 ГПК. Съдът не приема това възражение. Факт по делото може да се счита за установен
чрез признанието за него от страна, за която той е неизгоден, включително и право на
собственост. Ответникът е автономен в процесуалната си стратегия за доказване на фактите,
за които това е вменено в негова тежест. Той самостоятелно преценява дали и какви способи
за доказване да въведе в процеса. Така той резонно може да набави и да представи по делото
писмени доказателства (нотариални актове, договори и други), но може и да разчита на
признанието на факта от ищеца или на прилагането на чл. 176, ал. 3 ГПК. При това
положение по настоящото дело, доколкото ищецът не се е явил, за да отговори на
поставените му въпроси, съдът приема за доказано че ищецът е собственик на
водоснабдения имот, като оттам между него и ответника е налице облигационно отношение
за доставка на ВиК услуги.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна и техническа
4
експертиза. Същото съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице със съответната
компетентност, при пълно, ясно и задълбочено обосновани отговори на поставените
въпроси, като липсват обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата вярност. От
заключението на вещото лице се установява, че процесният имот е водоснабден и в него се
доставят ВиК услуги. Монтирани са три водомера със срок на метрологична годност до
2026г. Не е установено обаче наличие на документи и карнети за отчет на общия водомер и
индивидуалните такива за имота. Не се установява наличие на протокол за отчитането на
общия водомер, респективно протокол за неосигурен достъп за отчитане. Установени са
издадени фактури, а именно: от 21.05.2021г. - за 2052,34 лева, от които 443,63 лева главница
за отчетния период, 13,29 лева за лихва и 1595,42 лева за старо салдо; от 18.06.2021г. - за
2095,43 лева, от които 29,35 лева за главница за отчетния период, 13,29 лева за лихва и
2052,34 лева за старо салдо; от 20.07.2021г. - за 1641,99 лева, от които 32,29 лева за главница
за отчетния период, 14,28 лева за лихва и 1595,42 лева за старо салдо; от 19.08.2021г. - за
2321,71 лева, от които 712,55 лева за отчетния период, с включена сума за разликата между
начисленото по общия водомер количество вода и индивидуалния дял на апартамента, 13,74
лева за лихва и 1595,42 лева за старо салдо. По преценка на вещото лице начислената в
процесната фактура сума е нереално висока.
По делото не се установи как и защо сума именно в посочения в исковата молба и
претендиран от ответника размер е начислена на ищеца, съответно не е доказано и тази сума
да съответства на реално доставени количества ВиК услуги. Затова и предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт. С оглед изхода от делото право на разноски има само ищецът,
който своевременно е заявил претенция в тази насока.
Ищецът е доказал и в негова полза следва да се присъдят разноски в размер на 50,00 лева за
държавна такса по делото. Не следва да се присъждат сумите за заплатени такси за паричен
превод, доколкото същите съставляват заплатено на трето лице възнаграждение за
предоставени банкови/финансови услуги, които нямат пряка връзка с хода на делото и
събирането на доказателствата.
Ищецът е представляван безплатно от адв. Б. и адв. И. по реда на чл. 38 ЗАдв. В този случай
и с оглед изхода на делото в полза на адвоката следва да бъде определено и присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Следва да се има предвид, че чл. 78 ГПК предвижда
право на разноски само за един адвокат, а не за двама такива, както се претендира в
настоящия случай. Нормата на закона е пределно ясна и еднозначна и не позволява различно
тълкуване. Доколкото в списъка по чл. 80 ГПК, находящ се на л. 71 от делото, е заявено, че,
ако съдът прецени, че разноски се дължат само за един адвокат, то същите следва да се
присъдят на адв. И., то именно на последния следва да бъде присъден адвокатски хонорар в
размер от 300,00 лева.
5
Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на
„***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София,иЕ. Г. В. , ЕГН **********,
от град София,че Е. Г. В. не дължи на "***********" АД сумата от 712,55 лева,
представляваща главница за предоставени ВиК услуги до имот в град София, ул. "*******"
№ 3, ап. 2, аб. № **********, начислена по Фактура № **********/19.08.2021г.
ОСЪЖДА „***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на
Е. Г. В. , ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50,00
лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА „***********“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на
адв. Н.И.И., ЕГН **********,АК-София, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 300,00
лева за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена
чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6