О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
Номер 159 07.02.2019 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение,
На седми февруари, две хиляди и деветнадесетата година
В закрито заседание в следния състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: ________________
Прокурор:________________
Като разгледа докладваното от съдия Кирил Градев
Търговско дело №42 по описа за 2019 година
И за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.374 от ГПК.
Преписката е получена по подсъдност от СГС, след като исковата молба е била депозирана пред този съд , но впоследствие след възражение на ответната страна съдът е изпратил делото съобразно седалището на ответника – на ОС – Бургас.
Делото е образувано по исковата молба на „Метал Р“ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София , представлявано от управителя си Светлин Стефанов против „Пристанище Бургас“ЕАД със седалище и адрес на управление – гр.Бургас, ЕИК ********* с правно основание чл.79 от ЗЗД. Ищецът сочи , че осъществява търговска дейност износ на метални отпадъци и скрап като за целта се намира в договорни отношения с ответното пристанище , което осъществява обработката на товарите. На 18.06.2014 г. в нарушение на задълженията си ответникът неоснователно и безпричинно ограничава достъпа на ищеца до услугите му като препятства възможността да експедира товари , предназначени за износ като е направил невъзможно изпълнението на изискуема доставка №314 по сключен и действащ рамков договор от 21.01.2014 г. с „Айс Стийл“ООД със срок на изпълнение на доставката – до 30.06.2014 г. Въпреки отправените искания , „Пристанище Бургас“ е отказало съгласуване с оправдания от организационен характер. Ответникът не само е отказал изпълнение на задълженията си , но е и изпратил предизвестие за едностранно предсрочно прекратяване на договора , което впоследствие е било оттеглено. От така създадените ограничения ищецът е претърпял вреди в размер на 1 млн. щ.д. Както е упоменато в исковата молба ищецът се намира в договорни отношения с „Айс Стийл“ от м. януари 2013 г.. Това дружество е направило конкретна заявка от 27.05.2014 г. с падеж на доставката – 30.06.2014 г. като в изпълнение на същата на ищеца са били изплатени авансово 526 500 щ.д. Ищецът обаче не е изпълнил задълженията си по доставката поради ограниченията , създадени от ответника. Съответно – „Айс Стийл“ е предявил претенции по повод неизпълнението – на основание чл.6 от Рамковия договор 300-МЕТ от 21.01.2014 г. – за заплащане на неустойка в размер на 1 053 000 щ.д. – т.е. – 200% от авансово заплатената сума в размер на 526 500 щ.д. , която след тримесечни преговори е била редуцирана до 1 млн. щ.д. Съответно – „Метал Р“ е изплатил претендираната неустойка на „Айс Стийл“ с оглед опасността да изгуби единствения си контрахент за износ на скрап на международния пазар. При така създадената ситуация ищецът е понесъл загуби в размер на 1 млн. щ.д. – на практика – печалбата му за последните две години поради неизпълнение на задълженията на „Пристанище Бургас“ЕАД. Тези вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договорните задължения на „Пристанище Бургас“ да допусне товарите на дружеството – ищец до пристанището и да ги обработи с цел техния износ. Ищецът за да изпълни доставките си сключи договор за пристанищни услуги с частно пристанище – „БМФ Порт Бургас“ЕАД, но с оглед обема на товарите и въпреки усилията доставка №314 от 27.05.2014 г. остава неосъществена. Това обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира осъждането на ответника да му заплати понесените вреди. Поради това като намира , че иска е основателен и доказан „Метал Р“ЕООД моли съда да осъди „Пристанище Бургас“ЕАД да му заплати сумата от 1 млн. щ. , представляваща претърпените имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорно задължение от страна на пристанището ведно със законната лихва за забава върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението ведно с направените по делото разноски. Представени са многобройни писмени доказателства – документ в тридесет пункта като приложение към исковата молба. С допълнителна уточняваща молба то 31.08.2018 г. ищецът сочи , че предявява претенция само за частта от 26 000 лв. – левова равностойност на 15 501 щ.д. от общо дължимата сума от 1 млн. щ.д. като се посочва , че по т.д.№551/18 г. на ОС – Бургас е налице друго производство за частта от 173 982 щ.д. – т.е. – за левовата равностойност от 276 000 лв. от общо дължимата сума от 1 млн. щ.д. Приложен е банков документ за внесена държавна такса върху претендирания размер на иска – 26 000 лв. ведно с приложенията – писмени документи.
С писмения отговор по чл.376 от ГПК от страна на ответника „Пристанище Бургас“ЕАД на първо място се прави искане за прекратяване на производството по делото поради висящността на другото производство по д.№551/2018 г. по описа на ОС – Бургас. На осн. чл.105 от ГПК се възразява и по подсъдността на иска с оглед предявяването му пред СГС. На следващо място се изразява становище за неоснователност на исковата претенция.Не се спори , че от 21.02.2014 г. между страните по делото е налице договор за пристанищни услуги. Съгласно съдържанието на т.4.1 от този договор товародателят / в случая – ищецът/ е длъжен предварително да съгласува товарите си, предназначени за износ с Пристанището съгласно обичайната практика в Пристанището. На следващо място – се сочи в отговора , че към 17.06.2014 г. размерът на просрочените вземания към ищеца по договора за услуги възлизат на 45 136.77 лв. без ДДС., съгласно т.2.1 от Раздел ІV Цени в срок от 5 работни дни товародателят заплаща цените на всички извършени услуги от издаването на окончателната фактура за извършените услуги – т.е. – налице е договорно неизпълнение от страна на ищеца да заплаща стойността на предоставените му услуги в посочения срок. В тази връзка Пристанището разполага с възможността да не обработва и да не съгласува товари в случай , че са налице непогасени задължения на товародателя / ищеца/ към пристанището , свързани с обработка на предходна партида товари. На 01.07.2014 г. и на 03.09.2014 г. от страна на Пристанището са изпратени покани за доброволно изпълнение на непогасените задължения. В отговор на същите на 23.10.2014 г. от страна на „Метал Р“ЕООД се заявява , че поради изпадане на пристанището в договорно неизпълнение до изясняване на спора ще задържат претендираната сума. Въпреки отказа обаче – на 28.10.2014 г. е постъпило плащане на сумата от 8 046.25 лв. по фактура №**********/09.05.2014 г. Впоследствие не се е стигнало до доброволно уреждане на плащанията и поради това „Пристанище Бургас“ ЕАД предявява иск против „Метал Р“ЕООД , по който последният е осъден да заплати сума в размер на 61 610.31 лв. , от които 53 587.45 лв. – незаплатени суми по договор за извършване на услуга по обработка , съхранение и експедиция на товари. До настоящия момент по изпълнителното дело при ЧСИ В.Иванова , рег.№778 изпълнение не е извършено , тъй като не са налични суми нито по банкови сметки , нито движимо или недвижимо имущество. Впоследствие в отговора страната прави оспорване на съдържанието на представени от ищеца писмени документи - в оригинал на английски език. Оспорва се като нищожно споразумение от 18.11.2014 г. между „Метал Р“ЕООД и „Айс стийл“ООД поради противоречие с чл.103 от ЗЗД като се моли съдът да се произнесе по съществуването или несъществуването на правоотношението , което се оспорва като нищожно. Между „Метал Р“ и „Айс стийл“ е налице рамков договор от 21.01.2014 г. Съобразно този договор при надхвърляне на общото доставено количество от 100 000 т, купувачът дължи на продавача допълнителна сума от 10 щ.д. – т.е. - купувачът ще дължи допълнително 1 млн. щ.д. на продавача , ако общото количество доставен товар надхвърли 100 000 т. А за времето на действие на договора според доказателствата общото количество на товара възлиза на 15 127 т , от което следва , че това право за продавача не възниква. Оспорва се и твърдяното прихващане на вземането за 1 млн.щ.д. с редуцираното вземане за неустойка. В тази насока се излагат допълнителни подробни съображения относно наличието на предпоставките за прихващане , както и относно действителността на тези вземания. След анализ на правоотношенията между „Метал Р“ и „Айс Стийл“ , както и изпълнението на задълженията между тях , постигнатите договорености , отразени и в табличен вид на стр.8-10 от отговора на исковата молба, ответникът оборва твърденията на ищеца за забава крайния срок на износ – 30.06.2014 г. , както и на следващите се от това задължения за него, вменени в ущърб на „неизпълнени“ договорни задължения от страна на ответното пристанище. В крайна сметка ответникът обобщата изводите си въз основа на изложените факти и обстоятелства – че „Пристанище Бургас“ няма вина за невъзможността „Метал Р“ да изпълни доставката си за „Айс Стийл“, самият ищец не е положил грижи на добър стопанин да не допусне да изпадне в забава, от анализа на подписаните допълнения към рамковия договор се установява , че се търсят възможности за реализиране на сделката , а не за налагане на санкции – обезщетение за неустойка в размер на 200% - какъвто процент неустойка не се констатира. Според ответника – той разполага с иск за прогласяване на нищожността на договорената неустоечна клауза в чл.6 ал.2 от договора , тъй като пряко засяга правната му сфера и се прави възражение за нищожност на тази клауза – начина , по който е уговорена неустоечната клауза в чл.6 ал.2 от договора сочи , че така обективираната неустойка излиза извън обезщетителните, обезпечителни и санкционни функции на същата: - като страната се позовава и на задължителните разяснение в ТР №1 от 15.06.2010 г. на ВКС, с които се признава служебно правомощие на решаващия съд да следи за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави и с принципа на справедливостта в гражданските и търговските правоотношения – т.е. – съдът е длъжен изрично да се произнесе по въпроса – дали неустоечната клауза в процесния договор от който произтича вземането е действителна , още повече , че неустойката е уговорена само в полза на едната страна при отсъствие на очаквани вреди след плащане на дължимото възнаграждение по договора, и при недоказано реално прихващане. Нещо повече - ответникът сочи , че за периода , в който се твърди , че неоснователно и безпричинно е ограничил достъпа на ищеца до пристанищните услуги, „Пристанище Бургас“ е обработил на 17.06.2014 г. – натоварил и експедирал кораб по заявка на „Метал Р“ ЕООД, а е предоставял и услуга – съхранение на товари на своята територия – до 22.06.2014 г. В случай че това се оспори от ищеца ответникът сочи , че ще представи документи. Направени са доказателствени искания – една част – в тежест на ищеца – да представи документи , да отговори на въпроси , на следващо място – на ответника да бъдат издадени удостоверения за снабдяване с други доказателства, да бъде назначена ССчЕ, към която са формулирани въпроси – в девет пункта. Оспорва се вида и начина , по който са представени писмените доказателства от страна на ищеца – в нарушение на разпоредбата на чл.183 от ГПК. Оспорва се истинността на представена справка към 15.11.2014 г. – списък на изнесени кораби със скрап , изготвена от Крисмаре. Страната представя писмени документи по опис – в осем пункта.
На основание чл.372 от ГПК от страна на „Метал Р“ЕООД е депозирана допълнителна искова молба.От изложеното в отговора ищецът заключава , че всъщност „Пристанище Бургас“ не оспорва твърденията в исковта молба , че е спрял да обработва товари на ищеца. В тази връзка с допълнителната искова молба се поддържа твърдението , че ответникът на 18.06.2014 г. безпричинно е ограничил достъпа на „Метал Р“ до услугите на пристанището , което е довело до невъзможност за осъществяването на неговата обичайна търговска дейност – и изпълнение на задълженията си по рамковия договор от 21.01.2014 г.Ищецът сочи , че в отговора си „Пристанище Бургас“ не упоменава нищо за писмото от 13.06.2014 г. с изявлението за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие като в това писмо не се споменава и дума за просрочени задължения. Нещо повече – с писмо от 02.07.2014 г. на директора на Пристанището предизвестието за прекратяване е оттеглено , което заличава с обратна сила последиците му. В тези изявления обаче не се упоменава нищо за „просрочени“ плащания. Обичайната практика при забава изисква да се изпраща покана за плащане с предупреждение, че при неплащане ще спре обработката или приема на товари. В случая не е спорно дори , че такава покана за процесния период не е била изпращана , нито получавана.Дори и да е било налице дължимо плащане , то от страна на „Пристанище Бургас“ , то би следвало да отправи предупреждение , че има право да спре обработката на товари като даде едномесечен срок и в този срок да продължи да изпълнява задълженията си по договора. За първи път изрична покана за заплащане на задължения е изпратена на 01.07.2014 г. като тогава са посочени и последиците от неплащането. Ищецът е ползвал спедиторските услуги на „Крисмаре МС“ООД – гр.Бургас като на 18.06.2014 г. именно на него е било изпратено уведомителното писмо за спиране обработката на товари като не е посочена причина. Поради това се оспорва твърдението на ответника , че „Метал Р“ е било в неизпълнение на договора поради забава за плащане , както и се оспорва твърдението – че неизпълнението на договора е причината , поради която ответника е отказал да приема и обработва товари за периода от 13.06.-02.07.2014 г. Относно оспорването на документите н аанглийски език, страната сочи , че при наложителност следва да бъде назначено извършването на надлежен превод от вещо лице. Оспорва се и предявения инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК като недопустим , тъй като страните по споразумението не са страни в настоящото дело, а като всеки иск следва да отговора на изискванията на чл.127 и 128 от ГПК. Неясни са и твърденията на ответника относно споразумението от 18.11.2014 г. – че същото е привидно като не е посочено каква е привидността. В тази насока страната сочи , че съдът следва да даде изрични указания на ответната страна да уточни претенцията си – за да може ищецът да организира защитата си . По твърденията за незаконосъобразното прихващане ищецът сочи , че с „Айс стийл“ са в дългосрочни търговски отношения. Като неверни се определят твърденията на ответника, че вземането на „Метал Р“ не е възникнало , не е ликвидно и изискуемо. Ищецът сочи , че към датата на споразумението доставеното количество скрап е надхвърлило 100 000 тона и затова вземането е било ликвидно – определено по основание и размер и изискуемо – кредиторът е имал право да го поиска. По чл.103 от ЗЗД са били налице две действителни , насрещни и еднородни задължения , което позволява тяхното прихващане. Оспорват се и основанията за нищожност на договорената между „Метал Р“ и „Айс стийл“ неустоечна клауза Оспорват се и твърденията , че ищецът е бил недобросъвестен и не е положил грижата на добрия стопанин. В случая възраженията за нищожност на неустоечната клауза са неоснователни: касае се за договор между две търговски дружество, който е с местоизпълнение – трета държава, което не води до извод за приложение на българското законодателство в отношенията между тези две дружества. Уговорена е арбитражна клауза – за решаване на споровете от арбитражен съд в Лондон.Неустойката е нищожна ако единствената цел , за която е уговорена излиза извън присъщите й функции , а в отговора се съдържат подобни твърдения – че неустойката излиза извън присъщите й функции. В случая се уговаря като обезпечение на изпълнението и не се доказват настъпилите вреди, когато се претендира неустойка. Неустойката би била нищожна само ако излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави – особено между търговци. Ищецът твърди ,че прекомерността на неустойката сама по себе си не води до недействителност по чл.26 ал.1 от ЗЗД , а подлежи на преценка към момента на неизпълнението на договора чрез съпоставяне с вече настъпилите вреди. Доставката по заявка №314 изобщо не е била изпълнена. Вследствие това неизпълнение от страна на Айс Стийл са били предявени претенции против „Метал Р“. Твърденията на ответника са взаимно противоречиви , които сочат , че са лишени от основание – т.е. – клаузата за неустойка е действителна и в рамките на принципа на справедливостта и добрите нрави. Като несъстоятелни прецена ищецът твърденията на ответника , че след отказа за обработка на първите 5 вагона със скрап на 18.06.2014 г. с оглед обичайния двудневен път до пристанището на разтоварване в Турция доставката по заявка 314 би могла да бъде изпълнена. Усилията на ищеца , насочени в организиране доставката на следващата заявка с №315 води до извозване на скрап с кораб на 15.07.2014 г. , но по заявка №315. Заявка №314 е с изтекъл срок и „Айс Стийл“ не е получил доставката , за която е заплатил авансово 526 000 щ.д. Претенциите са били предявени още през втората половина на м. юли 2014 г. От своя страна „Айс Стийл“ е следвало да извърши доставка на свой клиент , която за да не бъде провалена наложило да бъде закупена стоката от друг доставчик на значително по-висока цена, поради което освен забава , „Айс Стийл“ претърпял и имуществени и неимуществени вреди. В крайна сметка отношенията между „Метал Р“ООД и „Айс Стийл“ през м. февруари 2015 г. са били прекратени като основна причина за това има „Прпистанище Бургас“. Оспорват се и твърденията на ответника , че „Метал Р“ не бил положил грижата на добрия стопанин. При наличните обективни предпоставки от страна на „Метал Р4 са били положени всички усилия за изпълнение на задълженията си. „Метал Р“ според ищеца е бил буквално изгонен от територията на пристанището, като с наличната стока от 165 тона не би могло да се направи нищо по заявка №314 , която е била за 2000 тона.Оспорва се и твърдението на ответника че за „Метал Р“ не е възникнало правото на допълнително възнаграждение за изпълнение на доставка от 100 000 т скрап. Налице е документ , от който е видно , че за периода от 01.01.2013 г. до 15.11.2014 г. доставеното количество е достигнало 100 000 тона , поради което съобразно договора „Айс Стийл“ действително дължи на „Метал Р“ допълнителната сума от 1 млн. щ.д.. В тази връзка с епредставя рамков договор от 2013 г. Страната оспорва възраженията на ответника досежно действителността на вземанията на „Метал Р“ спрямо „Айс Стийл“ , както и относно тяхната неликвидност и неизискуемост. Като неоснователни се оспорват и възраженията за недобросъвестност от страна на Метал Р и за нищожност на клаузата за неустойка. Моли се същите да бъдат оставени без уважение. Взема се становище по доказателствата: като доказани и ненуждаещи се от доказване страната сочи да бъдат приети - наличието на договорни отношения между страните по договор от 21.02.2014 г., отказа на Пристанище Бургас за приема и обработва товари от 18.06.2014 г., че към 13.06.2014 г. са били изпратени уведомления за прекратяване действието и на други договори от пристанище Бургас - с други контрагенти , освен ищеца, че е практика при търговията с черни метали за уговорка за допълнително възнаграждение при доставка на определено количество скрап. Направени са доказателствени искания: - направено е искане за назначаване на съдебно – икономическа експертиза – относно търговията с черни метали , както и конкретни въпроси за договорните отношения между „Метал Р“ и „Айс Стийл“. Моли се за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Прави се искане за допускане до разпит и на двама свидетели за установяване на спорни факти и обстоятелства. Правят се възражения по направени от „Пристанище Бургас“ доказателствени искания – както по доказателства , които се иска да бъдат събрани , така и по поставени към ССчЕ въпроси. Представят се и писмени доказателства по опис в седем пункта.
На 12.12.2018 г. е входиран отговор на допълнителната искова молба от страна на ответника „Пристанище Бургас“ЕАД по чл.373 от ГПК. Страната поддържа становището си , че „Метал Р“ е бил в забава по изпълнение на задълженията си за заплащане на дължимите суми – в тази насока се позовава на приетото по т.д.№342/15 г. на ОС – Русе , чийто предмет е именноспора за плащането на дължимите суми по договора за пристанищни услуги. – т.е. – в правния мир е налице пресъдено нещо по отношение на неизпълнението на договорните задължения на „Метал Р“. „Метал Р“ сочи , че причината за отказа на „Пристанище Бургас“ да предоставя услугите си по обработка на товари всъщност е друга. Оспорва се и твърдението на ищеца, че не бил своевременно уведомен съгласно чл.84 от ЗЗД, съобразно падежа на задължението, длъжникът изпада в забава след настъпването. Оспорва се твърдението , че е налице практика в Пристанището, каквато се сочи от ищеца, напротив – практиката е да се спира обработката на товарите дори и при самото товарене на кораба докато не се уредят финансовите отношение с товародателя. Ответникът сочи , че по този начин „Метал Р“ оневинява своето неизпълнение и в същото време се старае да вмени несъществуваща вина на ответника. Като неверни се преценят твърденията на ищеца за отправени предизвестия и на други контрагенти , както и че впоследствие на самия него като клиент му била отправена молба за връщането му като клиент : - това не е било необходимо, тъй като договорът с „Метал Р“ не е бил прекратен , на самото пристанище е бил наличен негов товар и т.н. Страната пояснява , че съществува разлика между отправеното предизвестие на 13.06.2014 г. за прекратяване на договора и липсата на съгласовка поради наличие на просрочени вземания. Според ответника не става ясно откъде ищецът черпи основания да счита , че първоначално е следвало да се даде едномесечен срок за изпълнение на задължението за плащане на сумите по договора , след като в самия договор №81/2014 . няма такива поставени условия. Сочи се , че писмото от 01.07.2014 г. не е покана – молба до клиент да се върне като такъв , а съгласовка за товар – че ще се пристъпи към обработка след погасяване на задълженията. Според ответника – „Метал Р“ през 2014 г. е осъществявал износ на скрап освен през Пристанище Бургас, така и през „Пристанище Варна“ и през „БМФ Порт Бургас“ЕАД , поради което ищецът е могъл да изпълни заявките си не само през пристанище Бургас. Страната потвърждава оспорването на достоверността на представените на английски език документи, вкл. и съдържанието им. По повод предявения по чл.212 от ГПК инцидентен установителен иск се оспорва изложената необходимост ответник по същия да бъде и „Айс стийл“ Оспорванията на Споразумението от 18.11.2014 г. е направено на базата само на твърденията в исковата молба. И до настоящия момент ищецът не е представил като доказателство въпросното споразумение като възможността за това на основание чл.372 ал.2 от ГПК е преклудирана. Никъде не се сочи , че оспорването се прави на базата на самото споразумение. Инцидентния установителен иск няма да се поддържа от страната при условия , че съдът приема твърденията на ответната страна. Поддържат се твърденията за нищожност, за противоречие с чл.103 от ЗЗД, изразена с отговора, твърди се , че по договора от 21.01.2014 г. няма доставка на 100 хил. т скрап и съответно – не възниква право за премия в размер на 1 млн щ.д. В договора от 21.01.2014 г. не се сочи , че се обхваща и периода преди сключването на този договор.С исковата молба се представя само рамковия договор от 2014 г. В този смисъл – според твърденията на ищеца следва да се доказва доставка на 100 хил. т скрап в рамките на 2014 г. Ответникът няма отговорности по изпълнението на договорните задължения на „Метал Р“ към трети лица – вкл. – и „Айс стийл“ в т.ч. и по въпросната заявка №314/2014 г. Според ответника – между неговите действия и увредата на ищеца не е налице причинно – следствена връзка. Ищецът е твърдял , че пристигналите на 18.06.2014 г. 5 бр. вагони със скрап са били отказани от страна на пристанището да бъдат обработени. Както и самия ищец е посочил за други пристанища – при липса на съгласовка за обработващата страна няма задължение за извършване на товаро-разтоварни дейности и съответно – не носи никаква отговорност. Тъй като ищецът е изпращал такива съгласовки до ответника с искане за обработка , то това сочи , че и той самия е пределно наясно с тази практика. Според ответника твърденията за прекратени търговски отношение с „Айс стийл“ поради неизпълнение на заявка №314 са неверни, тъй като видно от постъпилите заявки по договор №300/21.01.2014 г. с тази страна работата с този клиент е продължила дълго след тази заявка. Поради това ответната страна счита , че не нейния отказ за обработка на товари е причина за прекратените търговски отношения с „Айс стийл“.Неверни са и твърденията за „изгонване“ на „Метал Р“ от пристанището , за начисляване на задължения по завишени цени след 13.06.2014 г. В тази връзка се представя като доказателство фактура от 30.06.2014 г. ведно с обратна разписка , от което е видно получаването й от ищеца, отчетно писмо и опис на натоварените автомобили. Оспорва се и твърдението за получаване на предизвестия от други клиенти на пристанището. По доказателствата ответната страна сочи , че описните в исковата молба доказателства под №15 – рамковия договор от 13.01.2013 г. , както и тези по т.26-30 липсват , въпреки изброяването им. Страната се противопоставя на опитите да бъде вкаран като доказателство по делото посочения рамков договор от 2013 г., поради преклудираната възможност за това. По доказателствата страната прави изявление , че единственото безспорно обстоятелство е наличието на договор между страните от 21.01.2014 г Останалите факти и обстоятелства са спорни. Страната прави искане за справка от Агенция Митници за осъществяван износ на ищеца и през други пристанища за процесния период – ако се установи такъв износ, то провала на заявка №314 ще се дължи единствено на виновното поведение на ищеца. Страната заявява , е поддържа искането си за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза като обосновава подробно оспорените пунктове от ищеца – 1,3 и 6 като поддържа категорично искането си към експертното заключение в тази насока. Страната се произнася и по направените доказателствени искания на ищеца – противопоставя се на назначаването на икономическа експертиза относно практиката с търговията със скрап, тъй като правнолеревантния въпрос касае количеството на доставките само за 2014 г. , а не изобщо за периода на търговските взаимоотношение с „Айс Стийл“. Страната се противопоставя и на евентуални въпроси към исканите свидетели , целящи установяване на договорни отношения на стойност над 5000 лв.По представянето на писмените доказателства се възразява против представянето на рамковия договор с „Айс Стийл“ от 10.01.2013 г. – което доказателство ищецът е могъл да представи с исковата молба и по повод което страната моли съда да не го приема. Същото се отнася и до Счетоводна справка от счетоводството на „Метал Р“ , от която е видно кога са извършвани плащанията от „Метал Р“ към Пристанище Бургас – такъв документ изобщо липсва към доказателствата , представени с допълнителната искова молба. Оспорва се също така приемането като доказателство по делото на кореспонденцията между Павел Варнаджиев и адв.Д. , тъй като тя не може да бъде отнесена нито към официалните , нито към частните документи, тъй като не носи характеристиките им. По отношение на тези доказателства срока за представяне също е преклудиран. Моли се писмо №474-21/13.06.2014 г. , представляващо търговска кореспонденция между „Пристанище Бургас“ и трето лице да не бъде приобщавано към доказателствата по делото с оглед на обстоятелството, че информацията в този документ не е относима към спора по делото. Прилагат се - фактура №128607/30.06.2014 г. ведно с обратна разписка , удостоверяващо получаването й от ищеца , отчетно писмо от 20.06.2014 г. и опис на натоварените автомобили с дати на натоварване.
Така предявения иск от страна на „Метал Р“ЕООД е допустим и следва да бъде приет за разглеждане от съда. Следва да бъдат приети като доказателства по делото всички писмени доказателства, приложени към исковата молба , отговора на исковата молба, допълнителната искова молба и отговора на допълнителната искова молба. Възраженията, направени от страните по повод относимостта на някои от доказателствата към спора по делото и валидността им като такива ще бъдат преценени по съществото на спора.
Съдът приема за установено и безспорно по делото , че страните – „Метал Р“ЕООД и „Пристанище Бургас“ЕАД са в договорни отношение на основание Договор за пристанищни услуги №81/21.02.2014 г. Всички останали факти и обстоятелства по делото са спорни и следва да бъдат установени от страните по надлежния ред, регламентиран от ГПК. Ищцовата страна твърди , че на основание този договор ответната страна е била длъжна да приема и обработва нейни товари на кораби с цел – експорт в други страни, но през м. юни 2014 г. е преустановила този процес. Вследствие това преустановяване осъществяване на заявка №314 на „Айс Стийл“ е била провалена. На ищеца е била изплатена сума от 526 000 щ.д. за изпълнение на тази заявка като впоследствие на основание договора 300 МЕТ от 21.01.2014 г. ищецът на основание този договор е следвало да издължи неустойка в размер на 1 053 000 щ.д. на „Айс Стийл“ В резултат на договорености неустойката е била редуцирана до 1 млн. щ.д. В тази размер страната обосновава и загубата си в резултат на действията на ответното пристанище и провалената заявка №314. Настоящият съдебен състав намира , че доказателствата и доказването от страна на страните следва да бъде сведено до този обем фактология. Останалите твърдения, факти и обстоятелства , изложени от страните са правно ирелевантни по спора. Ищцовата страна сочи , че е имала други уговорки с „Айс стийл“ за допълнително плащане в размер на 1 млн. щ.д. , с която сума е било извършено прихващане на неустойката. По този повод и щцовата страна излага факти , обстоятелства , ангажира доказателства – за кумулирането на релевантното количество скрап от 100 хил. тона, съответно - ответната страна оспорва тези факти и обстоятелства , навежда свои твърдения , съответно – предявява иск за нищожност. Съдът намира всички тези допълнително наведени факти и обстоятелства за ирелевантни. Без значение е за спора по какъв начин ищецът е погасил задължението си за неустойка към третото лице „Айс Стийл“. Твърди се ,че вследствие на поведението на ответника , той е генерирал задължение във вид на неустойка към това трето лице заради неизпълнението на процесната заявка №314 и това задължение е погасено. Вредата в случая, понесена от поведението на ответника представлява разхода в парично изражение за погасяване на неустойката в размер на 1 млн. щ.д. Претенцията по делото е частична - като част от целия размер на понесената от ищеца вреда – представляващ разход в парично изражение в размер на 1 млн. щ.д. за неустойка по неизпълнение на заявка №314/2014 г. на основание рамков договор 300 МЕТ ат 21.01.2014 г. Ищецът следва да докаже реално понесена от него вреда , за която твърди – направен разход за погасяване на неустойка в размер на 1 млн. щ.д. , независимо по какъв начин е станало това и че въпросната неустойка е генерирана поради неизпълнение на заявка №314 на основание рамков договор с „Айс Стийл“ от 21.01.2014 г. – 300 МЕТ като неизпълнението на заявката се дължи изключително по вина на ответника – вследствие на неизпълнение на негови договорни задължения по договор за пристанищни услуги № 81/21.02.2014 г. Следва да бъде доказано по безспорен начин неизпълнението на договорните задължения от страна на ответника и провалянето на изпълнението на заявка №314 именно вследствие на това неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника. Всички факти и обстоятелства извън този обем са без значение за спора и не подлежат на обсъждане, установяване и доказване. По тази причина съдът не поставя на обсъждане и преценка направените от страните искания и оспорвания на факти , твърдения и искания по доказателствата извън горепосочения обем , подлежащ на установяване и доказване по делото. Вкл. – в тази връзка не следва да се приема за разглеждане и инцидентния установителен иск по чл.212 от ГПК, предявен в отговора на исковата молба / л.330 по делото/. Следва да бъдат изключени и всички писмени документи от доказателствения материал извън релевантните по очертания по-горе спор по делото. Не следва да се допуска и назначаването на икономическа експертиза , направено в допълнителната искова молба по искане на ищцовата страна като свързана изключително с ирелевантния въпрос по количеството скрап.
Следва да бъде указано на страните по делото, че всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания или възражения. Следва да бъде уважено искането на страните за допускане до разпит на свидетели – по двама при режим на довеждане относно установяване на правно-релевантни факти и обстоятелства по спора по делото. Искането за допускане до разпит като свидетел на управителя на „Айс метал“ , направено от ответника следва да бъде оставено без уважение.
Следва да бъдат уважени доказателствените искания , направени от страна на „Пристанище Бургас“ , касаещи представяне на писмени документи от страна на ищеца – л.337 по делото , както и да бъде задължен управителя на ищцовото търговско дружество да се яви лично в съдебно заседание за отговаряне на поставените от ответната страна въпроси по чл.176 от ГПК , както и да се издадат исканите съдебни удостоверения.
Що се отнася до възраженията на „Пристанище Бургас“по повод неверен превод на документи, представени от „Метал Р“ то съдът следва да укаже на страните, че при възражения на другата страна за констатирано разминаване съдържанието на оригиналния документ и превода на български , /в каквато насока са възраженията на ответника на л.328-л.329-л.330 по делото/ , то документът ще бъде изключен от доказателствения материал по делото и няма да бъде кредитиран като доказателство по делото, съответно – фактите , които материализира няма да бъдат приети за доказани.
Мотивиран от горното и на основание чл.374 от ГПК във вр. с чл.140 от ГПК и чл.146 от ГПК и чл.154 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявения от „Метал Р“ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – грСофия , представлявано от Светлин Стефанов против „Пристанище Бургас“ЕАД, ЕИК102004532 със седалище и адрес на управление – гр.Бургас иск с правно основание чл.79 от ЗЗД , с който се иска ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 000 000 щатски долара, представляваща претърпените от ищеца имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от неизпълнение на договорно задължение от страна на „Пристанище Бургас“ЕАД по договор за пристанищни услуги №81/21.02.2014 г. като иска е предявен частичен – за сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, ведно със законната лихва за забава върху сумата от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението ведно със сторените в производството разноски.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане на основание чл.212 от ГПК предавения от „Пристанище Бургас“ЕАД инцидентен установителен иск относно съществуване на правоотношение, което съдът приема за ирелевантно по отношение по спора по делото.
ПРИЕМА като доказателства по делото приложените към исковата молба, отговора на исковата молба , допълнителната искова молба и отговора на допълнителната искова молба писмени доказателства от страна на ищцата като ИЗКЛЮЧВА от доказателствения материал по делото на всички представени то страните писмени доказателства неотносими към предмета на спора по делото , очертан от съда в настоящото определение.
УКАЗВА на страните че по делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства , както и че всяка от страните е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и възражения досежно релевантните по спора по делото факти и обстоятелства , очертан то съда в настоящото определение.
ДОПУСКА по двама свидетели на всяка от страните при режим на довеждане за установяване на спорни факти и обстоятелства като УКАЗВА на страните , че въпроси към свидетелите в противоречие с ограниченията на чл.164 от ГПК няма да бъдат допускани от съда.
НЕ ДОПУСКА в качеството му на свидетел по делото на управителя на „Айс Метал“.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза , която да отговори на поставените от ответната страна в отговора си на исковата молба въпроси / л.337 – л.338 по делото/, както и ищеца в допълнителната искова молба / л.387 по делото/ включително и отговори с вариант съобразно възраженията на ищеца „Метал Р“ЕООД, съдържащи се на л.388 по делото относно поставените от ответника задачи към експертното заключение, включително и на въпроса: - налице ли е счетоводно отразяване на задължение за неустойка в счетоводството на „Метал Р“ЕООД в размер на 1 052 000 щ.д., формирана към „Айс стийл“ по неизпълнение на договорно задължение; налице ли е отразено в счетоводството на „Метал Р“ЕООД като вземане на парична сума в размер на 1 000 000 щ.д. по допълнителна премия за доставен скрап на „Айс стийл“ от страна на „Метал Р“ЕООД, как са отразени тези суми , налице ли са счетоводни операции в изпълнение на прихващане на тези суми и как са отразени и оформени, налице ли е данъчно деклариране на въпросните суми – като приход и разход. Определя вещо лице за изпълнение на експертизата – в.л.Събина Арабаджиева като определя общ депозит в размер на 2000 лв., вносим от ищеца в размер на 500 лв. и за ответника - в размер на 1500 лв. по сметка на ОС – Бургас – Депозити за експертизи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за назначаване на съдебно-икономическа експертиза.
НА основание чл.176 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА управителя на „Метал Р“ЕООД – Светлин Иванов Стефанов да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на въпросите: къде е насочено количеството изнесено на камиони от „Пристанище Бургас“ 165 тона нереализиран износ / 21.06-22.06.2014 г./ по време на действащия договор №81/2014 г. и има ли подписано приложение към допълнение №314/27.05.2014 г. и извършена ли е доставка по него като УКАЗВА на ищеца последиците по чл.176 ал.3 от ГПК при отказ да се отговори на въпросите – че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за които страната не се е явила или отказала да отговори на поставените въпроси.
На основание чл.186 от ГПК на „Пристанище Бургас“ЕАД да се издадат съдебни удостоверения , с което да се снабди със справка от НАП за това как е отразена в дневника на продажбите на „Метал Р“ЕООД фактура №132/23.12.2014 г.,, с което да се снабди със справка от Агенция „Митници“ за това какво количество скрап през периода 21.01.2014 – 17.11.2014 г. е изнесено от „Метал Р“ЕООД с получател „Айс стийл“ЕООД и съдебно удостоверение , с което да се снабди със справка от Агенция „Митници“ за обстоятелствата през кои пристанища в Република България „Метал Р“ЕООД е осъществявало износ през 2014 г. на „Айс стийл“ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Пристанище Бургас“ЕАД за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се изискат от „Айс стийл“ представяне на копия от счетоводството си , удостоверяващо извършените счетоводни операции и т.н. – искане , направено на л.338 по делото.
ЗАДЪЛЖАВА „ Метал Р“ЕООД да представи банково извлечение и SWIFT от което да е видно, че сума в размер на 526 000 щ.д. е върната от „Метал Р“ЕООД по сметка на „Айс стийл“ЕООД като основание е неосъществено изпълнение на заявка №314/27.05.2014; - да представи счетоводен запис и отразяване на фактура №132/23.12.2014 г. в дневника на продажбите на „Метал Р“ЕООД ; - да представи запис от счетоводството си за начина на осчетоводяване на получената сума в размер на 526 000 щ.д.; - да представи счетоводен запис от счетоводство на „Метал Р“ЕООД за дължимата неустойка в размер на 200% от стойността на нереализираната заявка №314/27.05.2014 г., задължението по която би следвало да е възникнало към 20.07.2014 г.; - да представи оригинал на рамков договор №300/2014 г.
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание като го НАСРОЧВА за 27.03.2019 г. от 10 .00 ч. , за когато да се призоват страните, и вещото лице. Да се водят свидетелите от страните при режим на довеждане.
Окр. съдия: