№ 11358
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110142267 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „У. Е.“ ЕООД (предишно фирмено
наименование „Ю.“ ЕООД) срещу И. Б. Л. установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът И. Б. Л., дължи на ищеца „У. Е.“ ЕООД (предишно фирмено
наименование „Ю.“ ЕООД) сумата от 189,63 лева (според указания на въззивната
инстанция, с които се приемат за отстранени нередовностите на исковата молба),
представляваща сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги, за периода от
08.11.2018 г. до 08.03.2019 г., по договор за далекосъобщителни услуги за клиентски
номер ******* от 16.11.2012 г. и допълнителни споразумения от 26.04.2017 г., и от
27.11.2016 г., сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, за които са издадени следните фактури: № 12577*****/08.12.2018 г.;
№12594*****/08.01.2019 г.; №126104****/08.02.2019 г. и № 12628*****/09.03.2019 г.,
която сума представлява част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 17.02.2022 г. по ч. гр. дело № 67689/2021 г. на СРС, 56 състав.
Ищецът подържа, че било налице облигационно отношение, възникнало с
ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по договор за
далекосъобщителни услуги за клиентски номер ******* от дата 16.11.2012. г., с който е
избран за ползване мобилен номер **********, условията за чието ползване са
подновени с допълнително споразумение от дата 26.04.2017 г., с което е избран
тарифен план V. Smart М, с месечна абонаментна такса в размер на 23.99 лв. с ДДС,
като е добавен и мобилен номер **********, по същия тарифен план, с цена 23.99 лв.с
ДДС. Добавени били и удвоени мегабайти на максимална скорост Smart за 1.99 лв. с
ДДС и неограничени минути за 8.00 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. На 28.07.2014 г.,
абонатът добавил за ползване мобилен номер **********, условията за чието ползване
са подновени с допълнително споразумение от 27.11.2016г., като е избран тарифен
план V. Smart S+, с месечна абонаментна такса в размер на 19.99 лв.с ДДС и е
добавена допълнително услугата удвоени мегабайти на максимална скорост Смарт за
1.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. Сключени били и две допълнителни споразумения
от 27.03.2015г., в които са предоговорени условията за ползване да услугите и са
1
продължени и сроковете за ползването им. Така ищецът основава претенцията си на
основание допълнителни споразумения от 26.04.2017г. и от дата 27.11.2016 г. В
уточнителна молба от 14.09.2022 г. поддържа, че претендира от ответника непогасени
задължения, както следва: по фактура № 12577*****/2018 г. претендира главница в
размер от 85,62 лв., по фактура № 12594*****/2019 г. - 62,03 лв., по фактура №
126104****/2019 г. –37,02 лв., от която сума обаче 1,04 лв. представлява лихва, а по
фактура № 12628*****/2019 г. – 7,27 лв., от която сума обаче 1,27 лв. съставлява лихва.
При така направеното уточнение и според становището на въззивната инстанция
исковата претенция е предявена за сумата от 189, 63 лева, представляваща сбор от
сумите по фактура № 12577*****/2018 г. в размер от 85,62 лв., по фактура №
12594*****/2019 г. - 62,03 лв., по фактура № 126104****/2019 г. – 35,98 лева и по
фактура № 12628*****/2019 г. – 6 лева.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент била 23.03.2019г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди се още, че въз
основа на Уведомление по т.1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г. вземането
на Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлено на „С. Г. Г.“ ЕАД, на
дата 24.02.2020 г., а „С. Г. Г.“ ЕАД, с ЕИК: ********* от своя страна го е прехвърлило
на „У. Е.“ ЕООД, с предишно наименование „Ю.“ ЕООД, ЕИК ********* на дата
10.03.2020 г., посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г., подробно
описани в Приложение № 1 от договора.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва. Ответникът оспорва да е валидно уведомен за
извършените цесии. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
представените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявената искова претенция, предвид релевирането й по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на процесуални предпоставки,
още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК,
предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на
кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и
претендираното в исковото производство. Предвид извода на въззивния съд за
сезиране на исковия съд с редовна искова молба, с която е предявено вземане на по-
ниска стойност от това, за което е издадена заповедта за изпълнение, настоящата
инстанция приема, че така посочените предпоставки са налице, което обуславя
разглеждане на исковата претенция по същество.
По същество по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД:
В случая процесуалноправната легитимация на ищеца се обосновава с
твърдение за принадлежност на спорното вземане, произтичащо от извършени
прехвърляния на същото. Поради това основателността на предявената искова
претенция се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки
(юридически факти): сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
и ответника договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и допълнителни
споразумения към него, по силата на които „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД е предоставило услуги, равностойността на които възлиза на процесните суми за
главница, както и че е налице надлежно осъществено прехвърляне на спорното
вземане /включително и уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тези юридически факти следва да бъдат
2
доказани от ищеца при условията на пълно и главно доказване. При установяване на
горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията
си поради тяхното изпълнение.
Настоящата инстанция намира, че ищецът е активно материално легитимиран
по отношение на процесното вземане. Това е така, доколкото се твърди вземането
първоначално да е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. с цедент „Б.“ ЕАД и
цесионер „С.Г. Г.“ ООД, като такъв е приложен по делото. Видно от съдържанието на
същия, вземанията, предмет на прехвърляне, са посочени в приложение № 1 към
договора.
Представено е по делото потвърждение от „Б.“ ЕАД по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за
извършеното прехвърляне на вземанията срещу И. Б. Л. в размер на 191,94 лева по
силата на договор за цесия от 16.10.2018 г.
Представен е и втори договор за цесия от 01.10.2019 г., по силата на който „С.Г.
Г.“ ООД прехвърля вземания в полза на „Ю.“ ЕООД. В същия е посочено, че
вземанията, които „С.Г. Г.“ ООД прехвърля на „Ю.“ ЕООД са придобити от първия по
силата на няколко договора, сред които и договор за цесия от 16.10.2018 г.
Представено е и извлечение от приложение № 1 към анекс от 10.03.2020 г. към договор
за цесия от 01.10.2019 г., от което се установява да е прехвърлено вземане срещу И. Б.
Л., произтичащо от договор с клиентски номер ******* на стойност 191,94 лева.
По делото е приложено пълномощно, с което „Б.“ ЕАД упълномощава „С.Г. Г.“
ООД да уведоми длъжниците за прехвърлените вземания.
Фактът на прехвърляне на процесното вземане посредством тези договори за
цесия, както и уведомяването на длъжника за това съдът приема за установен от
приложеното уведомление за цесия /л. 17/, с което „Б.“ ЕАД, действащо чрез
пълномощника си „С.Г. Г.“ ООД, уведомява И. Б. Л. за извършеното прехвърляне на
вземанията срещу него – първоначално в полза на „С.Г. Г.“ ООД, а впоследстие от „С.
Г. Г.“ ООД в полза на „У. Е.“ ЕООД.
Въз основа на посочените писмени доказателства се обосновава извод, че
цесиите са проявили своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на
длъжника ответник с получаването на приложеното към исковата молба уведомление и
потвърждение. Съгласно нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД съобщаването на длъжника за
извършената цесия е предпоставка тя да породи действие спрямо него, като до този
момент договорът поражда действие единствено между страните по него – цедент и
цесионер (Решение № 172 от 26.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1917/2017 г., II т. о.,
ТК). Уведомлението може да изхожда както от предишния кредитор, така и от новия,
стига той да е надлежно упълномощен от цедента за това, което е допустимо по силата
на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, като обемът на
представителната власт се определя от изразената воля на упълномощителя
съгласно чл. 36 и чл. 39 ЗЗД (в този смисъл например Решение № 114 от 7.09.2016 г.
3
на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК). Съобщението за прехвърляне на вземането може
както да предхожда подаване на исковата молба, така и да е представено като
приложение към нея (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II
т. о., ТК, Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК).
Поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът
следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете
за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато същата е съобщена на длъжника с
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане, включително чрез изходящото от цедента или от упълномощения
за това цесионер уведомление, приложено към нея. Цесията може да бъде надлежно
съобщена и когато е представено в хода на делото, като това обстоятелство следва да
бъде съобразено от съда като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3
ГПК. В насока съобразяване на уведомлението като новонастъпило обстоятелство в
хода на процеса е съдебната практика – Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. състав на ВКС, II т. о., Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 114/07.09.2016 г. по т. дело № 362/2015 г. на
ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. В
случая още в исковата молба, с която ищецът предявява настоящата претенция, той се
е позовал на извършени прехвърляния на вземането – първоначално в полза на „С.Г.
Г.“ ООД, а по втория договор – и в негова полза. Прехвърленото вземане е
индивидуализирано в приложените по делото потвърждение с извлечение от
приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018 г., и извлечение от проложение
№ 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г. Първият цесионер – „С.Г. Г.“ ООД, е бил
надлежно упълномощен за уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, което се
установява от приложеното по делото пълномощно. Отделно от това по делото е
приложено и потвърждение за двете цесии, изходящо от „Б.“ ЕАД, действащо чрез
пълномощника си „С.Г. Г.“ ООД. Ето защо това съобщаване е достатъчно, за да породи
действието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД. От съществено значение е съобщаването за
цесията да достигне до длъжника, доколкото същото осигурява защитата му и го
предпазва от риска да не изпълни надлежно дълга си, като плати на лице, което не е
носител на вземането – в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д.
№ 12/2009 г., II т. о., ТК. Това изискване настоящият състав приема за удовлетворено
поради изложените по-горе съображения.
Приложен е по делото договор между „Б.“ ЕАД и И. Б. Л. от 16.11.2012 г. с №
******* за мобилни услуги, както и споразумения към него от 28.07.2014 г., от
27.11.2016 г. и последно такова от 26.04.2017 г. Приложени са по делото и фактури за
начислени суми.
4
Предвид оспорване на иска по основание, включително оспорване на
доставените услуги, по делото е допуснато изготвянето на съдебно-компютърна и
техническа експертиза от вещото лице Д. С.. Вещото лице не е установило доставени
ли са електронни съобщителни услуги и тяхната стойност предвид несъхраняване на
информацията за потребителя с договор № *******.
При тези данни и предвид оспорванията на ответника се налага изводът, че
искът не е доказан при условията на пълно и главно доказване, поради което подлежи
на отхвърляне.
Предвид изводите за недоказаност на доставяне на услугите и тяхната стойност,
то в полза на цесионера не е възникнало претендираното вземане, което обуславя
извод за неоснователност на иска, който поради това следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„У. Е.“ ЕООД, ЕИК ********* (предишно фирмено наименование „Ю.“ ЕООД) срещу
И. Б. Л., ЕИК ********** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
И. Б. Л., дължи на ищеца „У. Е.“ ЕООД сумата от 189, 63 лева, представляваща сбор
от сумите по фактура № 12577*****/2018 г. в размер от 85,62 лв., по фактура №
12594*****/2019 г. - 62,03 лв., по фактура № 126104****/2019 г. – 35,98 лева и по
фактура № 12628*****/2019 г. – 6 лева, която сума представлява част от вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 17.02.2022 г. по ч. гр.
дело № 67689/2021 г. на СРС, 56 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5