Р Е
Ш Е Н
И E
№ 196
гр.А., 05.11.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели : …........…………
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на
прокурора…………., като разгледа докладваното от съдията Джанкова гр. дело № 560
по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба
на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.***, представлявано от управителя Р. М.,***, партер, офис 1 - адв.И.Т. *** против ответниците:
1. “***“ ООД, ЕИК ***;
2. ТД на НАП – Б.,
ЕИК ***, двамата ответници в качеството на взискатели
и
3. „***“
ЕООД, ЕИК ***, в
качеството на длъжник по изпълнението.
Ищцовата претенция намира правно основание
в чл.440 от ГПК – за признаване за установено
в отношенията между страните, че имуществото,
предмет на запор, наложен на 23.08.2016г. по изпълнително дело № 20167030400534
по описа на ЧСИ Г.М., с рег. № 703 на КЧСИ и с район на действие - района на ОС-Б., а именно 9
(девет) броя, подробно описани в молбата автомобили:
л.а. Ситроен Берлинго
с рег.№ ***;
л.а. Фиат Добло
с рег.№ ***;
т.а. Мерцедес 709 Д с рег.№ ***;
т.а. Мерцедес 815 Атего с рег.№ ***;
т.а. Мерцедес 914 с рег.№ ***;
т.а.Пежо Боксер 2.8 Д с рег.№ ***;
т.а. Мерцедес 814 с рег.№ ***;
автобус Мерцедес О 309 Д с рег.№ ***;
т.а. Форт Транзит с рег.№ ***;
не принадлежат на длъжника по
изпълнението „***“ ЕООД, ЕИК ***.
С нарочна молба по чл.389 ГПК ищцовото дружество, чрез пълномощник адв.И.Т. - БАК моли за обезпечаване на предявения по
делото иск чрез налагане на обезпечителна
мярка по чл.397, ал.1, т.3 от ГПК – спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20167030400534 по описа на ЧСИ Г.М., с рег. № 703 на КЧСИ. Излага конкретни съображения, с които мотивира поисканата обезпечителна мярка и сочи доводи, доколко
чрез осъществяването й ще се гарантират
правата на ищеца
по бъдещото съдебно решение.
Ищцовото дружество представя писмени доказателства
и заявява доказателствени искания: ЧСИ Г.М., с рег. № 703 на КЧСИ и с район на действие - района на ОС-Б. да представи
копие от изпълнително дело №
20167030400534. Претендира заплащане
на направените съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание от името на
ищеца, адв.И.Т. поддържа исковата претенция. Моли същата да бъде уважена, като
поддържа и претенцията си за заплащане на разноски, съобразно представен списък
по чл.80 от ГПК, но само по отношение на ответниците “***“ ООД, ЕИК *** и ТД на
НАП – Б., ЕИК ***.
В срока и по реда
на чл.131 и сл. от ГПК от името
на ответника “***“ ООД, ЕИК ***, чрез пълномощник адв.М.К. от БАК е представен писмен отговор. Със същият
не се оспорва
допустимостта и основателността на исковата претенция.
Категорично се заявява, че с ищцовото
дружество никога не са имали
правоотношения, като счита че вероятно
поради съвпадение в наименованието му с това на длъжник
със същото име, но с различен
ЕИК, ЧСИ М. е насочил изпълнение към негово (на ищеца) имущество
– процесните автомобили. Твърди, че
“***“ ООД не е предизвикало завеждане на делото, поради
което и счита, че дружеството не следва да бъде задължено за деловодни
разноски. Към отговора се
прилагат писмени доказателства. Не се заявяват доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът “***“ ООД, действайки чрез пълномощника
си адв.М.К. поддържа първоначално заявеното с отговора становище, включително досежно съдебно-деловодните разноски.
В срока и по реда
на чл.131 и сл. от ГПК от името
на ответника „***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез
управителя М.Х.К. е представен
писмен отговор. Със същия се
признава допустимостта и основателността на исковата претенция. В съдебно
заседание, въпреки редовното призоваване не се явява представител на
дружеството. Не се ангажират доказателства.
В срока и по реда
на чл.131 и сл. от ГПК ответникът ТД на НАП – Б.,
ЕИК *** не представя отговор. Не излага
становище по допустимостта и основателността на исковата претенция. Не се
представлява в съдебно заседание. Не представя доказателства.
Исковата претенция
намира правно основание в чл.124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) във вр. с чл.440 от ГПК.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното :
Предявеният отрицателен установителен иск по чл. 440 от
ГПК е предвиден като защита на третите
лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично
задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи
на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица.
Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е уреден
с изрична законова разпоредба, която очертава както случаите, когато той може да
бъде предявен, респективно кога е налице правен интерес
от него, така и кои са
надлежните страни по иска - чл. 440, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване
на иска по ал.1, е засягането
на твърдяното от третото лице
право от предприетите изпълнителни действия. При това
законът е очертал и активната легитимация на лицата, имащи
правото на такъв иск, като
е посочил, че той може да
бъде предявен от всяко трето
лице, чието право е засегнато от изпълнението. Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по
започнало принудително изпълнение за парично
вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ (в случая чрез запориране на процесните девет
автомобила), които засягат права
на третото лице и то отрича
правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на третото
лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет
на иска по
чл. 440, ал. 1 ГПК, а само
обуславят правния интерес за предявяването
му. Целта е при уважаването на иска да
бъде установено, че вещта не
принадлежи на длъжника – в конкретния случай на „***“ ЕООД, ЕИК *** и по този начин да
се отрече възможността да се насочи принудителното
изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето лице.
Поради това, за да е допустим
искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещите да не е приключило.
В настоящия
случай с исковата молба се твърди,
че изпълнителното дело, по което
са запорирани описаните девет МПС на ищеца, е висящо и частният съдебен изпълнител
Г.М. е предприел
действия по изпълнение върху тези вещи, собственост
на третото лице - недлъжник.
Като се запозна с приложените
към исковата молба документи съдът
още по повод поисканата обезпечителна мярка чрез спиране на изпълнението, е
приел,
че доколкото има убедителни писмени доказателства,
са налице условията на чл.389 от ГПК- обезпечителна нужда с цел осъществяване
на правата по евентуално решение
на съда по
иска по чл.440 от ГПК.
Искът е допустим, при наличие на обоснован
за ищеца правен интерес, а разгледан по същество – съдът намира, че е основателен и доказан по следните съображения:
В настоящия казус няма спор,
че принудителното изпълнение чрез запор, с изпратено от ЧСИ М. уведомление изх.№ 7452/12.08.2016г. е насочено върху девет МПС : л.а. Ситроен Берлинго с
рег.№ ***; л.а. Фиат Добло с рег.№ ***; т.а. Мерцедес
709 Д с рег.№ ***; т.а. Мерцедес 815 Атего с рег.№ ***;
т.а. Мерцедес 914 с рег.№ ***; т.а.Пежо Боксер 2.8 Д с рег.№ ***; т.а. Мерцедес
814 с рег.№ ***; автобус Мерцедес О 309 Д с рег.№ *** и т.а. Форт Транзит с
рег.№ ***, които
са собственост на ищцовото дружество.
С оглед твърденията на страните, а и от представените писмени доказателства, вкл. Дружествен договор, вписан в дв. вх.рег.№ 50/14.01.2010г. на ВС, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че именно ищецът е собственик на процесните автомобили, както и че спрямо същите са предприети действия по принудително осъществяване на вземанията на взискателя по горецитираното изпълнително дело – чрез налагане на запор.
С оглед изложеното предявеният иск с правно осн.ование чл.440 ГПК се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в неговата цялост.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по делото разноски пред настоящата инстанция, като е представил списък по чл.80 от ГПК. В исковото производство са направени следните разноски от ищеца: 305,60 лева за внесена държавна такса и 950,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В представен договор от 25.09.2018 г. за правна защита и съдействие е вписано, че договореното възнаграждение е заплатено в брой.
Процесуалният представител на ответника “***“ ООД е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на така заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно посочената разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за а. е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Цитираната норма препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия съдебен съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела при интерес от 5 000 лева до 10 000 лева възнаграждението е в размер на 580 лв. плюс 5 % за горницата над 5 000 лева. Следователно, минималното възнаграждение за защита по настоящото дело възлиза на 712,00 лева. Съдът, като съобрази обстоятелството, че по настоящото производство исковата молба съдържаше и искане на осн. чл. 389, ал. 1 от ГПК за допускане обезпечение на предявения иск, както и че по делото е проведено едно съдебно заседание и не са събирани други допълнителни доказателства, извън представените с и.м. и отговора, и като взе предвид, действителната правна и фактическа сложност на делото, намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева е адекватно.
Следователно, с оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на тримата ответници би следвало да се възложи да заплатят на ищеца направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1 255,60 лева. По отношение на вида отговорност за разноските, настоящият съдебен състав намира, че същите се дължат не солидарно, а разделно - по 1/3 част от всеки от ответниците. Отговорността за разноски обаче не е отговорност за вреди, защото обхваща само конкретно направените разходи. По своята правна същност тя е санкция за неоснователно причинен спор и цели обезщетяване на конкретно понесените от съответната страна материални вреди, които са направени във връзка с него. Тя е безвиновна, обективна отговорност. За нея нормата на 53 ЗЗД е неприложима, защото последната изисква причинено непозволено увреждане, изискващо установяване на вреда, вина и причинна връзка между тях, каквито в случая не се търсят (вж. Определение № 720 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 2642/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС). За задължението за разноски, независимо че е възникнало от един факт, всяка една от страните, загубила делото, отговаря разделно. Ето защо по отношение на всеки един от тримата ответниците дължимата част от разноските в конкретния случай възлиза на сумата от 418,53 лв. Ищецът е направил изрично уточнение, че няма претенции за разноски от ответника – длъжник по изпълнението „***“ ЕООД, ЕИК ***. От страна на ответника “***“ ООД, ЕИК *** още с отговора на исковата молба е направено признание на иска, като са изложени и подробни аргументирани съображения, че не е дал с поведението си повод за завеждане на иска. Ето защо и съдът намира, че спрямо отв.дружество са налице основанията на чл.78, ал.2 от ГПК и същото не следва да бъде осъждано за заплаща деловодни разноски на ищеца.
При този извод на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, единствено ответникът ТД
на НАП – Б., ЕИК *** следва да заплати направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски до размера на 418,53
(четиристотин и осемнадасет лв. и петдесет и три ст.)
лева.
Що се отнася до останалите
изнесени от ищеца съображения във връзка с деловодните разноски, като вреди,
последица от принудителното изпълнение, за обезщетяването им е предвиден
специален ред по чл.441 от ГПК вр. с чл.45 ЗЗД.
По изложените съображения, А.кият Районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено по отношение
на ищеца „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ***,
представлявано от управителя Р. М. и ответниците “***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от управител М.Ж.Д., ТД на НАП – Б., ЕИК ***, с адрес: гр.Б., ***, представлявано от директора Т.К. (двамата
ответници в качеството на взискатели) и „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.А., обл.Б., ***, представлвяно от
управителя М.Х.К., в качеството на длъжник по изпълнително дело №
20167030400534 по описа на ЧСИ Г.М., с рег. № 703 на КЧСИ и с район на действие - района на ОС-Б., че следните автомобили:
л.а. Ситроен Берлинго
с рег.№ ***;
л.а. Фиат Добло
с рег.№ ***;
т.а. Мерцедес 709 Д с рег.№ ***;
т.а. Мерцедес 815 Атего с рег.№ ***;
т.а. Мерцедес 914 с рег.№ ***;
т.а.Пежо Боксер 2.8 Д с рег.№ ***;
т.а. Мерцедес 814 с рег.№ ***;
автобус Мерцедес О 309 Д с рег.№ ***;
т.а. Форт Транзит с рег.№ ***;
спрямо които е насочено
изпълнението по изпълнително дело № 20167030400534 по
описа на ЧСИ Г.М., не принадлежат на длъжника
„***“ ЕООД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА ответникът ТД на НАП – Б.,
ЕИК *** да заплати на ищеца „***“ ЕООД, ЕИК *** направените съдебно-деловодни разноски
до размера на 418,53 (четиристотин и осемнадасет лв. и петдесет и три ст.) лева и отхвърля
искането за разноски над уважения размер като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия
окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :