Р
Е Ш Е
Н И Е № 184
гр. Стара Загора, 03.10.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и
първи септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и
с участието на прокурора Минчо Николов
като
разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 151 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от „МОНТАЖИ“ ЕАД гр. София против решение
№ 13 от 12.01.2023 г., постановено по АНД № 581/ 2022 г. по описа на Районен
съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № СЗ-30 ДНСК-63 от 26.04.2022 г., издадено
от заместник-началник на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) гр. София. В жалбата и в представено
писмено становище са изложени оплаквания за незаконосъобразност
на решението на районния съд, като постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения –
отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т.
1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс
(НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Оспорва се изводът на съда, че е
извършено вмененото нарушение на чл.237,
ал.1, т.1 от ЗУТ. Счита, че процесните строителни дейности са извършени в условията
на аварийна необходимост, т.е. при условията на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ, поради
което не е налице незаконно извършен строеж. Касаторът твърди, че в АУАН и НП
не е посочена точната дата на извършване на нарушението, което не е възприето
от районния съд, както и че в съдебния акт не е направен пълен анализ на
фактите, обстоятелствата и събраните писмени доказателства. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото
с него НП.
Ответникът – заместник-началник на ДНСК гр. София, чрез процесуалния си представител
в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Излага съображения за
липса на твърдените касационни основания за отмяна на обжалваното решение и за
законосъобразност на потвърденото с него НП. Твърди, че и към момента не са
представени доказателства за одобрени строителни книжа за изпълнен авариен
ремонт, което е достатъчно основание за неприложимост на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ.
Обосновава, че в АУАН и НП изрично е
посочен периодът от време, през който е извършено нарушението – от 29.04.2020
г. до 31.12.2020 г., като началната и крайната дата се установяват от протоколи,
приобщени като писмени доказателства по
преписката. По тези съображения моли решението на районния съд да бъде оставено
в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че
касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на
страните и извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК
във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН
от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Районен съд Казанлък е потвърдил НП № СЗ–29–ДНСК–63 от 26.04.2022 г.,
издадено от заместник-началник на ДНСК гр. София срещу „МОНТАЖИ“ ЕАД гр. София въз
основа на съставен акт за установяване на административно нарушение № СЗ-30 от 09.11.2021 г, с което на основание чл. 237, ал. 1, т.
1 ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лева. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при
извършена проверка по документи и на място, обективирана в Констативен протокол
№ 1967 от 07.09.2021 г., длъжностни лица при РДНСК Стара Загора установили, че в
периода от 29.04.2020 г., съгласно Протокол от 29.04.2020 г. за предаване на
строителната площадка от собственика на изпълнителя за започване на
ремонтно-възстановителните работи и съставяне на Дневник на строежа № 1 от
29.04.2020 г., до 31.12.2020 г., когато е съставен Констативен протокол от
31.12.2020 г. за приемане на ремонтно-възстановителните работи от лице, вписано
като строител в професионалния регистър на строителите, от „МОНТАЖИ“ ЕАД като
изпълнител е извършен строеж „Ремонт и възстановяване на язовирна стена „Хаджидимитрово
3“, находящ се в поземлен имот с идентификатор 77027.74.38 по кадастралната
карта на с. Хаджидимитрово, община Казанлък, област Стара Загора, в нарушение
на чл. 137, ал. 3
и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ – без строителни книжа: одобрени инвестиционни проекти и
издадено разрешение за строеж, т.е. незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ.
След обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства районният съд е
приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, административнонаказателното обвинение е обосновано от
фактическа и правна страна. Според съда нарушението и авторството му са
безспорно установени и случаят не е маловажен. Излага доводи, че е касаторът е
извършил строителство без изискуемите по закон одобрени технически проекти и
разрешение за строеж и няма доказателства за възникнала бедствена или аварийна
ситуация на язовир „Хаджидимитрово“, която да обоснове приложението на чл.148,
ал.6 от ЗУТ. По тези съображения, както
и такива, че наложената имуществена санкция е в минимален размер, е потвърдил
НП и е осъдил дружеството да заплати на ДНСК гр. София юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за този вид дела.
Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изложени са
мотиви какво се приема за установено, въз основа на какви доказателства и как
се съотнася към тях приложението на материалния и на процесуалния закон. Тези
мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция, която поради това не
намира за необходимо да ги възпроизвежда и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК.
Неоснователно е оплакването на касатора, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон, защото приетото за незаконно
строителство попада в хипотезата на ал. 6 на чл. 148 от ЗУТ, допускаща при бедствени
и аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение да се издават по
частични работни проекти, а строителните книжа да се комплектуват и по време на
изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след
изпълнението им.
Предвид наличните по делото данни процесният строеж съобразно категорията и
вида на извършените строителни работи безспорно е подчинен на разрешителния
режим по чл. 148, ал. 1 ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 148, ал. 6 от ЗУТ не въвежда изключение от общия разрешителен режим на
строителство, а единствено допуска по-облекчен ред за снабдяване с необходимите
строителни книжа. По делото са ангажирани доказателства, че процесният
строеж е включен в списък за спешни ремонти, утвърден с решение Министерския
съвет № 495 от 13.07.2018 г. За строежа е съставен доклад за обследване и
анализ на техническото му състояние. Подадено е заявление за одобряване на
технически проект и издаване на разрешение за строеж от ДКК до Община Казанлък,
но не се ангажират доказателства, нито се твърди за строежа да е било издадено
разрешение за строеж.
От обстоятелството, че с Решение № 495 от 13.07.2018 г. на Министерски
съвет язовирът е включен в списък на язовирите, нуждаещи се от спешен ремонт,
не може да се обоснове извод за настъпило бедствие или авария, обуславящо
извършване на ремонта в условията на неотложност. Не представлява бедствена или
аварийна ситуация по смисъла на чл. 2 и § 1, т. 3 от ДР на Закона за защита при
бедствия посочената в приложения към решението списък неизправност на язовира,
а именно неработещ спирателен кран на основен изпускател. Освен това ремонтът е
започнал на 29.04.2020 г., т.е. повече от 2 години от датата на цитираното
решение на Министерски съвет.
В случая не се установява в нито един етап от строителството да е било
налице издадено разрешение за строеж от съответните компетентни органи,
включително и към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото дело.
Следователно констатациите на контролните органи, потвърдени от районния съд, че
строежът е незаконен по смисъла на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, се явяват законосъобразни. С оглед тази
конкретика на случая в съответствие със закона е ангажирана отговорността на
строителя по чл. 237, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Дори строежът да е бил изпълняван в
условията на аварийна и/или бедствена ситуация е необходимо за него да бъдат
издадени строителни книжа, макар и в по-късен момент. Липсата им обосновава противоправно поведение,
за което на извършителя на строежа, какъвто е касаторът, правилно е определена
санкция в минималния предвиден в закона размер.
Не може да бъде споделено и оплакването на касатора, че районният съд
неправилно е приложил ЗАНН, като приел, че АУАН и НП отговорят на
изискванията му, макар в тях да не е посочена точната дата на извършване на
нарушението. Действително, в мотивите на
въззивния съд няма конкретно произнасяне по този въпрос, но това не се отразява
на крайния резултат от спора. Повдигнатото административнонаказателно обвинение
е за строеж, който с оглед вида и количеството строителни работи е фактически
невъзможно да бъде изпълнен на една точно определена дата. В съответствие с това
административнонаказващият орган е посочил, че процесният строеж е бил
изпълнен, респективно нарушението е било извършено, през период от време – от 29.04.2020 г. до 31.12.2020 г. Началната дата на периода
се установява от Протокол от 29.04.2020 г. за предаване на строителната
площадка от собственика на изпълнителя за започване на
ремонтно-възстановителните работи и съставяне на Дневник на строежа № 1 от
29.04.2020 г., а крайната му дата – от Констативен протокол от 31.12.2020 г. за
приемане на ремонтно-възстановителните работи от лице, вписано като строител в
професионалния регистър на строителите. Касае се за едно нарушение – извършен
през посочения период незаконен строеж, за което е наложена една санкция,
поради което неоснователен се явява и доводът на дружеството-касатор за
допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН.
Предвид изложеното обжалваното решение на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено
атакуваното пред него НП, е постановено при правилно приложение на процесуалния
и материалния закон, респективно – оплакванията по чл.
348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК за отмяната му са неоснователни,
и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направеното за това искане на ДНСК
гр. София следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, определен по реда на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ – 80 лева, с оглед фактическата и правна сложност
на делото и реално осъщественото процесуално представителство на ответника от
юрисконсулт чрез представяне на писмен отговор на касационната жалба.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 13 от 12.01.2023 г., постановено по АНД № 581/ 2022 г. по описа
на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА „МОНТАЖИ“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“
№ 9, ЕИК 83162999, да заплати на Дирекцията за национален строителен контрол
гр. София сумата 80 (осемдесет)
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.