Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
при участието
на секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 01396 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото e образувано по искова молба на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД
срещу Г.К.Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 300,72 лева, представляваща
назаплатената от ответника сума по сключения от него с „А1 България“ ЕАД
договор за продажба на изплащане № ********* от 05.09.2018 г., която сума е
заплатена от ищцовото дружество в качеството му на поръчител по договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата от 17,89 лева – мораторна лихва
за периода от 05.11.2019 г. до 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В
исковата молба се посочва, че между Г.К.Г. и „ А1 България“ ЕАД / с предишно
наименование „Мобилтел“ ЕАД/ е сключен договор за продажба на изплащане № *********
от 05.09.2018 г., по силата на който ответникът придобива собствеността на мобилен
апарат, като се е задължил да заплати продажната му цена. Пояснява се, че
задължението на ответникът по този договор е в размер на 300,72 лева. Твърди
се, че на 07.11.2014 г. „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД
сключили договор за поръчителство, по силата на който ищцовото дружество се
задължило в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонати,
сключили с „А1 България“ ЕАД договори за продажба на изплащане. На 05.11.2019
г. ищцовото дружество заплатило на мобилния оператор сумата от 300,72 лева,
представляваща всички дължими и изискуеми вноски от ответника, произтичащи от
договора за продажба на изплащане от 05.09.2018 г.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете, като сочи, че не е сключвал договор за продажба на
изплащане. За това обстоятелство е сезирал полицейските органи. Оспорва, че
положените в представения договор подписи са негови.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество е депозирало пред районния съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.К.Г. за
процесните суми.
Районният съд е издал заповед № 260848 от 15.12.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 06483 по
описа за 2020 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото
заявление. Постъпило е в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника и на
основание чл. 415, т. 1 ГПК на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземанията си.
По делото е представен
договор за продажба на изплащане № ********* от 05.09.2018 г.,
сключен между Г.К.Г. и „А 1 България“
ЕАД. По силата на този договор купувачът придобива правото на собственост върху
мобилно устройство, като поема задължението разсрочено да заплати продажната
цена, ведно с възнаградителната лихва. В тази връзка ответникът следвало да
заплати първоначална вноска от 16,98 лева, а впоследствие 23 месечни вноски, с
посочени размери. Видно от погасителния план, съдържащ се в договора общият
размер на главницата и възнаградителната лихва, извън първоначалната вноски е 390,54
лева. Представен е приемо –предавателен протокол от същата дата за предаване на
устройството.
Приетото
е по делото основно заключение на съдебно- графологична екпертиза по въпросите дали
положените подписи под договора, приемо-предавателния протокол и под бележката
за внасяне на суми, са извършени от Г.К.Г.. Вещото лице е използвало следните сравнителни
образци, предоставени му от Паспортен отдел - ОДМВР – Перник: заявление за
издаване на документ за самоличност на български граждани - 1 подпис, лична
карта - 2 подписа, разплащателни документи - 2 подписа, разписка - 1 подпис,
както и предоставени му от ответника свободни образци от почерка под формата на
ръкописен текст и подписи, положени в: договор за банков кредит, обезпечен с
ипотека на недвижим имот № 20R- 1373542/14.02.2020 г. - 26 подписа, застрахователно
удостоверение № ********** /14.02.2020 г. - 3 подписа, застрахователен сертификат
№ ********** - 2 подписа, вносна бележка на ОББ от 20.02.08 г. - 1 подпис,
както и в качеството на условно-свободни образци следните документи, приложени
към делото: договор за правна защита и съдействие/пълномощно от 20.04.2021 г.
/л. 67/, от гр. дело № 6483/20 г. на ПРС, приложено към настоящото дело
разписка от 18.01.2021 г. /л. 6/, възражение по чл. 414 ГПК /л. 8/. На
30.12.2021 г. са снети експериментални образци от почерка на лицето Г.К.Г. под
формата на ръкописен текст и подписи - един бял лист хартия формат А4
/приложени към експертизата/.
Документите,
предмет на изследване са под формата на ксерокопия на хартиен носител /формат
А4/ и електронен носител /компакт диск, л. 83/. Обект на изследване е подписът,
положен в долния десен ъгъл на втория лист, срещу „КУПУВАЧ“ от копие на договор
за продажба от 05.09.2018 г., подписът, положен в долния десен ъгъл на листа,
срещу „За КУПУВАЧА“ в копие от приемо-предавателен протокол за закупено крайно
устройство от 05.09.2018 г. /л. 13/.Според вещото лице изследваните копия са
добре съхранени, но с ниско качество на отпечатване в зоната на оспорените
подписи. Представянето на оспорените подписи под формата на копия прави
невъзможно тяхното техническото изследване с цел установяване на следи от
интервенция/техническа подправка.
Според
експертът почеркът, отразен в изследваните подписи, е средно обработен, прост
по структурна сложност, варираща от
средна до увеличена разтегнатост по вертикал, с десен наклон, неопределена
свързаност. Транскрипцията на подписите е променлива, неустойчива и не може
ясно да се установи. При проведеното
сравнително изследване на оспорените 14 броя подписи /два от тях се дублират/
помежду им, се установяват частични съвпадения в общите признаци на почерка при
отделни подписи - транскрипция, степен на обработеност, структурна сложност,
наклон, разтегнатост по вертикал. Частните признаци на почерка, касаещи точки
начало и край на движенията, относителното разположение на отделните елементи
по вертикал и хоризонтал, връзките между тях и количеството движения не могат
да бъдат проследени поради изключително ниското/лошо качество на копията. Това
дава основание на вещото лице да формира извод, че изследваните подписи
най-вероятно са изпълнени от едно и също лице с широк диапазон на вариантност
на почерка или са резултат на случайно изпълнение
и не са годни за идентифициране на техния изпълнител. При
извършено разделно и сравнително изследване на признаците на почерците,
отразени в подписите, предоставени в качеството на сравнителни образци от почерка
на Г.К.Г. и в резултат на проведеното аналитично изследване се установяват
съвпадения както в общите така и в частните признаци. Установените съвпадения
са съществени, устойчиви, индивидуални в своята съвкупност и достатъчни за
извода, че подписите, използвани като сравнителен материал са изпълнени от едно
и също лице. Като количество и качество предоставеният сравнителен материал е
достатъчен за провеждане на идентификационно изследване. При
извършено идентификационно изследване на признаците на почерка, отразени в
оспорените подписи, със същите, отразени в сравнителните образци от почерка на Г.К.Г.,
вещото лице установява различия в общите признаци на почерка.Частните признаци
на почерка не могат да бъдат проследени и анализирани в изследваните подписи
поради изключително ниското/лошо качество на техните копия, което ги прави
негодни за идентификация на изпълнителя. Според вещото лице установените
различия са съществени, устойчиви, индивидуални в своята съвкупност и
достатъчни за извода, че изследваните подписи не са автентичните подписи на Г.К.Г..
Заключението на вещото лице е, че подписите, положени срещу „За КУПУВАЧА“,
„КУПУВАЧ“, „За ПОТРЕБИТЕЛЯ“, „За АБОНАТА“, в изследваните копия на документи,
приложени към делото на хартиен и електронен носител, не са автентичните подписи
на Г.К.Г. и вероятно не са изпълнени от него.
Предвид
заявеното от вещото лице в съдебно заседание, че представените копия на
документи не са с необходимото качество за изследване на частните признаци на
почерка на ответника и затова е работил само въз основа на общи признаци, съдът
служебно е допуснал изготвяне на допълнителна експертиза, при изготвянето на
която вещото лице Д. да работи въз основа на оригиналите на оспорените
документи.
Съгласно заключението на допълнителната експертиза, изготвено на база оригиналите на изследваните документи, при проведено идентификационно изследване на признаците на почерка, отразени в оспорените подписи, със същите, отразени в сравнителните образци от почерка на Г.К.Г., вещото лице установява различия както в общите признаци на почерка (транскрипция, структурна сложност, разтегнатост, наклон) така и в частните признаци, по-характерните от които посочва детайлно. Установените различия в общите и частните признаци на почерците, отразени изследваните подписи и образците от почерка Г.К.Г. според експерта са съществени, устойчиви, индивидуални в своята съвкупност и достатъчни за извода, че изследваните подписи не са изпълнени от него, като заключва, че подписите, положени срещу „За КУПУВАЧА“, „КУПУВАЧ“, „За ПОТРЕБИТЕЛЯ“, „За АБОНАТА“, в изследваните документи, предоставени в оригинал от 03 РУ при СДВР гр. София, не са изпълнени от Г.К.Г..
Съдът кредитира основното и
допълнителното заключение, като обективно и компетентно изготвени. При
изследването вещото лице е работило с оригиналите на оспорените документи и е
използвало всички необходими сравнителни образци.
По
делото е представен договор за поръчителство от 07.11.2014 г. между „Мобилтел“
ЕАД (към настоящия момент с наименование „А 1 България“ ЕАД) и „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, както и сключени към него анекси от дати: 08.10.2015 г.,
15.03.2016 г., 12.12.2016 г. и 30.11.2017 г., 08.06.2018 г., 01.10.2018 г.,
08.08.2019 г. По силата на този договор
за поръчителство и анексите към него, „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се
задължило в качеството си на поръчител да отговоря за изпълнението на задълженията
на Г.К.Г., които произтичат от горепосочения договор за продажба на изплащане №
********* от 29.07.2016г.
Представено
е уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на задължение от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД, действащ от името на „А1 България" ЕАД до Г.К.Г.
с бар код 9019032200133, до адрес в гр. София, ж.к. „Света троица" № 315Б,
вх. б, ап. 35 и на основание чл. 143 от ЗЗД от „Състейнъбъл бизнес
солюшънс" АД до Г.К.Г. с бар код 9019032200004, до адрес в гр. София, ж.к.
„Света троица" № 315Б, вх. б, ап. 35, с които го канят в срок до
30.04.2019 г. да заплати към „А1 България" ЕАД задълженията си произтичащи
от Договор за продажба на изплащане № ********* в размер на 300,72 лева.
По
делото е приложено копие от обратна разписка съгласно която писмо с бар код
9019032200021, до адрес в гр. София, ж.к. „Света троица" N9 315в, ет. 4,
ап. 36 е изпратено на 25.03.2019 г. и върнато на 15.04.2019 г.
Видно
от приложения приемо – предавателен протокол от 23.01.20 г. със справка към него, както и
от представеното платежно нареждане, се достига до извод, че на 04.11.2019 г. „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД е заплатило на „А 1 България“ ЕАД) сумата от 300,72 лева,
представляваща дължимите суми по договора за продажба на изплащане № *********
от 05.09.2018 г..
Този
извод се подкрепя от заключението на приетата по делото ССЕ. Съгласно същото на дата 05.09.2018 г. е сключен договор
за продажба на изплащане № ********* между „А1 България" ЕАД и Г.К.Г., като
приемателно-предавателен протокол продавачът предоставя на купувача, чрез
служителя подписал протокола, устройство: *********, *********, номер на
услугата **********. За извършената сделка по договора е издадена фактура №
06500388293 от 05.09.2018 г. с наименование на услугата: ********* MAT 50 23 см
на стойност 323,98 лева плюс ДДС 64,80 лева - общо 388,78 лева (главница) и лихва
18,74 лева или обща стойност на фактурата 407,52 лева.Според вещото лице по
данни на „А1 България" ЕАД по договора е извършено плащане само на първата
вноска в размер на 16,98 лева, няма плащане на суми по следващи погасителни
вноски общо 23 броя за сумата от 390,54 лева. С платежно нареждане №
2656205/04.11.2019 г., уникален регистрационен № BORD00202907 „Състейнъбъл
бизнес солюшънс" АД е платило на „А1 България" ЕАД сумата от 22
135,94 лева, с основание на плащането „ППП 205", в т.ч. и сумата от 300,72
лева за Г.К.Г. по Договор № *********. На вещото лице не е предоставена справка
за спиране на достъп на абоната до мрежата,но по данни на „А1 България"
ЕАД достъпът е спрян на 08.10.2018 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл.
422 ГПК, вр. с чл. 146 ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗД
поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът
има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.
За основателността на суброгационния иск следва да са налице кумулативно
изискуемите предпоставки, а именно: сключен договор за поръчителство и изпълнение
на задължението от страна на поръчителя, което изпълнение да е погасило
претенцията на кредитора към главния длъжник.
По
делото се доказа наличието на сключен договор за поръчителство между
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и Мобилтел“ ЕАД (към настоящия момент с
наименование „А 1 България“ ЕАД). Установи се още, че поръчителят е изпълнил
задължението по сключения договор за продажба на изплащане № ********* от
05.09.2018 г., но чрез него не е погасено задължение на ответника, тъй като
по-делото се установи, че същият не е сключил процесния договор за продажба на
изплащане. Между „ А1 България“ ЕАД и ответника не е възникнало валидно
облигационно правоотношение с посочения предмет, което ищецът да е обезпечил
чрез поръчителство и чрез извършеното плащане да е погасил чуждо - на ответника
задължение, с която заплатена сума ответникът да се е обогатил. Предвид изложеното съдът намира, че не е
осъществен фактическия състав на чл. 143, ал. 1 ЗЗД, поради което исковата
претенция на ищеца е неоснователна.
По
разноските:
Съгласно
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените от него
разноски в исковото и заповедното производство. Ответникът е сторил разноски в
исковото производство в размер
на 850,50 лева (550 лева – депозити за СТЕ и 300 лева – адвокатски хонорар,
който е в минимален размер съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, поради което е
неоснователно възражението по чл. 78, ал.5 ГПК). С оглед изхода на делото, описаните
разноски следва да се понесат от ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 146 ЗЗД от „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. София Парк, ул. „Рачо
Петров Казанджията“, № 4, вх. „А“, ет. 6 срещу Г.К.Г., ЕГН **********,***, да се признае за установено между
страните, че Г.К.Г. дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 300,72 / триста лева и седемдесет и две
стотинки/ лева, представляваща назаплатената от ответника сума по сключения
от него с „А1 България“ ЕАД договор за продажба на изплащане № ********* от
05.09.2018 г., която сума е заплатена от ищцовото дружество в качеството му на
поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата от 17,89 / седемнадесет лева и осемдесет и
девет стотинки/ лева – мораторна лихва за периода от 05.11.2019 г. до
04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. София Парк, ул. „Рачо Петров Казанджията“, № 4, вх. „А“, ет. 6 ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 850,50 /осемстотин и петдесет лева и петдесет стотинки/ лева – направени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението,
изисканото ч. гр. д. № 6483 по описа за
2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав,
като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Вярно с оригинала: В.А.