№ 10714
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110102114 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).
Ищцата Г. С. И. е предявила срещу ответника „П. Е. Е. С.“ АД, ЕИК ..., обективно
съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 67/18.11.2021 г. – чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за в размер 26437,62 лв. за
периода от 18.11.2021 г. до 18.04.2021 г. (така както е посочено в исковата молба), ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
С определение от 09.05.2022 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено
на същата дата, е допуснато уточнение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, като
претенцията е заявена за периода от 18.11.2021 г. до 18.05.2022 г. за сумата в общ размер на
11437,62 лева, изчислена на база на последното получено брутно трудовото възнаграждение
за пълен отработен месец 4406,27 лева, след приспадане на сумата от 2500 лева,
представляваща възнаграждението, за което ищцата е полагала труд при друг работодател за
спорния период. С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание,
проведено на същата дата (лист 105), производството по делото по иска по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на
уволнението, е прекратено на основание чл. 233 от ГПК, за сумата над 11437,62 лева до
пълния размер от 26437,62 лева, тъй като ищцата е заявила, че се отказва от предявения иск
за тази част.
1
Ищецът Г. С. И. твърди, че по силата на сключен с праводателя на ответника „П. Е.
Е. С.“ АД, ЕИК ..., трудов договор № ... г., заемала длъжността „Ръководител проекти-
строителство“ при ответника. На 18.11.2021 г. на ищцата била връчена заповед №
67/18.11.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Сочи, че не са й
поискани писмени обяснения, че не е извършила нарушението, че за едно и също нарушение
са й наложени две дисциплинарни наказания – „забележка“ и „уволнение“, както и че
заповедта е неясна (молба от 10.02.2022 г.). Твърди, че наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение“ не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение по чл. 189 от
КТ. Прави искане съдът да признае за незаконно уволнението, извършено със заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение и неговата отмяна и да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност. Твърди, че е след уволнението започнала работа при
по-ниско възнаграждение, поради което претендира осъждане на ответника да заплати
обезщетение вследствие на незаконното уволнение за посочения период, представляваща
разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец
преди уволнението в размер на 4406,27 лева и възнаграждението, за което полага труд при
новия работодател – 2500 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 от ГПК. В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК, подписани
от адвокат, поддържа предявените искове и посочените основания за незаконност на
уволнението. Прави обстоен доказателствен анализ, като поддържа, че не се установява да е
извършила твърдените действия, за които е наказана.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът „П. Е. Е. С.“ АД
оспорва предявените искове. Твърди, че на 03.09.2021 г., ищцата не е присъствала на
уговорена работна среща без да сочи уважителни причини, за което е наказана със
„забележка“, което наказание не е заличено. Сочи, че ищцата не е спазвала работното си
време, като на 02.11.2021 г., от електронната система за контрол на достъпа, е установено, че
в периода от 25.10.-29.10.2021 г. ищцата е изработила 17,03 часа от общо 40 работни часа за
работната седмица. Сочи, че освен това в нарушение на правилата за работа в дружеството е
водила служебна кореспонденция с контрагенти на дружеството от личната си електронна
поща, независимо, че е била уведомена със заповед № 339 от 12.12.2019 г., че това е
забранено. Твърди, че ищцата системно нарушава трудовата дисциплина, за което са й
наложени съответните наказания, които не са заличени. Твърди, че на ищцата са поискани
обяснения във връзка с нарушенията, за които е наложно наказание, поради което
процедурата по чл. 193 от КТ е спазена. Поддържа, че уволнението е извършено
законосъобразно, тъй като заповедта за уволнение е издадена от компетентен орган, съдържа
необходимите реквизити и е обоснована и мотивирана чрез посочване на конкретните
нарушения на трудовата дисциплина, времето на извършването им, наказанието и
законовият текст, въз основа на който то се налага и е връчена при отказ на 19.11.2021 г.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за периода, в който ищцата е останала без
работа вследствие на уволнението като недоказано по основание и размер. Прави искане
2
претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ищцата, че
същата не е представлявана от адвокат в процеса, както и че разходът не е реално
направен. В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК оспорва
предявените искове. Прави обстоен доказателствен анализ като поддържа, че в хода на
съдебното дирене безспорно се установява, че ответницата е извършила твърдените
нарушения. В писмените бележки възразява, че ищцата е упражнила правото си по чл. 326,
ал. 1 от КТ да отправи предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, което е
изтекло, поради което исковете по чл. 344, т. 2 и т. 3 от КТ следва да се отхвърлят.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и се установява от представените писмени
доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор, по силата на който ищцата е
заемала длъжността „Ръководител проекти-строителство“ при ответника.
Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че трудовото правоотношение е
прекратено с връчена на 19.11.2021 г. Заповед № 67/18.11.2021 г., с която на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че същото е
наложено на ищцата за това, че:
1/ В периода от 25.10.2021 г. до 29.10.2021 г. са извършени по не 4 закъснения за
явяване на работа – на 25.10.2021 г., 26.10.2021 г., 27.10.2021 г. и 29.10.2021 г. – нарушение
по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ;
2/ както и че: на 03.11.2021 г., при водена кореспонденция с трето лице – контрагент
на работодателя за строеж „Бюро Патенти“ е използвала лична електронна поща, а не
служебна такава нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ.
От представените и приети по делото по реда на чл. 184 от ГПК извлечения от
електронна поща (лист 70), се установява, че на 03.11.2021 г. на ищцата са поискани
обяснения. Депозираните пред работодателя обяснения са взети предвид при налагане на
наказанието, доколкото същите са обсъдени в Заповед № 67/18.11.2021 г.
От показанията на разпитания по делото свидетел Георги Василев Механджийски,
както и тези на свидетеля Илко Михайлов Миланов, преценени с оглед разпоредбата на чл.
172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни , логични,
кореспондиращи помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал, се
установява, че в периода от края на август 2021 г. до края на м. ноември 2021 г. ищцата
работела като „Ръководител проект“ на два обекта – на ул. „И.Д.“ № 6 и .... Входът до
обектите на дружеството се осъществявал при техническа възможност едновременно с
турникет, бариера и кабинка за охрана, или с врата, затваряща се с четец. На обект на ул.
3
„И.Д.“ № 6, достъпът бил контролиран и се осъществявал чрез чекиране, през турникет,
поставен на официалния вход, а на обекта на ... имало врата, достъпът през която отново се
осъществявал чрез чекиращо устройство с карта. Всеки служител разполагал с карта за
достъп. Работният офис на „Ръководител проект“ на ... се намирал извън строителната
площадка и до него достъп се осъществявал без карта.
От показанията на разпитания по делото свидетел В.Г.Т. преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни и кореспондиращи
с показанията на свидетеля Илко Михайлов Миланов, се установява, че строителният обект,
на който ищцата работила като ръководител, се намирал на ъгъла на ул. „Х.Б.“ и ул. „И.Д.“,
но офисът, в който ищцата също полагала труд, се намирал на вход в жилищна сграда ул.
„И.Д.“ № 42, където нямало система за чекиране, а вътрешносградово заключване, достъпът
през което не се отчита от електронната система, отчитаща вход-изхода на обектите.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице инж. Х., на което
съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, се установява, че на строителния обекта
на ... (находящ се на кръстовището на ул. „Х.Б.“ и ул. „И.Д.“) са съхранени данни относно
чекирането на ищцата Г. С. И. на 25.10.2021 г., 26.10.2021 г., 27.10.2021 г. и 29.10.2021 г. От
заключението се установява, че за сочените дати са налице данни за вход с картата на
ищцата на различни обекти на дружеството, в това число и централния му офис на бул.
„С.Ш.“ № 93Б в различен времеви интервал. Най-ранният регистриран достъп до обекти,
включени в системата за достъп, на 25.10.2021 г. е в 8:42 часа, на ...; на 26.10.2021 г. е в 8:43
часа на ...; на 27.10.2021 г. в 8:48 часа на бул. „С.Ш.“ № 93Б, а на 29.10.2021 г. в 9:25 часа на
....
В посочените периоди са отразени множество данни за „вход“ в един и същ час, но
липсват същия брой данни за „изход“. От заключението на вещото лице се установява, че в
офиса, който се намира на ул. „И.Д.“ № 42, ет. 1, не е налице чекираща система и достъпът
там не се отчита.
От събраните по делото доказателства – електронна кореспонденция, приобщена по
реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК (лист 50), се установява, че на 03.10.2021 г. ищцата е получила
на личната си електронна поща в абв.бг писмо, изходящо от „Т.“ ЕООД, с предмет: „...“,
съдържащо служебна информация, на което писмо няма данни ищцата да е отговорила. По
делото не се установява и същата да е инициирала кореспонденция от електронния адрес, на
който е получила поща.
От представеното копие на трудова книжка на ищцата (лист 101), което не е оспорено
и е идентично с оригинала, предоставен за констатация в открито съдебно заседание, се
установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение при ответника,
считано от 23.11.2021 г. е вписано, че ищцата е започнала работа при друг работодател с
брутно трудово възнаграждение в размер на 2500 лева, като липсват други вписвания.
Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че размерът на последното
получено брутно трудово възнаграждение на ищцата при ответника за пълен отработен
4
месец, е в размер на 4406,27 лева. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, изчислено за
периода от 09.04.2021 г. до 18.05.2022 г., като разлика между брутното трудово
възнаграждение, получавано при ответника, и това при новия работодател на ищцата, е в
размер на 11437,62 лева, при съобразяване на получаваното по-ниско възнаграждение при
новия работодател.
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението,
извършено със Заповед № 67 от 18.11.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от
КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане
без работа вследствие на уволнението в размер 11437,62 лв. за периода от 19.11.2021 г. (дата
на която наказанието е наложено на основание чл. 195, ал. 3 от КТ) до 18.05.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Съгласно чл. 192, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя
или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции или от друг орган,
оправомощен със закон. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание се посочва нарушението и кога е извършено. Заповедта, с която се
налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни
съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на
извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за
същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото
правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината,
поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши
проверка и, въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. Това не
означава, че заповедта трябва да съдържа всички обективни и субективни елементи на
изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по
длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са
нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е
извършено, а е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника
обстоятелства и документи (така Решение № 78 от 11.04.2018 г. по гр. дело № 1835/2017 г.
на IV ГО на ВКС).
В настоящия случай, само едно от двете нарушения е ясно индивидуализирано в
заповедта – това, че на 03.11.2021 г., при водена кореспонденция с трето лице – контрагент
на работодателя за строеж „Бюро Патенти“, ищцата е използвала лична електронна поща, а
не служебна такава.
По отношение на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, според съда в заповедта са
5
изложени противоречиви твърдения. От една страна на стр. 3 от Заповедта № 67 от
18.11.2021 г. се твърди, че в периода от 25.10.2021 г, до 29.10.2021 г, ищцата е изработила
само 17 часа и 3 минути от общо 40 работни часа, което сочи на неуплътняване на работното
време, а от друга на стр. 4, в т. 3.1. от заповедта, се сочи, че в същия период на конкретни
дати, ищцата е осъществила 4 нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в
закъснения за явяване на работа по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. първо от КТ. Същевременно
наказанието е наложено за това, че работникът „не спазва работното време и
преждевременно и необосновано напуска работното място“, което сочи на второто
предложение на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ.
Това противоречиво излагане на факти, формулирано в обстоятелствената част и
диспозитива на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не е в съответствие с чл.
195, ал. 1 от КТ и води до неяснота относно фактическото основание – конкретното
действие, извършено от работника, послужило за налагане на наказанието, а оттам и до
невъзможност да се индивидуализира нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, което
работодателят счита, че е извършено, тъй като в сочената правна норма са предвидени
няколко различни фактически състава на нарушения - закъснение, преждевременно
напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време, които се
осъществяват от обективна страна чрез изпълнение на различни деяния. Тази неяснота от
една страна води до ограничаване правото на работника да се защити срещу конкретни
твърдения, както и да има възможност да разбере причината, поради която трудовото
правоотношение се прекратява, на което ищцата обосновано се позовава в молбата от
10.02.2022 г. (лист 30), а от друга - съдът не може да извърши проверка дали уволнението е
законосъобразно. За пълнота следва да се изложи, че от събраните по делото доказателства и
в частност единствено от данните, налични в системата за достъп, не може да се направи
заключение кога и колко часа на ден ищцата е полагала труд, тъй като се установи, че данни
за вход и изход в офиса, който се намира на ул. „И.Д.“ № 42, ет. 1, не се отчитат в
електронната система. Що се отнася до установените закъснения в отчитането на входа от
турникетите на ... на 25.10.2021 г., 26.10.2021 г. и 29.10.2021 г., дори да се приеме, че това е
часът, в който ищцата е пристигнала на работа, всяко едно от тези закъснения е по-малко от
един час, поради което не е налице и хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 1 от КТ. Ето защо в
частта относно нарушенията, свързани със спазване и отчитане на работното време,
заповедта за уволнение е незаконна, поради нарушение по чл. 195, ал. 1 от КТ.
За второто нарушение, описано в нея - това, че на 03.11.2021 г., при водена
кореспонденция с трето лице – контрагент на работодателя за строеж „Бюро Патенти“,
ищцата е използвала лична електронна поща, а не служебна такава, заповедта е съобразена с
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ като е спазена и процедурата по чл. 193 от КТ.
Соченото действие, обаче, не представлява нарушение на Правилника за вътрешния трудов
ред, тъй като в раздел VIII. Организационно-управленска структура и организация на
документооборота, не е установена изрична забрана за ползване на лична електронна поща
при кореспонденция с външни лица – чл. 59 от Правилника касае вътрешната служебна
6
кореспонденция, а в чл. 59а не се съдържат диспозиция и санкция в посочения смисъл.
За пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме, че ищцата е инициирала
получаване на посоченото писмо, на което тя е адресат, а не изпращач, чрез предоставяне на
данни за личната си електронна поща, не се установява от това да са произтекли вредни
последици за работодателя, поради което наказанието по чл. 188, т. 3 от КТ не е съответно
на нарушението.
Предвид изложеното, уволнението е незаконно, а предявеният иск за неговата отмяна
е основателен и следва да се уважи.
В тази връзка, тъй като ищцата е работила при ответното дружество по безсрочен
трудово договор, искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението работа, също се явява основателен. Възражението, че ищцата е
упражнила правото си по чл. 326, ал. 1 от КТ да прекрати трудовия договор с писмено
предизвестие, срокът на което е изтекъл, поради което е налице пречка за нейното
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Е заявено за пръв път с
писмените бележки по чл. 149, ал. 3 от КТ, поради което съдът не следва да го обсъжда по
същество.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага установяване
незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без
работа в резултат от уволнението за процесния период. Оставането без работа поради
уволнението е правнорелевантен факт, елемент от хипотезата на правната норма на чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ. От факта на безработица през шестмесечния период след незаконно
уволнение за ищеца възниква право на обезщетение. Поради това и на основание чл. 154, ал.
1 от ГПК, съгласно който всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания, в тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и
не е получавал трудово възнаграждение /или е получавал възнаграждение в по-малък
размер/. Като елемент на правната норма фактическото твърдение, че е останал без работа
поради уволнението, трябва да се докаже от ищеца, който се позовава на тази норма (така ТР
№ 6/2013 на ОСГК на ВКС). В настоящия случай оставането без работа за периода от
19.11.2021 г.(датата, на която е връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“) до посочената дата 18.05.2022 г., респективно получаването на
възнаграждение при новия работодател в по-малък размер, се установява от представената
по делото трудова книжка. Размерът на полагащото се на ищцата обезщетение за заявения
период, изчислено на база на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен
отработен месец преди уволнението и след приспадане на възнаграждението при новия
работодател, което е в по-малък размер, възлиза на сумата от 11437,62 лева, която сума
следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда –17.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането (така и
Решение № 8 от 25.02.2016 г. по гр. дело № 3399/2015 г. на ІІІ ГО на ВКС), както по делото
не се установява да са извършени плащания в полза на ищцата, които следва да бъдат
7
приспадани.
С оглед изложеното, предявените искове са основателни и като такива следва да се
уважат.
По отношение на разноските:
Ищцата е заявила искане за присъждане на 1200 лева - разноски за адвокат, платени в
брой по договор за правна защита и съдействие от 25.05.2022 г. (лист 118), който служи за
разписка за получаване на описаната сума съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Искането обаче е неоснователно, тъй
като до приключване на съдебното дирене в тази инстанция, ищцата не е имала адвокат,
който да я представлява в процеса.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд сумата в общ размер на 1217,50 лева, представляваща
сбор от сумите както следва: една такса от 100 лева по неоценяемите искове, 4% върху
уважената част от иска по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 457,50 лева, както и 660 лева за
възнаграждение на вещо лице по СТЕ (лист 289), платени от бюджета на съда съгласно
издадените РКО.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НEЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
уволнението на Г. С. И., ЕГН **********, с адрес в гр. ..., извършено със Заповед № 67 от
18.11.2021 г. на Изпълнителния директор на „П. Е. Е. С.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. „С.Ш.“ № 93Б, вх. Б, ет. 2, на основание чл. 330, ал. 1, т. 6
от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Г. С. И., ЕГН **********,
с адрес в гр. ..., на заеманата от нея длъжност преди уволнението „Ръководител проекти-
строителство“ при ответника.
ОСЪЖДА „П. Е. Е. С.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „С.Ш.“ № 93Б, вх. Б, ет. 2, да заплати на Г. С. И., ЕГН **********, с адрес в гр.
..., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата в размер на 11437,62
лева, представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа за периода от
19.11.2021 г. до 18.05.2022 г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „П. Е. Е. С.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „С.Ш.“ № 93Б, вх. Б, ет. 2, да заплати по сметка на Софийския районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата в размер на 1217,50 лева – разноски в
8
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9