Решение по дело №3292/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 991
Дата: 8 юли 2019 г. (в сила от 8 юли 2019 г.)
Съдия: Цветанка Трендафилова Вълчева
Дело: 20185220103292
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2018 г.

Съдържание на акта

 

  Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

        ,гр.Пазарджик, 08.07.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3292 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

        Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. , чрез процесуален представител юрисконсулт Н.А.С., съдебен адрес за получаване на книжа: гр.София, бул.“Васил Левски“ №114, етаж Мецанин против Р.А.С., с ЕГН **********,***, п.к. 4450, ул.“*********“ №*, с искане да се признае за установено, че ищецът Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу ответника Р.А.С. по Договор за кредит №245394/08.04.2015г., във връзка с Договор за гаранция от 08.04.2015г.: 600 лв. – главница; 71,94 лв. – договорна лихва за периода от датата на първа вноска 08.05.2015г. до 05.10.2015г. – датата на последната вноска; 300 лв. - административна такса за събиране на вземането; 352,09 лв. – такса за гаранция, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът претендира направените разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и е направено доказателствено искане - за прилагане на заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.  

          В проведеното по делото съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител и с депозираната писмена молба с вх.№14644/07.06.2019г., поддържа предявения установителен иск. Моли съда на основание чл.238 и чл.239 от ГПК да постанови неприсъствено решение срещу ответника.     

Ответникът, редовно призован по реда на чл.41 ал.2 от ГПК, не се явява и не изпраща свои представител в съдебно заседание.

Съдът счита направеното от ищеца, чрез пълномощника му, искане за постановяване на неприсъствено решение по делото за основателно, по следните съображения: В конкретния случай, ответникът не представи в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на исковата молба. Не се яви и не изпрати свои представител в първото по делото съдебно заседание, а така също не направи и искане за разглеждането му в негово отсъствие. Приема, че са налице и предпоставките на разпоредбата на чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, тъй като на ответника, с изпратените му съобщения по делото, изрично са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. От друга страна, предявеният установителен иск по чл.415 ал.1 от ГПК е вероятно основателен. Този извод съдът прави с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети писмени доказателства.  

При тези данни и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.238 ал.1 от ГПК и чл.239 ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, съдът посочва /указва/ на страните, че решението му се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

          Предявеният установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.

          Предвид изхода на делото, ответникът дължи на ищеца сторените в заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в размер общо на 610 лв., съгласно приложените разходни документи.

          По изложените съображения и на основание чл.239 ал.2 от ГПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               

 

Р    Е    Ш   И:

         

По иска на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. , чрез процесуален представител юрисконсулт Н.А.С., съдебен адрес за получаване на книжа: гр.София, бул.“Васил Левски“ №114, етаж Мецанин против Р.А.С., с ЕГН **********,***, п.к. 4450, ул.“*********“ №*, с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу Р.А.С. по Договор за кредит №245394 от 08.04.2015г., във връзка с Договор за гаранция от 08.04.2015г.: 600 лв. – главница; 71,94 лв. – договорна лихва за периода от датата на първа вноска 08.05.2015г. до 05.10.2015г. – датата на последната вноска; 300 лв. - административна такса за събиране на вземането; 352,09 лв. – такса за гаранция, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 29.05.2018г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед №1060 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 01.06.2018г. по ч.гр.д.№2060/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

ОСЪЖДА Р.А.С., с ЕГН **********,***, п.к. 4450, ул.“*********“ №* да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К.  сторените в заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в общ размер на 610,00 лева.

На основание чл.239 ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                  

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: