Р Е Ш Е Н И Е
№260671
гр. П., 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и деветнадесет
и първа година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 05999 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С.Н.Г., с която се иска да се признае за установено, че поради погасяване по давност не дължи на „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата в размер на 2855,19 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, ползвана за имот с адрес гр. П., ул. „*** за периода от 01.04.2009 г. до 31.10.2011 г., както и сума от 2403,55 лева – лихва за забава върху главницата за посочения период, като в условията на евентуалност се позовава на липса на договорни отношения, липса на доставена ел. енергия и погасителна давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът е титуляр на партидата за ел. енергия, отнасяща се за имота с горепосочения адрес. Ответното дружество по тази партида начислило процесните вземания и претендира тяхното плащане.
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на исковата претенция поради липсата на правен интерес. В условията на алтернативност излага съображения за неоснователност на същите.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Страните
не спорят, че ищцата е собственик на имот с адрес гр. П., ул. „***, както и че
до това жилище е доставяна ел. енергия на стойност 2855,19 лева за периода от
01.04.2009 г. до 31.10.2011 г. В тази връзка не се спори, че страните по делото
се намирали в договорни отношения по продажба на ел. енергия. Същото не се
спори, че е правилно изчислена лихвата за забава в размер на 2403,55 лева за
посочения период. Тези факти и обстоятелства са обявени в съдебно заседание за
безспорни и отделени като ненуждаещи се от доказване.
По делото се приложени фактури, отнасящ се за горепосочените задължения, както и общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземания за стойността на доставена електрическа енергия и лихва за забава, като се позовава на изтичането на тригодишен давностен срок.
Предявяването на исковата претенция не е обвързано със срок, а правният
интерес за ищцовата страна е обусловен от това, че ответното дружество
претендира заплащането на процесните суми, доколкото същите са начислени във
фактури и с отговора на исковата молба се оспорва основателността на
претенциите, което води до категоричен извод за наличието на правен спор между
страните, свързан със дължимостта, респ. заплащането на горепосочените суми. В този смисъл е налице правен
интерес от предявяване на установителен иск за недължимост на тези вземания.
Съгласно дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите за предоставяните от електроснабдителните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. В този смисъл вземането за главница за стойността на доставена електрическа енергия представлява периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност.
Стойността на доставената електрическа енергия касае няколко отчетни периода, за които са издадени фактури и се отнася за периода от 01.04.2009 г. до 31.10.2011 г. Вземането за предпоследния отчетен месец септември 2011 г. следва да се заплати 31.10.2011 г., видно от фактурата. Това налага извод, че за последния отчетен месец – октомври 2011 г. падежът настъпва на 30.11.2011 г., от която датата тече тригодишният давностен срок за вземането за последния отчетен период и същият изтича на 30.11.2014 г. Исковата молба е подадена на 09.11.2020 г., което е след изтичане на давностния срок, поради което вземането е погасено по давност за последния отчетен период, както и за вземанията, отнасящи се за предходните процесни отчетни периоди. Това води до извод за основателност на исковата претенция за недължимост поради погасяване по давност на вземането в размер на 2855,19 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, ползвана за имот с адрес гр. П., ул. „*** за периода от 01.04.2009 г. до 31.10.2011 г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Лихвата за забава е допълнително вземане по своя характер, тъй като може да възникне без главното вземане. Същото е акцесорно и предполага наличието на главно задължение. По силата на чл. 119 ЗЗД акцесорното вземане следва съдбата на главното вземане. Това води до извод за основателност на исковата претенция за недължимост поради погасяване по давност на вземането в размер на 2403,55 лева – лихва за забава върху главницата за горепосочения период
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право да ѝ се заплатят направените разноски по делото.
В случая производството е образувано по предявени в условията на евентуалност отрицателни установителни искове, основаващи се на погасителна давност, липса на договорни отношения и недоставяне на ел. енергия. Производството по делото е прекратено по отношение на исковете, отнасящи се за липсата на сключен договор и доставяне на ел. енергия. Прекратяването на делото по отношение на евентуалните искове има аналогичен резултат както при неразглеждане на евентуалните искове, когато е уважен главни иск. В този смисъл за ответното дружеството не намира приложение правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК.
В случая ищцовата страна е направила разноски както следва: 400 лева – адвокатски хонорар и 210,35 лева – държавна такса, които следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че С.Н.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, кантора 12А НЕ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център, сумата в размер на 2855,19 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, ползвана за имот с адрес гр. П., ул. „***, за периода от 01.04.2009 г. до 31.10.2011 г., както и сума от 2403,55 лева – лихва за забава върху главницата за посочения период.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, кантора 12А сумата в размер на 610,35 лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.