Разпореждане по дело №194/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК и е образувано по жалба на Н. Ю. С. против отказ на ЧСИ Р. С., рег. № 812, с район на действие ОС – Кърджали за извършване на въвод във владение на недвижим имот, обективиран в протокол с дата 10.01.2011 г., по изп. дело № 868/2009 г. по описа на същия ЧСИ. В жалбата се сочи, че завареното в имота лице Е. Н. А. не бил предявил визирания в разпоредбата на чл.524 от ГПК собственически иск. Предявен бил иск за заплащане на подобрения с акцесорно искане за постановяване на право на задържане. Твърди се, че текстът на чл.524 от ГПК давал защита на третото лице, състояща се във временно преустановяване на изпълнителните действия, като след приключване на тази процедура съдебният изпълнител следвало да изпълни съдебното решение и да въведе взискателя във владение на присъдения му недвижим имот. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител и да му укаже да извърши поисканото изпълнително действие.

Ответникът по жалбата Е. Н. А., представляван от процесуалния си представител е представил възражение, в което излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Сочи се, че по молба на взискателя изпълнителното дело било изпратено на друг съдебен изпълнител и жалбодателката нямала правен интерес от обжалване на отказа. Твърди се, че не били налице законовите предпоставки за извършване на принудителното действие, тъй като ответникът владеел процесния имот преди завеждането на делото, по което е издадено изпълняваното решение. Т.е., релевира се приложението на чл.523, ал.1 от ГПК. Моли съда да остави без уважение жалбата против отказа на частния съдебен изпълнител.

Длъжникът Ш. Н. А. не е подал писмено възражение и не взема становище по жалбата.

Частният съдебен изпълнител Р. С. е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Сочи се, че изпълнителното дело било изпратено на друг съдебен изпълнител, поради което жалбата била недопустима.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констати­а:

Жалбата на Н. Ю. С. против отказа на ЧСИ Р. С. за извършване на въвод във владение е допустима, а разгледана по същество е основателна. От приложеното като доказателство изпълнително дело се установява, че не е налице акт на ЧСИ Р. С., с който производството по делото да е прекратено и същото да е изпратено на друг съдебен изпълнител. Впрочем, в случая е неприложима хипотезата на т.нар. “прехвърляне” на изпълнителното дело. Разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ е приложима единствено по отношение на висящите към момента на влизане на ЗЧСИ в сила изпълнителни дела. Т.е., касае се само за такива изпълнителни дела, които са били образувани при съдебно-изпълнителните служби към районните съдилища, преди влизане в сила на ЗЧСИ. Такъв извод се налага и от систематичното тълкуване на цитираната разпоредба, находяща се в преходните и заключителни разпоредби на ЗЧСИ, което ясно показва временния й характер.

Разгледана по същество жалбата на Н. Ю. С. против отказа на частния съдебен изпълнител е основателна. На първо място с решение № 267/19.11.2010 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по в.гр.д. № 356 по описа за 2010 г. на същия съд, е отменен отказ на частния съдебен изпълнител да извърши въвод във владение на процесния имот, като са дадени указания за извършване на въвода при наличието на останалите законови предпоставки за това. Като основен мотив за отказа на съдебния изпълнител е посочено, че третото лице Е. А. придобил имота преди завеждане на делото и не била налице хипотезата на чл.523, ал.1 от ГПК. Този извод на частния съдебен изпълнител е необоснован и неправилен. Безспорно по делото е, че третото лице Е. А. заявява права върху присъдения имот, които изключват правата на взискателя, т.е. същият твърди, че е собственик на имота, за което представя писмено доказателство – нотариален акт. В такъв случай не е налице хипотезата на чл.523, ал.1 от ГПК, както неоснователно се сочи от процесуалния представител на ответника, поради обстоятелството, че цитираната алинея урежда придобито владение върху имота, а не противопоставяне на правото на собственост, което изключва правото на взискателя. Ето защо сме изправени пред хипотезата на чл.523, ал.2, от ГПК, като е била проведена и процедурата по чл.524 от ГПК. Впрочем, с констативен протокол от 28.09.2010 г. частният съдебен изпълнител сам е приел, че в случая е налице хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК, като е дал възможност на третото лице Е. Н. А. да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен отказа на ЧСИ Р. С., рег. № 812, с район на действие ОС – Кърджали, за извършване на въвод във владение на недвижим имот, обективиран в протокол с дата 10.01.2011 г., по изп. дело № 868/2009 г. по описа на същия частен съдебен изпълнител.

Ето защо и на основание чл.437, ал.1 и ал.4 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ Р. С., рег. № 812, с район на действие ОС – Кърджали, за извършване на въвод във владение на недвижим имот, обективиран в протокол с дата 10.01.2011 г., по изп. дело № 868/2009 г. по описа на същия частен съдебен изпълнител.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.