Р Е
Ш Е Н
И Е № 84
гр.
Сливен, 17.02.20 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети януари през 2020
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА
ДИМОВА
при секретаря Илка Жекова като разгледа докладваното
от председателя АНД № 989 по описа
за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
повод жалба на „ВСД-
Жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и с процесуален представител, който моли за отмяна на
НП.
В с.з. органа, издал
обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител. Моли за
потвърждаване на НП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 06.08.18 г. при
извършен оглед на крайпътен обект на път 1-7, е установено, че на път 1-7 при
км 232+900 вляво „ВСД-
В момента на проверката
обектът е функционирал, извършвайки търговска дейност- продажба на топли
и студени напитки и други стоки ,което било установено включително чрез
контролна покупка на стойност 1,60лв.извършена от служители на контролния орган
.
В хода на
проверката било установено и обстоятелството,че влизането в обекта се осъществява чрез преминава
през нерегламентирана пътна връзка, започваща през републикански път и
преминаваща в обслужващата му зона.
Въз основа на горепосочената
констатация на жалбоподателя, като дружество експлоатиращо обекта е съставен АУАН и НП като е прието, че е
нарушен 26 ал.2 т. 2 б. „б” от Закона за пътищата, поради което на
основание чл. чл. 56 ал.3 т.1 вр. чл. 54
ал.1 предл.2 вр. чл. 53 ал.1 предл.5 вр. чл. 26 ал.2 т. 2 б. „б” от Закона за
пътищата е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните
правни изводи:
НП
е процесуално и материално законосъобразно. Както в акта, така и в
наказателното постановление, както е необходимо по закон, е описано нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при, които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и законовите
разпоредби, които са били нарушени. АНО правилно, след като е
установил състава на конкретното нарушение го е подвел под конкретна правна
норма. По този начин спазвайки разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН
е установил единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които
е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.
Жалбата е
процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице имащо правен
интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.
Съдът дава вяра на
свидетелските показания и на представените писмени доказателства,приети по
съответния процесуален ред.
По делото е безспорно установено описаното нарушение, а именно това, че на
06.08.18 г. дружеството –жалбоподател експлоатира търговски крайпътен
обект-ресторант „ВСД-
Установено е, че
достъпа до обекта е осигурен чрез пътна
връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона. Установено е и
обстоятелството, че при извършената проверка дружеството жалбоподател не е
представил документ – Разрешително по чл. 26, ал.3 от Закона за пътищата, поради
което АНО е приел, че обекта се стопанисва
без дружеството да притежава изискуемото разрешение за специално
ползване на пътя .
По делото е установено,
както въз основа на свидетелски показания така и въз основа на писмените
доказателства по делото ,че за влизане в
обекта се е преминавало през пътна връзка, започваща от републикански път и
преминаваща в обслужващата му зона. В обекта е установен свободен достъп на хора през вход и
последващото им обслужване чрез продажба на стоки .
Така
установената експлоатация на пътната връзка без притежаване на разрешение е
забранена съгласно императивната норма на чл. 26 от ЗП , съгласно който в обхвата на пътя и обслужващите зони е забранена
експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване
на пътна помощ и пътни връзки към тях.Тези дейности са поставени под специален
разрешителен режим регламентиран в същия текст от закона /ал.3 и следващите/
,съгласно които следва да бъде издадено Разрешение в съответствие с вида на пътя, който в конкретния
казус е от републиканската пътна мрежа.
Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя/пункт четвърти от жалбата до РС – Сливен/ за
липса на административна отговорност като ползвател ,доколкото същата следва да
бъде носена от ПК , която е отдала обекта без съответното разрешително. Така
наведеното възражение е неоснователно ,доколкото изпълнителното деяние касае
именно експлоатацията на обекта , а не отдаването му , а по делото е безспорно
установено ,че той се ползва за търговски цели от санкционираното дружество.Съдът
счита за неоснователни и описаните в пункт от първи до трети възражения , доколкото
същите са напълно бланкетни и необосновани.Счита ,че както в АУАН ,така и в НП
са посочени в пълнота и цялост всички изискуеми от елементи от обективния и
субективен състав на допуснатото административно нарушение ,като последното е
описано подробно и точно с излагане на всички факти и обстоятелства във връзка
с установяването му .
По делото е
безспорно установено и обстоятелственото ,че към настоящия момент са предприети действия по получаване
на Разрешително по ЗП, което безспорно доказва ,че към датата на проверката
такова разрешително не е съществувало.
Съдът обаче счита
,че АНО е санкционирал дружеството при липса на достатъчно доказателства ,въз
основа на които да се приеме ,че е налице извършено нарушение ,поради следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 5 от ЗП , всеки път има следните основи елементи –обхват на
пътя , пътни съоръжения и пътни пренадлежности. Понятието „обхват на пътя „ има
легално определение в ЗП и включва в себе си земното платно и ограничителни
ивици с ширина до два метра всяка. В преходните и заключителни разпоредби на ЗП
, параграф 5 е указано ,че "Ограничителна
строителна линия" е линията, която определя площта от всяка страна на
пътя, в която се въвежда разрешителен режим., а в параграф 6 е дадена
дефиниция на "Обслужваща зона", според който това
е е земната повърхност встрани от края
на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите
от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване.
Съгласно чл. 6 от ЗП,
републиканските и общинските пътища имат от двете си страни ограничителна
строителна линия, която се разполага на 50м при автомагистралите, на 25м при
останалите републикански пътища и на 10м при общинските пътища, измерена
хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края (ръба) на платното за
движение или на лентата за аварийно спиране. Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
ЗП, републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и
селищните образувания имат от двете си страни обслужващи приложение Х°2 зони.
Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100м при
автомагистралите и 50м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално
и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват.
Нито в хода на
проверката , нито в хода на съдебното следствие ,въпреки проведените в тази
насока разпити се установи какво е било отстоянието на търговския обект и дали
той попада в обхвата нрегламентиран от ЗП
и обвързан с разрешителен режим . Липсват протоколи за надлежни
замервания, както и безспорни свидетелски показания в тази насока ,поради което
съдът счита, че АНО е ангажирал неправилно административната отговорност на
жалбопадателя .
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 53-00-590/11.10.2018 г. на Директора
на Областно пътно управление-Сливен, Агенция „Пътна инфраструктура”-гр. София,
с което на „ВСД-
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: