Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на дванадесети февруари през
две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4130/2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от К.И.К., с която е предявен осъдителен иск
срещу П.НА Р.Б. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 50000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и
поддържане на обвинение за престъпление, производството по което е прекратено
поради това, че деянието не представлява престъпление.
Претендира законната лихва от увреждането – 10.07.2014
г. и разноските.
Ищецът
твърди, че през 2012 г. срещу него е образувано досъдебно производство за
престъпление по служба – за това, че в качеството си на длъжностно лице –
полицейски служител, използвал служебното си положение, за да набави за другиго
противозаконна облага, като през 2014 г. наказателното производство е
прекратено. За периода, през който се е
водило досъдебното производство, е претърпял неимуществени вреди – понесъл е
огромен стрес, влошил съществено здравословното му състояние, изолирала се е от
приятелите си, засегнато е достойнството и доброто му име в обществото поради
медийно разгласяване на разследването в гр. Гоце Делчев, където живеел и работел.
Впоследствие е освободен и от длъжност. Претендира обезщетения за понесените
неимуществени, законната лихва от увреждането и разноските.
Ответникът
оспорва иска. Позовава се на изтекла погасителна давност за претенцията за
законна лихва, натрупани за периода, предшестващ три години преди подаване на
исковата молба.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представените
документи от досъдебното производство, че ищецът е привлечен като обвиняем за
престъпление, квалифицирано първоначално по чл.212, ал.1 НК, а впоследствие по
чл.283, ал.1 НК – за това че на 14.02.2012 г. ищецът като инспектор в „Пътна
полиция“ при РУП – гр. Гоце Делчев, използвал своето служебно положение, за да
набави за другиго противозаконна облага. На ищеца е наложена мярка за
неотклонение „подписка“.
С Постановление от
03.06.2014 г. по ДП №253/2012 на СО-СГП, производството в частта му по
обвинението срещу ищеца за престъпление по чл.283 НК е прекратено, като е
отменена взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“.
Установява се от показанията
на свидетеля Г.К., приятел и бивш колега на ищеца, че към момента на повдигане
на процесното обвинение ищецът е бил полицай в гр. Гоце Делчев със 7-годишен
стаж, имал е добър имидж, получавал е награди за изпълнение на службата си.
След като се е разбрало за повдигнатите му обвинения е имало подмятания в
службата, а в местните електронните сайтове, които са съобщили за наказателното
производство е имало множество негативни коментари. Ищецът бил отстранен от
служба, а впоследствие напуснал. Затворил се е вкъщи, престанал е да излиза,
сринал се е психически, измъчвал се е, че е останал без работа. За известно време
е бил да работи в чужбина. През двете години, в които се е водило наказателното
производство е бил ангажиран да търси адвокати, за да организира защитата си и
е имал много разходи за това.
При така установените факти
съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за вреди от
незаконно повдигане и поддържане на обвинение, прекратено поради това, че
деянието не представлява престъпление. Неимуществените вредите се изразяват в
преживени негативни емоции, накърняване на доброто име и авторитет, включително
чрез публична разгласа в местните медиите на разследването, неудобства,
свързани с мярката за неотклонение „подписка“ в периода на изпълнението й (две
години), както и нарушението в приятелските отношения и дискомфорта на
най-близкото семейно обкръжение от медийния интерес към личността на ищеца. Всички
така описани негативни последици за ищеца са в причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение.
При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение №532/24.06.2010
г. по гр.д. №1650/2009 г. III ГО, ГК, решение №356/09.12.2014 г. по гр.д.
№2946/2014 г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят
вида и характера на упражнената процесуална принуда, общата продължителност и
предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните
им представители и компетентните органи в наказателното производство,
последиците от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и
интензитет, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При съблюдаване на тези
критерии съдът съобрази, че процесното наказателно производство е продължило две
години, като през този период ищецът е бил с най-леката мярка за неотклонение –
„подписка“. Делото не е внасяно в съд, ищецът не е участвал в открити съдебни
заседания. Увреждането се изразява в понасяне на стрес с висока интензивност от
медийно отразяване на разследването, което сериозно е засегнало авторитета и
доброто име на ищеца в обществото и сред близките и познатите му, в крайна
сметка довело до освобождаването му от длъжността му на полицай. Съдът съобрази
още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст с изградени социални контакти,
личен и професионален и авторитет. При
отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в
размер на 8000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 8000 лв. в
пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените от ищцата неимуществени вреди.
По тези съображения съдът
приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата от 8000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000
лв.
Основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
част от претендираната законна лихва. Такава се дължи от датата на влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – така
т.4 от ТР №3/2005 г. на ОСГК на ВКС, но с оглед датата, на която е предявен
иска – 25.03.2019 г., погасена по давност е лихвата за забава за периода до
24.03.2016 г. На ищеца следва да се присъди дължимата законна лихва за период
от три години преди предявяване на исковата молба – считано от 25.03.2016 г.
По разноските:
На ищеца, с оглед искането му по чл.78, ал.1 ГПК и
изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски за държавна такса
– за сумата от 10 лв.
Неоснователно е искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 ЗА – по делото не е представен договор за
правна защита, поради което не се установява по какъв ред е оказана правната
помощ на ищеца.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София,
бул. **** да заплати на К.И.К., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, производството по
което е прекратено поради това, че деянието не представлява престъпление, ведно със законната
лихва от 25.03.2016 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 10 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер от 50000 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: