РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 403
гр.Пловдив, 21.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Пловдив, петнадесети състав, в публично
заседание на седми февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря Марияна Георгиева
Като разгледа докладваното АД № 3189
по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 от Закона
за устройство на територията / ЗУТ /.
Образувано е по жалба на П.В.Р. с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед № 18РД09-409 от 08.10.2018г. на Кмета на район
„Северен“ при Община Пловдив, с която на основание чл.57а ал.3 във вр. с ал.2
от ЗУТ е наредено премахването на обект: дървен навес, с покривна площ
40.00кв.м, стъпил върху плоският стоманобетонен покрив на съществуваща
„Кафе-сладкарница“ с идентификатор № 56784.507.90.2, с административен адрес: ***.
В
жалбата се излагат подробни оплаквания, сочещи за незаконосъобразност на
атакуваната заповед. Иска се Съдът да отмени оспорената заповед.
В с.з., проведено на 07.02.2019г.
процесуалният представител на жалбоподателя своевременно претендира разноски по
делото като представя списък на същите. Представя подробни писмени съображения.
Ответникът
– Кметът на район „Северен“ при Община Пловдив,
чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. Излага
подробни писмени съображения, акцентира се върху обстоятелството, че за
характера на един обект като преместваем такъв или строеж, следва да се съди по
неговото предназначение.
Претендира се отхвърлянето на жалбата като
неоснователна и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане по реда на съдебното административно обжалване, като подадена в
законоустановения срок и от активно
легитимирана страна.
За да
се произнесе по същество, Съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Административното
производство е инициирано по повод заявление на Л.И. и К.И.а с вх. №
3-9400-20005 от 25.09.2018г във връзка с
извършена постройка от П.Р., представляваща навес. Твърди се, че височината на
постройката е закрила всяка видимост от прозорците им към входната врата на
кооперацията и към улицата.
Депозирано
е пред администрацията заявление от 25.09.2018г от живущите на ул. „Достоевски“
№ 21, с което се иска предприемането на бързи и ефективни действия относно
прамахването на новопостроената постройка на ул. „Достоевски“ № 19 от
собственика на първия етаж.
Извършена
е проверка от специалисти при Район „Северен“
– Община Пловдив като констатациите са обективирани в Констативен акт №
16/25.09.2018г.
Проверен
е обект: „Дървен
навес" ситуиран върху преустроена „Кафе-сладкарница“ с идентификатор
№56784.507.90.2, с административен адрес: ***.
Специалистите са установили, че обектът
представлява дървен навес, с площ 40,00кв.м., поставен върху плоския
стоманобетонен покрив на „Кафе-сладкарница", като закрепването е изпълнено
по начин, който не позволява при демонтиране да не се наруши целостта му, както
и да не се наруши целостта на основата. Съоръжението не може да бъде
транспортирано и сглобено на друго място, където да изпълнява сходна функция.
Посочено е, че за обекта няма одобрена
схема за разполагане на дървен навес, изграден от дървена конструкция и покрив
от термо-панел.
Констатирано е, че П.Р. е поставил описания
обект в нарушение на чл. 56, ал.2 от ЗУТ.
КА е
подписан от проверяващите Специалисти: П. Ф., Н.М.и И.Г.-специалисти в „КС“ в
район „Северен“.
Относно
връчването на КА е изготвен Констативен протокол с дата 27.09.2018г., в който е
посочено, че поради неоткриване на собственика на обекта КА № 16/2018г е
залепен на входната врата на обекта и на таблото на входа на район „Северен“.
Констативният протокол е подписан от служителите, които са го съставили.
Няма
данни за постъпило възражение от П.Р. относно направените констатации в КА.
Последвало е издаването на
атакувания административен акт.
По делото са приети писмени доказателства,
представени от жалбоподателя:Заповед №ПИ-Б-28/06.04.1994г. на Зам. кмета на
Община Пловдив за отстъпване право на строеж за построяване на магазин в п.
ХVII -90, кв.136 по плана на
"Северно от панаирни палати" на П.В.Р.; Заповед №ПИ-Б-29/08.04.1994г.
на Зам. кмета на Община Пловдив за отстъпване право на строеж за построяване на
магазин в П.ХУ11-90, кв.136 по плана на "Северно от панаирни палати"
на В.Д.Д.; Заповед №ПИ-Б-41/09.10.1997г. на Кмета на Община Пловдив за
отстъпване право на строеж за построяване на магазин с площ 11,20 кв.м. в
п.ХVII-90, кв.136 по плана на "Северно от панаирни палати" на П.В.Р.;
Договор от 13.04.1998г. за продажба на държавен недвижим имот от Областен
управител на Пловдивска област - 25,92% ид.ч. от п.ХУИ-90, кв.136 по плана на
"Северно от панаирни палати" на П.В.Р., вписан 5868 на 14.05.1998г.,
Сл. по вп. №213, т.1Х; Договор от 15.04.1998г. за продажба на държавен недвижим
имот от Областен управител на Пловдивска област - 25,63% ид.ч. от п.ХVII-90,
кв.136 по плана на "Северно от панаирни палати" на Л.В.Р., вписан
5869 на 14.05.1998г., н.а. №69, т.1, рег.№1342, д.№67/20.04.2010г., вписан СВ:
вх.рег.№796б/20.04.2010г., Акт №89, т.20, д.№3348/2010г. за замяна на недвижим
имот, с който Л.В.Р. прехвърля на П.В.Р.: апартамент на ет.2 с
ид.56784.507.90.1.1, две избени помещения и едно таванско помещение, заедно с
10,5% ид.ч. от общите части на сградата с ид.56784.507.90.1; гараж с площ 22,70
кв.м., представляващ сграда с ид.56784.507.90.3 и 25,63% ид.ч. от правото на
собственост върху ПИ с ид.56784.507.90.; Разрешение за строеж
№113/15.12.1994г., издадено от Гл. архитект на Община Пловдив - Шесто кметство
за строеж: Магазини с етапно строителство с възложители: П.В.Р., В.Д.Д., А.М.П.;
Протокол за строителна линия и ниво №62/22.12.1994г. за строеж на магазини - 2
броя на П.В.Р. и В.Д.Д., издаден от Община Пловдив - Шесто кметство; скица с
виза №П-25/13.11.1997г. за проучване и проектиране на магазин по одобрена ЧКЗР
и заповед за отстъпено право на строеж №ПИ-Б-41/09.10.1997г. на Кмета на Община
Пловдив; Разрешение за строеж №7/19.02.1998г., издадено от Гл. архитект на
Община Пловдив - Район "Северен" за строеж: Магазин за промишлени
стоки в п.Х\/Н-90, кв.136 по плана на "Северно от панаирни палати" с
възложител П.В.Р.; Разрешение за ползване №Д-85/04.01.1999г., издадено от
Началника на РДНСК - Пловдив за строеж: Кафе - сладкарница на
ул."Достоевски"№19, п.Х\/И-90, кв.136 по плана на "Северно от
панаирни палати". Собственост на строежа на П.В.Р.; н.а. 146, т.1,
рег.№2366, д.№135/28.07.2003г.; вписан СВ: вх.рег.№12305/28.07.2003г., Акт
№114, т.35, д.№8199/03 за замяна на недвижим имот, с който В.Д.Д. и Е.Т.Д.
прехвърлят на П.В.Р. собствеността върху Магазин №1 с площ 10,25 кв.м., с вход
откъм ул."Достоевски"№19 в УПИ ХVII-90, кв.136 по плана на
"Северно от панаирни палати".
По делото е изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Я.Р., неоспорена от
страните, която Съдът кредитира
като обективно, безпристрастно
и компетентно изготвена.
Вещото лице посочва, че пред фасадата на
жилищната сграда в имота и по уличната регулационна линия съществува масивна
сграда, изпълнена на два етапа през 1995г. и 1998г. Тя е въведена в
експлоатация като "Кафе - сладкарница" с Разрешение за ползване
№Д-85/04.01.199г., издадено от РДНСК - Пловдив на името на П.В.Р..
В момента съществуващата сграда има
размери в план: дължина по улицата 7,25м., ширина 5,20м. и козирка от 50см. над
тротоара, заедно с която ширината на покрива става 5,70м. Изпълнена е като
монолитна стоманобетонова конструкция с тухлени ограждащи стени,
стоманобетонова покривна плоча с дебелина 10см. Плочата има размери в план
7,25м./5,70м. и площ 41,33 кв.м. Височината на съществуващата сграда е 2,50м.
от нивото на тротоара до долния ръб на козирката и нагоре - борд с височина
7бсм. по дължините на трите страни, изпълнен като зидан върху горния ръб на
покривната плоча. Този борд вътре в навеса има височина 40см. от готовия му
под.
Върху покривната плоча на описаната по-горе
сграда е монтирана дървена конструкция от 12 броя колони и греди между тях в
надлъжна и напречна посока, монтирани в 4 оси успоредно на улицата и 3 оси в
обратната посока. Колоните и надлъжните греди са със сечение 14/14см., а
напречните греди 12/6см. Всички крайни колони са монтирани върху борда по трите
страни на плочата, а средните колони са по-дълги и са монтирани върху плочата.
Монтажът на колоните е извършен с Г-образни стоманени планки, по 2 броя на
всяка колона, перфорирани по дължината си. В отвори на всяка планка, с болтове
са съединени отделните елементи на конструкцията - колона с греда, греда с
греда. С подобен детайл е извършен и монтаж на крайните елементи, които са в
близост до сградата към нея и така цялата дървена конструкция е привързана към
конструкцията на жилищната сграда. Върху дървената конструкция са положени
покривни топлоизолационни панели с дебелина 5см., с вълнообразна повърхност от
горната страна и гладки от долната страна. Светлата височина на конструкцията
между горния ръб на плочата, върху която има изпълнени настилки и изолации и
долния ръб на панелите е 2,16м. в края, който е към улицата. Във вътрешния
край, който е до жилищната сграда, височината е 2,20м., като така е оформен лек
наклон на панелите за оттичане на дъждовни води към тротоара. Панелите излизат
извън контура на дървената конструкция като стрехи - по 20см. по двете къси
страни и 10см. По дългата страна към улицата. С изпълнената дървена носеща
конструкция и покривни термопанели е оформен навес над целия покрив на
масивната сграда "Кафе - сладкарница". До него има достъп само от
терасата на апартамента на първия жилищен етаж, разположен над партера на
сградата. Този апартамент е собственост на жалбоподателя. Подът на терасата е
на по-ниско ниво от покрива на кафе-сладкарницата. С три стъпала вътре в
терасата се преодолява разликата от 1,10м. в нивата и от терасата се достига до
пода на навеса. По цялата дължина на борда, изпълнен по ръба на покривната
плоча, по трите страни е монтиран тръбен парапет с височина 45см. от горния
край на борда, който е висок 40см. Парапетът представлява хоризонтална
стоманена тръба на височина 95см. от готовия под на навеса, укрепена със същите
по вид къси парчета тръби вертикално.
Техническите данни за процесния обект:
Технически данни за обекта:
застроена площ на съществуваща сграда - 37,70 кв.м.; застроена площ на процесен
навес - 41,33 кв.м.; площ на покрива по термоизолационни панели - 44,37 кв.м.;
светла височина на навеса - 2,16м. /2,20м./; височина от тротоара до стрехата
на навеса - 5,02м.
Експертът пояснява, че навесът
представлява дървена носеща конструкция от колони и греди, монтирани върху
стоманобетоновата покривна плоча на сградата "Кафе - сладкарница",
покрит с покривни термоизолационни панели. Навесът няма видимо конкретно
предназначение, освен за открита тераса върху покрива на кафе - сладкарницата,
до която се достига със стъпала от терасата на апартамента на жалбоподателя.
Конкретна полза за кафе - сладкарницата може да се отчете защитата от дъждовни
води на покривната плоча на сградата на кафе - сладкарницата.
Относно това дали навесът може да бъде използван за поставяне на
слънчеви панели за снабдяване на обектите с топла битова вода /тъй като
в жалбата се твърди, че останалите съсобственици не разрешават да се монтират слънчеви панели на друго място
в сградата/, вещото
лице уточнява, че ако е налице такова намерение от страна на собственика, върху
покривните термопанели би могло да се извърши монтаж на слънчеви панели като
част от соларна система за подгряване на битова гореща вода. Изпълнението на
такава система изисква изготвяне на проект, в който със съответните статически
изчисления да се извърши проверка за носимоспособността на топлоизолационните
панели.
Относно характера на процесния
обект експертът изрично посочва, че
процесният обект не представлява преместваем обект по смисъла на т.80 от §5 на
ДР на ЗУТ, тъй като основна характеристика на преместваемия обект е
възможността той да бъде преместен в пространството така, че да не претърпи
недопустими деформации при това преместване, т.е. да не се разруши /да не губи
своята индивидуализация/. Процесният обект е изграден от монтирани
последователно отделни дървени елементи - греди и колони, като връзката между
съседни елементи става с 2 Г- образни планки с отвори и болтове. При опит
цялата конструкция, с размери 5,70м./7,25м. и височина 2,20м., да бъде
преместена, връзките ще се разрушат, тъй като болтовите съединения са ставни
съединения /некорава, мека връзка/ и ще последва значително огъване на мястото
на възела. Дървената конструкция е изградена на мястото, където сега се намира,
след последователно монтиране колона по колона и греда по греда към тях, а не е
предварително сглобена на друго място и транспортирана до покрива на кафе -
сладкарницата като готов обект. Демонтажът й е възможен по същия начин, елемент
по елемент, в ред, обратен на монтажа, а не като се повдигне цялата евентуално
с кран.
Относно терена върху който се намира
кафе-сладкарницата е изяснено, че за ПИ с ид. 56784.507.90 по кадастралната карта на гр.Пловдив е
налична съсобственост. Жалбоподателят е купил
25,92% идеални части от
УПИ ХVII-90 и след
правна сделка по замяна на недвижими имоти е придобил още 25,63% идеални части
от УПИ УПИ ХVII-90, кв.136 по плана на "Северно от панаирни палати".
В момента той е собственик на 51,55% ид.ч. от имота. За оставащите 48,45% ид.ч.
от имота няма писмени доказателства за собствеността.
Ответникът
по делото - Кмета на Община Пловдив - Район "Северен" не представя
акт за частна общинска собственост въпреки разпореждането на съда за това.
Представя Служебна справка /л.106 по делото/,
в която е описано по какъв начин е извършено разпореждане с държавен
имот. Посочено е, че на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, във вр. с §7, ал.1,
т.3 от ПЗР на ЗМСМА, §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, останалите 48.45% ид.ч. от ПИ с
ИД 56784.507.90, с площ 370 кв.м по КККР на гр. Пловдив, са частна общинска
собственост. За същите не е съставен акт за общинска собственост.
За
строежът "Кафе - сладкарница" жалбоподателят притежава отстъпено
право на строеж от Кмета на Община Пловдив, придобито лично от него и
прехвърлено от съсобственици в имота през годините.
В съдебно заседание експертът изрично посочва,
че за сградата, която към настоящия момент е изградена кафе-сладкарница има
издадено Разрешение за строеж и строителни книжа, но за процесния навес няма
издадени строителни книжа.
Съгласно
изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, Съдът извършва пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът, т. е. на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При
преценката си Съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в
оспорвания индивидуален административен акт, представената административна
преписка и събраните по делото доказателства. При проверката на
административния акт съдът не е обвързан от основанията, въведени от
оспорващия, нито от неговото искане. Съдът следва да отмени или обяви за
нищожен акта и ако констатира порок, който оспорващият не е посочил.
Производството, развило се пред
административния орган, е производство по реда на чл. 57а от ЗУТ, уреждащ
премахването на преместваеми обекти със заповед на кмета на общината.
Съдът
намира, че процесната заповед е постановена от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност, видно от приетата по делото Заповед № 13ОА561 от
05.03.2013г на Кмета на Община Пловдив, същата е издадена в необходимата
писмена форма, но в нарушение на материалния закон.
Атакуваната
заповед е издадена при спазването на процедурата, определена в чл. 57а от ЗУТ и
третира преместваем обект. В тази връзка
издаването на заповедта се е предхождало от съставянето на Констативен
акт №16 от 25.09.2018г., който представлява задължителен етап в
административната процедура, съгласно чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Административният
орган, издател на атакуваната заповед, се позовава на фактите установени с
Констативния акт, като по този начин КА е инкорпориран в съдържанието на
административния акт и го мотивира. Следва да се има предвид, че констативният
акт има за цел да установи фактическото съществуване на обстоятелствата, при
които се премахват обектите по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ.
Фактическите основания, посочени в мотивите на процесната заповед, обаче,
не отговарят на установената по делото фактическа обстановка, а и същите са противоречиви,
тъй като от една страна административният орган приема, че обектът – дървен
навес, поставен върху плоския стоманобетонен покрив, на
„Кафе-сладкарница", е изпълнен така, че закрепването не позволява при
демонтиране на същото, да не се наруши целостта му, както и да не се наруши
целостта на основата. Съоръжението не може да бъде транспортирано и сглобено на
друго място, където да изпълнява сходна функция, а същевременно приема, че е
преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал.1 от ЗУТ. Не е посочено и точно
каква функция изпълнява този обект.
Преместваемите обекти с предназначение
търговия или други обслужващи дейности са изброени в разпоредбата на чл. 56, ал
1 от ЗУТ, която е императивна по своя характер. Преместваем е обект, който
именно в неговата цялост може да бъде преместен или демонтиран. За определянето
на обекта като преместваем или строеж следва да се съди по неговите
характеристики, обусловени от естеството на използваните материали при неговото
изграждане, начина на изграждане и свързването на съоръжението с терена.
От
приетата по делото и неоспорена от страните СТЕ се установи, че процесният
обект – дървен навес, с покривна площ 40.00кв.м, стъпил върху плоският
стоманобетонен покрив на съществуваща „Кафе-сладкарница“ с идентификатор №
56784.507.90.2, с административен адрес: ***, не отговаря на характеристиките
за преместваем обект.
Съгласно
т.80 от §5 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след
отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да
бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и
възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение
на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му
и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
В
случая се установи от приетата СТЕ, неоспорена от страните, че процесният навес
няма видимо конкретно предназначение, освен за открита тераса върху покрива на
кафе – сладкарницата, което означава, че няма необходимата обслужваща функция
по смисъла на т.80 от §5 от ДР на ЗУТ.
Освен това не може след отделянето му от
повърхността да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с
подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като премахването му, в случая, изменя трайно субстанцията на обекта
върху който е поставен.
Това
е така, тъй като експертът изрично посочва в СТЕ, че процесният обект е
изграден от монтирани последователно отделни дървени елементи - греди и колони,
като връзката между съседни елементи става с 2 Г- образни планки с отвори и
болтове. При опит цялата конструкция, с размери 5,70м./7,25м. и височина
2,20м., да бъде преместена, връзките ще се разрушат, тъй като болтовите съединения
са ставни съединения /некорава, мека връзка/ и ще последва значително огъване
на мястото на възела. Дървената конструкция е изградена на мястото, където сега
се намира, след последователно монтиране колона по колона и греда по греда към
тях, а не е предварително сглобена на друго място и транспортирана до покрива
на кафе - сладкарницата като готов обект. Демонтажът й е възможен по същия
начин, елемент по елемент, в ред, обратен на монтажа, а не като се повдигне
цялата конструкция. Процесният
обект "дървен
навес" е монтиран върху покрива на сградата "Кафе - сладкарница"
чрез последователен монтаж на елементите в технологичен ред - колона по колона
и греда по греда към колоните. Дървеният навес не е "поставен" върху
плочата, тъй като той не представлява един общ самостоятелно обособен обект,
предварително заготвен и транспортиран до мястото на монтаж.
Съдът намира с оглед параметрите на
процесния навес и начинът му на
изграждане, че попада в понятието за строеж по § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби
на ЗУТ. Административният орган е следвало да развие производство по премахване
на незаконен строеж, а не да приеме, че дървеният навес от една страна е преместваем обект, а от
друга при демонтирането му е неизбежно да не се наруши целостта му.
Предвид
изложеното Съдът приема, че не са изпълнени материалноправните изисквания на
разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и оспорената заповед като
незаконосъобразна, ще следва да бъде отменена.
Своевременно
са претендирани съдебните разноски от процесуалния представител на жалбоподателя,
които се установиха в размер на 910лв. /деветстотин и десет лева/,
представляващи:10лв.-внесена държавна такса, 600лв.-изплатен адвокатски хонорар
по договор за правна защита от 11.12.2018г и 300лв.-внесен депозит за вещо
лице. Сумата се дължи от ответника в полза на жалбоподателя, съгласно нормата
на чл. 143, ал.1 от АПК, съгласно която, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 215 ал.1 от ЗУТ и чл. 172 ал. 2 от АПК
и §1, т.6 от ДР на АПК (Нова – ДВ, бр. 77 от 2018 г. Сравнение с предишната
редакция, в сила от 1.01.2019 г.) Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
18РД09-409 от 08.10.2018г. на Кмета на район „Северен“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати в полза
на П.В.Р. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 910лв.
/деветстотин и десет лева/.
Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/