№ 6629
гр. София, 17.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110125348 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се приложи за послужване по делото ч.гр.д. № 305/2022 г. по описа на
Районен съд – Р..
По искането за допускане на ССчЕ съдът ще се произнесе в о.с.з.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 305/2022 г. по описа на Районен съд – Р..
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на ССчЕ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.04.2023 г. от
10,00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на
вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
305/2022 г. по описа на Районен съд – Р., а именно: сумата 3707,76 лв. – неустойка за забава
за заплащане на дължимите лизингови вноски по чл. 60 от договор за отдаване на
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото
на собственост, сумата 5108,33 лв. – неустойка за предсрочното прекратяване на договора
поради вина на лизингополучателя по чл. 66 от договора, сумата 4529,39 лв. – неустойка за
забава за връщане на лизинговата вещ по чл. 68 вр. с чл. 37 от договора, сумата 3091,69 лв. –
заплатени от ищеца вместо лизингополучателя застрахователни премии по застраховка „Г.“,
1
„К.“ и данъци за процесния автомобил, както и сумата 600 лв. – такса изземване на
автомобил. Претендира се и законната лихва от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането и
разноски.
Ищецът твърди, че на 10.11.2015 г. между страните е сключен договор за отдаване на
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото
на собственост, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника в
условията на лизинг автомобил със следните спецификации: автобус „Ф.”, номер на шаси: .,
peг. № ., цвят: сив срещу поето насрещно задължение за заплащане на лизингови вноски,
съгласно уговорения между страните погасителен план. Твърди се, че е изпълнил
задълженията си по договора, като е предал на лизингополучателя процесния автомобил, но
последният считано от м. февруари 2020 г. преустановил изпълнението на всички свои
задължения по договора. Поддържа, че с отправено до ответника уведомление прекратил
едностранно договора по вина на лизингополучателя. Твърди се, че с прекратяване на
договора ответникът дължи неустойка за забава за заплащане на дължимите лизингови
вноски по чл. 60 от договора, неустойка за предсрочното прекратяване на договора поради
вина на лизингополучателя по чл. 66 от договора, както и неустойка за забава за връщане на
лизинговата вещ по чл. 68 вр. с чл. 37 от договора. Твърди, че заплатил вместо
лизингополучателя дължими застрахователни премии и местен данък, които следва да му се
възстановят. Претендира още и такса за изземване на автомобила, тъй като вещта не е
върната в уговорения срок.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.
По иска по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД ищецът носи тежестта да
докаже възникването на договорни отношения с ответника, наличие на уговорки за
неустойки с посоченото съдържание и размери, и настъпването на предпоставките,
пораждащи изискуемост на вземанията за неустойки в претендираните размери.
По иска по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ ищецът носи тежестта да докаже
възникването на договорни отношения с ответника, по силата на които му е предал
процесната лизингова вещ, наличие на уговорка за заплащане на разноските във връзка с
ползването/поддържането на лизинговия автомобил, както и че ищецът – лизингодател е
заплатил дължимите от лизингополучателя разноски и техния размер.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже, че е
заплатил претендираните суми.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в пократки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3