№ 1077
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100508924 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.03.2022 г. по гр.дело № 36472/20 г., СРС, III ГО, 155 с-
в е приел за установено по предявените искови претенции от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Красно село”, ул. ”****, представлявано от
изпълнителния директор А.С.А. срещу М. К. Х., ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „****, с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК и
във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. К. Х.
дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 3 269,54 лв.-главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
месец май 2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 383,44 лв. - лихва за
забава за периода от 15.09.2017 г. до 16.01.2020 г., както и законната лихва
върху главницата, дължима от 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлил исковата претенция за сумата от 47,11 лв.-
главница за дялово разпределение, дължима за периода от месец декември
2016 г. до месец април 2019 г., сумата от 8,05 лв. - лихва за забава за периода
от 31.01.2017 г. до 06.01.2020 г., както и претенцията за главница за сумата
1
над 3 269,54 лв. до първоначално претендирания размер от 3 269,57 лв. и за
лихва за забава за сумата над 383,44 лв. до първоначално претендирания
размер от 385,46 лв. Осъдил е М. К. Х., ЕГН **********, от гр. София, ж.к.
„**** да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Красно село”, ул. ”****,
представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на основание чл. 81 от
ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 122,28 лв., представляваща
направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.06.2020 г. по гр.д.
№ 3918/2020 г. по описа на СРС, 155 състав. Осъдил е М. К. Х., ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „**** да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Красно село”, ул. ”****, представлявано от изпълнителния директор А.С.А.,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 697,55 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата М. К. Х., ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „**** в частта му, в която ответницата е
осъдена да заплати на ищеца парични суми, представляващи главница, лихви,
разноски държавни такси и юрисконсултски възнаграждения с мотиви,
изложени в жалбата. Сочи се, че съдът не е обсъдил направените от нея
възражения за невръчване по установения ред на документите, касаещи
дяловото разпределение, които според нея били връчени на случайни лица, за
които не било доказано, че въобще са членове на ЕС, че посочените водомери
на топла вода въобще не са налични в имота й. Било направено
доказателствено искане ищецът да представи приемо-предавателен протокол
за монтаж на уредите за дялово разпределение, които били инсталирани в
нейния имот, но ищецът не ги представил. Твърди се още, че ответницата е
оспорила положения подпис върху тези документи. Представените по делото
изравнителни сметки, освен че не са връчени по съответния ред, по своето
съдържание противоречат на закона и по-специално на ЗЗП. В изготвянето на
изравнителните сметки ФДР „Техем сървисис“ЕООД, в нарушение на чл.5 от
ЗЗП, според който търговецът е длъжен да представя информацията за
стоката и услугата в писмена форма или по друг подходящ начин, който
позволява възприемането й от потребителя. Когато се предоставя в писмена
форма, информацията задължително трябва да е на български език и да е
2
изразена в единиците на величините от международната система единици SI,
като е включил означение, които са на език различен от българския и
означение на неизвестна за ищцата азбука, различна от кирилица. В
решението си СРС се позовава на „ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от
„Топлофикация София“ на потребители в гр.София, но такъв акт не
съществува, като във всички НА, уреждащи въпросите на топлоснабдяването
се използва терминът „клиенти“, а не „потребители“. В решението си СРС
разглежда начина на снемане показания от уредите за дялово разпределение и
че те „не могат да бъдат манипулирани“, което били посочено от вещото
лице, изготвило СТЕ, но такъв текст не се съдържа в заключението му, а на
вещото лице не е поставяна такава задача.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с
което да отмени процесното в обжалваната част и да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове.
Въззиваемото дружество Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“**** не взема становище
по въззивната жалба.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
3
срещу М. К. Х., ЕГН ********** за признаване за установено, че
ответницата в качеството си на потребител на топлинна енергия дължи
заплащането за потребената ТЕ за следните суми: сумата от общо 3 710,19
лв., от която: сумата от 3 269,57 лв. - главница, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2016 г. до месец април
2019 г., сумата от 385,46 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до
16.01.2020 г„ сумата от 47,11 лв. - главница за дялово разпределение,
дължима за периода от месец декември 2016 г. до месец април 2019 г., сумата
от 8,05 лв. - лихва за забава за периода от 31.01.2017 г. до 06.01.2020 г„ както
и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и
на направените по делото разноски.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот-
апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „**“, бл. ****, с абонатен №
215013, за периода от месец май 2016 г. до месец април 2019 г., но не е
заплащала дължимата цена за посочения период, като сумата за имота
възлиза на общо 3 710,19 лв. Налице е облигационно отношение, възникнало
с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответницата е изпаднала в забава.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК е оспорила предявените искове по
основание и размер.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е оспорило предявените
искове.
От правна страна:
Ответницата по делото не оспорва наличието на валидна облигационна връзка
между страните, поради което следва да се приеме, че тя се явява потребител
на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ,
бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според който, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова -
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
4
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а, ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. В чл. 150, ал. 2 ЗЕ е въведено задължение топлопреносните
предприятия да публикуват одобрените от комисията общи условия най-
малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите. Ответницата не излага възражение относно спазването на
реда за публикуване на Общите условия на ищцовото дружество, поради
което следва да се приеме, че Общите условия на „Топлофикация София“
ЕАД са влезли в сила към исковия период.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Следва да бъде
отбелязано обстоятелството, че публикуваните ОУ от 2002 г. имат следното
заглавие: „ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София.“ В последствие,
заглавието е променено и към момента се прилагат ОУ в сила от 11.07.2016
г., които са със заглавие „ОУ за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София“, като
за процесното производство за малка част от периода се прилагат и ОУ от
2014 г. В този смисъл и предвид развитите доводи във въззивната жалба, СРС
не се е позовал на несъществуващ нормативен акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в актуалната редакция, приложима за
процесния период, определя субектите, имащи качеството на страна по
облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие. Според §1
на чл. 42 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Предвид
гореизложеното е видно, че възникването на облигационно отношение,
5
съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено
от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване
върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото
на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването
на същите.
От заключенията на приетите и неоспорени от страните съдебно-
техническата и съдебно-счетоводната експертизи и от писмените
доказателства по делото се установява действителното доставяне през
процесния период на топлинна енергия от ищеца на ответницата, изготвени
въз основа на главните отчети и изравнителните сметки, съставени от
фирмата за дялово разпределение, съобразно документи за показанията на
общия топломер и документи, описани в заключенията, непротиворечащи на
приетите по делото доказателства, поради което съдът приема същите за
обективно изготвени. Ето защо след като по делото е установено не само
наличието на облигационно договорно правоотношение между страните за
доставка на топлинна енергия през исковия период, но и действителното
доставяне на такава, се налага изводът, че исковете срещу ответницата за
цената на доставяната топлинна енергия са доказани по основание, а размерът
е установен въз основа на тези експертизи. Относно възражението, че СРС в
своето решение е разгледал начина на снемане показания от уредите за
дялово разпределение и че те „не могат да бъдат манипулирани“, което
според съда, било посочено от вещото лице, изготвило СТЕ, но такъв текст не
се съдържа в заключението му, а на вещото лице не е поставяна такава задача,
следва да бъде отбелязано, че това изречение няма отношение нито към
дължимостта, нито към основателността на претенцията.
Въззивницата е оспорила връчването на изравнителните сметки, по-
специално представените по делото справки за дялово разпределение за 2018
и 2019 г. с твърдението, че са връчени на неупълномощено лице Х.Х., който
не фигурира след лицата, упълномощени от ЕС да получават съобщения и
изравнителни сметки от „Техем сървисис“ ЕООД. Доколкото въобще е
валидно такова оспорване, то ответницата е тази, която е следвало да
установи валидността на връчването на това лице. Освен това, същата не
оспорва обстоятелството, че на нея са били връчени индивидуалните справки
за отопление и топла вода. Ответницата твърди, че посочените в делото
6
водомери за топла вода не са налични в имота й и в тази връзка е поискала от
ищеца да представи приемо-предавателен протокол за монтаж на уредите за
дялово разпределение, но такъв не е бил представен от ищеца. Съдът не е
изискал от ищеца такова писмено доказателство, но такъв приемо-
предавателен протокол за монтаж на уредите за дялово разпределение следва
да се намира и при ответницата, поради което не следва да бъде изискван.
Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че наличието на такива уреди,
тяхната изправност и отчет се установява и от СТЕ, неоспорена от страните.
Ответницата твърди, че е оспорила подписа си върху „тези документи“, като
не става ясно кои точно документи се визират, а и по делото няма такова
оспорване. Не е налице и противоречие на „представените по делото
изравнителни сметки“ с чл.5 от ЗЗП. Самите изравнителни сметки не могат
да противоречат на ЗЗП, а документите, в които са отразени. От една страна,
ответницата не сочи конкретно тези документи, а от друга, кои точно
означения са й останали неустановени.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
В необжалваната част същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.03.2022г. по гр.дело № 36472/2020 г. на
СРС, III ГО, 155 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД- „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8