№ 423
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500410 по описа за 2022 година
Въззивно обжалване.
С решение № 409/ 23.03.2022г. ,постановено по гр.д.№ 1473/2021г.
Плевенски районен съд ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с.а.П., рег.№ ***,
чрез *** С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ ЕИК***, със седалище и адрес на
управлениегр.С., район “***”, ж.к.”***” 4, Бизнес Парк С., ***,законен
представител Д.Д. против Ф. Ю. Б., ЕГН**********, гр.С., ул.*** №*** иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9,
ал.1 ЗПК, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на
ищеца сумата от 1209,83 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-***, за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 260521/28.10.2020г. по ч.гр.д.№ 5590/2020
по описа на РС- Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ и предявения от *** с.а.П., рег.№ ***, чрез *** С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С., район “***”,
ж.к.”***” 4, Бизнес Парк С., ***,законен представител Д.Д. против Ф. Ю. Б.,
ЕГН**********, гр.С., ул.*** №*** иск с правно осн.чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК, за признаване за
установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 455,21 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.11.2016г. до
13.11.2017г. по Договор за потребителски паричен кредит,отпускане на
1
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-***, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
260521/28.10.2020г. по ч.гр.д.№ 5590/2020 по описа на РСПлевен, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от *** с.а.П., рег.№ ***, чрез *** С.А., КЛОН
БЪЛГАРИЯ ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С., район “***”,
ж.к.”***” 4, Бизнес Парк С., ***,законен представител Д.Д. против Ф. Ю. Б.,
ЕГН**********, гр.С., ул.*** №*** иск с правно осн.чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответника по
делото дължи на ищеца сумата от 347,53 лева,представляваща лихва за
забава за периода от 13.11.2017г. до 23.10.2020г. по Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD***, за която сума е
издадена заповед за изпълнение №260521/28.10.2020г. по ч.гр.д.№ 5590/2020
по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
Препис от това решение е бил връчен на *** с.а.П., рег.№ ***, чрез ***
С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район “***”, ж.к.”***” 4, Бизнес Парк С., ***, на 30.03.2022г. с оглед на което
срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 13.04.2022г.
На 13.04.2022г. по пощата е подадена въззивна жалба от *** с.а.П., рег.№
***, чрез *** С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район “***”, ж.к.”***” 4, Бизнес Парк С., ***,чрез юрк.Н.
М. .Решението се обжалва изцяло ,като се иска неговата отмяна и вместо това
уважаване изцяло на предявения иск, а при условията на евентуалност се
прави искане за уважаване на иска само до размера на чистата стойност на
кредита ,съобразно чл. 23 от ЗПК.В жалбата не се правят искания за събиране
на нови доказателства и не се представят нови писмени доказателства .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК ,отговаря на
изискванията на чл. 260, ал.1 т.1 , 2 ,4 и 7 от ГПК и на чл. 261 от ГПК,поради
което като редовна и допустима е била насрочена за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Постъпил е и писмен отговор от адв.И. Н. Н. – особен представител на Ф.
Ю. Б., ЕГН**********, гр.С.,според който жалбата е неоснователна , а
решението на ПлРС е правилно ,законосъобразно и постановено при спазване
на съдопроизводствените правила. С писмения отговор също така не са
представени нови доказателства и не са направени искания за събиране на
други доказателства пред ПлОС.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията
на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от
ГПК и според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е
постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно
решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради
което същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са
налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение
2
чрез препращане към мотивите на РС-Плевен ,които засягат всички значими
за решаване на делото спорни въпроси и възражения.
Заедно с това Плевенски окръжен съд намира ,че следва да бъдат
изложени и някои допълнителни съображения ,които не са намерили място в
мотивите на РС-Плевен и които са предизвикани от оплакванията във
въззивната жалба , но които в крайна сметка са в подкрепа на главния
извод,направен от РС-Плевен по съществото на спора.
На първо място,във въззивната жалба се сочи ,че пред РС-Плевен
била“назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза ,от която се
установявало усвояването на процесния кредит.Установявало се ,че
ответникът е направил 5 плащания за погасяване на кредита ,обхващащи
периода от същите в размер на 768,лв. ,като подобно поведение би било
правно и житейски нелогично в случай ,че не е била налице облигационна
обвързаност между страните по договор за кредит .“
В т.вр. следва изрично да се посочи на въззивника, че действително с
определението на РС-Плевен по чл. 140 от ГПК постановено на 10.11.2021г.
ПлРС е допуснал изслушването на три експертизи :
Съдебно-графологическа
Съдебна компютърно-техническа и
Съдебно –счетоводна експертиза,като последната е следвало да
отговори на въпросите : усвоен ли е процесния кредит и в какъв размер и
какъв е бил размерът на задълженията на ответника към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Ищецът ,обаче е внесъл определените депозити само по първите две
експертизи и такива са били изготвени и приети от РС-Плевен и са обсъждани
в решението , но не е внесъл определеният депозит от 150лв. за третата –
съдебно-счетоводната експертиза ,въпреки двукратно даваната от ПлРС
възможност за това и изпратените напомнителни писма до ищеца,поради
което в крайна сметка производството пред първоинстанционният съд е
приключило без събирането на такова доказателствено средство ,т.е. липсва
заключение на съдебно-счетоводна експертиза ,каквото твърди във
въззивната си жалба жалбоподателят ,че имало.
Заедно с това и във въззивната жалба не са направени искания за събиране
на доказателства в хипотезата на чл. 266, ал.3 от ГПК –поради допуснати от
РС процесуални нарушения и по –конкретно не е подновено искането за
изслушване на първоначално допуснатата от РС-Плевен съдебно-счетоводна
експертиза ,каквато не е била изготвена и приемана,поради невнасяне от
ищеца на определения за това депозит. По този начин се оказва ,че първото
оплакване развито във въззивната жалба –че РС-Плевен не е съобразил
„назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,от която се
установявало усвояването на процесния кредит „ ,е напълно неоснователно и
не е съобразено с действително събраните пред първоинстанционния съд
доказателства,които са били обсъждани от районния съд.
Действително , ако беше изслушана подобна съдебно-счетоводна
3
експертиза ,тя би могла да даде заключение дали процесният кредит е бил
усвоен като посочи евентуално по какъв начин е станало това –дали чрез
теглене на суми на каса ,дали са теглени суми от АТМ чрез ползване на
кредитната карта и кога същата е била активирана ,дали са извършвани
някакви плащания чрез кредитната карта чрез ПОС терминал и т.н. ,но след
като тази експертиза не е налице ,то няма как въззивната инстанция да
направи различни изводи от тези ,направени от РС-Плевен , а именно – че не
е доказано усвояването на каквито и да било суми по договора за кредит от
страна на посочената като кредитополучател Ф. Б.. Все в т.вр. следва да се
посочи ,че извън тази съдебно-счетоводна експертиза /каквото не е била
изготвена / няма и никакви други писмени доказателства от които да може
да се направи извод ,че твърдените в исковата молба суми действително са
били усвоени от Ф. Б. по договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD***.
На второ място , не отговаря на истината и твърдението във въззивната
жалба ,че процесната кредитна карта CARD*** е била връчена на ответницата
по иска Ф. Б. ,като това било видно от представената пред РС-Плевен
товарителница ,в която бил инкорпориран номера на договора и тъй като пред
първата инстанция ответницата не била оспорила положения подпис за
получател на тази товарителница.
ПлРС е обсъдил и двете представени по делото товарителници ,като е
посочил,че в тази ,която е вложена на л. 17 от делото на РС е отразено
връчването на покана за предсрочната изискуемост на кредита , а другата –
намираща се на л. 18 от делото на РС-Плевен ,съдържа отразяване само че на
Ф. Б. на 23.03.2016г.са връчени „документи“ като съдържание на пратката
,но не става ясно защо жалбоподателят счита ,че в тази товарителница бил
посочен номера на договора. ПлОС не констатира товарителницата, вложена
на л. 18 от делото на РС-Плевен да съдържа номер на договора ,сключен с Ф.
Б. . Отразените в тази товарителница два номера –горе вдясно изх.№ *** и по
–надолу вдясно - № ******/*** не съвпадат с нито един номер ,който да
фигурира било в основния договор за потребителски кредит ,отпускане на
револвиращ потребителски кредит , издаване и ползване на
кредитна карта plus -*** ,нито пък съвпадат с някакъв номер ,който да се
намира върху приложението към договор за револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD***,което приложение
вече съдържа конкретните условия по договор за предоставяне на кредитна
карта .
В т.см. и след като, и пред въззивната инстанция не са ангажирани никакви
други писмени доказателства ,от които да може да се направи извод ,че
действително на Ф. Б. е била доставена кредитна карта с кредитен лимит в
размер на 1500лв. ,придружена с първоначален ПИН на клиента ,който да
позволява нейната активация и извършване на първа транзакция и че Ф.Б. е
усвоила някаква сума чрез ползването на такава карта , то ПлОС споделя
крайния извод на РС-Плевен ,че не е доказано възникването на облигационна
връзка между страните по делото ,основаваща се на договор за револвиращ
4
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD***.
Друг е въпросът ,че самият предвиден в основния/първоначалния / договор
за потребителски кредит ,отпускане на револвиращ потребителски кредит ,
издаване и ползване на кредитна карта plus -*** от 19.06.2015г., начин на
възникване на облигационното правоотношение, свързано с издаване на
кредитната карта , характеризира този договор за кредитна карта като реален
договор за заем /при който облигационната връзка възниква при реалното
получаване от заемателя на специфична пластика и уникален ПИН ,и
свързаната с това възможност за разпореждане от заемателя с определена
сума от кредитния лимит /.
Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.)от ЗПК ,обаче
,предвижда ,че Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните
по договора.От това следва ,че ЗПК предвижда писмената форма като форма
за действителност на договорите за потребителски кредит .
Затова ,дори да беше установено от доказатествата по делото получаването
на кредитната карта от ответника Ф. Б. и извършване на каквато и да било
транзакция с нея ,то би имало основание съгласно чл.22 във вр. с чл. 10,ал.1
от ЗПК този договор да бъде прогласен за недействителен ,доколкото не е
сключен в необходимата форма за действителност-писмената,при която
съвпадането на насрещните волеизявления на двете страни по договора да е
намерило изричен писмен израз . В случая е безспорно ,че не е налице
подписан от Ф. Б. конкретен договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD***,който да съдържа
изискуемите и съществени елементи от съдържанието на такъв договор ,в т.ч
кредитен лимит ,срок ,ГПР ,лихвен процент и др.
В основния договор за потребителски кредит ,отпускане на револвиращ
потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта plus -*** от
19.06.2015г.,/който е подписан от Ф. Б. / в т.12-21 вкл. е предвидена само
общата възможност за издаване на кредитна карта с максимален кредитен
лимит до 10 000лв., но е посочено ,че „с кредитната карта ще бъде доставен
документ-приложение ,неразделна част от този договор ,съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата“. Самото приложение ,съдържащо конкретните условия на договора
за кредитна карта ,обаче , не носи подписа на кредитополучателя Ф. Б. ,т.е. не
е налице нейното съгласие с конкретните условия по този договор ,изразено в
необходимата форма за действителност на такъв договор за потребителски
кредит. По тази причина ,дори да се приеме условно ,че беше доказано по
делото получаването на кредитната карта и нейното активиране от Ф. Б. ,то тя
съгласно чл. 23 от ЗПК щеше да дължи връщането само на чистата стойност
на кредита .
В случая ,обаче,както беше посочено по-горе няма доказателства нито
за получаването на кредитната карта,заедно с уникалния ПИН за
5
активиране на картата ,нито на приложението,съдържащо конкретните
условия по конкретен договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD***, а няма и
доказателства за усвояването на суми по този договор/поради липсата на
посочената по-горе съдебно-счетоводна експертиза и на др. писмени
доказателства за това / ,т.е. действително няма доказателства за
сключването на процесния договор дори като реален договор за заем по
смисъла на чл. 240 от ЗЗД , а не само в писмена форма ,която е форма за
действителност на договора за потребителски кредит.
Поради тези допълнителни съображения,добавени към мотивите на ПЛРС ,
въззивната инстанция намира ,че въззивната жалба е неоснователна
,решението на РС-Плевен не страда от сочените в тази жалба пороци ,поради
което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло обжалваното решение № 409/
23.03.2022г.,постановено по гр.д.№ 1473/2021г. на Плевенски районен съд .
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от
ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6