Р Е
Ш Е Н
И Е № 1051
гр.Пловдив, 19. 07. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V
с., в публичното заседание на двадесет
и седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Иван Бекяров
Секретар Петя Цонкова
Като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.гр.д.№ 1089/2018 г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
във вр. с чл. 200 от КТ във вр. с чл.52 във с чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Делото се разглежда повторно от въззивна инстанция.
въз основа на Решение № 72/09.05.2018г. на ВКС – III гр.
о. по гр.д.№ 3123/2017г. по реда на чл.290 от ГПК.
Въззивната жалба на А.Т.К., чрез адв. Н. П., е подадена против Решение № 77/ 09.01.2017г.
на ПдРС- VIII гр. с. по гр. д. № 1611/ 2016 г., с което е отхвърлен предявеният от нея против „Каст Футура- БГ“ ЕООД, иск с правно
основание чл. 200 КТ- за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение
за претърпените от последната неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от професионалното заболяване „Вегетативна полиневропатия на горни
крайници, втори стадий“, в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.02.2012г. Моли решението да бъде отменено
обжалваното решение и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи
изцяло иска, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Каст Футура- БГ“ ЕООД,
чрез адв. А.Б. и
адв. Н.П. депозира писмен отговор, че
жалбата е неоснователна изцяло.
„Проджек Мениджмънт“ АД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление- гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 56, в качеството му на трето
лице- помагач на страната на „Каст Футура- БГ“ ЕООД, не депозира писмен отговор
и не взима становище по делото.
С Решение № 72/09.05.2018г. на ВКС – III гр. о. по гр.д.№ 3123/2017г. по реда на чл.290 от ГПК е отменено въззивно Решение №
477/21.04.2017г. на Окръжен съд –Пловдив, VII гр.с.
и е върнато делото за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. С мотивите на решението на ВКС е
прието, че правото за претендиране на обезщетение по чл.200 от КТ не е погасено
по давност. Към датата на завеждане на исковата молба на 19.02.2016г.
тригодишната давност по чл.358 ал.1 т.3 във вр. с ал.2 т.2 от КТ не е изтекла.
Дадени са и задължителни указания за разглеждане на иска по същество, респ. за
обсъждане на доводите на страните /извън тези, свързани с възражението за
погасяване по давност/, понеже това не е сторено от предходните инстанции.
Пловдивският окръжен съд- V възз. гр. с., след
преценка на събраните доказателства по делото във връзка с доводите на
страните, прие за установено следното:
Пред РС – Пловдив от А.Т.К. против „Каст Футура- БГ“ ЕООД е заведена искова молба, с която
посочва, че е работила по трудов договор в ответното дружество на длъжност – „работник, сглобяване на
детайли“, като задълженията са подробно упоменати в длъжностната
характеристика. Посочва, че работата е
била много натоварена, изработвали са се детайли, като са били необходими
усилия и еднотипни движения, като се създавало голямо напрежение. Освен това се
е работело извънредно, с надвишаване многократно нормалната норма за един
работен ден. В резултат на изложеното К. е получила заболяване “Вегетативна полиневропатия на
горни крайници, втори стадий” - което
заболяване е било признато за професионално с ЕР № 0598/28.02.2012 г. на ТЕЛК.
След обжалване на това ЕР пред НЕЛК, а решението на НЕЛК –
пред Административен съд София – град и пред ВАС, с последващо ЕР
№ 0536 от Заседание № 074/15.07.2015 г. на Специализиран състав на НЕЛК по
ортопедични болести е бил потвърден
професионалния характер на заболяването на ищцата и определена 74 % намалена
работоспособност, от които
- 40 % инвалидност от това заболяване със срок 3 години, считано от 01.09.2015
г. и начална дата на инвалидизирането – 28.02.2012 г.
С последващо ЕР № 2964 от Заседание № 195/25.11.2015
г. на Втори състав на ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив“ АД след преосвидетелстване на
ищцата, са били потвърдени
професионалният характер на заболяването й “Вегетативна полиневропатия на горни
крайници от ІІ стадий” и процентът на намалената й работоспособност – 74 %, от
които 40 % за професионалното заболяване, със срок за 3 години и начална дата на инвалидизирането
– 28.02.2012 г.
Ищцата изтъква, че в резултат на описаното
професионално заболяване търпи непрекъснати болки и страдания в двете ръце,
придружени с изтръпване. Намаляла е силата на ръцете и чувствителността на
пръстите, изпотяване на дланите пръстите, оточност, сутрешна скованост.
Оплакванията се засилват при покой, получавала е и световъртеж. Претендира
обезщетение по чл.200 от КТ в размер на 10 000 лв. като компенсация за
търпените от нея болки и страдания и които ще търпи и за в бъдеще.
Към исковата молба прилага заверени копия от
Трудов договор № 1003/21.11.2006г., трудова книжка, Допълнително споразумение
от 01.04.2009г., ЕР на НЕЛК № 0536/15.07.2015г., ЕР на ТЕЛК №
2964/25.11.2015г., Решение № 6492/03.06.2015г. на ВАС – VI о. по адм.д.№ 15454/2014г., Решение № 6342/24.10.2014г. на АдмС –
София-град – II о., 30 състав, по адм.д.№ 5010/2013г., Епикриза от
29.10.2011г., Епикриза от 29.03.2012г., Клиничен съвет № 39/16.11.2015г. на
УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД -Пловдив, Протокол № 05/19.12.2011г., Допълнение към
Протокол № 05/19.12.2011г. от 09.07.2012г. на НОИ, РУ“СО“ – Пловдив за
извършено проучване на професионална болест.
Ответникът „Каст Футура- БГ“ ЕООД депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК
/на л.38/, че исковете са неоснователни. Възразява срещу твърденията, че ищцата
била полагала извънреден труд, тъй като никога не се е работило извънредно.
Работният режим е сменен, при обичаен 8- часов работен ден. На следващо място,
изтъква, че А.К. е започнала работа в дружеството на 02.07.2007г., като при
започване на работа е уведомила работодателя си за своите заболявания и нейното
назначаване е било по-скоро компромис на работодателя и отговор на социалната
нужда на ищцата, както и заради производствени нужди. На датата 14.11.2007г.
ищцата е освободена за временна неработоспособност за заболяването коксартроза,
като е ползвала 13 дни отпуск по болест. Пред следващите години, същато е била
в болнични общо 456 дни /1 година, 3 месеца и 1 ден/, както следва- през 2007г.
– 13 дни, през 2009г. – 190 дни, 2010г.
– през 41 дни, през 2011г. - 124 дни
и през 2012г. /до м. октомври,
2012г., когато е прекратено трудовото правоотношение/ - 88 дни временна неработоспособност.
Част от посочените дни са били именно заради болестта й “Вегетативна полиневропатия на
горни крайници“. Това дава основание да се приеме, че констатираното професионално
въздействие е още преди ищцата да
започне работа в „Каст Футура- БГ“ ЕООД. В дружеството К. е работила
сумарно 4 год. 4 месеца и 14 дни, от които е била в болнични 1 година, 3 месеца
и 1 ден. Всички болнични листове се прилагат/ на л.56 и сл. по делото/.
Преди това е работила при други работодатели – в Захарен комбинат „Кристал“
АД / сега „Проджек Мениджмънт“ АД, ЕИК *********/ общо 13 години и 17 дни на
длъжност разфасовчик, редачка на бонбони, изготвител амбалаж, и в ЦДГ „Володя
Улянов“ на длъжност помощник – възпитател, чистач, с трудов стаж 2 години, 1
месец и 21 дни. Също така изтъква, че действително в ЕР на ТЕЛК е записано, че
ищцата страда от заболяване “Вегетативна полиневропатия на горни крайници“, което е включено в
Списъка на професионалните болести, издаден от МС по предложение на министъра
на здравеопазването. В цитирания Списък /приложен – на л. 44 – 45 по делото/ е
видно обаче, че едно от условията за признаване на това заболяване за
професионално е да е налице доказано професионално въздействие – минимум 5
години. А както се посочва по-горе, ищцата е работила в дружеството общо 4 год.,
4 мес. и 14 дни, като от този сбор стаж тя е била в болнични общо 1 година, 3 месеца и 1 ден. В тази насока ответникът прави възражение, че
претендираният размер обезщетение от 10 000 лв. за неимуществени вреди е
необоснован и прекомерен. Поддържа се,
че при определянето на размера следва да се имат предвид както нормата на чл.52
от ЗЗД, така и Постановление № 4/1968г.
В хода на производството
е разпитана ищцата по реда на чл.176 от ГПК /в съд. заседание на 25.04.2018г. –
протокол на л.223/. К. е заявила, че е страдала преди постъпването й на работа
от заболявания, като за тези заболявания е уведомила работодателя и е
представила решение на ТЕЛК. Лежала е в болници за тези заболявания. През
1999г. са й направили операция на крака и тогава са я освидетелствали. Впоследствие
при силни болки на два – три пъти е
постъпвала в болници. След прекратяването на трудовия договор с „Каст Футура“
не е работила по друго трудово правоотношение, а само по граждански договор
като застраховател, самоосигурява се. Получава пенсия за инвалидност от 1999г.,
в момента размерът й е 280 лв. месечно. След операцията на крака около 10
години се е чувствала добре, но докато е била в „Каст Футура“ се е влошило
положението, понеже в работния процес се извършва дейност и с крака.
В съд. заседание на 20.05.2016г.
/протокол – на л.343/ е разпитана като свидетел Д.К. /дъщеря на ищцата/. Същата
е посочила, че болките на майка й са започнали около 2009- 2010г., постепенно
са се появили. Операцията на крака й е била смяна на тазобедрена става. В „Каст
Футура“ е имало случаи, когато е работила по 2 седмици цяла седмица плюс събота
и неделя. Често е имало практика да работи на 2 смени една след друга. Нямало
как за откаже, понеже работодателят й е казвал, че ако откаже, тогава ще
намерят друг да работи на нейното място, а майка й трябвало да работи, защото
по това време тя и сестра й били студентки.
По делото са приети и
СМЕ /на л.389 и сл./, изпълнена от в.л. д- р М.К., специалист неврохирург при
УМБАЛ „Проф. Ст. Киркович“ АД, гр.Стара Загора, и ССЕ /на л.407 и сл./ с в.л. М.М..
ПОС, в настоящия съдебен състав, намира, че
жалбата е частично основателна. Разпоредбата на чл.200 ал.1 от КТ предвижда, че
– За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Съгласно алинея 1 на чл.201 от КТ предвижда, че – Работодателят не
отговаря по предходния член, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
В конкретния случай се констатира от представените писмени доказателства и от заключението от 27.10.2016
г. на вещото лице по СМЕ д-р М.К., че действително ищцата е
работила по трудово правоотношение при ответника и неговите праводатели от
27.11.2016 г. до 13.02.10214 г., считано от която дата трудовото й
правоотношение е било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 от КТ –
първоначално като „работник сглобяване на детайли“, а след това – като „машинен
оператор“, като следствие на условията на труд при ответника ищцата е заболяла
от “Вегетативна полиневропатия на горни крайници, втори стадий” - което заболяване е било признато за
професионално с ЕР № 0598/28.02.2012 г. на ТЕЛК.
За да се уважи предявеният иск с правно основание чл. 200 от КТ за
присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необходимо ищцата
да установи, че е работила по трудово правоотношение с ответника, че по времетраенето
на трудовото му правоотношение при изпълнение на служебните задължения е
настъпило в конкретния случай описаното професионално заболяване, което е
довело до временна неработоспособност, както и твърдението му, че в резултат на
увреждането на здравето му е претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания, неудобства, причинени по време на лечението, усложнения и неудобства
в ежедневието му, които са последица, в пряка и непосредствена причинна връзка със
заболяването. На съобразяване подлежат
и критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД – вид и обем на причинените
вреди, продължителност на заболяването, интензивност на болките, характер и
тежест на търпените неудобства като последица в ежедневието, медицинска
прогноза за пълно оздравяване в контекст на възрастта на пострадалото лице и
трудоспособност. Неимуществената отговорност на работодателя се
определя по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания и
времето, през което работникът ги е търпял и те са отшумели или той продължава във
времето да ги търпи. Както се посочи по- горе няма спор между страните относно
фактологията, а именно – че К. е работила по трудово правоотношение при
ответника - работодател, че при
осъществяване на задълженията си е придобила заболяване - “Вегетативна полиневропатия на
горни крайници, втори стадий” - признато
за професионално с ЕР № 0598/28.02.2012 г. на ТЕЛК. Съдът намира, че обезщетението за търпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие на увреждането следва да бъде определено в размер на 8 000 лв.
Съдът кредитира и показанията на св. Д.К. като убедителни и безпротиворечиви с
оглед на всички други данни по делото и
в контекста на нормата на чл.172 от ГПК. За да уважи възражението на насрещната страна за прекомерност на претенцията като размер, въззивната инстанция
отчита, че ищцата не се е чувствала добре още като е постъпила на работа, както
лично е обяснила с нейното изявление в съд. заседание на 25.04.2018г.
/протокол - на л.223/, тоест допуска се да е било възможно да е налице някакво
начало на отпочване на заболяването, въпреки че несъмнено датата на инвалидизирането
е по време на трудовото правоотношение и следва да бъде ангажирана
отговорността на работодателя.
Обжалваното решение ще следва да бъде отменено и
вместо това ще се постанови друго, с което ще се уважи иска за размера до
8 000 лв. и ще се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 10 000
лв.
Разноски.
Жалбоподателката е направила разноски общо за сумата
3 600 лв. за всички съдебни инстанции /за адвокатски възнаграждения,
включващи 900 лв. – адв. хонорар пред
Районен съд, 900 лв. - адв. хонорар пред Окръжен съд при първото разглеждане на
делото, 1 000 лв. - адв. хонорар пред ВКС и 800 лв. - адв. хонорар пред
Окръжен съд при второто разглеждане на делото/. Съобразно изхода на делото ще й
бъдат присъдени 2 880 лв. по съразмерност.
Въззиваемото дружество е направило разноски общо в размер на 220 лв. /депозити
за експертизи пред първа инстанция/, като по съразмерност бъдат присъдени 44
лв. Разноски за адвокатски възнаграждения по делото не се доказват да са
направени.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз.гр.с.
Р Е Ш И :
Отменя Решение № 77/ 09.01.2017г. на ПдРС- VIII гр. с. по гр. д. № 1611/ 2016 г.,
с което е отхвърлен предявеният от А.Т.К.
иск против „Каст Футура- БГ“ ЕООД, на осн. чл. 200 КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от последната неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от професионалното заболяване
„Вегетативна полиневропатия на горни крайници, втори стадий“, в размер на 10 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2012г.
Като вместо това постановява -
Осъжда „Каст Футура- БГ“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от Управителя Х.И.Я., със съдебен адрес-***, Адвокатско дружество „Б. и
П.“, адв. А.Б.
и адв. Н.П., да заплати на А.Т.К., ЕГН **********,***, Адвокатска кантора „П.“, адв. Н.П., на осн. чл. 200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за претърпените от последната неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от професионалното заболяване „Вегетативна полиневропатия на
горни крайници, втори стадий“, в размер на сумата 8 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.02.2012г., както и общо сумата 2 880
лв. за направени разноски по
съразмерност за всички съдебни инстанции, като Отхвърля предявения иск за разликата до пълния предявен размер от
10 000 лв.
Осъжда А.Т.К., ЕГН **********,***, Адвокатска кантора „П.“, адв. Н.П., да заплати на Каст Футура- БГ“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК *********, представлявано от Управителя Х.И.Я., със съдебен адрес-***, Адвокатско дружество „Б. и
П.“, адв. А.Б.
и адв. Н.П., сумата 44
лв. за направени деловодни разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Проджек Мениджмънт“ АД, ЕИК -
*********, със седалище и адрес на управление- гр. Пловдив, ул. „Капитан Райчо“
№ 56, в качеството му на трето лице- помагач на страната на „Каст Футура- БГ“
ЕООД, ЕИК *********.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател:
Членове: