Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. С. 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 898 по описа за 2019 година, прецени:
Предявен
е осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, с цена на иска
200 000 лева.
Ищцата
М.Г.И. излага, че на 03.09.2018 г. около 20:30 ч. съпругът ѝ Г.Б.И.
починал в резултат на ПТП в гр. С. *** на около 600 м след отбивката за с.
Владая. Пострадалият бил пътник в л.а. „Пежо 206“ с рег. № *******, управляван
от П.А.А., движел се в посока гр. Перник. ПТП било причинено от л.а. „Сеат
Толедо“ с рег. № *******, управляван от И.В.С., който при движение в обратна
посока навлязъл в лентата за движение на автомобила, в който пострадалият
пътувал, с последвал удар на двете МПС. Според ищцата, вината за настъпилото
ПТП била на водача на л.а. „Сеат Толедо“ с рег. № *******, И.В.С.. Ищцата
твърди, че смъртта на съпруга ѝ Г.Б.И. ѝ причинила продължителни
мъка, страдания и болки, които продължават и досега. За лекия автомобил „Сеат
Толедо“ с рег. № ******* била сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ с ответното дружество, обективирана в застрахователна полица № BG/02/118002590384.
На
основание изложените обстоятелства, ищцата М.Г.И. прави искане до съда да осъди
ответника З. „Б.и.“ АД *** да ѝ
заплати застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, виновно причинено от застрахованото
лице, ведно със законната лихва от 03.09.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД *** оспорва иска със следните възражения:
- възражение
за прекомерност на исковата претенция;
- възражение,
с оспорване на твърдението за виновно противоправно деяние, извършено от И.С.;
- възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия, с твърдение за данни, че същият не е
бил с предпазен колан;
- възражение
срещу претенцията за лихва от деня на увреждането.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
На
03.09.2018 г. вечерта пострадалият Г.Б.И. пътувал с л.а. „Пежо 206“ с рег. № *******,
управляван от П.А.А., по ул. „Пернишко шосе“ от гр. Перник към гр. С.. По същия
път в посока от гр. С. към гр. Перник се движил л.а. „Сеат Толедо“ с рег. № *******,
управляван от И.В.С.. В района на с. Владая, в близост до кръстовището на ул.
„Пернишко шосе“ и ул. „Войнишко въстание“ около 20:30 ч. управляваният от водача И.С. л.а. „Сеат
Толедо“ навлязъл в лентата за насрещно движение, при което последвал удар между
него и л.а. „Пежо 206“ в лентата за движение към гр. С.. При удара, пътуващият
на задната дясна седалка пострадал Г.Б.И. получил тежка съчетана гръдно-коремна
травма, вследствие на която починал в УМБАЛ „Пирогов“.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на св. А. (л. 273), писмени
доказателства, съдържащи се в приобщените към делото материали от досъдебното
производство, и заключенията на вещите лица. Механизмът на ПТП е установен от
констатациите в протокола за оглед от 03.09.2018 г. и приложената към него
скица – част от протокола, показанията на св. А. и заключението на
съдебно-автотехническата експертиза. Съгласно констатациите в огледния
протокол, двете МПС, с които е произлязло произшествието, са намерени в лентата
за движение към гр. С. (лентата за движение на л.а. „Пежо 206“, на около 600
метра преди разклона за ул. „Войнишко въстание“ (приета за ориентир мислено продължение
на първия бордюр на ул. „Войнишко въстание“ и десния край на ул. „Пернишко
шосе“ с посока на огледа към гр. С. – л. 107). Като място на удара вещото лице
в съдебно-автотехническата експертиза е посочил604,5-605 м преди ориентира и на
около 1,5 – 2 м от десния край на пътното платно в посока на огледа, в лентата
за движение на л.а. „Пежо“. Намерените при огледа на местопроизшествието следи
и разположението на двете МПС са дали основение на вещото лице да даде
заключение, че причината за ПТП е навлизане на управлявания от И.С. л.а. „Сеат
Толедо“ в лентата за насрещно движение, по която се е движил л.а. „Пежо 206“. Съобразно
разстоянието между автомобилите и скоростта на тяхното движение непосредствено
преди ПТП, водачът на л.а. „Пежо 206“ не е имал възможност да предотврати ПТП.
По
делото не са събрани доказателства за независещи от водача на л.а. „Сеат
Толедо“ причини за навлизане на този автомобил в лентата за насрещно движение.
Поради това съдът приема, че навлизането на л.а. „Сеат Толедо“ в лентата за
насрещно движение е причинено от действия на водача на този автомобил И.В.С.. С
горното действие ищцата е нарушила разпоредбата на чл. 16 т. 1 от ЗДвП,
въвеждаща забрана за навлизане на водача на ППС в лентата за насрещно движение.
Предвид липсата на доказателства, изключващи вината на водача, съдът приема от
правна страна, че не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД за виновно
причиняване на ПТП и настъпилите вследствие на това увреждания.
Получените
травматични увреждания, причинили смъртта, и тяхната причинна връзка с ПТП са
установени от писмените доказателства по делото – медицинската документация,
аутопсията (имаща характер на оглед в частта относно констатираните травматични
увреждания) и изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза. Според
вещото лице, причината за смъртта е тежка съчетана гръдно-коремна травма,
вътрешна кръвозагуба и развилото се вследствие тези увреждания шоково
състояние, довело до непреодолима дихателна и сърдечносъдова недостатъчност.
Като съпричина за смъртта вещото лице сочи аспирация на кръв в белите дробове
(л. 291). Вещото лице дава заключение, че непосредствената причина за довелите
до смъртта травматични увреждания е въздействие на твърди тъпи предмети, като
според данните за ПТП това въздействие се е получило при удар и притискане в
тялото на пострадалия на части от предната дясна и задната седалка (л. 292).
От
мястото и характера на констатираните в аутопсията и СМЕ травматични увреждания
– контузии на главата и лицето, класически увреждания от инерционен тип на
белите дробове, счупвания на счупвания на ребра двустранно по задна откъм гърба
линия и по странични линии увреда на вътрешни органи (разкъсване на дясна
надбъбречна жлеза и десен бъбрек), вещото лице е дало заключение, че първоначалният
удар е настъпил между задната вертикална част на предните седалки, последвано
от притискане между вертикалната част на предните седалки и долната
хоризонтална част на задната седалка. Това е дало основание на вещото лице по
СМЕ да даде заключение, че пострадалият е бил без предпазен колан (отговор на
шести въпрос л. 293).
По
делото не се спори между страните за наличието на застрахователно
правоотношение с ответното дружество за л.а. „Сеат Толедо“, управляван от
виновния за ПТП водач.
Гореизложената
фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че е осъществен
съставът на непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на смърт на
наследодателя на ищцата, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило
при виновно нарушаване на правилата за движение от водач на МПС, за което е
била с сила застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество като
застраховател. Настъпилото ПТП и причинената с него смърт на пострадалия Г.Б.И.
имат характер на застрахователно събитие по смисъла на по смисъла на § 1 т. 4
от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за пораждане на задължение на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди.
Ищцата М.Г.И. е съпруга на пострадалия Г.Б.И. и в това си качество тя е
материално легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на близък, който е сред лицата, посочени в 4-61-ПП и 5-69-ПП.
При
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, следва да се
отчете продължителността на съвместния живот между ищцата и починалия й съпруг,
отношенията между тях и последиците, настъпили за ищцата от смъртта на съпруга
й. От показанията на св. Г. се установява, че ищцата и пострадалият й съпруг са
имали съвместно брачно съжителство в продължение на около 40 години, през които
двамата са живели в разбирателство, любов, уважение и взаимни грижи. Според
свидетелката, след смъртта му ищцата получила силно емоционално разстройство, тежка
мъка и дълбока депресия, от които още не се е възстановила. Силният стрес от
загубата причинил на ищцата и здравословни проблеми. При определяне
справедливия размер на обезщетението следва да се има предвид и възрастта на
ищцата – към датата на произшествието тя е била на 54 години и е изгубила
близък човек, с когото е очаквала да сподели останалата част от живота си. Това
дава основание на съда приеме, че справедливият размер на обезщетението, което
ответникът следва да заплати на ищцата, е 150 000 лева. Определяне на
обезщетение над тази сума не би било в съответствие с критерия на чл. 52 от ЗЗД
за определяне на неимуществените вреди по справедливост.
Така
определеното като справедливо обезщетение следва да се намали на основание чл. 51
ал. 2 от ЗЗД. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, по време
на произшествието пострадалият не е бил с предпазен колани на това се дължат
получените от инерционния удар и последващото притискане между седалките
травматични увреждания. Според вещото лице, при поставен предпазен колан биха
се намалили травмите на гръдния кош и корема с увреждания на органи в гръдната
и коремната кухина и биха се предотвратили травмирания от притискане на гръдния
кош и корем, тъй като тялото би останало изправено на седалката. Това дава
основание на съда да приеме за безспорно съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия, като степента на съпричиняване се определя от съда на
1/3. Следва определеното като справедливо обезщетение да се намали на
100 000 лева.
Върху
така определеното обезщетение ответникът дължи заплащане на законна лихва от
16.01.2019 г. – датата, следваща датата на изтичане на тримесечния срок по чл. 496
ал. 1 от КЗ за произнасяне по предявената на 15.10.2018 г. извънсъдебна
претенция. Отговорът на застрахователното дружество по преписката от 31.10.2018
г. не е отказ по смисъла на чл. 496 ал. 2 т. 2 б. „б“ от КЗ. Неоснователна е претенцията
за лихва в частта й за периода от 03.09.2018 г. до 15.01.2019 г. включително.
Съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за
забава след изтичане на тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ.
Ответникът
следва да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 175 лева, на адвокат
С.К.Н. адвокатско възнаграждение в размер на 2750 лева според уважената част от
иска, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 4000 лева според уважената
част от иска. Ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 275
лева според отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.Д.Б.И.“ АД гр. С., ЕИК *******,
адрес за призоваване: гр. С. *** да заплати на М.Г.И. ЕГН **********, адрес: ***
сумата от 100 000 (сто хиляди) лева застархователно обезщетение за
неимуществени вреди болка и страдание, причинени от смъртта на съпруга й Г.Б.И.
при ПТП на 03.09.2018 г. в гр. С. ***, виновно причинено от И.В.С. при
управление на л.а. „Сеат Толедо“ с рег. № *******, ведно със законната лихва от
16.01.2019 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от М.Г.И. срещу
„З.Б.и.“ АД *** иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му над
сумата от 100 000 лева до сумата от 150 000 лева поради
съпричиняване, в частта му над сумата от 150 000 лева до предявения размер
от 200 000 лева като неоснователен, и претенцията за законна лихва в
частта й за периода от 03.09.2018 г. до 15.01.2019 г.
Осъжда „З.Б.и.“ АД *** да заплати на
М.Г.И. разноски по делото в размер на 175 лева, на адвокат С.К.Н. адвокатско
възнаграждение в размер на 2750 лева, а по сметка на СГС държавна такса в
размер на 4000 лева според уважената част от иска.
Осъжда М.Г.И. да заплати на „З.Б.и.“
АД *** разноски в размер на 275 лева, според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: