Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
И., 16.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - И., пети състав, в открито съдебно
заседание на 05.03.2020 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието секретаря Н. Б.
като разгледа докладваното от председателя гражданско
дело № 109 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 28 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗЗДет.
Образувано е по искова молба,
депозирана Дирекция "Социално подпомагане" – И., с искане непълнолетната
Д.Г.И. да бъде настанен извън семейството – в социална услуга за резидентна
грижа – Преходно жилище – гр. Д.Б., за срок до навършване на пълнолетие или до
промяна на обстоятелствата.
В молбата се твърди, че
родителите на детето без основателна причина трайно не полагат грижи за него.
В съдебно заседание Дирекция
"Социално подпомагане" – И. и представителят на РП-И. поддържат
исковата молба.
Призовката за майката
на детето Г.Д. е върната в цялост с отбелязване от служител на кметството в с. О.,
гр. Д.М., че същата живее от 2 години във В..
Детето изразява
становище, че желае да бъде настанено в Преходно жилище – гр. Д.Б., тъй като се
чувства добре там и категорично не желае да се връща на мястото, където е
живяло преди това.
Съдът, въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1
ЗЗДет. съдът по искане на органите или лицата по чл. 26, ал. 2 ЗЗДет. може да
вземе решение за налагане на мярка за настаняване на дете (чл. 2 ЗЗДет.) извън
семейството му при наличие на някоя от изчерпателно изброените в чл. 25, ал. 1
ЗЗДет. хипотези, а именно: 1) чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2) чиито родители,
настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за
детето; 3) чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат; 4) което е жертва на насилие в семейството и
съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо,
нравствено, интелектуално и социално развитие; 5) в случаите по чл. 11 от
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на
децата.
В конкретния случай от
доказателствата по делото, включително представения социален доклад, може да се
направи извод, че е налице втората хипотеза. Родителите на детето без
основателна причина трайно не полагат грижа за него. Детето Д.И. е с майка Г.Д.
и неизвестен баща. Майката на детето живее и работи от 2018 г. във В., като от
тогава не полага грижи за дъщеря си. След заминаването на Г.Д. във В. детето Д.И.
е оставена на грижите на своя дядо по майчина линия - И.Д.. През месец юли 2019
г, детето Д.И. е обявена за общодържавно издирване. Впоследствие органите на
МВР установили последната в гр. В. и я привели в Кризисен център за деца в гр. Д..
През времето на социалната работа с детето, то е споделило пред социалните работници,
че през последните 10 месеца е живяло извън обичайната си семейна среда в с. О.
с пълнолетно лице – Т.М. от гр. П.. През съжителството си с него многократно е
бита, драскана с нож, удряна с пистолет по главата, заплашвана с хвърляне от
тераса на 4-ти етаж, наказвана с глад и принуждавана да извършва сексуални
услуги срещу заплащане. На … г. майката на детето е посетила сградата на ДСП – Д.М..
При разговор със социални работници е заявила, че се е завърнала по спешност от
В. с цел освобождаване на дъщеря ѝ. Предоставила е нотариално заверени
пълномощни адв. Д.М. и Н.М. – майка на Т.М., да осъществяват родителските права
спрямо детето Д. безсрочно. Изразила е, че не възразява между връзката между
детето Д.И. и Т.М. и тя лично е дала съгласие Д. да замине с него за гр. В.. Майката
на детето е депозирала заявление за личен контакт с него, но не се е явила на
определената среща на 17.07.2019 г. и не е влизала в контакт. Извършеното
социално проучване е показало, че роднините на Д. П. Д. – леля по майчина линия
и И.Д., не разполагат с капацитет за отглеждането ѝ.
От изложеното следва
извод, че майката на детето трайно не полага грижи за него. Тя не се
противопоставя на фактическото съжителство на дъщеря ѝ с лице, което
малтретира последната и изисква да предоставя платени сексуални услуги.
Еманация на липсата на грижи, полагани от майката, е упълномощаването на две
лица, които да осъществяват родителските права спрямо непълнолетната. Подобно
„упълномощаване“ е показателно за разбиранията за родителска отговорност на
същата. Няма предпоставки за настаняване на детето при близки и роднини, тъй
като по време на полаганите от дядото на детето И.Д. грижи, същото е било изведено
от обичайната си семейна среда и станало жертва на физическо и сексуално
насилие. По същия начин липсват доказателства, че лелята на детето по майчина
линия – П. Д., притежава необходимия капацитет да полага грижи за
непълнолетната, а и може да се направи достатъчно обоснован извод, че същата
няма да е в състояние да спомогне за преустановяване на контактите между детето
Д.Д. и Т.М.. Тук не следва да се игнорира и категоричното мнение на детето,
дадено при съдебното изслушване, че не желае да се върне на мястото, на което е
живяла преди.
Поради изложеното съдът
счита, че в интерес на развитието на детето е същото да бъда настанено в
социална услуга за резидентна грижа – Преходно жилище – град Д.Б. за срок до
навършване на пълнолетие или до промяна на обстоятелствата.
Водим
от горното и на основание чл. 28, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1,
т. 2 от Закона за закрила на детето,
Р Е Ш И:
НАСТАНЯВА детето Д.Г.И., ЕГН **********, в СОЦИАЛНА УСЛУГА ЗА РЕЗИДЕНТНА ГРИЖА – Преходно жилище – гр. Д.Б., за
срок до НАВЪРШВАНЕ НА ПЪЛНОЛЕТИЕ или до ПРОМЯНА
НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, считано от влизане в сила на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: