Решение по дело №1721/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 март 2019 г. (в сила от 13 ноември 2019 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20181720101721
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2018 г.

Съдържание на акта

   РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 26.03.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Катя Василева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 017211 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, е поискала да бъде установено по отношение на Б.Д.А., че дължи сумата в размер на 517.35 лева,  представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.’’Отец Паисий” бл.102, вх.”Б”, ап.53,  за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г; включително; лихва за забава на месечните плащания в размер на 105.30 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 27.11.2017г; както и законната лихва върху главницата от 517.35 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените  по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.

Ответника  Б.Д.А., чрез назначения му особен представител адв.Д. е оспорил исковете по основание и размер, като е направено и възражение, че исковете относно претендираните суми са погасени частично по давност.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

              Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че топлоснабденото жилище е било закупено от ответника по време на граждански брак между него и Анка Василева Александрова с договор за продажба на държавен имот от 16.11.1988г. В последствие със съдебно решение от 11.01.2011г., влязло в сила на 01.02.2011г., заверено фотокопие от което е приложено по делото, брака е бил прекратен. От горното следва, че след като жилището е било придобито по време на граждански брак, съобразно редакцията на СК, към момента на придобиването му, същото е придобито в СИО. След прекратяване на брака, семейната имуществена общност се е трансформирала в обикновена, и ответника притежава ½ идеални части от топлоснабденото жилище и се явява потребител на топлоенергия.    

             От изслушаната съдебно-техническа експертиза, на вещото лице Б.Й. се установява, че ответника е  потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр.Перник, ул.’’Отец Паисий” бл.102, вх.”Б”, ап.53, с абонатен № **********.  От посоченото заключение се установява, че за процесния период  редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице В.П., в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на 517.00 лева главница и 105.30 лева лихва. Предвид на това съдът дава вяра на заключението на вещото лице и намира че така предявените искове следва да се уважат до установения от него размер,  така както и са предявени. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното отчитане и изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява основателен и доказан до пълния му размер.   

           Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от  08.07.2014 г. до 27.11.2017г;  На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.12.2017г.  до окончателното и изплащане.   

Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 06.12.2014г. / предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК - 06.12.2017г./, са били погасени по давност. Предвид горното, съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което  дължимата се сума за периода от 06.12.2014г. до 30.04.2013г. от ответника е 465.42 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в  гр.Перник, ул.’’Отец Паисий” бл.102, вх.”Б”, ап.53,  и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 89.92 лева, за периода от 08.02.2015г. до 27.11.2017г., Както бе посочено, с отговора на исковата молба ответника твърди, че е съсобственик на жилището, след смъртта на родителите му с неговата сестра. Съгласно чл.5, ал.1 от ЗН, децата наследяват равни части. С оглед на горното настоящия състав намира, че ответника следва да бъде осъдена да заплати суми до размера на притежаваните от същата ½ идеални части от топлоснабдения имот а именно 232.71 главница и 44.96 лихва за посочените по горе периоди. Предвид на горното така предявените искове се явяват основателни до посочените размери, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради погасяване по давност.  

              С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски в настоящето производство и разноските в заповедното производство, от ищцовата страна изчислени  съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на 358.98 лева.   

 

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.Д.А.,***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от 232.71 лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.Перник,  ул.’’Отец Паисий” бл.102, вх.”Б”, ап.53,  за периода  06.12.2014г. до 30.04.2017г., лихва за забава на месечните плащания в размер на  44.96  лева, за периода 08.02.2015г. до 27.11.2017г., заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  - 06.12.2017г. до окончателното и изплащане,  като за разликата до пълния претендиран размер от  517.35 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г; включително; лихва за забава на месечните плащания в размер на 105.30лв. за периода от  08.07.2014 г. до 27.11.2017г;  ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.  

ОСЪЖДА  Б.Д.А.,***, да заплати "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,  направените разноски в настоящето производство и разноските в заповедното производство, от ищцовата страна изчислени  съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на 358.98 лева.

               След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №08254/2017г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

Да се изплати възнаграждението на особения представител на ответника адв.Д..          

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                               

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: