№ 8186
гр. С., 17.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110112980 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК и чл. 227 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Л. С., М. Й. С. и В. К. К. срещу К.
М. М. и Р. Г. М., с която са предявени претенции за признаване за установено
по отношение на ответниците, че собственици на реална част с площ от 48 кв.
м., предвидена за отнемане съгласно Заповед № 18-12467-07.11.2023 г. на
Началника на СГКК – гр. С., от имот с идентификатор ************, адрес:
С.О, с. Г., ул. „Б.“ № 5, са ищците на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност в периода от 16.10.1986 г. до 16.10.1996 г., а при
условията на евентуалност в периода от 04.07.2011 г. до 04.07.2021 г. при
следните квоти: 11/18 идеални части за И. и М. С.и в условията на СИО; 7/18
идеални части за В. К., и за установяване на грешка в кадастралния план,
одобрен със Заповед № 18-12467-07.11.2023 г. на Началник на СГКК – гр. С.,
като неправилно описаната част от имота на ищците е придадена като имот на
ответниците, като следва да бъде включена в площта на имота на ищците с
идентификатор ***************, и адрес: С.О, с. Г., ул. „Б.“ № 7.
В исковата молба се твърди, че ищците И. С. и М. С. в режим на СИО
придобили 1/3 идеална част от спорния имот с идентификатор
*************** с площ 729 кв. м., който представлявал урегулиран поземлен
имот (УПИ) ХII-88 по плана на гр. С., местността „Г.“, идентичен със стар
парцел ХII-39, с договор за издръжка и гледане, обективиран с нотариален акт
№ ************* г., том LLXXIV, дело 255022/1995 г. на първия нотариус
при Софийската нотариална служба; 2/9 идеални части с нотариален акт за
продажба № 51/19.07.2002 г., том LXX, дело 15877/2002 г. на нотариус М.И.
Твърди се, че ищецът В. К. придобил 1/3 идеални части от същия имот чрез
завещание от своята майка К.К, която била собственик по силата на договор за
издръжка и гледане по нотариален акт № ********** г., том LLXXIV, нот.
дело № ******* г. на първия нотариус при Софийския районен съд. Сочи се,
че ответниците били собственици в режим на съпружеска имуществена
общност на съседния имот с идентификатор ***************, с площ 1271
1
кв. м., УПИ XI-91 ( стар УПИ XI-43 ) от кв. 49 по плана на с. Г.. Твърди се, че
на 29.07.2021 г. ответниците били поискали изменение на кадастралната карта
за коригиране границите на техния имот в съответствие с
вътрешнорегулационната линия между УПИ ХII-88 и УПИ XI-91, одобрено
със Заповед №РД-50-09-324/ 15.10.1985 г. и №РД-50-09-340/17.10.1988 г.,
имащо за последствие отнемане на 48 кв. м. от имота на ищците и
приобщаването им към имота на ответниците. Сочат доказателства, че
изменението било одобрено със Заповед №18-12467/07.11.2023 на Началник
на СГКК – гр. С., въпреки подаденото възражение от ищцата С., с приложен
към него Договор от 16.10.1986 г., с което последната била заявила
собственически права върху процесната площ на основание изтекла в полза на
ищците придобивна давност. Твърдят, че със Заповеди №РД-50-09-324/
15.10.1985 г. и №РД-50-09-340/17.10.1988 г. било одобрено изменение на
регулационния план, по силата на което процесната площ била включена в
УПИ XI-91 ( имота на ответниците), но това изменение не било реализирано
на място, а с договор от 16.10.1986 г. в писмена форма праводателите на
ответниците били отстъпили 3 кв.м. в предната лицева част на имота в полза
на праводателите на ищците, а в замяна последните били отстъпили 3 кв. м. в
задната част на парцела, както и били заплатили 81 лева за други 27 кв. м. от
имота на ответниците. Сочат, че повече от 34 години процесната площ била
част от имота им, владението им било явно, непрекъснато, необезпокоявано и
с намерение да се свои. Твърдят, че в рамките на процесната площ
праводателите на ищците били разположили септична яма и част от
канализационна тръба, оградата не била измествана, а от придобиването на
имота си на 15.08.2003 г. до подаването на заявлението за изменение на
границата от 29.07.2021 г. ответниците били приемали безусловно владението
на процесната площ от страна на ищците и не го били оспорвали,
включително и след влизане в сила на кадастралната карта, одобрена със
Заповед № РД – 18-37/04.07.2011 г. Поддържат, че собственици на процесната
площ са ищците при следните квоти: 11/18 идеални части за И. и М. С.и в
условията на СИО; 7/18 идеални части за В. К.. Искат разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – Р. М. и К.
М., с който предявените искове се оспорва като неоснователни, а искът по чл.
79 ЗС – и като недопустим. Оспорват допустимостта на претенцията за
придобиване на реална част от УПИ по давност, тъй като не били на лице
предвидените в закона предпоставки и не можело да бъде осъществена с оглед
забраните на чл. 59 ЗТСУ и чл. 200 ЗУТ. Излагат твърдения, че съгласно
приложените документи за собственост, площта на притежавания от ищците
имот била 705 кв. м., и че те не се били легитимирали като собственици на
имоти в обем, който да надвишава тази площ. Оспорват представения от
ищците Договор от 16.10.1986 г. – не бил сключен в предвидената от закона
форма и не бил годен да послужи за прехвърляне на права върху недвижим
имот; не индивидуализирал конкретни части от имотите. Твърдят, че ищците
не се били легитимирали като собственици на реалната част от 48 кв. м.,
попадаща в поземлен имот с идентификатор 14931.6501.88, който съгласно
действащата кадастрална карта на район „Панчарево“ бил с площ 729 кв. м., за
2
която част се твърдяло, че била предвидена за отнемане от посочения ПИ и за
включване в площта на ПИ с идентификатор ***************, като с
действащата регулация, одобрена със Заповед №РД-50-09-324/15.10.1985 г. и
Заповед №РД-50-09-340/17.10.1988 г. били урегулирани парцела на ищците с
площ 705 кв. м. и този на ответниците с площ 1300 кв. м. Сочат, че промяна в
площта на тези имоти не била осъществявана. Ответниците твърдят, че
придобили своя имот с нотариален акт за покупко-продажба №47, том II, рег.
№ 4202, дело №213/15.08.2003 г., с площ на имота 1300 кв. м. Сочат, че
тяхната праводателка била придобила имота по давност, установена с
нотариален акт от 05.09.1980 г., с площ 1270 кв. м., а в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 22.05.1981 г.
имотът бил с площ от 1300 кв. м., като с нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по регулация №137, том III, дело № 554/1984 г. към
имота били придадени 18 кв. м. от имот № 44; 30 кв. м. от имота на ищците с
пл. № 39, с изплатено обезщетение от 90 лева; 2 кв. м. от имот на СГНС.
Представят Протокол за делба от 18.05.1987 г. по гр. д. № 343/1987 г. на
Софийския районен съд, с който на праводателката на ответниците бил
поставен в дял имота с площ от 1300 кв. м. Прилагат доказателства, че били
получили разрешение за строеж и били изградили жилищна сграда в имота,
като отстоянията на сградата от границите на имота на ищците били
съобразени с действащата регулация. Излагат твърдения, че в нито един от
етапите на строителството ищците не били възразили. Твърдят, че
поставянето на ограда в отклонение на регулационната линия не давало
основание да се приеме упражняване на владение върху процесната част.
Оспорват твърденията на ищците, че били владеели площта с намерение да я
своят и то непрекъснато. Твърдят, че ако и доколкото в имота на ищците се
намирала септична яма, същата била изградена в нарушение на закона.
Оспорват твърдението на ищците, че процесните 48 кв. м. се били отнемали
въз основа на подаденото заявление до СГКК –С. от ответниците, а сочат, че
едва след нанасянето на имотите в КККР със Заповед РД-18-37/2011 г. било
възможно констатирането на разликата между регулационни и имотни
граници, което било дало повод на ответниците да поискат коригиране.
Твърдят, че Заповед № 18-12467-07.11.2023 г. е била оспорена от ищците и
отменена от съда по административно дело № 11903/2023 г. по описа на
Административен съд – С.-град, 77. състав, а срещу акта на АССГ била
подадена касационна жалба, по която било образувано адм. дело № 7557/2024
г. по описа на Върховния административен съд, II отд., което било насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2024 г. Претендират
разноски.
Съдът намира, че са предявени искове с правна квалификация чл. 54, ал.
2 ЗКИР във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 79, ал. 1 ЗС, а ответниците
противопоставят възражение за недоказан фактически състав и липса на
легитимация на ищците като собственици на процесната площ, като
разпределя доказателствената тежест по исковете и възраженията в
съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да
докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина,
3
описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: ищците са собственици на имот с идентификатор
************, и адрес: С.О, с. Г., ул. „Б.“ № 5; ответниците са собственици на
имот с идентификатор ***************, и адрес: С.О, с. Г., ул. „Б.“ № 7; със
Заповед №18-12467/07.11.2023 на Началника на СГКК – С. била коригирана
регулационната граница между двата имота, като от имота на ищците се
отнема реална част от 48 кв. м. и се придава към имота на ответниците.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: приложените към
исковата молба и отговора писмени доказателства; разпит на двама свидетели
на ищците за установяване упражняваното от ищците и техните праводатели
владение върху процесната площ; разпит на двама свидетели на ответниците
за установяване факти, свързани с владението на процесната площ;
техническа експертиза по въпросите на ищците и въпроса от отговора на
исковата молба на ответниците.
По направеното в отговора на исковата молба оспорване на следния
документ: договор от 16.10.1986 г., съдът намира, че става въпрос за преценка
на правно действие, а не на съществуване на документа, и следва да се
произнесе с крайния си акт.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: трети свидетел на ищците и трети свидетел на
ответниците, тъй като същите не са необходими на този етап за правилно
разрешаване на делото.
Възраженията за недопустимост на иска, направени от ответниците не са
основателни – дали са били налице пречки за придобиване на имота по
давност, преодолени ли са те и при какви условия са въпроси по съществото на
спора, които зависят от установяване на действителния регулационен статут,
поради което следва да се решат по съществото на делото, а не са проблем на
допустимост на иска.
Съгласно представено на лист 128 от делото Удостоверение за
наследници с изх. № УГ01-8-ГР13-7/08.01.2025 г. ищецът по делото М. Й. С. е
починал на 01.01.2025 г., като негови наследници по закон са съпругата му -
ищцата И. Л. С., и двете му деца – Е.М.С и Л.М.С., като на основание чл. 230,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 227 ГПК същите следва да бъдат конституирани по
делото като ищци и да се призоват за заседанието.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 227 ГПК като ищци в процеса НА
МЯСТОТО на починалия на 01.01.2025 г. ищец М. Й. С. неговите
наследници:
4
1. Е.М.С, с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ ***********, и
2. Л.М.С., с ЕГН: **********, и адрес: С.О, с. Г., ул. „Б.“ № 5.
ДА СЕ ОТРАЗИ смъртта на ищеца М. Й. С. в списъка на страните по
делото и да не се пращат повече съобщения до него.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба и приложенията към него да се
изпрати на ищците, вкл. новоконституираните двама такива.
НАСРОЧВА гражданско дело 12980 по описа за 2024 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 9
април 2024 г. от 13:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад на делото по чл.
146 ГПК:
Предявени са субективно съединени положителни установителни искове
за признаване за установено по отношение на ответниците, че собственици на
реалната част с площ от 48 кв. м. са ищците на основание изтекла в тяхна
полза придобивна давност за периода от 04.07.2011 г. до 04.07.2021 г., и за
съответна поправка на грешки в кадастралната карта с правна квалификация
чл. 54, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и чл. 79 ЗС, а ответниците
противопоставят възражения за пречки за придобиване по давност по чл. 200
ЗУТ.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищците са владели явно,
непрекъснато и необезпокоявано процесната част от имота от 2011 г. до 2021
г.; че са упражнявали фактическата власт върху процесната част с намерение
да я своят, като са демонстрирали това свое намерение спрямо ответниците,
както и че нанесените в кадастралната карта граници не съответстват на
положението на имотните такива към 2011 г., но въпреки това ще се отхвърли,
ако ответниците докажат възраженията си относно липсата на давностното
владение на ищците, или ако се установи, че процесната част от имот е
представлявала част от имота на ответниците по действащ регулационен план,
който не е първи за имота.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: ищците са собственици на имот с идентификатор
************, и адрес: С.О, с. Г., ул. „Б.“ № 5; ответниците са собственици на
имот с идентификатор ***************, и адрес: С.О, с. Г., ул. „Б.“ № 7; със
Заповед №18-12467/07.11.2023 на Началника на СГКК – С. била коригирана
регулационната граница между двата имота, като от имота на ищците се
отнема реална част от 48 кв. м. и се придава към имота на ответниците.
УКАЗВА на ищците, че в тяхна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установят: непрекъснато, необезпокоявано владение с намерение за своене
на процесната част от имота от 2011 до 2021 г.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установят: че по регулационен статут процесната спорна част е била част от
техния имот, че регулацията предвижда спорната част от имота да е в
5
урегулирания имот на ответниците.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да вземат до първото
редовно проведено съдебно заседание становище по представените с отговора
писмени доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на ПО
ДВАМА СВИДЕТЕЛИ на ищците и ответниците при режим на довеждане
за установяване на обстоятелствата относно владението на процесния имот.
ДОПУСКА на основание чл. 195 ГПК по искане на ищците изслушване
на ГЕОДЕЗИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по следните въпроси: по въпросите в
исковата молба и отговора
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 160 ГПК депозит за извършване на
експертизата в размер на 1200 лева, платими поравно от ищците и
ответниците (по 600 лева) в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т.Г.И.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице незабавно.
УКАЗВА на страните, че ако не заплатят депозита за експертиза в срок,
ще бъдат осъдени да заплатят съответните разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ищците и ответниците за разпит на трети свидетел.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищците – И. Л. С., Е.М.С,
Л.М.С. и В. К. К., че ако нито изпратят представител, нито се явят в първото
съдебно заседание, без да посочат уважителна причина за това, и не вземат
становище по отговора на исковата молба, съдът може да прекрати делото и
да ги осъди да заплатят разноски на ответниците, или да постанови срещу тях
неприсъствено решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
6
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7