Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е  

17.07.2020 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 юни

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР  ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 648/2020 г. по описа на РС - Плевен

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 19-0938-006300 от 06.02.2020 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За така установеното нарушение на жалбоподателя *** е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. ***от АК – гр. Плевен. Молят съда да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като се навеждат доводи в тази насока.

За ответната страна по жалбата О.н.М.- П. редовно и своевременно призована, представител не се явява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА !

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия АА № 200399 от 20.12.2019 г., съставен от актосъставителя *** – мл. автоконтрольор.

В хода на съдебния процес от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните - свидетел и актосъставител не се установи, че жалбоподателят е извършил умишлено нарушението описано в АУАН, а именно:

На 20.12.2019 г. в 08:45 часа на ПП I-3 км. 89+539 в посока към ***, като водач управлява лек автомобил „***“, с рама № ***, като горепосоченото МПС не е регистрирано о надлежния ред. Водачът пътува сам в автомобила.

Нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1  от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

Съдът счита, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано!!!

Това произтича  от разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно който чл. 16 НПК обвиняемия /в случая нарушителя/ се счита за невиновен до доказване на противното !!!

Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган /по аргумента от чл. 84 ЗАНН /, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, следва да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно и умишлено от лицето, посочено като нарушител.

В случая, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение.

 В настоящия случай, не се доказа  от страна  на административно наказващият орган, чиято е доказателствената тежест извършването на твърдяното административно нарушение. 

При издаване на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава цялата административно наказателна процедура и е абсолютно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Поради констатираното нарушение, съдът няма да се спира на фактическата обстановка, както и на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5  от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както в акта, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, описание в какво се състои същото, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

В АУАН-а  актосъставителят *** е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1  от ЗДвП - По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, а в наказателното постановление административно наказващият орган е посочил, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

В хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния закон, които са довели до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

Съдът констатира, че в АУАН и в НП, което изцяло повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено под посочената в НП квалификационна норма.

В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на правната му квалификация, както в АУАН, така и в НП, в което вместо наказващият орган да отстрани несъответствието по реда на чл.53 от ЗАНН, ги е приповторил не само в същия вид, но и ги е направил още по-неясни, допълвайки нарушението с несъотносимия текст на сочената като нарушена норма на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Съдът констатира, че  грубо е нарушена процедурата и по съставяне на АУАН по вина на актосъставителя.

От показанията на свидетелката *** се установява, че тя е свидетел единствено и само на съставянето на АУАН-а, като дори в същия е отразено, че тя е свидетел единствено и само при съставянето на акта.

Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта.

 Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият случай.

Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението.

Актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, които да са очевидци на констатираното нарушение, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта, но той не го е сторил дали от незнание или умишлено и тенденциозно – без никакво значение.

Предвид същественото накърняване правото на защита на жалбоподателя, атакуваното наказателното постановление следва да се отмени като незаконосъобразно издадено.

Фактическата обстановка при всеки казус без свидетели очевидци на нарушението не може да бъде изяснено от съда, в случая по вина изцяло на АНО!!!

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 19-0938-006300 от 06.02.2020 г. на Началник Сектор “Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.

 

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: