РЕШЕНИЕ
№………/21.12.2017г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Василка Желева
Пенка Костова
при секретаря Диана Динкова .….....…...……….........................….…..в присъствието на
Прокурор Антон Стоянов…..............……................………………………... като разгледа докладваното от Председателя адм. д. №514 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково, срещу чл.3, ал.1, т.14 в частта относно „религиозно“, от Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли.
В протеста се излагат подробни съображения относно незаконосъобразността на коментираната разпоредба. Сочи се, че обсъжданата материя се урежда на законово ниво със Закона за вероизповеданията. В същия не била предвидена възможност за делегиране, т.е. временно – за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Местните органи на власт били споменати само в чл.19 от с.з. във връзка с въведения уведомителен режим и изложените мотиви навеждали на извода, че в случая се касаело за нищожна правна уредба.
Сочи се, че с
Решение на КС №5/11.06.1992г. по к. д. №11/1992г. е дадена характеристика на
конституционното право на избор на вероизповедание и религиозни възгледи –
чл.37, ал.1 от КРБ. Прието било становището, че правото на вероизповедание е абсолютно
основно лично право, непосредствено свързано с духовния мир на човешката
личност и като такова е ценност от висш порядък. Представената характеристика
очертавала и правния режим, регулиращ тази сфера. Изложени били няколко
по-важни правомощия: право на свободен избор на вероизповедание и възможност за
свободно упражняване на вероизповеданието чрез
печат, слово, създаване на религиозни общности и сдружения и тяхната
дейност вътре в общността и извън нея като проявления в обществото. Наред с
това били очертани и пределите на конституционно гарантираната свобода на
вероизповеданието, които не били безгранични от гледна точка на реалното му
упражняване. Ограниченията били строго и изчерпателно установени в чл.13, ал.4
и чл.37, ал.2 от основния закон. Изведена била и ролята на Държавата, по
отношение правото на вероизповедание, а именно, че била длъжна да осигури
условия за свободно и безпрепятствено,
във всяко отношение,
упражняване на личното право
на вероизповедание на всеки български гражданин, като не можела да се намесва и да администрира
вътрешно организационния живот на религиозните общности и институции.
Правото на Държавата за намеса се свеждало единствено до вземане на необходими
мерки в цитираните хипотези, като
се допускала преценка
и при евентуална регистрация
на религиозните общности или институции. В същото решение на КС било констатирано и
че текстът на чл.9, т.2 от Европейската конвенция за правата на човека
бил почти изцяло реципиран в
чл.37, ал.2 от КРБ. В съответствие с конституционно установените принципи, чл.2
от Закона за вероизповеданията уреждал правото на вероизповедание като основно,
абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо, включващо правото на всеки свободно
да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва –
съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или
колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.
Конкретни проявления на правото се откривали в чл.6, ал.1 от закона, сред които и да се установяват и поддържат
места за богослужение или религиозни събрания, да се пишат, издават и
разпространяват религиозни публикации и др. Това право обаче не било
безгранично и реалното му упражняване не можело да бъде насочено срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу
правата и свободите на други граждани, а религиозните и другите убеждения не
можело да бъдат основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в
Конституцията и законите (чл.37, ал.2 и чл.58, ал.2 от основния закон и чл.3,
ал.2 от Закона за вероизповеданията). В този смисъл точно държавата (схващана
като публична власт) следвало да осигури баланс между правото на
вероизповедание и благата, които законодателят приемал, че могат да се
накърнят, а именно: националната сигурност, обществения ред, народното здраве и
морала. Представеното разбиране било пресъздадено в чл.7 и чл.8 от Закона за
вероизповеданията, а тези норми, като изключителни, не подлежали на
разширително тълкуване.
С оглед изложеното се твърди, че са налице правни основания за отмяна на чл.3, ал.1, т.14 в частта „религиозно“ от Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли (Наредбата). Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът, Общински съвет – Харманли, чрез Председателя на Общински съвет – Харманли изразява становище за неоснователност на протестаи моли същият да се отхвърли.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково в съдебно заседание поддържа протеста и дава заключение за отмяна на протестираната част от текста на чл.3 ал.1 т.4 от Наредбата. Поддържа и искането за присъждане на направените по делото разноски.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка вх. №233/13.05.2016г. в Общински съвет – Харманли, Кметът на Община Харманли е предложил на ОбС – Харманли да приеме следното решение: 1. Отменя Наредба №1 на ОбС – Харманли за поддържане, осигуряване и опазване на обществения ред, безопасността на движението, чистотата и общественото имущество, приета с Решение №238 от 29.06.2004г. на ОбС – Харманли; 2. Приема Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли, съгласно Приложение №1. В докладната записка е посочено, че в действащата Наредба №1 на ОбС – Харманли за поддържане, осигуряване и опазване на обществения ред, безопасността на движението, чистотата и общественото имущество, съществували текстове, които следвало да отпаднат поради наличието на същите и подобни в предложения проект на Наредба №24 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Харманли. Както проекта на Наредба №24, така и проекта на предложената за приемане наредба, бил разработен съвместно със служители на РУ гр. Харманли към ОДМВР гр. Хасково, които били едни от основните инициатори за промяната на същата. Приемането на Наредбата щяло да доведе до по-добро и по-практично прилагане на разпоредбите както от служителите на РУ гр. Харманли, така и от служители на общинска администрация, оправомощени да контролират изпълнението и спазването на Наредбата. Основната цел на Наредбата била в населените места на Община Харманли да се повдигне нивото на обществения ред , гр. Харманли и другите населени места да придобият по-добър естетичен вид чрез поддържане на чистотата. Във връзка с гореизложеното и на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА било предложено на Общински съвет – Харманли да приеме посоченото решение.
Видно от представеното Удостоверение от гл.експрет в отдел „АиИО“ и от юрисконсулт в отдел „ПНД“ (л.39), предложението за приемане на Наредбата и проектът на същата са били публикувани на интернет страницата на Община Харманли на 09.05.2016г. , което се потвърждава и от приложената разпечатка от същата ( л.40).
Представен е препис – извлечение от Протокол №10/25.05.2016г. (л.37) от заседание на ОбС – Харманли, проведено на 25.05.2016г., видно от който, с 27 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 2 „въздържали се“, Общински съвет – Харманли е приел Решение №141 от 25.05.2016г./Протокол №10, с което на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА: 1. Отменя Наредба №1 на ОбС – Харманли за поддържане, осигуряване и опазване на обществения ред, безопасността на движението, чистотата и общественото имущество, приета с Решение № 238 от 29.06.2004г. на ОбС – Харманли; 2. Приема Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли, съгласно Приложение №7 към Протокол №10/25.05.2016г.
При гласуването при приемане на Решение №141/25.05.2016г. са присъствали 29 общински съветници ( от общо 29, съгласно чл.4, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, публикуван на официалната интернет страница на Община Харманли - http://www.harmanli.bg/bg/).
По делото се представя в актуалната й действаща редакция Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли (Наредбата). Видно от §2, ал.1 от ПЗР към Наредбата, същата се издава на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА. Текстът на чл.3, ал.1 от Наредбата гласи: „На територията на гр. Харманли и населените места от Община Харманли се забранява: т. 14 – Продажбата и рекламата на вестници, списания, видеоматериали и други материали с религиозно и порнографско съдържание на обществени места, с изключение на специализираните обекти.“
Няма спор, че протестираната разпоредба не е променяна от датата на приемането ѝ.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим. Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Харманли. На основание чл. 186 , ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само посочената разпоредба от Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на община Харманли, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.
Разгледан по същество, протестът е неоснователен.
Нормата на чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) предвижда принципна компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, наредбата, като цяло следва да се приеме за издадена от компетентен орган – Общински съвет – Харманли, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Не се спори по делото, че протестираният текст от Наредбата е приет с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на необходимите кворум и мнозинство на общинските съветници. Не е спорно също и се установява по делото, че е спазено изискването по чл.26 ал.2 от ЗНА (в редакцията, действаща до изм. му, обн. Д.в. бр.34/2016г.).
По отношение съответствието на оспорената частично разпоредба с материалния закон, съдът намира следното:
В чл.7, ал.2 от ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
Текстът на чл.3 ал.1 т.14 от Наредбата гласи:
„На територията на гр.Харманли и населените места от Община Харманли се забранява (т.14) Продажбата и рекламата на вестници, списания, видеоматериали и други материали с религиозно и порнографско съдържание на обществени места, с изключение на специализираните обекти.“
Съгласно чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, всички граждани са равни пред закона, като
не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса,
народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или
имуществено състояние. Посоченото основно начало е доразвито в нормите,
регламентиращи основните права и задължения на гражданите, в това число и в чл.
37, ал.1, съгласно които свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът
на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними, като
държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от
различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Това основно
право е защитено и с текста на чл.38 от
Конституцията, според който никой не може да бъде преследван или ограничаван в
правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да
дава сведения за свои или чужди убеждения.
От друга страна, Законът за
вероизповеданията урежда правото на вероизповедание, неговата защита,
както и правното положение на религиозните общности и институции и техните
отношения с държавата. В този смисъл са и чл. 2, 3, 4 и 6 от Закона за
вероизповеданията.
В съответствие с конституционните принципи, чл. 2 от Закона за
вероизповеданията урежда правото на вероизповедание като основно, абсолютно,
субективно, лично и ненакърнимо, включващо правото на всеки свободно да формира
религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно
практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно,
публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. Това право
не е безгранично и реалното му упражняване не може да бъде насочено срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала, или срещу
правата и свободите на други лица съгласно разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от
Закона за вероизповеданията, изчерпателно изброяващи ограниченията, които могат
да бъдат налагани върху това право. Разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от Закона за вероизповеданията, предвиждащи
ограничения на правото на вероизповедание, са изключителни и не подлежат на
разширително тълкуване.
Според Решение № 5/11.06.1992 г. на Конституционния съд на
Република България по конст. дело № 11/92 г. юридическото съдържание на правото
на вероизповедание според Конституцията обхваща две по-важни правомощия: първо правото на свободен
избор на вероизповеданието и второ – възможността за свободно упражняване на
вероизповеданието: чрез печат, слово, създаване на религиозни общности и
сдружения, дейността им вътре в общността и извън нея, като проявления в
обществото. Правото на вероизповедание включва
в себе си правото на свободен избор на вероизповедание и възможност за свободно
упражняване на вероизповеданията чрез слово, печат и сдружаване. С решението се
приема също, че правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано по
никакъв начин, освен в случаите на чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията, като тези ограничителни основания са изчерпателно изброени и не
могат да бъдат разширявани или допълвани чрез закон или тълкуване. Приема се,
че е недопустима държавна намеса и държавно администриране на вътрешноорганизационния
живот на религиозните общности и институции, както и в тяхното обществено
проявление, освен в предвидените в закона случаи.
В случая с оспорената част от разпоредбата на чл.3 ал.1 т.14 от Наредбата се забранява продажбата и рекламирането на печатни издания , видеоматериали и други материали с религиозно съдържание на обществени места, но видно от текста на разпоредбата, тази забрана не е абсолютна, доколкото административният орган е изключил от обхвата ѝ специализираните обекти, в които подобна дейност като израз на свободното упражняване правото на вероизповедание, може да бъде осъществявана. Така регламентираното в общинската наредба според настоящия състав не противоречи нито на Конституцията, нито Закона за вероизповеданията. При отчитане на съдържащото се в нормата на чл.3 ал.1 т.14 от Наредбата изключение, съдът счита, че така въведената забрана за разпространение (чрез продажба и рекламиране) на горепосочените материали с религиозно съдържание на обществени места, не води до накърняване на правото на вероизповедание. Напротив, приетото от Общински съвет – Харманли е изцяло в синхрон с разпоредбата на чл.7 ал.1 от Закона за вероизповеданията. Дадената в чл.3 ал.1 т.14 от Наредбата регламентация (при наличие на изключения от обхвата на забраната) е насочена към охрана на обществения ред – в частност на територията на Община Харманли, каквото ограничение на свободата на вероизповедание допуска нормативната уредба от по-висока степен. Съдът счита, че в конкретния случай това ограничение е съобразено с принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. С възприетото в чл.3 ал.1 т.14 от Наредбата разрешение се постига баланс от една страна между правата, свободите и интересите на вярващите от различните вероизповедания, а от друга страна между тези на вярващи и невярващи, като такъв баланс безспорно е необходим за осигуряване на обществения ред.
Дадената в чл.3 ал.1 т.14 от Наредбата регулация на обществените отношения в частта „религиозно“ не ограничава избора на вероизповедание, не препятства свободното му упражняване, нито води до намеса във вътрешната организация на религиозните общности и институции, а по –скоро има за цел да гарантира обществения ред чрез поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Същевременно тази регулация не е такава по чл.8 ал.1 от Закона за вероизповеданията, поради което не може да се приеме, че общинският съвет е надхвърлил рамката по чл.76 ал.3 от АПК.
По изложените съображения съдът счита, че протестът е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изпод
на производството на протестиращата страна не следва да се присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ протеста на Прокурор при Окръжна прокуратура – Хасково срещу чл.3, ал.1, т.14 в частта относно „религиозно“ от Наредба №1 за поддържането, осигуряването и опазването на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Харманли.,
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.