№ 103
гр. С.З., 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20215501001315 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260050/22.04.2021 г., постановено по гр. д.
№787/2019 г. по описа на Районен съд – Ч., с което се осъжда "Б." ЕАД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр.С. , ул. ***. чрез ФЦ „ К. „ адрес
гр. К., бул. *** , да заплати М. Д. Д. с ЕГН № ********** с адрес гр. К., ул. „
*** сумата 6576.81лв.-/шест хиляди петстотин седемдесет и шест лева и
осемдесет и една стотинки /, представляваща получена от „Б." ЕАД без
основание редовна лихва по договор за потребителски кредит от 28.05.2008г.
в периода от 27.08.2014 г. до погасяване на кредита на 18.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 26.08.2019 г., до окончателното им издължаване, с изключение
на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. включително,като са присъдени и
разноски по делото.
Въззивникът "Б." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр.С. , ул. ***. чрез ФЦ „ К. „ адрес гр. К., бул. *** излага доводи за
незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение като прави искане да
се отмени изцяло същото като неправилно и незаконосъобразно и се
постанови друго, с което да се отхвърли изцяло като неоснователен и
1
недоказан предявения иск. Прави възражение на осн.чл.78 ал.5 ГПК срещу
присъдения адвокатски хонорар.Претендира присъждане на разноските пред
двете съдебни инстанции,включително и юрисконсултско възнаграждение.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. Д. Д. чрез процесуалния си представител,в което
изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и излага
подробни съображения в тази връзка. Направено е искане да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Предмет на въззивно разглеждане е решението на Районен съд-
Ч.,постановено по предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди в исковата си молба, че между С.Д.-съпруг на ищцата
/като кредитополучател/, и ответника „Б." ЕАД/Д./,чрез ФЦ К., на 28.05.2008
г. бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 40 000 лева за
текущо потребление, със срок за издължаване 120 месеца /10 г./, при
договорена редовна годишна лихва 7,50 %, формирана от променлив БЛП на
Д. /възлизащ при сключване на договора за кредит на 5,94 %/ плюс
стандартна надбавка в размер на 1,56 %.
С допълнително споразумение от 27.11.2009 г. към договора за
потребителски кредит ищцата М.Д. встъпила като съдлъжник в задълженията
на кредитополучателя към Банката по кредита, като остатъкът от главницата
38 050 лева се издължавал по погасителен план за срок 120 месеца /10 г./, при
договорена редовна годишна лихва 9 %, формирана от променливия БЛП на
Д. /възлизащ при сключване на споразумението на 7,44 %/, плюс надбавката
от 1,56 %. Съгласно погасителния план към споразумението остатъкът от
кредита се издължава на 120 месечни вноски, като първите 12 вноски са за
редовна лихва, а останалите 108 вноски са равни месечни анюитетни вноски,
включващи главница и редовна лихва, всяка анюитетна вноска по 515,31 лева.
Твърди се още,че за периода от сключване на споразумението по т.2 до
пълното предсрочно погасяване на кредита на 18.10.2018 г. всички плащания
2
към Д. по кредита, вкл. : месечни вноски за лихва, месечни анюитетни вноски
за главница и редовна лихва, наказателни лихви за просрочие и банкови
такси, били извършени от ищцата М.Д. - като солидарен съдлъжник за
вземанията на Д. по договора за кредит.
Навеждат се твърдения,че през м. Януари 2013 г. Д. едностранно
увеличила стандартната надбавка по кредита с 5,95 % : от 1,56 % на 7.51 %, в
резултат на което редовната лихва по кредита е увеличена едностранно от
Банката от 9 % на 14,95 %, формирана от променливия БЛП /възлизащ на 7,44
%/ плюс увеличената надбавка от 7,51 %. Едновременно с увеличението на
редовната лихва от 9 % на 14,95 %, Д. едностранно е преизчислила и
месечната погасителна анюитетна вноска по кредита от 515,31 лева на 618,90
лева - вноската е увеличена с повече от 100 лева.
Посочените в т.4 промени /увеличения/ в размера на надбавката от 1,56
% на 7,51 %, съответно на редовната лихва от 9 % на 14,95 %, както и в
размера на погасителната месечна анюитетна вноска по кредита от 515,31
лева на 618,90 лева, били направени от Д. едностранно -без уведомление : без
знание и съгласие на ищцата М.Д. като солидарен съдлъжник по договора за
кредит. За едностранно увеличения от Д. размер на месечната анюитетна
вноска по кредита от 515,31 лева на 618,90лева Банката не е изготвила и
предоставила на ищцата актуализиран погасителен план към кредитния
договор.
От извлечението на Д. от банковата сметка по кредита е видно, че за
период от 5 години назад - от 27.08.2014 г. до погасяване на кредита на
18.10.2018 г., начислената и получена от Банката редовна лихва по кредита,
изчислена на база годишен лихвен процент %, възлиза на общата сума
12810,11 лева. В тази обща сума от 12 810,11 лева е включена редовната
лихва по кредита, която била начислена и получена от Банката през същия
период в резултат на едностранното увеличение на годишния лихвен процент
с 5,95 % /от 9 % на 14,95 %/, и която възлизала на сумата 5098,42лева. (39,80
% от 12 810,11 лева = 5098.42 лева)
Твърди се в ИМ, че всички суми за редовна лихва по кредита, които са
начислени и получени от Д. в резултат на едностранно увеличената редовна
лихва чрез едностранното увеличение на надбавката от 1,56 % на 7,51 %/ в
периода от м.Януари 2013 г. до погасяване на кредита на 18.10.2018 г., са
3
недължимо платени от ищцата М.Д. и подлежат на връщане от Банката-
ответник като получени без основание /при начална липса на основание/.
Моли съда да осъди ответника "Б." ЕАД да й заплати сумата 6576.81 лв.-
представляваща получена от „Б." ЕАД без основание редовна лихва по
договор за потребителски кредит от 28.05.2008 г. в периода от 27.08.2014 г. до
погасяване на кредита на 18.10.2018 г„ ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяването на иска до окончателното й издължаване.
Ищцата претендира присъждане на съдебните разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Б. „ЕАД като се изразява
становището,че предявения иск е неоснователен и недоказан. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност относно претендираната сума за
периода от 27.08.2014г. до 31.10.2014г., тъй като в случая била приложима 5
годишна давност по см. на чл. 110 от ЗЗД.
Молят съда да отхвърли като неоснователен предявения иск както и да
осъди ищците да заплатят разноските по производството, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
Не е спорно по делото , че по силата на Договор за кредит за текущо
потребление от 28.05.2008г. и приложимите към него Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление, наричани Общите условия,
ответникът отпуснал на С.В.Д. паричен кредит в размер на 40 000, 00 лева, а
последният се ангажирал за 120 месеца, считано от датата на усвояването му,
да възстанови на кредитодателя заемната сума и да му заплати
възнаградителна лихва в размер на 7,50 лихвен процент и 8 годишен процент
на разходите / ГПР/ разсрочено чрез 120 месечни анюитетни вноски с падеж
на 27-о число на месеца.
Чл. 9. 3 от Общите условия е установено,че кредитодателя едностранно
променя базовия лихвен процент, за което уведомява насрещната страна по
подходящ начин, при наличие на някоя от следните предпоставки: а)
изменение от поне 1% за месец на стойностите на LEONIA, EURIBOR,
LIBOR; б) изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или
евро/щатски долар; в) изменение от поне 0, 5 % за месец на индекса на
потребителските цени за България ; г) въвеждане на рестрикции от страна на
Централната банка върху банковата система и/или върху "Б."; д) промени в
нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи
4
функционирането и изискванията към банките; е) изменение от поне 10% за
месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по
привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в
статистиката на Централната банка, и ж) съществена промяна в паричната
политика на Централната банка като премахване на валутния борд, обезценка
на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
В чл. 8. 1 и чл. 8. 2 от Общите условия е предвидено, че при предприемане на
гореупоменатата корекция или отпадане на преференциалната отстъпка от
надбавката, което настъпва в случай на неспазване на подробно описаните в
приложението към договора изисквания от деня на неизпълнението, банката
задава нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя
актуализиран погасителен план на клиента. Правото му да погаси предсрочно
част или целия остатък от заема е скрепено с общата уговорка по чл. 12. 1, а
разноските, които са включени и изключени при изчислението на
договорения годишен процент на разходите, са описани съответно в тези по
чл. 9. 1 и чл. 9.2.
В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-
икономическа експертиза,от чието заключение се установява,че лихвеният
процент по въпросния кредит е трикратно двукратно изменян от ответника,
както следва: 1) считано от 21.10.2008 г. - от 7,50% на 9% в резултат на
покачване с 1, 5% на базовия лихвен процент от 5, 94% на 7, 44 %, съгласно
Решение на УС на „ Банка „ Д. „ ЕАД и 2) на 29.01.2013 г. от 9% на 14,95
поради нарушение на условията по договора.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице се установява, че за
периода от месец август ищцата е заплатила по въпросния договор сумата в
размер на 13 101,22 лв. лихви ,а разликата между действително платената и
дължимата такава без увеличенията за петгодишен период, предхождащ
датата на подаване на исковата молба в съда - се равнява на 6 576.81 лева.,
която сума се явява и предмет на исковата претенция.
Съдът намира за основателен довода на въззиваемата, че не може да
се приеме,че през м.Януари 2013 г. банковият кредит е станал предсрочно
изискуем. Безспорно е, че предсрочна изискуемост на банков кредит настъпва
след изпращане на едностранно писмено заявление на Банката-кредитор и
получаването му от длъжника - в случая това обстоятелство липсва. До
5
погасяването му през м. 10.2018 г. кредитът не е обявен от Банката за
предсрочно изискуем, и предсрочна изискуемост на процесния банков кредит
не е настъпила.
В т.7 на договора за кредит от 28.05.2008 г. е предвидена възможност
стандартната лихвена надбавка по кредита да бъде намалена с отстъпка
съгласно Условия по кредитна програма „Д. Лидер“. В изречение 2 на т.7
изрично е посочено, че стандартната надбавка по кредита е намалена с
отстъпка от 0 (нула) процентни пункта. Следователно, предвидената в
кредитна програма „Д. Лидер“ отстъпка (преференциална лихва) не е
приложена по процесния договор за кредит от 28.05.2008 г.
В т.3, не са налице основанията по II, т.1.2 и т.1.3 от Условия по кредитна
програма „Д. Лидер“ за отнемане на преференциална лихвена надбавка по
договора за кредит -, към м.Януари 2013 г. забава по кредита има само за
м.11.2012 г. и за м.01.2013 г. През м.12.2012 г. и в периода от м.02.2013г. до
погасяването му през м.10.2018 г. кредитът е обслужван редовно - дължимите
вноски (вкл. главница и лихва) са погасявани ежемесечно.
Не е основателно твърдението на въззивника, че за част от претендираните
суми е изтекла 5-годишната погасителна давност.Исковата молба е подадена
в съда на 26.08.2019 г. ,а претенцията за неоснователно обогатяване по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД обхваща недължимо платените от ищеца и получени от
Банката без основание суми за редовна лихва по процесния договора за
кредит за периода от 27.08.2014 г. до 18.10.2018 г. вкл. т.е в рамките на 5
години назад от предявяване на иска.
Увеличението в размера на надбавката от 1,56 % на 7,51 %, съответно на
редовната лихва от 9 % на 14,95 %, както и в размера на погасителната
месечна анюитетна вноска по кредита от 515,31 на 618,90 лева, са направени
от Банката едностранно - без основание, както и без знанието и съгласието на
ищцата М.Д. като солидарен съдлъжник по договора за кредит. За
едностранно увеличения размер на месечната анюитетна вноска от 515,31
лева на 618,90 лева Банката не е изготвила и предоставила актуализиран
погасителен план към кредитния договор.
Всички суми за редовна лихва по кредита, които са начислени и полу‐
чени от Банката в резултат на едностранно увеличената редовна лихва с 5,95
% (от 9 % на 14,95 % - чрез едностранното увеличение на надбавката от
6
1,56 % на 7,51 %) в периода от м.Януари 2013 г. до погасяване на кредита на
18.10.2018 г., са недължимо платени от ищцата М.Д. и подлежат на връщане
от Банката-ответник като получени без основание (при начална липса на
основание) - налице е хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Следва да се направи извода,че предявената искова претенция по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД в общ размер на 6 576,81 лева, е доказана по основание и по
размер.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено като в полза на въззиваемата следва да се присъдят
сторените по делото разноски.Адвокатският хонорар на пълномощника на
въззиваемата е съобразен с фактическата и правна сложност на делото,поради
което не следва да се редуцира.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260050/22.04.2021 г., постановено по гр. д.
№787/2019 г. по описа на Районен съд – Ч..
ОСЪЖДА "Б." ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ,
ул. ***, чрез ФЦ „ К. „ адрес гр. К., бул. *** , да заплати М. Д. Д. с ЕГН №
********** с адрес гр. К. ул. „ *** направените по делото разноски в размер
на 800 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8