Р E Ш Е Н И Е
№ 497
гр. Плевен, 12. 10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на пети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Елка Братоева
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Арабаджиева
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с
участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия
Николаев касационно административнонаказателно дело № 602 по описа за 2021 год.
на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 250 от 21.05.2021 год.,
постановено по н.а.х.д. № 701/2021 год., Районен съд – Плевен е изменил наказателно постановление № 35-0000406 от 08.07.2020 г. на Директора на РД “АА“ – Плевен, с което на „ДАРИ КОМЕРС-НА“ ООД - гр. Плевен, ЕИК ********* представлявано от Д.Ц.К. на основание чл. 96,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание – имуществена санкция - в размер на 3000.00 (три
хиляди) лева, като на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 96,
ал. 1, т. 1 от ЗАвП – чл. 95, ал. 5, т. 1, б. „г“ от ЗАвП е намалил размера на имуществената санкция на 1000 (хиляда) лева.
Против горното решение е постъпила касационна
жалба от „ДАРИ КОМЕРС-НА“ ООД - гр.
Плевен, в която се излагат доводи, че първоинстанционният съд няма право да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга правна квалификация. Твърди се,
че съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН:
“Наказателното постановление трябва да съдържа законовите разпоредби, които са
били нарушени виновно“. Словесното описание на нарушението, за което
се налага определена санкция, трябва да отговаря на правната норма в
наказателното постановление. Ако описнато в АУАН нарушение не отговаря на
посочената правна норма, това води единствено до заключението, че е издаден
незаконосъобразен акт – незаконосъобразност, за която
административнонаказващият орган е
длъжен да следи при установяването
й да я отстрани. Излага съображения, че правото на защита в този случай не само,
че е нарушено, то е изцяло елиминирано, тъй като ако съдът може да
преквалифицира деянието, на практика ще му се дадат правомощия всякога да санира
едно наказателно постановление, издадено при допускане на тежко процесуално
нарушение. Сочи се, че считано от датата на съставяне на АУАН – 22.06.2020 г.
– до датата на издаване на наказателното постановление – 08.07.2020 г.
е настъпило изменение в редакцията на
разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. 1
от ЗАвП/ДВ. бр. 60, от 2020 г.
в сила от 07.07.2020 г./, като съгласно
последното: “Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне
или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници и товари или не е
включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно
средство, което не е включено в списъка на превозните
средства към лиценза на Общността“. Излагат се доводи, че описаното в наказателното постановление деяние действително е представлявало нарушение към редакцията
на чл. 96, ал. 1, т. 1,
предл. последно /Редакция към ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г./, но към датата на
издаването му – 08.07.2020 г.,
посоченото деяние вече не представлява нарушение, тъй като е изключено от
съдържанието на чл. 96 от ЗАвП. Фактът, че текст с подобно съдържание е включен в
разпоредбата на чл. 96, ал. 5, т. 1, буква „г“ от ЗАвП не може да аргументира правомощие на съда да
субсумира фактическата обстановка под друга правна норма и по този начин да
ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, тъй като
новият закон – декриминализира описаното в
оспореното наказателно постановление нарушение на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
В заключение се прави
искане за отмяна на въззивното решение, респективно да бъде отменено обжалваното НП. Претендират
се разноски в производството пред двете инстанции.
В съдебно
заседание касаторът – редовно призован – не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура Плевен намира касационната жалба за неоснователна и
пледира решението на РС –Плевен да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
По същество жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения
съдебен акт РС – Плевен
е приел за
установено от фактическа страна, че на 22.06.2020 г. около 13:45 часа в
гр. Плевен, ул. „Хан Кубрат“ № 1, след извършена комплексна проверка /известие-покана/
изх. № 14-00-225/4/28.05.2020 г. на „ДАРИ КОМЕРС – НА“ ООД, притежаващо лиценз на Общността № 0484,
валиден до 31.12.2026 г. за международен автомобилен превоз на пътници е установено, че на 22.02.2020 г. по редовна автобусна линия
между държави членки/глава III от Регламент /ЕО/ №1073/2009 с маршрутно
разписание Бургас /България/- Лисабон/Португалия/-Разрешително № 000411,
валидно до 11.12.2022 г. със собственият си автобус „МЕРЦЕДЕС“ с рег. № ********
/кат.МЗ/, с водач И.П.П. с ЕГН **********, като водачът не е снабден /няма
издадено/ със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността
№0484 за описания по-горе автобус с рег. № ******.
Съдът е приел, че
в хода на административно наказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правило по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички
реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и
срещу какво да се защитава. Същото е описано в пълнота и с необходимата
конкретика.
Посочил е, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя напълно от
ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства -
показанията на актосъставителя А. Д. М. и свидетеля П. Р. П., чиито показания оценил като непредубедени и
добросъвестни, както и от писмените – тахографски лист от 22.02.2020 г., препис
от Разрешително № 000411 и маршрутно разписание, препис от свидетелство за
регистрация на МПС за рег. № ******.
При така установените факти е формиран
извода, че актосъставителят и административнонаказващият орган правилно са
установили и квалифицирали нарушението по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, в
относимата му редакция, както към 22.02.2020 г., така и към – 22.06.2020 г.
Посочил е, че с ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. разпоредбата на чл. 96,
ал. 1, т. 1 от ЗАвП е изменена, като от приложното й поле са извадени случаите
на допускане или разпореждане извършването на превоз с МПС, водачът на което не
е снабден със заверено копие на лиценз на Общността. Съдът е направил правен извод, че макар състав на такова нарушение да не се
съдържа повече в чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАВП, то такъв състав е предвиден в новата разпоредба на чл. 96, ал. 5, т. 1, б. “г“
от ЗАвП.
По изложените съображения и съобразно
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът е изменил правното основание за
налагане на имуществената санкция и в
съответствие с по-благоприятната за нарушителя разпоредба е намалил
размера на имуществената санкция на
1000.00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата
пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Така постановеното решение на Районен съд – Плевен е правилно.
Настоящият касационен
състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
Доводите
на касатора за наличие на касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на решението на районния съд са
неоснователни. Решаващият първоинстанционен състав не е допуснал съществено
процесуално нарушение в смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 от НПК при
постановяване на съдебния акт. Съдебното решение е постановено в процесуално
законосъобразно производство. След извършената проверка настоящата касационна
инстанция приема, че районният съд е извършил необходимите процесуални действия
за разкриване на обективната истина при съблюдаване процесуалния ред,
включително разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, изяснил е делото
от фактическа страна, като не е допуснато ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя.
Възражението на касатора за
неправилно приложение материалния закон от Районен съд – Плевен
е неоснователно. Съдът е
обсъдил възражението на дружеството жалбоподател, че в случая нарушението е
декриминализирано и правилно го е
отхвърлил като неоснователно.
Отговорността
на дружеството жалбоподател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 96,
ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за това, че превозвачът „Дари
Комерс“ ЕООД е допуснал и разпоредил да бъде извършен
международен превоз по
редовна автобусна линия между държави членки/глава III от Регламент /ЕО/
№1073/2009 с маршрутно разписание Бургас /България/-Лисабон/Португалия/, като водачът не е бил снабден от превозвача със заверено копие на притежавания лиценз на Общността № 0484
за автобус „МЕРЦЕДЕС“ с рег. № ******** /кат.МЗ/, собственост на „ДАРИ КОМЕРС-НА“ ООД с водач И.П.П.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП „Обществен превоз
на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари –
лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна
помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови
превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на
Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза,
наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на
превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или
удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления,
списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността“.
Разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози гласи, че: „Лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни
превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на
пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността. От горното става
ясно, че превозвачите освен лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността,
трябва да имат и заверено копие на лиценз на общността, и то за всяко моторно
превозно средство“.
В действащата към датата
на извършване на нарушението редакция
(ДВ, бр. 9 от 2017 г.), нормата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП има следното съдържание: "Наказва се с глоба или с имуществена
санкция 3000лв, който допусне или разпореди извършването на превоз с моторното
превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или не е включено в списъка на удостоверението за
регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е
снабден със заверено копие на лиценз на
Общността“.
След
изменението на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г.,
разпоредбата вече има следното съдържание: "Наказва се с глоба или с
имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на
превоз с моторното превозно средство, за което няма издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка на
удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е
включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността.“
Релевантната за деянието санкция е
предвидена в приетата нова
разпоредба на чл. 96, ал. 5, т. 1, буква „г“ от
ЗАвП - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от
07.07.2020 г., според която: "Наказва се с глоба или имуществена
санкция в размер на 1000 лева, който допусне и разпореди извършването на превоз
с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие
на лиценза на Общността“. Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение №
3 от 10.05.2011г. на ВАС по тълк.д.№ 7/2010г., ОСК, предвид изричните
разпоредби на ЗАНН, съдът не може да връща наказателните постановления на
административно-наказващия орган за поправка, изменение или допълнение, поради
което не може да се прави аналогия на наказателните постановления с
обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с указания
за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на
нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес
касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да
остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл.354,
ал.2, т.1-4 от НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се
налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко
наказуемо престъпление. Върховният административен съд изрично е посочил, че
това следва да се има предвид и при разглеждането на касационни жалби по
административно-наказателни дела, при които действа правилото на чл.84 от ЗАНН,
че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за
касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния
ред, по който се развива касационното производство пред административния съд и
то доколкото не противоречи на НПК. В тази връзка районния съд, при
условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на изрично уредено от чл.63
от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното постановление, при решаване на
въпроса по същество, може и следва да
измени наказателното постановление при установена възможност за санкциониране
по превилигирован състав, като съобрази размерите и на наложените санкции.
Съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за
квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят
предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира
деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.
При наличието на тази задължителна съдебна практика, както за въззвния така и за
касационния състав е налице правомощие да измени атакуваното НП, като подведе и
санкционира нарушението по основния състав, за който е имало надлежно
административно-наказателно обвинение в АУАН.
Налице е хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, тъй като до влизане на
наказателното постановление в сила са последвали различни нормативни разпоредби
– изменен е чл. 96, ал. 1, т. 1 от
ЗАвтП, с което е отпаднала наказуемостта по тази норма за конкретното деяние, но
същото осъществява състава на по-благоприятната за нарушителя норма на чл. 96, ал. 5, т. 1 буква „г“ от ЗАвП.
По делото е безспорно установено, а и не
се спори, че на
22.02.2020 г. превозвачът „ДАРИ КОМЕРС-НА“ООД е допуснал и е разпоредил да бъде
извършен международен автомобилен превоз
на пътници по автобусна линия до държави
членки на Европейския съюз с МПС - автобус „МЕРЦЕДЕС“ с рег. № ****** /кат.МЗ/, с водач И.П.П., като водачът не
бил снабден (няма издадено) със заверено копие на притежавания от превозвача
лиценз на Общността № 0484 за описания по-горе автобус с рег. № ******.
Ето защо при описаната по-горе фактическа обстановка и
доказаност на извършеното нарушение РС-Плевен правилно е приложил материалния закон,
като на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН е
изменил наказателното постановление като
е намалил размера на наложената имуществена
санкция до предвидения в чл. 96, ал. 5, т.1 буква „г“ от ЗАвП размер от 1000 лева.
Правилно районният съд е преценил, че не са налице предпоставки за приложение на
чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на установеното административно нарушение като
„маловажен случай“.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено,
че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да
не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и тя
подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е маловажен, по
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Съгласно константната съдебна
практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението
и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай. Извършеното в
случая нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив - разкриват типичната
такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на нарушенията.
В производството пред първоинстанционния
районен съд, както и в настоящото касационно производство, жалбоподателя е
формулирал искане за присъждане на разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалването на
наказателните постановления, страните имат право на разноски по реда на АПК. ЗАНН
не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК.
Именно в чл. 143 от АПК, са уредени хипотезите при които възниква задължение на
административният орган да възстанови направените по делото разноски от страна
на жалбоподателят. На първо място е тогава когато е налице отмяна на
обжалваният административен акт – чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в настоящият случай не е налице.
Обжалваното наказателно постановление не е отменено изцяло, нито частично.
Единствено и само е намален размера на наложената санкция, като същата е
определена в предвиденият от закона минимален размер. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или когато
подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт
е благоприятен, има право на разноски. От анализа на цитираната разпоредба
следва, че относимо е не резултата от въззивното оспорване, а крайният
резултат, а именно дали административният акт е благоприятен или не за страната
по делото. В случая не може да се приеме, че крайният резултат от спора е
благоприятен за жалбоподателя. Същото е видно от цитираното Решение №
250/21.05.2021 г. на РС – Плевен, в мотивите, на което съдът е
изложил съображения, че е доказано извършеното административно нарушение от
страна на „ДАРИ КОМЕРС-НА“ООД, поради което – разноски на жалбоподателя, не се
дължат по аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.189, ал.3 от АПК.
Втората хипотеза, в която жалбоподателят има
право на разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и
производството по делото е прекратено на това основание. Отново не е налице и
тази хипотеза – наказателното постановление не е оттеглено, напротив – същото
остава в правния мир и с него е санкционирано неправомерното поведение на
Именно крайният резултат от съдебното
обжалване следва да се има в предвид при определянето сторените разноски от
страните в производството. В случая наказателното постановление не е отменено
като незаконосъобразно. Ирелевантно за случая е и обстоятелството, че в жалбата
с която е сезиран съдът е направено алтернативно искане от страна на жалбоподателя
– отмяна на наказателното постановление или намаляване на наложеното наказание
в минималния размер, предвиден в закона.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 3 от АПК, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането на касатора за присъждане възнаграждение за
адвокат е неоснователно, поради което се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1
от АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 250
от 21.05.2021 год., постановено по н.а.х.д. № 701/2021 год. на Районен съд – Плевен.
ОСТАВЯ без уважение искането на „ДАРИ КОМЕРС-НА“ ООД - гр. Плевен, ЕИК ********* за присъждане
на разноски.
Решението
е окончателно. Препис от решението да се изпрати на
страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/