Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 385
Стара Загора,
01.02.2024г.
В
И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 729 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на В.И.Ж. с адрес ***, против Заповед № 10-00-2156/
25.10.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед, на
основание чл. 57а, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУТ, на В.И.Ж. е разпоредено
премахването на преместваем обект: „Дървен навес“, находящ се в УПИ XII ОДО,
кв. 27 по плана на с. Дълбоки.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за нейната
необоснованост и за постановяването й при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че в заповедта не са изложени
мотиви по какви съображения е прието, че обектът е поставен без правно основание
и защо се следва неговото премахване, като упражненото
административно правомощие не е обосновано с посочване коя от хипотезите по
чл.57а от ЗУТ се явява нарушена. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно е определена
като адресат на заповедта и респ. на разпореденото задължение на премахване на
обекта, тъй като не е нито собственик на обекта, нито е собственик на
недвижимия имот, в който се намира обектът, нито има доказателства да е
изградила лично или чрез трето лице преместваемия обект. В представеното по
делото писмено становище от пълномощника на жалбоподателката се сочи, че в
нарушение на процесуалните изисквания и правила, административният акт е
издаден без да са изяснени всички релевантни за случая факти и обстоятелства от
гл.т на това кога е поставен разпореденият за премахване обект, кое лице е
възложило изграждането и поставянето на обекта и др. Направено искане за отмяна
на оспорената Заповед № 10-00-2156/ 25.10.2023г. на Кмета
на Община Стара Загора, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Кмет на Община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обжалваната заповед, като постановена в
съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на ЗУТ
и при спазване на законово регламентираните процесуални правила, е правилна и
законосъобразна. Счита, че въз основа на наличните данни към момента на
извършената проверка и съотв. към датата на издаване на оспорената заповед,
правилно В.Ж. е определена като адресат на
разпореденото задължение на премахване на незаконно поставения обект.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателката в настоящото производство - В.И.Ж., е
придобила в собственост УПИ XII ОДО, кв.27 по плана с. Дълбоки, общ.
Стара Загора, с площ от 340 кв.м, въз основа на Договор за продажба на недвижим
имот № 107/ 15.01.2014г (л.48-49), сключен с Община Стара Загора. По силата на нотариален
акт за дарение на недвижим имот от 03.11.2015г. № 162, т.ІІ, рег. № 8101, дело
№ 252/ 2015г., вписан в Служба по вписванията – Стара Загора с вх. рег. № 12639
от 03.11.2015г., дворното място, съставляващо УПИ XII ОДО, кв.27 по
плана с. Дълбоки, общ. Стара Загора, с площ 340 кв.м, е собственост на Я.Ю.А.(л.
74).
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
01.12.2016г. № 61, т.III, дело № 262/ 2016г., вписан в Служба по вписванията – Стара
Загора с вх. рег. № 14151 от 01.12.2016г., В.Ж. е продала построените в УПИ XII
ОДО, кв.27 по плана с. Дълбоки, общ. Стара Загора
обществено-обслужваща сграда с етапно завършен към момента първи етаж, състоящ
се от следните обекти: 1. Обект за стопанска дейност-кафене, 2. Северен гараж,
3. Южен гараж, 4.обект за стопанска дейност-магазин за пакетирани хранителни
стоки, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху дворното място (л.7 – л.8).
С вх. № 10-03-708 от 12.05.2023г. в Община Стара Загора е постъпил сигнал за
незаконно строителство
в УПИ XII и XIII-44 в кв. 119 по плана на с. Дълбоки, общ. Стара Загора. С писмо изх. № 10-11-7165
от 02.06.2023г. на Заместник кмета на Община Стара Загора, жалбоподателката В.Ж.,
както и Я.Ю.А.са уведомени, че във връзка с постъпил сигнал за незаконно
строителство, следва да осигурят достъп до УПИ XII ОДО, кв.27 по
плана с. Дълбоки за извършване на проверка от служители на Община Стара Загора
на 30.06.2023г. от 10.00 часа. На основание чл.223, ал.5, т.2 от ЗУТ от лицата
е изискано в 10-дневен срок да представят в общината налични документи за
собственост и законност на имота и постройките в него.
На 01.09.2023г. длъжностни лица от Дирекция „Общински
проекти и контрол по строителството“ в Община Стара Загора са извършили
проверка на обект „Дървен навес“, находящ се в УПИ ХІІ
ОДО, кв. 27 по плана на с. Дълбоки. За резултатите от проверката е съставен и подписан
Констативен акт № 132/ 14.09.2023г., съдържащ и окомерна скица на разположението
на обекта. Видно от констативната част на същия, длъжностните лица от общинска
администрация Стара Загора са установили, че УПИ ХІІ ОДО,
кв. 27 по плана на с. Дълбоки, в който е поставен обектът, е собственост на В.И.Ж. на
основание Договор за продажба на недвижим имот № 107/ 15.01.2014г.,
сключен с Община Стара Загора. Навесът е разположен в южната част на имота, като
същият е изпълнен от дървена конструкция, закрепена с греда към фасадата и
терена чрез 4 дървени колони. Покривът е с дървена конструкция, покрит с
керемиди. Навесът е с приблизителни размери 3.10м/3.10м, гредата и дървените
колони – 10см/10см. В констативния акт е посочено, че навесът е изпълнен от В.И.Ж.,
като няма данни за одобрена схема за поставяне и разрешение за поставяне от
Община Стара Загора. Във връзка с установените обстоятелства е прието, че
съставеният констативен акт е основание за започване на административно
производство по реда на чл.57а от ЗУТ.
Констативният акт е изпратен за връчване и е получен
от В.Ж. на 06.10.2023г. В законово установения срок не е постъпило възражение
срещу съставения констативен акт.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед № 10-00-2156/
25.10.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на основание
чл.57а, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУТ, на В.И.Ж. е
разпоредено премахването на преместваем обект: „Дървен навес“, находящ се в УПИ
ХІІ ОДО, кв. 27 по плана на с. Дълбоки. От фактическа страна обжалваният
административен акт се основава на констатациите, обективирани в Констативен
акт № 132/ 14.09.2023г., а именно че при извършената от длъжностни лица от
Дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ към Община Стара Загора
проверка на място и по документи на временен преместваем обект „Дървен навес“, поставен в УПИ ХІІ ОДО, кв. 27 по плана на с.
Дълбоки, е установено, че преместваемият обект е поставен от лицето В.И.Ж., за
което няма одобрена схема за поставяне или разрешение за поставяне от Община
Стара Загора. Посочено е, че навесът е разположен в южната част на имота, като
същият е изпълнен от дървена конструкция, закрепена с греда към фасадата и
терена чрез 4 дървени колони. Покривът е с дървена конструкция, покрит с
керемиди. Прието е, навесът представлява преместваем обект по см. на § 5, т.80
от ДР на ЗУТ, тъй като може да бъде демонтиран и преместен на друго място, като
същият е поставен без правно основание.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на оспорената Заповед № 10-00-2156/
25.10.2023г. Като доказателства са приети и представените от жалбоподателката
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 162, т.ІІ, рег. № 8101, дело №
252/ 2015г., вписан в Служба по вписванията – Стара Загора с вх. рег. № 12639
от 03.11.2015г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 61,
т.III, дело № 262/ 2016г., вписан в Служба по вписванията – Стара Загора с вх.
рег. № 14151 от 01.12.2016г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на Заповед № 10-00-2156/
25.10.2023г. на Кмета на Община Стара Загора, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Заповед № 10-00-2156/ 25.10.2023г. е издадена от материално и териториално компетентния по
см. на чл. 57а, ал.3 от ЗУТ орган – Кмета на Община Стара Загора, като е подписана при условията на заместване
от Заместник кмета на общината, надлежно
оправомощен със Заповед № 10-00-1909 от 25.09.2023г. на Кмета на Община Стара
Загора. Постановена е при спазване на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК за
форма и съдържание на административния акт.
Оспорената заповед обаче е издадена в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила. Съображенията
за това са следните:
Не е
спорно между страните по делото, а и се установява от събраните доказателства,
че разпореденият за прехване обект - „дървен навес“, може да
бъде преместван в пространството без да губи възможността да бъде ползван на
друго място със същото предназначение, т.е. поставянето и/или премахването му
не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на терена, върху който е
поставен. Следователно този обект попада в регламентацията на
чл.56, ал.1 от ЗУТ - преместваем обект за обслужващи дейности. Не е спорно и че
за поставянето на процесния преместваем обект липсва издадено разрешение за
поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния
архитект на общината, съгласно изискването по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Спорният по
делото въпрос се свежда до това, дали правилно В.Ж. е определена като адресат
на заповедта и респ. на разпореденото задължение на премахване на обекта.
Според чл.57а, ал.3 от ЗУТ адресат
на заповедта, с която се нарежда бъде премахнат преместваем обект за търговски
и други обслужващи дейности, е само собственикът на този обект. Съгласно ал.4
на чл.57а от ЗУТ, когато собственик на такъв обект, поставен в чужд имот, е
неизвестен, констативният акт се връчва на собственика на имота и със заповедта
си по ал.3 кметът на общината задължава него да премахне обекта за своя сметка.
По принцип съдебната практика приема, че
при издаване на заповедта по чл.57а, ал.3 от ЗУТ органът действа служебно и
негова е преценката относно адресата -
дали това да бъде извършителят на преместваемия обект или собственикът на имота
(Определение № 5803 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. дело № 4888/2017г.).
В
случая от доказателствата по делото категорично се установява, че собственик на
имота, в който е поставен преместваемият обект (УПИ XII ОДО, кв.27
по плана с. Дълбоки, общ. Стара Загора), от м. ноември 2015г. не е
жалбоподателката В.Ж.. Съответно от м. декември 2016г. В.Ж. не е собственик и на
сградите, построени в имота, вкл. на сградата, към фасадата на който се явява
прикрепен процесния дървен навес. Следователно определянето на В.Ж. като
адресат на обжалваната заповед и респ. на разпореденото задължение на
премахване на преместваемия обект, не може да бъде обосновано със съображения,
че В.Ж. е собственик на имота, в който е поставен преместваемия обект, респ. че
е собственик на сградата, към която изграден обекта. Действително В.Ж. не е
подала възражение срещу съставения констативен акт, в който е посочена като
собственик на имота и извършител на поставянето на обекта. Това обстоятелство обаче не освобождава административния
орган от задължението му преди издаването на заповедта да изясни този
релевантен факт чрез извършването на необходимите проверки и служебни справки
за установяването на собственика на имота, респ. на собственика на обекта.
Противно на твърдяното от процесуалния представител на ответника, определянето
на адресата на заповедта по чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, не може да се извършва „в
контекста на чл.131 от ЗУТ“ – посочената разпоредба регламентира начина на
определяне на заинтересованите лица единствено в производствата по одобряване
на ПУП и техните изменения. В този смисъл записванията в разписния списък към
плана на с. Дълбоки досежно собствеността на УПИ XII ОДО, кв.27, не
могат да бъдат основание за обвързване на В.Ж. с правните последици на
заповедта по чл.57а, ал.3 от ЗУТ, след като безспорно е доказано, че към
настоящия момент В. Ж. не е нито собственик на УПИ XII ОДО, кв.27 по
плана на с. Дълбоки, нито на построените в имота сгради, като няма и данни че
процесният преместваем обект е бил поставен именно от В.Ж. или че е нейна
собственост. С оглед на което съдът приема, че неправилно и незаконосъобразно В.Ж.
е определена като адресат на заповедта и респ. на разпореденото задължение на
премахване на преместваемия обект.
За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че не е доказано наличието на материалноправните основания по чл.57,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗУТ (на които хипотези също се основава упражненото
административно правомощие), а именно че обектът е поставен без правно
основание и че не отговаря на правилата и нормативите за устройство на
територията.
Оспорената заповед е
издадена и при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и на регламентираните в чл.7 и чл.9,
ал.2 и ал.4 от АПК общи принципи за истинност и служебно начало, и установените
във връзка с тях задължения. Не е спазено законовото изискване преди издаването
на заповедта да бъдат изяснени всички релевантни факти и обстоятелства,
свързани със собствеността и поставянето на процесния преместваем обект, за
определяне на адресата на административния акт и в чия тежест следва да бъде
вменено разпореденото задължение за премахване на обекта. Вменяването на
задължение на ненадлежен адресат сочи освен на допуснати съществени нарушения в
хода на административната процедура, но и на материална незаконосъобразност на
издадената заповед.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
жалбата е основателна. Оспорената заповед, като постановена при неспазване на
нормативно установените материалноправни
и процесуалноправни изисквания, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на
жалбоподателката за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено,
като Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на В.Ж. сумата от 1010лв,
представляваща 10лв внесена държавна такса по делото и 1000 лева – договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба,
подадена от В.И.Ж., ЕГН **********, с адрес ***, Заповед №
10-00-2156/ 25.10.2023г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която на
основание чл. 57а, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗУТ, на В.И.Ж. е разпоредено
премахването на преместваем обект: „Дървен навес“, находящ се в УПИ ХІІ
ОДО, кв. 27 по плана на с. Дълбоки, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на В.И.Ж., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата
от 1 010 /хиляда и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателката
разноски по делото.
Решението е окончателно на основание
чл.215, ал.7 от ЗУТ.
СЪДИЯ: