Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 466/2020г. на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от Д.Д.
срещу ЗАД “О.З.” АД, ЕИК ********, гр. С.
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 за заплащане на сумата от 1 400 лв., след допуснато изменение на иска
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като неизплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско Антикриза”,
обективирана в застрахователна полица № 0021090201800006/08.01.2018г., със срок
на действие от 13.01.2018г. до 12.01.2019г., в резултат на реализирано на
26.09.2018г. в гр. Варна, ул.”Братя Георгиевич” № 35 застрахователно събитие,
изразяващо се в повреждане на детайли по лек автомобил марка “Сузуки”, модел
“Лиана”, рег. № ******от злоумишелени действия на трети лица, както следва: капак преден, броня
предна, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден
ляв, броня задна, врата багажник, калник заден десен, врата задна дясна, врата
предна дясна и калник преден десен, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 17.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират
се и направените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Д.Д. твърди, че с влязло в законна сила решение от
11.07.2019г, постановено по гр.д. № 16343/2018г. на Районен съд - Варна
ответното дружество е осъдено да заплати на застрахования сумата от 1000 лв., претендирана като част от
сумата 2400 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за щета №
0021090 по договор „Каско Антикриза на МПС“ №
0021090201800006/08.01.2018 сключен за л.а. марка Сузузки,
модел Лиана, с ДК № ******, изразяваща се в увреждане на капак преден, броня
предна, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник заден
ляв, броня задна, врата багажник, калник заден десен, врата задна дясна, врата
предна дясна и калник преден десен, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
След влизане в сила на решението се
заявява нова частична претенция от дължимото обезщетение, което следва
да бъде равно на сумата, необходима за възстановяване на автомобила в
предишното му състояние и в същото качество, поради което настоява за
уважаването й.
В срока за
отговор, ответникът ЗАД “О.З.” АД признава валидното сключване на договор за
имуществена застраховка и настъпване на застрахователно събитие в срока на
действието му, за което застрахователят е уведомен и по-късно отказал да
изплати обезщетение.
Отговорът на
исковата молба обективира признаване дължимостта на сумата от 1 389, 64
лв., доколкото не съществува необходимост щетите да бъдат остранени в сервиз,
притежаващ сертификат за качество.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
С решение № 2806/21.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 16343/2018г. на Районен съд – Варна, влязло в законна
сила на 11.07.2019г., ЗАД „О.З.“ АД е осъдена да заплати на Д.Д. застрахователно обезщетение в размер на 1 000 лв., като част от сумата от 2 400 лв. за щета № 0021090 по договор „Каско Антикриза на МПС“ № 0021090201800006/08.01.2018 сключен за
л.а. марка Сузузки, модел Лиана, с ДК № ******,
изразяваща се в увреждане на капак преден, броня предна, калник преден ляв,
врата предна лява, врата задна лява, калник заден ляв, броня задна, врата
багажник, калник заден десен, врата задна дясна, врата предна дясна и калник
преден десен, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Силата на пресъдено
нещо на решението по частичния иск следва да бъде зачетена в производството за
остатъка от вземането, като това се отнася до основанието на иска, поради което
възраженията относно механизма на произшествието, причинно-следствената връзка
между щетите и обстоятелствата при които събитието е настъпило, както и
наличието на основание за отпадане отговорността на застрахователя попадат в обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск и задължението
за зачитане по чл.297 ГПК, следва да обвърже страните.
Установените с влязлото в сила
решение правопораждащи факти – застрахователен
договор и застрахователно събитие се ползват със сила на пресъдено
нещо.
С исковата молба по настоящото дело
ищецът е предявил иск за обезщетяване на всички вреди от увреждане на детайли
на застрахованата вещ - капак преден,
броня предна, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, калник
заден ляв, броня задна, врата багажник, калник заден десен, врата задна дясна,
врата предна дясна и калник преден десен.
По отношение на размера на заявената
претенция е допусната САТЕ, чието заключение, неоспорено от страните и
кредитирано от съда и от което се установява, че стойността на разходите за
материали и труд за възстановяване на автомобила по средни пазарни цени на
сервизи, притежаващи и непритежаващи сертификат за качество възлиза на 3 304,
65 лв. с ДДС към датата на увреждането – 26 – 27.09.2018г..
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Според константната съдебна практика /напр.
решение № 115/ 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №
209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016г.
по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II
т.о. и др./ актуална и след влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016г. обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. Този
принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ във връзка с чл. 396,
ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните по застрахователни договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо
него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, а Методиката на застрахователя не намира приложение при определянето му.
Или, предявеният иск по чл. 405, ал.
1 КЗ е основателен и следва да бъде уважен до заявения размер от 1 400
лв., представляващ остатък от неизплатено застрахователно обезщетение,
определено по действителната стойност на вредата към момента на настъпването й,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2020г.
до окончателното изплащане на задължението.
По
разноските
Ответникът ЗАД “О.З.”
АД настоява
разноските по делото да останат в тежест на ищеца, тъй като с поведението си не
е станал повод за завеждане на делото и е признал иска, на осн.
чл. 78, ал. 2 ГПК.
В конкретния случай,
съдът счита, че не са налице предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С отговора на исковата
молба е релевирано възражение за недопустимост на производството по
съображения, че ищецът Д.Д. е лишен от правен интерес
от „предявяване на следващ частичен иск“, което процесуално поведение не сочи
признание на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ. Ответникът не е направил признание на
иска, а признание на факти - сключване на договор за имуществена застраховка и
настъпване на застрахователно събитие в срока на действието му, за което
застрахователят е уведомен и по-късно отказал да изплати обезщетение. В съдебно
заседание, след приемане на заключение по допусната САТЕ, пълномощникът на
застрахователя, е признал, че дължи застрахователно обезщетение в размер на
1 400 лв.
Предвид
изложеното, в полза на ищеца Д.Д. следва да се присъдят сторените по делото
съдебно – деловодни разноски в размер на 424, 80 лв., от които 56 лв. държавна
такса, 100 лв. депозит за изготвяне на заключение по САТЕ и 268, 80 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС.
Възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно, тъй като делото не се отличава с никаква правна и фактическа
сложност и следва да бъде намалено от 620 лв. до минимално установения размер
по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 268, 80 лв. с ДДС в редакцията към
15.05.2020г., актуална към момента на сключване на договора за правна помощ и
съдействие – 23.07.2020г.
Разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения не намира приложение, тъй като пълномощникът на
ищеца е осъществил наред с изготвяне и подаване на исковата молба и процесуално
представителство по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК ********, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********,***
сумата от 1 400 лв.
/хиляда и четиристотин лева/, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
по договор за застраховка “Каско Антикриза”, обективирана в застрахователна
полица № 0021090201800006/08.01.2018г., със срок на действие от 13.01.2018г. до
12.01.2019г., в резултат на реализирано на 26.09.2018г. в гр. Варна, ул.”Братя
Георгиевич” № 35 застрахователно събитие, изразяващо се в повреждане на детайли
по лек автомобил марка “Сузуки”, модел “Лиана”, рег. № ******от злоумишелени действия
на трети лица, както
следва: капак преден, броня предна, калник преден ляв, врата предна лява, врата
задна лява, калник заден ляв, броня задна, врата багажник, калник заден десен,
врата задна дясна, врата предна дясна и калник преден десен, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.01.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.
405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „О.З.“ АД, ЕИК ********, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д., ЕГН **********,***
сумата от 424, 80 лв. /четиристотин
двадесет и четири лева и осемдесет ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: