Мотиви по
НОХД № 1344/2012 г. по описа на Плевенски РС:
Обвинението е против подсъдимите С.Н.Б., ЕГН **********, Р.Х.Х.,
ЕГН ********** и М.М.А. за това, че на 10/11.12.2011 г. в гр. Плевен, А. при
условията на опасен рецидив, Б. и Х. при условията на повторност
като се сговорили предварително чрез увреждане на прегради, здраво направени за
защита на имот и използване на неустановено техническо средство отнели чужди
движими вещи: 1 бр. медна лозопръскачка на стойност
60 лв.; 500 м. поцинкована тел на обща стойност 35 лв.; 1 бр. метална врата на
стойност 30 лв.; 1 бр. метално корито на стойност 10 лв.; 1 бр. удължител с
дължина 20 м. на стойност 54 лв.; 1 бр. удължител с дължина 30 м. на стойност
79 лв.; 1 бр. метална конструкция на стойност 150 лв. всичко на обща стойност
418 лв. от владението на Х.Д.Х. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвоят,
престъпление по чл.196,ал.2, във вр. с чл.195, ал.1, т. 3, 4 и 5, вр. с чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б."а" и б."б" от НК за М.М.А.
престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, 4 и 5, вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК за С.Н.Б.
престъпление по чл.195, ал.1, т. 3, 4 и 5, вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК за Р.Х.Х.
*** поддържа
обвинението като намира, че подсъдимите М.М.А., С.Н.Б. и Р.Х.Х. са
извършили инкриминираното деяние – предмет на повдигнатото спрямо тях обвинение.
Счита, че фактическата обстановка е потвърдена, пледира за осъдителни присъди
спрамо тримата подсъдими като предлага на всеки от тях да бъде наложено
наказание ЛС, като за А. да е за срок от три
години, а за Б. и Х. - по една година ЛС,
всяко от които да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Подсъдимият М.М.А. се явява в съдебно заседание лично и с адв.Д.Т. от ПлАК. Не
признава вината си като дава обяснения. Защитникът моли съда спрямо А. да бъде постановена оправдателна присъда.
Подсъдимият Р.Х.Х. се явява в съдебно заседание лично и с адв.
С.Н. от ПлАК. Признава вината си като дава обяснения. Защитникът моли съда
спрямо Х. да бъде постановена справедлива
присъда.
Подсъдимият С.Н.Б. се явява в съдебно заседание лично и с адв.
Т.Г. от ПлАК. Признава вината си като дава обяснения.
Защитникът моли съда спрямо Б. да бъде
постановена справедлива присъда.
В наказателното производство не е предявен за
съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия от деянието за което са предадени на съд тримата подсъдими, а именно Х.Д.Х. ***. Отправено е
искане за конституиране като частен обвинител.
С определение Х.Д.Х. е конституиран на основание чл.76 от НПК като
частен обвинител.
Х.Д.Х. се явява в съдебно
заседание лично като поддържа искането за налагане на наказания по вид и размер
направено от прокурора.
Съдът като
съобрази становището на страните и събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият С.Н.Б. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, не
работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Р.Х.Х. е роден на *** ***,
българин, български гражданин без образование, не работи, не е женен, осъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият М.М.А. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, без образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите Р.Х. и С.Б.
***. Познавали
се и поддържали приятелски отношения помежду си. На 10.12.2011 г. двамата се
уговорили да извършат кражба от вила, находяща се в
местността „Табакова чешма". Недвижимия имот бил собственост на ЧО Х.Х. (жител ***) който
не пребивавал в него в тъмната част от денонощието а само през деня. Затова
през нощта
на 10 срещу 11.12.2011 г. подсъдимите Б. и Х. отишли до вилата на ЧО Х..
Като използвали неустановено техническо средство изкривили решетка на прозорец на
първия етаж.
През така направения отвор двамата подсъдими проникнали във вилата и взели
следните вещи:1 бр. медна лозопръскачка, 500 м
поцинкована тел, 1 бр. метална врата, 1 бр. метално корито, 1 бр. удължител с
дължина 20 м, 1 бр. удължител с дължина 30 м и 1 бр. метална конструкция.
С така отнетите вещи
подсъдимите Б. и Х. напуснали вилата на Х. Х..
Укрили откраднатите вещи в храсти, находящи се в близост до
вилата. На следващия ден - 11.12.2011
г. двамата подсъдими отишли с бус на мястото на
укриването на вещите. Натоварили ги на буса и ги
закарали до пункт за изкупуване на цветни метали на ул. Георги Кочев в гр.Плевен,
където работел свидетеля В.Д.. В близост до пункта забелязали подс. М.А. и тъй като подсъдимите Б.
и Х. не разполагали с документ за самоличност с оглед предаване на вещите на
пункта, подс. А. предал откраднатите вещи на свидетеля Д. вместо тях представяйки
своята лична карта. Получената от продажбата на инкриминираните вещи сума подсъдимите Б. и Х. разделили помежду си.
ЧО Х.Х. констатирал
извършването на кражбата, след което депозирал жалба до 02 РУП на МВР - Плевен, която станала повод за
образуване на настоящото наказателно производство.
Горната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства – от изцяло
кредитираните показания на свидетелите Х.Х. – ЧО, В.Д. и В.И., от кредитираните
обяснения на подс. Б., Х. и А., както и материалите по ДП №Д-2903/11г. по описа
на РП-Плевен присъединени към делото по реда на чл.283 от НПК и в конкретност протокол за оглед на местопроизшествие от 11.12.2011
г. на л. 4 и л. 5 ведно с фотоалбум на л.6-л.14, протокол за доброволно
предаване от 12.12.2011 г. на л. 59, разписка от Х.Д.Х. от 12.12.2011 г. на л.
60, заключението на в.л. Е.Г. по назначената съдебно-стокова експертиза.
Съдът възприема и кредитира
изцяло показанията на ЧО Х.Х. от които се установява че на процесната дата през
нощта не е бил в къщата си в местността “Табакова чешма” в гр.Плевен от която
са отнети процесните вещи. Х. не посочва точната дата
през месец декември 2011г., но твърди че при пристигането си сутринта забелязал
разбита металната решетка на прозореца на първи етаж на притежаваната от него
вила и са били откраднати вещи оттам. Описва в показанията си липсващите вещи.
Така видно от показанията му:”.. Пръскачка бакърена - медна, два
удължителя кабели, единият 20 м., а другият 30 м., тази врата, металното корито
го няма и отстрани до бараката имаше още железа отпадъчни фланци,
не нещо стойностно, просто ги бях приготвил и аз да ги връщам на отпадъци. Едно
топче поцинкована тел чрез което разбрахме къде е върнато и от там тръгнах да
разбера кой ги е откраднал. Като дължина
не мога да посоча, доста е, то е един хангал и всеки знае как се купува един хангал…”
ЧО Х.Х. заявява че му била върната само тази
тел. Показанията на ЧО Х. са обективни и последователни, като съдът ги кредитира
изцяло.
Видно от показанията на св.В.Д. същият
работел като закупчик в пункт за вторични суровини находящ
се на ул.Г.Кочев 0№ 92 в гр.Плевен, че на процесната дата влезли в пункта две
момчета които носели в себе си поцинкована тел за предаване, като същите не
разполагали с документ за самоличност. Пак от показанията на свидетеля се
установява че подс. М.А. когото познавал влязъл по-късно и тъй като се познавал
с предаващите телта момчета поискал да бъде вписан той като предаващ вещите.
Депозираните от св.В.Д. показания в хода на съдебното следствие намират опора и
в прочетените такива депозирани от същия свидетел в хода на досъдебното
производство на основание чл.281, ал.5 от НПК със съгласие на страните. Така
видно от последните:”… Не видях с какво са я докарали. Поисках им личните карти, но
никой от тях нямаше. Докато се разправях с тях в
този момент дойде и *** и ми каза да приема телта момчетата. *** нищо не носеше
и нищо не ми предаде. Той пристигна с конска каруца. Нямам представа защо беше дошъл
на пункта. Аз му казах, няма как да удостоверя кой я предава тази тел. Тогава той
ми каза да запиша че той я предава…”Свидетелят в прочетените от съда показания заявява че телта била с диаметър около 1-2 мм
и дължина около 100 метра, като тежала 14 кг, а също и че същия ден в пункта дошъл
собственика на поцинкованата тел заедно с полицай от Второ РУП — гр. Плевен и същата му била с
протокол.
От показанията на св.В.И.
и обясненията на подсъдимия М.А. не се
установяват релевантни досежно предмета на делото факти но съдът ги кредитира
доколкото не портиворечат на ценената от съда доказателствена основа.
Съдът кредитира
обясненията на подсъдимите Б. и Х. депозирани в хода на съдебното следствие в
които същите признават вината си като твърдят че на процесната дата те двамата
са отнели визираните в ОА движими вещи.
Съдът кредитира като неоспорени и изготвени от компетентен орган и в надлежната
процесуална форма протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.12.2011 г. на л. 4 и л. 5 ведно с фотоалбум на л.6-л.14
и протокол за доброволно предаване от 12.12.2011 г. на л. 59, които както и разписка
от Х.Д.Х. от 12.12.2011 г. на л. 60 съответстват напълно на ценените от съда
гласни доказателства и експертно заключение.
В хода на досъдебното производство е изготвена
съдебно-оценителна експертиза, от вещото лице Е.Г., която като неоспорена и компетентно изготвена, обективна и пълна се
кредитира от съда.
Разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК задължава съда да
признае подсъдимия за виновен, едва когато събраните писмени и гласни
доказателства, предварително изследвани, съпоставени и оценени, съобразно
формалните критерии за формиране на вътрешното му убеждение доказват
престъплението по несъмнен начин. В конкретния случай съдът намира, че обвинението
спрямо подсъдимия М.А. не е доказано по такъв начин, а доказателствената
основа, на която представителите на обвинението са базирали обвинителната си
теза спрямо това предадено на съд лице, както след приключване на досъдебното
производство, така и в хода на съдебните прения е несигурна, нестабилна и
противоречаща на събрания и ценен доказателствен материал.
Съдът намира, че в хода на досъдебното производство, а
също и в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства които да
обосноват, че подсъдимия М.А. е участвал като извършител в соченото в ОА
престъпно деяние, при това при предварителен сговор с останалите две лица
възведен с ОА, както и при условията на опасен рецидив. В конкретния случай
липсват каквито и да било доказателства обосноваващи участие на подс. А. в
престъпното деяние за което е предаден на съд. Що се до обясненията на подс.А., същите са кредитирани от съда доколкото не
противоречат на ценената доказателствена основа но от тях не става ясно на коя
дата сочи че е извършил действията осигуряващи му отсъствие от мястото на
деянието. А следва да се посочи и че обясненията
на подсъдим в наказателния процес са не само доказателствено средство, но и
средство за защита. По делото се събраха
достатъчно доказателства за осъществаване на описаното в ОА престъпно деяние от
страна на подсъдимите Р.Х. и С.Б. с
предмет процесните движими вещи като факт от обективната действителност, но не
се събраха доказателства другият подсъдим – М.А. да е взел участие при
осъществяването му.
Ето защо съдът призна съдът призна подсъдимите С.Н.Б., ЕГН **********
и Р.Х.Х., ЕГН ********** за виновни в
това, че на 10/11.12.2011 г. в гр. Плевен двамата при условията на повторност като се сговорили предварително чрез увреждане
на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на неустановено
техническо средство отнели чужди движими вещи: 1 бр. медна лозопръскачка
на стойност 60 лв.; 500 м. поцинкована тел на обща стойност 35 лв.; 1 бр.
метална врата на стойност 30 лв.; 1 бр. метално корито на стойност 10 лв.; 1
бр. удължител с дължина 20 м. на стойност 54 лв.; 1 бр. удължител с дължина 30
м. на стойност 79 лв.; 1 бр. метална конструкция на стойност 150 лв. всичко на
обща стойност 418 лв. от владението на Х.Д.Х. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195 ал. 1, т. 3,
т. 4, т.5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 28 ал. 1, във вр.
с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК осъди всеки от
тях на по шест месеца лишаване от свобода, като
постанови то да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
При определянето на наказанието на всеки от двамата
подсъдими съдът съобрази както смекчаващите обстоятелства/младата им възраст,
признанието на вината, изразеното критично отношение и искрено разкаяние,
съдействие за разкриване на обективната истина оформило се като последователна
позиция още от хода на ДП а също и по време на съдебното следствие, а от друга
страна като отегчаващи големия брой осъждания и прецени че наказанието на всеки
от подсъдимите – Р.Х. и С.Б. следва да
бъде определено и наложено при наличието на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, както и че най - лекото предвидено от законодателя наказание би
се оказало несъразмерно тежко. Поради
това като взе предвид разпоредбата на чл.195, ал.1, т. 3, 4 и 5, вр.
с чл.194, ал.1 вр. с чл.28 ал.1 от НК която предвижда
наказание от една до десет години ЛС определи и наложи както на подс.Б. така и на подс.Х.
наказание при условията на чл. 55, ал. І, т. 1 от НК, а именно по шест месеца
лишаване от свобода, като постанови то да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Налагайки посочените наказания,
съдът счита, че проявява обективност и справедливост.
Отново по описаните
съображения съдът призна подсъдимия М.М.А., ЕГН **********, за невинен в това на
10/11.12.2011 г. в гр. Плевен при
условията на опасен рецидив да се е
сговорил предварително с подсъдимите С.Б. и Р.Х., последните двама при условията на повторност,
чрез увреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и използване на
неустановено техническо средство да е отнел чужди движими вещи: 1 бр. медна лозопръскачка на стойност 60 лв.; 500 м поцинкована тел на
обща стойност 35 лв.; 1 бр. метална врата на стойност 30 лв.; 1 бр. метално
корито на стойност 10 лв.; 1 бр. удължител с дължина 20 м на стойност 54 лв.; 1
бр. удължител с дължина 30 м на стойност 79 лв.; 1 бр. метална конструкция на
стойност 150 лв. всичко на обща стойност 418 лв. от владението на Х.Д.Х. ***
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото му и предявено обвинение за
извършено престъпление по чл.
196 ал. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т.3, т.4 и т. 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр.
чл. 29 ал. 1, б."а" и б."б"от НК.
При този изход на делото
следва на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите С.Б. и Р.Х., със снета по-горе самоличност, да заплатят по сметка
на Плевенски районен съд направените деловодни разноски в размер на по 30,00
лева за всеки от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: