Р Е Ш Е Н И Е
№ 176 гр.Пазарджик 29.06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №234 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С
решение но Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№3615 по описа на съда
за 2018 година отхвърлен иска на И.Д.А., ЕГН **********,***, срещу „К.К.М.“
ЕАД – гр. С., ЕИК *********, за признаване за установено, че договорът тип
кредитна линия, сключен между страните на 21.03.2018 г., и искане към него с
номер ********* от 23.05.2018 г. е нищожен поради противоречие със ЗЗД, ЗЗП и
ЗПК.
Отхвърлен
е иска на И.Д.А., ЕГН **********,***, срещу „К.К.М.“ ЕАД – гр. С., ЕИК
*********, за признаване за установено, че уговорки в договора тип кредитна
линия, сключен между страните на 21.03.2018 г., и искане към него с номер
********* от 23.05.2018 г., уреждащи задължения за неустойка и предоставяне на
обезпечение, са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
като противоречащи на добрите нрави, като заобикалящи изискванията на чл. 32,
33 и 19, ал. 4 от ЗПК и като нарушаващи разпорежданията на чл. 11, т. 9 и т. 10
от ЗПК.
В
срок така постановеното решение е обжалвано от
И.А..
Моли
решението да бъде отменено ,като неправилно.
Неправилен бил изводът на съда ,че не са
нарушени изискванията на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК.С договорения фиксиран лихвен
процент в размер на 36% се нарушавали добрите нрави. Трайно съдебната практика
приемала ,че уговорка, надвишаваща трикратно размера на законната лихва
противоречи на добрите нрави.Цитирана е съдебна практика.Тъй като договора за
кредит е възмезден ,нищожността на клаузата за лихва водела до нищожност на
целия договор.
Договорът за кредит бил недействителен
поради нарушаване изискванията на чл.19 ал.1 ЗПК във връзка с чл.10 ал.2 и
чл.10а ал.2 от ЗПК.В договора били посочени само абсолютните стойности на ГПР и
лихвите,без да е посочена методика за формиране на ГПР.Освен възнаградителната лихва в договора не били посочени други
действия и такси за извършването им. Неизпълнението на задължението за
посочване действителния размер на ГПР имало тежка последица - непораждане на
права и задължения от кредитния договор.
Кредиторът заблудил потребителя като
посочил по-висока стойност на ГПР и така създал предпоставки да претендира
престирането на недължими разходи.Това действие представлявало заблуждаваща
търговска практика.Тази клауза била неравноправна и съответно – нищожна.
В посочения ГПР не били включени
разходите по сключения с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за поръчителство.Не
оспорва ,че такъв договор не е представен по делото ,но от подписания
погасителен план било видно,че такъв договор съществува и се одобрява от
кредитора ,който е следвало да съобрази и това при формиране на ГПР.
В договора липсвала информация за
размера на лихвения процент на ден ,съобразно изискването на чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК.
Изначално недействителна и противоречаща
на добрите нрави била уговорката в договора ,според която в петдневен срок потребителят следвало да осигури едно от
посочените обезпечения.
Договорът за поръчителство се сключвал
между кредитора и поръчителя , а солидарната отговорност на длъжника и
поръчителя възниквала по силата на закона.В противоречие с добрите нрави
съобразно съдебната практика било съглашение, при което престациите са явно
нееквивалентни.При договорът за поръчителство длъжникът не получава никаква
престация ,поради което нарушаването на
принципа на справедливостта било още по-драстично.
Обсъжда се в жалбата целта на Директива
2008/48,транспонирана в ЗПК. Задължение
на кредитора било да оцени риска
и да направи предварителна преценка на платежоспосочността на длъжника.
Моли решението да бъде отменено и присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ съгласно чл.38
ал.2 от ЗА.
В срок е постъпил писмен отговор от „Кеш
Кедит Мобайл“ ЕАД.Считат решението за
правилно и законосъобразно.
Считат,че с изложените във въззивната
жалба доводи се разширява предмета на
първоинстанционното производство, като в първоинстанционното производство било
установено ,че кредиторът не е претендирал никаква неустойка.
Сключения договор тип „Кредитна линия“
отговарял на всички изисквания на закона .По отношение на доводите свързани с
ГПР считат,че са съобразени изискванията на чл.11 ал.1 т10 от ЗПК във връзка с
т.3 б.“л“ от Приложение № 1към чл.19 ал.1 от ЗПК.Законодателят не изисквал
посочване на методиката ,по която се формира ГПР , а допускания, използвани за
неговото изчисляване.В договора бил посочен и лихвения процент.
В останалата част жалбата излизала извън
параметрите на първоинстанционното производство..
Излагат се доводи и по същество,като се
сочи,че основанията ,визирани във връзка с чл.19 ал.1 от ЗПК във връзка с чл.10
ал.2 и чл.10 а ал.4 от ЗПК не водят до извод за нищожност на договора,тъй като
не са част от основанията ,визирани в чл.22 от ЗПК.Този закон намирал
приложение ,като специален закон.
Не била налице нищожност и на клаузата
за лихва ,поради нарушение на добрите нрави.Основните проблеми,свързани с
определянето на ГПР били в сила от 23.07.2014 година,поради което и цитираната
съдебна практика била неактуална.
Неоснователно се подържало,че освен възнаградителната лихва не били
включени други разходи.В чл.5 от Договора и в чл.20 от Общите условия били
уговорени такива.
Считат за неоснователни и доводите за
нищожност , свързани с изчисляване на ГПР,поради невключване разходите за
поръчителство.
Такъв разход не бил известен на
кредитора към момента на сключване на договора за кредит.
В постъпилите в срок писмени бележки са
изложени доводи ,идентични с тези в писмения отговор.
Съдът , като прецени валидността и
допустимостта на постановеното решение, за да се произнесе по съществото на
спора , взе предвид следното:
В исковата си молба против „К.К.М.“ ЕАД
ищецът И.А. моли да бъде прогласена нищожността на договор тип „Кредитна линия“
№ ********* от 23.05.2018 година.Евентуално се претендира нищожност на клаузите
, уреждащи обезпечение като неравноправни по смисъла на чл.143 т.5 ЗПК и
заобикалящи изискванията на чл.32 и 33 от ЗПК,чл.19 ал.4 от ЗПК и нарушаващ
разпоредбите на чл.11 т.9 и 10 от ЗПК ,с произтичащите последици по чл.22 във
връзка с чл.23 от ЗПК.
По силата на сключения договор на ищеца
били предоставени кредитни средства в размер на 1800 лева със срок на погасяване
18 месеца.Месечната погасителна вноска била в размер на 130,88 лева и обща сума
2355,84 лева.
В договора имало клауза ,че в петдневен
срок кредитополучателят следва да представи обезпечение ,описано в
договора,като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на
1712,16 лева, която се плаща разсрочено към погасителната вноска.
Ищецът не оспорва ,че е усвоил изцяло
заемния ресурс , но не дължи лихви и неустойки,тъй като договорът за кредит е
нищожен.
Моли да бъде прогласена нищожността на
договора,евентуално на конкретната клауза ,както и да бъде присъдено
възнаграждение в размер на 1200 лева , размера на което пространно мотивира.
В срок е постъпил писмен
отговор.Ответникът оспорва допустимостта на иска ,като счита , че той не е
насочен срещу надлежна страна.Договорът за поръчителство бил сключен с друго
дружество и по него ответникът не бил страна.
Намират исковете за неоснователни,тъй
като договорът отговарял на всички изисквания ,предвидени в чл.11 от ЗПК.
На 21.03.208 година бил сключен с ищеца
договор тип „Кредитна линия“,който представлявал рамков договор за кредит,по
силата на който ищецът можел да усвоява различни суми , след подаване на
искане.
На 23.05.2018 година било направено
такова искане ,което не представлявало самостоятелен договор.
Ищецът подписал искането и погасителния
план и усвоил сумата.Заплатил само една вноска.
Действително имало клауза за осигуряване
на обезпечение ,но никъде не била предвидена неустойка за неизпълнение на това
задължение и такава не била изисквана.
Погасителния план с включено
възнаграждение за обезпечение бил подписан от трето лице.
Съдът , като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните ,прие за установено следното:
Ищецът е представил като писмени
доказателства два погасителни плана, относими към един и същ кредит ,като
единия носи подпис на представител на ответника , а другия на трето лице. Вторият
посочен е в случай на възползване на услуга за възлагане на поръчителство между
кредитора и одобрено от кредитодателя дружество ,като тези погасителни планове
се различават с това ,че във втория посочен е включена и сума от 95,12 лева към
всяка вноска като възнаграждение за поръчителство.
Установява се от представените от
ответника доказателства , че между страните е сключен Договор 3-1-10272-160729
на 21.03.2018 година за потребителски кредит тип Кредитна линия. Видно от чл.1
на Договора кредитополучателят има право
да усвоява или погасява многократно изцяло или частично погасени суми до
размера на кредитния лимит. Отпускането на сумите се извършва след искане и оценка на
кредитоспособността.В ал 2 на същия текст е уговорено задължение на
кредитополучателя да осигури обезпечение
,като са посочени и възможностите.В този текст неустойка или възнаграждение на
поръчител ,респективно задължение за плащане от кредитополучателя за такава
дейност не е предвидено.В договора е фиксиран лихвен процент при максимален
срок на кредита 36%.ГПР е 50 % ,като са посочени допусканията , при които той
се определя.
Видно е също от представените
доказателства ,че въз основа на този договор на 23.05.2018 година от ищеца е
отправено искане за отпускане на кредит в размер на 1800 лева със срок на
погасяване 18 месеца.Към този договор е изготвен и приложен погасителен план ,
подписан от страните ,като вноската се формира от главница и лихва.
Няма спор ,че сумата е отпусната и
усвоена от кредитополучателя.Представен е стандартен европейски формуляр и
приложение № 1 към него,в което са посочени размерите на вноските ,общо
дължимата сума , ГПР в размер на 36%,като е посочено ,че максималния размер е
50% за всички суми и срокове.
Видно от приетото заключение на експерта
,изготвено по искане на ищеца ,той е заплатил само една от вноските, съобразно
погасителния план ,приложен към договора ,с който е отпуснат кредит в размер на
1800 лева в размер на 130,88 лева. Тази сума включва главница и лихва ,като
общо дължимата сума е 2355,84 лева ,от които главница 1800 лева и лихва 555,84
лева.
Според експерта ГПР е 42,52%,като е посочил как е формиран ,какви
разходи е включил ответника при определянето му и това е съобразено с нормата
на чл.19 ал.2 от ЗПК.Експерта е посочил ,че действително лихвите са 36%
годишно.
Що се отнася до представения погасителен
план, подписан от представител на трето лице и неподписан от ищеца, то следва да се посочи, че по делото
не е установено между кредитодателя и трето лице да е сключен договор за
поръчителство , както и на ищеца да е
вменено задължението да плаща неустойка или пък сума , представляваща
възнаграждение по такъв договор.
Представител на ищеца не се е явил и в
хода на първоинстанционното производство не са изложени доводи ,по- различни от
тези в исковата молба.В исковата молба са изложени обстоятелства само за
неравноправността на клаузата , уреждаща обезпечение,като противоречаща и на
закона и ,заобикаляща изискванията му и в нарушение на добрите нрави.По отношение
нищожността на договора няма изложени обстоятелства.
Съдът е длъжен да се занимае служебно с
въпроса за неравноправността на клаузите в договора ,поради което и не счита ,че доразвитите
доводи за неравноправност на отделни други клаузи , освен тази ,касаеща обезпечението
във въззивната жалба, са извън предмета на въззивното производство ,съобразно
нормата на чл.269 от ГПК.
По същество предявените искове са
неоснователни.
Съдът съобрази нормата на чл.22 от ЗПК
във връзка с разпоредбите на чл.11 ал. 1 т.7-12 и 20 ,чл.10 ал.1 ал.2 и чл.12
т.7-9 и чл.19 ал.4 от ЗПК,както и разпоредбата на чл.143 от ЗЗП.
Сключения договор е съобразен с всички
изисквания на закона.Посочен е лихвения процент , като е посочен и максималния
процент на разходите ,както и взетите
предвид допускания. В ОУ при които е сключен договора са посочени и другите
дължими от ответника разходи ,които видно и от заключението на експерта са
включени при определяне на ГПР.Нарушенията ,на които жалбоподателят се позовава
не са налице ,от една страна , а от друга с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗПК
не биха довели , ако съществуваха, като резултат нищожност на договора.
Основните доводи касаят размера на
лихвата – 36%,който според жалбоподателя надминава този установен като
съответстващ на добрите нрави от съдебната практика – трикратен такъв.Нормата
на чл.19 ал.4 от ЗПК е в сила от 23.07.2014 година, тоест договора е сключен
при действието и.
Преценката за накърняване на добрите
нрави следва да се извършва за всеки конкретен случай ,като следва да се има предвид
,че няма задължителна за съдилищата
практика по този въпрос.С изменението на чл.19 ал.4 от ЗПК е установен контрол,счетен от законодателя за
адекватен върху ГПР.При формирането на ГПР участва и лихвата ,като разход и
както е установил експерта в заключението ГПР е определен в съответствие със
закона – Приложение № 1 към чл.19 от ЗПК и е в размер на 42,52%,тоест
,съобразен с разпоредбата на закона.
Съдебната практика за нищожност на
договор поради накърняване па добрите нрави приема, че "добри нрави"
по смисъл на чл. 26, ал. "1 пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима
към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридическите
факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително
определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна
преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите
на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да
прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което
накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода, а именно дали за сметка на икономически по-слабия субект
заемодателят реализира свръх печалба.
Лихвата по договора е
възнаградителна - за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване
на договора обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва
е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно
обогатяване на ответника, не са уредени. Няма законова или подзаконова рамка
към момента на сключване на договора, след отмяната на § 1 от ЗР на ПМС № 72/8.IV.1994 г., Следва да
се има предвид ,че заемодателя е небанкова финансова институция, предоставяща
парични средства по занятие, без каквито и да е обезпечения и с висок риск от
несъбираемост. Той е търговец, който следва да реализира печалба и това не
противоречи на добрите нрави. Практиката на съдилищата за обявяване на
недействителни съглашения за възнаградителна лихва и ГПР, която надвишава 3
пъти законната такава за просрочени задължения е сериозно разколебана с
приемането на новата алинея 4 на чл. 19
от ЗПК. Следва да се съобразят мотивите на законодателя за тази промяна ,които
са видни от Стенограма
от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за
потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС), където се
обосновават нужда от предоставяне на по-високи лихвени лимити за финансови
небанкови институции, чиято кредитна дейност е застрашена с висока степен на
несъбираемост и приходите от лихви следва да покриват загуби от рисково
кредитиране на неплатежоспособни длъжници, формиращо 50 % от оборотната дейност
.Тъй като се касае за основната
престация по двустранния договор, то тя не е възможно да бъде неравноправна,
тъй като същата е била известна на потребителя, и е изиграла основна роля за
формирането на волята за сключване на договора. По отношение на основните
престации по договора, а именно неговата кауза, не може да се говори за
неравноправност на клаузата, тъй като длъжникът е бил в позицията да договаря
този параметър като основен за договора наред с размера на отпусната сума.
В настоящият случай
съдът намира, изследвайки съдържанието на договора и поетите с него права и
задължения от страните, че не се касае
за липсата на еквивалентност на насрещните престации, като вземането на
ответника, не е несъответно на
предоставената облага и срока за който е предоставена и цели само възмездяване
,не и обогатяване.
Втория основен въпрос и
единствен за предявения при условията на евентуалност иск касае уговорката за
представяне на обезпечение.В чл.1 ал.2 на Договора е закрепено съгласие на
кредитополучателя в петдневен срок от одобреното искане за усвояване на всяка
сума от кредитния лимит да осигури като обезпечение поръчителство от физически
или юридически лица при определени критерии или банкова гаранция.Неизпълнението
на това задължение не е свързано с каквато и да е санкция-не е уговорено
възнаграждение за поръчителство , както се твърди от ищеца ,нито пък неустойка
при неизпълнение на клаузата.По делото е представен единствено и само
погасителен план ,в който освен сумите ,дължими по кредита са включени и други
суми ,като този план е подписан от трето за спора лице.Липсва договор за
поръчителство или пък друг , въз основа на който да се приеме,че е възникнало
каквото и да е задължение на ищеца по делото във връзка с неизпълнението на
тази уговорка.
Всичко това дава
основание на въззивната инстанция да приеме,че не се касае за неравноправна
клауза на първо място ,нито пък до клауза заобикаляща закона или накърняваща
добрите нрави.
Като е отхвърлил както
главния ,така и евентуалния иск , първоинстанционният съд е постановил едно
правилно решение.
По изложените
съображения ,съдът намира ,че първоинстанционното решение при условията на
чл.272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
От представляващия
ответника юрисконсулт е направено искане за присъждане на разноски
,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК и чл.25 ал 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ , съдът присъжда разноски в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното
Пазарджишки окръжен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение
на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№3615 по описа на съда за 2018
година,с което е отхвърлен иска на И.Д.А., ЕГН **********,***, срещу „К.К.М.“
ЕАД – гр. С., ЕИК *********, за признаване за установено, че договорът тип
кредитна линия, сключен между страните на 21.03.2018 г., и искане към него с
номер ********* от 23.05.2018 г. са нищожни поради противоречие със ЗЗД, ЗЗП и
ЗПК,като е отхвърлен и иска на И.Д.А., срещу „К.К.М.“ ЕАД, за признаване за
установено, че уговорки в договора тип кредитна линия, сключен между страните
на 21.03.2018 г., и искане към него с номер ********* от 23.05.2018 г.,
уреждащи задължения за неустойка и предоставяне на обезпечение, са нищожни като
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, като противоречащи на добрите
нрави, като заобикалящи изискванията на чл. 32, 33 и 19, ал. 4 от ЗПК и като
нарушаващи разпорежданията на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Осъжда
И.Д.А., ЕГН ********** *** да заплати на „К.К.М.“ ЕАД гр.С. ж.к Захарна фабрика ул.“Кукуш“ № 7
сумата 100 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.