№ 1890
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина П.а
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П.а Гражданско дело №
20243110115778 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Н. Г. П. срещу „ЮтеКредит
България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, ал.1 вр. във връзка с чл.
21, ал. 1 от ЗПК, като противоречаща на чл. 10а от ЗПК, чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4
за прогласяване нищожността на уговорката за заплащане на „еднократна такса за
разглеждане" по Договор за кредит № L347094/12.04.2024 г. поради противоречие със закона
и в условията на евентуалност, поради заобикаляне на закона.
Ищецът твърди, че на 12.04.2024 г. е сключен Договор за кредит № L347094. По
силата на Договора „ЮтеКредит България" ЕООД е предоставил на Н. П. сумата от 2 000 лв.
под формата на заемни средства, при уговорен ГПР от 65,60%, със срок на погасяване 30
месеца. Както на първа страница от Договора в графа „ОСНОВНИ УСЛОВИЯ", така и в т. 6
от Част II. Описание на основните характеристики на съответния кредит /Приложение
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
- стр. 5/12 от Договора, който не е предварително предоставен за запознаване срещу подпис
на кредитоискателя/ е посочено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса за
разглеждане на документи в размер на 556,88 лева.
Твърди, че тази клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, тъй като посочената
такса за разглеждане на документи е необосновано висока, противоречи на добрите нрави,
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и че е в явно противоречие с чл. 10а,
ал. 2 ЗПК. Същата не е индивидуално договорена, на ищеца не е представена за запознаване
нито преддоговорна информация, нито общи условия за запознаване. Процесната такса е във
фиксиран размер и представлява около 1/4 от размера на получения заем, като именно в тази
връзка липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя.
Ищецът счита, че изрично нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността
за събиране на такси и комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или
управление на кредита.
От друга страна не става ясно дали тази такса представлява изобщо част от общите
1
разходи по кредита или е допълнителен разход.
Сочи, че в настоящия случай е налице нарушение, тъй като в договора кредиторът се
е задоволил с посочването на лихвения процент по заема, такса за разглеждане и ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по
какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият
алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.
Твърди се, че независимо обаче дали таксата за разглеждане е включена в ГПР и дали
потребителят предварително ищецът е имал възможността да се запознае с нея, доколкото
тази такса е предвидена в противоречие със закона, на общо основание - чл. 26, ал. 1от ЗЗД,
тя се явява нищожна.
По тези съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „ЮтеКредит България" ЕООД е
депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на предявените
искове. Потвърждава наличието на облигационно отношение между страните по посочения
в исковата молба договор за потребителски кредит. Ответникът счита, че предявените искове
са изцяло неоснователни. Посочва, че договорът е подписан от разстояние, при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ. Ищецът е кандидатствал за отпускане на потребителски
кредит чрез заявка онлайн, като е предоставил лични данни, посочил е желания размер на
кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт и условията при които
иска да ползва кредита. Заявката е направена от разстояние и заради това клиентът им е
потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил
е и се е запознал с преддоговорната информация по чл.8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел
Рамково споразумение за предоставяне на парични потребителски кредити чрез мобилното
им приложение. Твърди се, че договорът е сключен при спазване условията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен със средствата за комуникация от
разстояние, по електронен път. Счита твърденията за недействителност на договора за
изцяло неправилни и необосновани. Посочва, че таксата за разглеждане на кредит е за
предварително разглеждане на документи на кандидат-кредитополучателя и че между
страните все още няма сключен договор за кредит, а са налице преддоговорни
взаимоотношения, поради което кредитополучателят все още няма качеството на
потребител. Сочи, че дружеството извършва внимателен анализ относно
кредитоспособността на всеки един клиент в процеса на разглеждане на искането за кредит,
който анализ е обвързан с изразходени от тяхна страна време и разходи и че размера на
таксата за разглеждане влиза в изчисленията на ГПР.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и
моли за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 от ЗЗД. Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
наличие на сключен между страните договор при посочените параметри, основанията за
нищожност на уговорката за заплащане на „еднократна такса за разглеждане" по Договор за
кредит № L347094/12.04.2024 г., на които се позовава.
Между страните е обявен за безспорен, а от представените по делото доказателства
се установява факта, че същите са валидно обвързани от Договор за кредит №
L347094/12.04.2024 г.
2
Предмет на разглеждане в настоящото производство е действителността на клаузата
предвиждаща, заплащане на „еднократна такса за разглеждане“ по договора за кредит.
Видно от съдържанието на Договор за кредит № L347094/12.04.2024 г. в него в
табличен вид е посочена сумата от 556,88 лева под формата на посочената допълнителна
такса, при сума на кредита от 2000 лева, и лихва за срока на кредита от 932,18 лв. и ГПР
65,60 %.
С клаузата на т.8.4 от рамковото споразумение за потребителските кредити, сключено
между, ищеца и ответната страна, е вписано, че таксата за разглеждане представлява таксата,
заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането за кредит, за осигуряване на
средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменения на споразумението по
т.6.10 от Процедурата.
Няма спор, че като вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга
процесния договор за кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143- чл.
146 ЗЗП, както и че ищеца, като кредитополучател има качеството на "потребител" по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са
от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато
страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384
от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя
следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на
чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
В случая клаузата в сключения между страните Договор за кредит №
L347094/12.04.2024 г., регламентираща заплащане на такса за разглеждане, съдът счита, че
същата противоречи на закона. С договора е предвидено, че ищецът дължи такса за
разглеждане, която съгласно горепосочената точка от рамковото споразумение е такса за
преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита и сключване на
договор за кредит. По същността си разглеждането на искането за кредит, както и другите
посочени дейности, представляват такива по усвояване и управление на кредита, а съгласно
чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С цитираните уговорки за дължима
такса за разглеждане на документи по същество прехвърля върху кредитополучателя
финансовата тежест за изпълнение на задълженията на финансовата институция по чл. 16 от
ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит.
Същевременно съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а
според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая предвиденото
възнаграждение за разглеждане на документи и отпускане на кредит е свързано с
процедурата по усвояване на кредита, респективно клаузата, която предвижда дължимостта
му, влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Освен гореизложеното, конкретните престации, за които са начислени допълнитените
такси са изцяло насочени към събирането на дълга и възможността за неговото увеличаване
чрез отпускане на допълнителни суми, което е изцяло в интерес на кредитора и се намира в
3
колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С тази такса кредиторът се домогва да набави
допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не се установява конкретна услуга,
която да е предоставена срещу дължимостта на посочената сума извън вменената му .
С нарушаването на въпросната разпоредба, е налице противоречие със закона по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, тъй като е нарушена императивна правна норма.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответната страна, че обсъжданата
такса не представлява такса по усвояване на кредита, защото била дължима за действия,
предхождащи усвояването и последващото управление на кредита и не попадала в
ограниченото по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Видно е от самата регламентация на въпросната такса
/в т.8.4. от рамковото споразумение/, че тя е за осигуряване на средства по кредита, т.е.
дейност по усвояване на кредита. Също така тя е предвидена за плащане наред с месечната
вноска за главница и лихви. Разглеждането на документи, с цел преценка за финансиране и
осигуряването на средства за това, всъщност представляват действия, свързани с дейността
по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на самата финансова
услуга. Не може да се приеме, че това е услуга, която е отделна и предхожда кредитирането,
поради което следва да се заплаща. Всъщност тя по характера си представлява дейност по
усвоявана и управление на кредита, а относно подобна дейност е налице законова забрана в
чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Предвид изложеното, посочената клауза от договора за кредит за „еднократна такса за
разглеждане“ е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, поради противоречието
им с нормата с повелителен характер на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Поради извода за основателност на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявените евентуално съединен иск за прогласяване нищожността на клаузата
„еднократна такса за разглеждане“ от същия договор поради заобикаляне на закона.
По разноските:
С определение №259/25г. ищецът е освободен от заплащане на дж.такса и разноски
по делото, поради което на осн.чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ВРС дължимата дж.такса от 50 лв.
Предвид осъществената от пълномощника на ищеца безплатна защита, в полза на
адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.
1, т. 2 от ЗА.
В производството ищцата е представлявана от адв. Р. Д. от ВАК, който моли в негова
полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната
безплатна правна защита и съдействие в полза на близко лице, на основание чл. 38, ал. 1, т.
2, пр. 2 ЗА. Представен е и съответен договор за правна защита и съдействие, в който
изрично е посочено, че същият е безвъзмезден и е сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА.
Съобразно посоченото с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22 и предвид обвързващия му националните съдилища характер, предвиденото с
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимуми, не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията от съда при
своевременно релевирано възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в
НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от
значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /така Определение №
50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, I ТО/.
Съобразявайки установената нова съдебна практика на Окръжен съд – Варна по
4
сходни дела, относно разноските за адвокатско възнаграждение обективирана в:
Определение № 1756 от 8.04.2025г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 696/2025г., Определение
№ 1782 от 9.04.2025г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 488/2025г. и Определение № 1329 от
12.03.2025г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 371/2025г., настоящият състав намира, че липсва
фактическа и правна сложност на делото, като сума в размер на 100 лева за адвокатско
възнаграждение за предявения иск, е достатъчна да овъзмезди положения от адвоката труд
по гражданското дело.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на Н. Г. П., ЕГН **********, с адрес в с. Р.
срещу „„ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Черковна №38, ет.1, офис 4, клаузата на Договор за кредит №
L347094/12.04.2024 г., предвиждаща дължимост на „еднократна такса за разглеждане“,
поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2
от ЗПК.
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Черковна №38, ет.1, офис 4 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд, град Варна сумата от 50 лева
(петдесет лева) на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Черковна №38, ет.1, офис 4 да заплати на адв. Р. Д., член на
АК-Варна, личен номер ********** сумата 100 лв. (сто лева), представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищеца Н. Г.
П., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5