О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година
14.02.2020 Град Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На 14 февруари Година две хиляди и двадесета
В закрито
заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело
номер 4976 по описа за 2019 година.
Делото е образувано по искова молба
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София против И.Д.Б.. На ответника
е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия
момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил
отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв.И.С..
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по
реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за
разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните
за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С
оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи, да се уважи искането за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба,
да се уважи искането на ответника за назначаване на съдебно-техническа
експертиза, която да даде отговор на въпросите, поставени в отговора на
исковата молба, както и да се приложи ч.гр.д.№2483/2019 г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на
страните следва да бъде съобщен
изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за
доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно
призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на
писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: Договор за потребителски кредит № PLUS-14024487 от 13.10.2016 г., ведно с общи условия и погасителен план; Сертификат за
застраховка N9
PLUS-14024487, ведно с общи условия; Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017 г.; Извлечение от
Приложение N9 1 от 15.09.2017 г. към договора за цесия, от което се удостоверява, че
вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД спрямо ответника е предмет
на договора за цесия; Потвърждение за извършена цесия; Пълномощни от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД - 2 бр.;
Уведомително писмо за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS- 14024487 от 19.09.2017 г.; Уведомително писмо за извършената цесия, ведно с
уведомление за предсрочната изискуемост с изх.N9 УПЦ/УПИ-С-БНП /PLUS-14024487 от 11.09.2019 г.;
НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба и
отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който да
се внесе ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната сметка на
Старозагорския районен съд.
НАЗНАЧАВА съдебно–техническа
експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши
необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в отговорна на исковата
молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице И. Валентинов Вълчев. ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер на 80 лева,
платимо от бюджета на съда.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№2483/2019
г. по описа на Старозагорски районен съд.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 24.03.2020 г. от 10,50 ч., за която дата да се призоват
страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението
му.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото както следва.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София против И.Д.Б.. Ищецът твърди в исковата
си молба, че на 27.07.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-14024487 от 13.10.2016 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ответника било
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което имала
изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"
в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS -14024487 от 19.09.2017 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, като същото се върнало в
цялост като неполучено. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомление за
извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14024487 от 11.09.2019 г.,
което също се върнало в цялост като неполучено. Ищцовото дружество счита, че
уведомлението за цесията е било получено от ответника. С исковата молба ищецът представя на съда и моли да връчи на ответника,
ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за
извършената цесия и за обявената предсрочна изискуемост от страна на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-14024487 от 11.09.2019 г.
На 13.10.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, като кредитор и И.Д.Б. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-14024487, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и
условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали
от договора. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на
сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 12000,00 лв.
Страните били постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията,
при която застраховката била платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия, която била в размер на
3240,00 лв. била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част била
от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора за
заем била включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора
за кредит кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и такса
ангажимент, която била в размер на 420,00 лв., срещу която кредиторът фиксирал
лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при
усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса
ангажимент" от общия размер на кредита. Предоставянето на посочената
по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави
заема и създавало задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора
погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска"
и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски по
предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като
лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
22896,72 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в
размер на 10896,72 лв. На основание сключения между страните договор кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.11.2022 г., на 72 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които по 318,01 лв., при първа погасителна
вноска 5.12.2016 г., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в
който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 05.11.2022 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по
отношение на вземанията настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния
случай, поради допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане в
срок на две месечни погасителни вноски настъпила предсрочна изискуемост,
считано от 05.05.2017 г., която дата представлявала падежът на шеста
погасителна вноска. Въпреки липсата на законово или
договорно задължение за това по отношение на кредитора, кредитополучателят бил
уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено
с известие за доставяне. „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД била небанкова финансова институция и като такава
попадала в обхвата на чл. 3 от ЗКИ. Отпускането на кредити било банкова
дейност, съставлявало основния предмет на дейност на банките по силата на чл. 2
ал. 1 от ЗКИ и за да упражнявала тази дейност финансовата институция следвало
да има лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че
финансовата институция извършвала банкова дейност в областта на потребителското
кредитиране обаче не я правело банка, поради което сключеният между финансовата
институция и ответниците договор за кредит нямал характера на договор за банков
кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлявал договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. Освен липсата на законово или
договорно задължение за кредитора по процесния договор за кредит да уведоми
длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задължението, даденото
задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, също не намирало приложение към настоящия случай. Клаузата за предсрочна изискуемост, включена в договор за заем за
потребление, при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение
на задължението за връщане на заетата сума, не противоречала на свободата на
договаряне по чл. 9 ЗЗД и последицата от това била, че длъжникът изгубвал
преимуществото на срока. Изискуемостта на задължението в резултат на
изгубването на преимуществото на срока предоставяло възможност на кредитора да
иска изпълнение на задължението във вида и размера, който то би имало, ако
срокът не бил изтекъл. Упражняването на предоставеното от договора право на
предсрочна изискуемост не погасявало уговорените задължения, както и не следвало
да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на
задължението във вида и размера, който то би имало и при добросъвестност на
длъжника. С оглед на това ищецът претендира
пълния размер на възнаградителната лихва, независимо от автоматичното
настъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 06.05.2017 г. /денят, следващ датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в
съда, която била в общ размер на 2591,98 лева. Длъжникът не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била
в размер на 7956,67 лв. - договорна лихва. Предвид изложеното за «Агенция за
събиране на вземания» ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред, с оглед на което било входирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника по
делото И.Д.Б.. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 2483/2019
г. била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да
получи книжата по делото, което обуславяло правния интерес от подаването на
настоящата искова молба. Моли съда
да постанови съдебен акт, с който да признае за установено, че И.Д.Б. му дължи следните суми, присъдени в издадената срещу него заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2483/2019 г. на Районен съд -
Стара Загора, а именно: 12000.00 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.04.2017 г.
до 05.11.2022 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за
кредит била обявена предсрочна изискуемост считано от 05.05.2017 г.; 150.50 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.11.2020 г. до 05.11.2022 г., по отношение на които на
основание чл. 5 от договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост
считано от 05.05.2017 г.; 2591.98 лв.
- лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 06.05.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда; законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното погасяване на дълга, както и да му присъди сторените разноски по
ч.гр.д. № 2483/2019 r. на Районен съд -
Стара Загора. В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло или отчасти кумулативно предявените
обективно съединени положителни установителни искове срещу И.Д.Б., ищецът моли
съда, след като се запознае с всички доказателства по делото и приложи
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови Решение, с което да осъди
И.Д.Б., да му плати следните неизплатени по процесния
договор суми, а именно: 12000.00 лв. - неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.04.2017 г.
до 05.11.2022 г.; 150.50 лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.04.2017
г. до 05.11.2022 г.; 2999.66 лв.
- лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 06.12.2017 г. до датата на подаване
на исковата молба в съда; законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателно погасяване на дълга. По делото е постъпила
уточняваща молба от ищеца, в която
заявява, че не поддържа предявения установителен иск за сумата от 150,05
лева – договорна лихва, доколкото тази претенция е отхвърлена в издадена
заповед за изпълнение и поддържа осъдителния иск за тази сума и претенция –
договорна лихва в размер на 150,05 лева.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен
представител – адв.И.С., в който счита
предявения иск за допустим, но неоснователен. Счита,
че не е налице редовно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземания,
както и за обявената предсрочна изискуемост на вземанията. Видно от представените по делото изявления, последните не били получени от техния адресат. По отношение на твърдяната и
предвидена в чл.9 от договора възможност за фингирано връчване ищецът следвало да установи спазването на предвиденото в чл.5, ал.3 от Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети изпълнение на задълженията и спазване на предвидените
срокове. Изрично заявява, че оспорва така извършеното връчване на съобщенията.
В случая уговорената клауза по чл.5 не предвиждала „автоматичната“ предсрочна изискуемост на кредита, а давала възможност на ищеца да претендира такава без изрично
волеизявление до длъжника. Последната договорка счита за недействителна и
противоречаща на закона. След като не е предвидена „автоматичната“ предсрочна
изискуемост или автоматичното прекратяване на договора, които не биха
противоречали на свободата на договаряне, а е предвидена само „възможност“ за
кредитора да се позове на такава, то последният, съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ
следвало да отправи нарочно изявление за това.
Въпросните изявления били от материалноправен характер и не можело да бъдат получавани от назначен по делото особен
представител. Изрично прави възражение за недействителност на целия договор за кредит.
На ответника не бил връчен предвиденият в чл.5 от ЗПК „стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“.
Действително по делото бил приложен екземпляр
на такъв от същата дата и с подобни параметри, но това по никакъв начин не
установявало неговото получаване от ответника и доколкото датата обвързвала съставителя на документа, единствено водело до извод, че не е бил представен предварително на длъжника и
с това бил нарушен принципът за „вземането на
информирано решение от потребителя“. Моли съда
да има предвид, че доколкото въпросният формуляр е част от договора и
изготвянето на неговия текст със шрифт по-малък от 12 било основание за обявяването на договора за кредит за
недействителен, по аргумент от по-силното основание, неговото непредоставяне
на длъжника обуславяло пълна недействителност на
договора. Отделно основание за това била и
разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 10 от ЗЗП. Счита,
че договорът за кредит и приложенията към него са изготвени с текст, чийто
шрифт е по-малък от 12 и съгласно чл.22 от ЗПК във вр.с чл. 10, ал.1 от с.з.
целият договор за кредит бил недействителен.
Моли съда да има
предвид, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК по смисъла на този закон "Общ
разход по кредита за потребителя" били
всички разходи по кредита, включително възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, както било в случая. В този смисъл посочената допълнителна
застрахователна премия в размер на 3240 лв. по своя характер представлявала допълнително плащане, дължимо и заплатени от него, като
същото се отразявало и на ГПР, макар формално
да не било включено в него. Чрез неговото
включване (заедно и с посочената по-долу такса “ангажимент“) в ГПР по кредита
последният надвишавал пет пъти размера на
законната лихва, което водело до нищожност на
целия договор за кредит и евентуално водело до
нищожност на въпросната клауза за „застрахователна премия“ (чл.11, ал. 1, т.7
от ЗПК) и представлявала недължимо платена
сума, която следвало да се прихване от общото
задължение на ответника. Прави възражение за нищожност като противоречаща на закона
и конкретно на чл. 10а от ЗПК на предвидената в чл.2 от Условията по договор за
кредит „такса ангажимент“, доколкото тя се заплащала за действия, свързани с управлението на кредита (а именно
определянето на лихвения процент) и не били
посочени обективни обстоятелства, променящи лихвения процент, които съответната
такса да компенсира. Доколкото последната се явявала недължимо платена на това основание, прави и възражение за нейното прихващане (сумата от 420 лв.) от
дължимите суми по кредита. Отделно от
гореизложеното счита така предявените искове за изцяло неоснователни. Като
счита и за недопустимо начисляването на обезщетение за забава върху
възнаградителна лихва. Моли съда да отхвърли изцяло
предявените искове. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е
сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който е установителен по своя
характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за
което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3870/2018г. по описа на
Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се твърди, че вземането произтича от неизпълнени задължения по договор за паричен заем № 2675794 от 04.11.2016г. Тежестта да се
докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да
установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията на
праводателя му по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на
задълженията му по договора. Ищецът се позовава на настъпило частно
правоприемство по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да
докаже, че е придобил правата на цедента по договора за потребителски кредит. В
тежест на ищеца е да с докаже, че клаузите, оспорени като неравноправни от
ответника, са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за
доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно
призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на
писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.
Да се връчи на страните препис от
определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: