Решение по дело №446/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от В. И. Ж. против Заповед №10-00-2159/25.10.2023 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж пета категория представляващ „Пристройка към сграда за обслужваща дейност”, който попада в УПИ XII_одо, кв.27 по плана [населено място]. В жалбата, чрез процесуалния си представител адв. С. Ч. се излагат оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон, в несъответствие с целта на закона. Според изложеното в жалбата, същата страда от липса на мотиви. Не е обсъдено, а директно се приема, че процесния обект следва да се премахне. Не е ясно и коя от хипотезите на чл.225а, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ е нарушена, за да се налага премахване на строежа. Твърди също така, че не е нито строител, нито собственик, нито на обекта, нито на недвижимия имот. Направено е искане за отмяна на Заповед №10-00-2159/25.10.2023 год на Кмета на община Стара Загора и за присъждане на направените разноски.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че лицето е адресат на акта, поради факта, че от разпита на свидетелката по делото, се установява, че жалбоподателката е собственик на строежа, тъй като към него момент е била собственичка на земята. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 01.09.2023 год. длъжностни лица от общинска администрация – Стара Загора – Р. А., гл. експерт дирекция „Общински проекти и контрол по строителството“ и Р. М. П. – младши експерт и И. И. И. – старши специалист и двамата в дирекция „Кадастър и регулация“, извършили проверка, съответно са съставили Констативен акт №135/01.09.2023 год. /лист 12/. Според този акт, в УПИ XII_одо, кв.27 на [населено място] е изградена „Пристройка към сграда за обслужваща дейност“. Строежът е изпълнен в североизточната част на имота и попада частично в УПИ XII_одо, кв.27 по плана [населено място], като е изпълнен от масивна конструкция и ограждащи стени от тухли. Покривът е изпълнен от дървена конструкция и обшивка. Състои се от стая и санитарен възел и стълбище към втория етаж на сградата за обслужваща дейност. Строежът е с приблизителни размери дължина 11.00 м., ширина 5.20 м.. Не попада в хипотезата на §127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като строежът не отговаря на издискванинята на чл.42, ал.3 от ЗУТ. Стоежът е пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ. Посочено е също така, че строежът е изпълнен от жалбоподателката, която се явява и възложител. За строежа няма одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.

По делото са приети като доказателства документите по административната преписка по издаване на оспорения акт и представените от жалбоподателят документи.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, прави следните правни изводи.

По делото няма спор за фактите, че жалбоподателят В. И. Ж. е адресат на оспорената Заповед №10-00-2159/25.10.2023 год.. Тя засяга неблагоприятно интересите й и за нея е налице правен интерес от оспорването й по съдебен ред. Заповедта е връчена на 14.11.2023 год. на жалбоподателката лично, видно от приложената обратна разписка /лист 14 от делото/, а жалбата е подадена на 21.11.2023 год. в Община Стара Загора /съгласно посоченото в съпроводителното писмо/, следователно е подадена в срок и е процесуално допустима.

С решение №395/01.02.2024 год., постановено по адм. дело №727/2023 год. по описа на Административен съд Стара Загора заповедта е отменена като незаконосъобразна, но решението е отменено с решение №6328/22.05.2024 год., постановено по адм. дело №3039/2024 год. по описа на ВАС на Република България и делото е върнато за ново разглеждане, с указания за изясняване на годината на построяване на сградата. В тази връзка и с направеното доказателствено искане от страна на ответника, по делото бе разпитана и свидетелката М. Д. Т. – подател на сигнала за незаконното строителство. В съдебно заседание същата заяви, че е съсед на тези незаконни строежи, които са изпълнени преди шест-седем години от С.. В. Ж. нямало нищо общо с това, като тя живеела в другия край на селото.. С. живеел там, имал магазин, Я. А. е дъщеря на В. Ж. и е [семейно положение] за С. А. И..

Разгледана по същество жалбата е основателна:

Оспорената заповед №10-00-2159/25.10.2023 год., е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ, местонахождението и категорията на обектите. Видно от приложеното копие на заповедта, същата е подписана от Зам. Кмета на Община Стара Загора, съгласно заповед №10-00-1909/25.09.2023 год. Така посочената заповед също е приложена по делото /лист 77 от делото/ и от която се установява, че поради участие в предизборната кампания, Кмета на Стара Загора е определил Зам. К. Р. Т. да го замества за времето от регистрацията му като кандидат за кмет в изборите за общински съветници и кметове на 29.10.2023 год. в Община Стара Загора да края на мандата му. Видно от публичния регистър на кандидатите за кмет на община, достъпен на официалния сайт на ОИК Стара Загора, от името на П. Г. за кандидат за кмет на Община Стара Загора е издигнат Ж. В. Т., регистриран с решение №79-МИ/25.09.2023 год. на ОИК Стара Загора. Ноторно известно е, че изборите бяха проведени на 29.10.2023 год. Следва да се отбележи, че заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В конкретния случай, в предвид обстоятелството, че титуляра е в законоустановен отпуск, удостоверен по надлежен ред по делото, то е допустимо за този период, същият да бъде заместван от посочено от него длъжностно лице. Касае се за временно делегиране на правомощия, а не за постоянно такова. Всичко това мотивира съдът да приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на заместване и оплакванията от страна на жалбоподателят за нищожност на заповедта са неоснователни.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, като формално са изложени фактически и правни мотиви за издаването му.

Заповедта е издадена, като са установени еднозначно и точно фактите и обстоятелствата относно местонахождението на обекта и тези по изграждането му. Безспорно е съставен констативен акт от 01.09.2023 год. в отсъствието на жалбоподателката. Същият й е бил изпратен по пощата и получен на 06.10.2023 год. /лист 17 от делото/ В предвиденият от закона срок, не са депозирани възражения.

Констативният акт, съставен от определените от законодателя служители за контрол по строителството в съответната община, представлява подготвителен документ с удостоверителен характер – за установяване на съществуването, вида на строежа, вкл. неговото местонахождение, които обстоятелства са от значение за издаване на крайния, завършващ процедурата акт – заповед за премахване на незаконен строеж /чл.225а ал.2 от ЗУТ/. Изискването за съставяне на такъв акт, с който да се установят определените обстоятелства в хипотезите на чл.225а ал.1 от ЗУТ и възможността да се направят възражения по акта от заинтересованите лица, е с оглед обезпечаване възможността за издаване на крайния акт след като са изяснени всички факти и обстоятелства, относими към решаването на въпроса, а те включат и точна конкретизация вкл. по място на подлежащия на премахване строеж или част от строеж.

Съдът намира, че не е установено по безспорен начин собствеността на процесния строеж, както и кой го е извършил. Към жалбата е приложен нотариален акт №61, том III, рег.№8775, дело №262 от 01.12.2016 год. на Н. Р. Б., нотариус с район на действие Районен съд гр. Стара Загора и вписана под №435 в регистъра на Нотариалната камара, от който се установя, че В. Ж. е продала законно изградената от нейна страна обществено обслужваща сграда с етапно застрояване. В този нотариален акт е посочено също така, че придобитият от нейна страна недвижими имот от Община Стара Загора, съгласно договор №107/15.01.2014 год., е бил дарен на Я. Ю. А. още на 03.11.2015 год., видно от приложеният нотариален акт №162, том II, рег.№8101, дело №252 от 2015 год. на Н. Р. Б., нотариус район на действие Районен съд Стара Загора и вписана под №435 в регистъра на Нотариалната камара. Следователно към 01.12.2016 год., жалбоподателката не е била собственик нито на земята, нито на сградите изградени в имота. Безспорно е също така, че процесната сграда /Пристройка към сграда за обслужваща дейност/ не е описана в нотариалния акт и не е предмет на сделката, както и че липсват строителни книжа за построяването й. От друга страна, съгласно показанията на св. Д., строежът е построен преди 6-7 години /т.е. около 2017 год./ и са построени от С. А. И..

Всъщност нито в констативният акт, нито в заповедта е описана годината на постояване на строежа. Същата е от съществено значение за определяне на отговорното лице за построяването му, респективно за неговото премахване. В случая това обстоятелство не е установено от контролните органи, а в съдебно заседание се установи, че същите са построени от С. преди 6-7 години /като се има в предвид годината на заседанието и годината – това предполага построяването най-рано през 2017 год.. Според настоящия съдебен състав, неправилно ответника е посочил като собственик и възложител В. И. Ж., която към тази година не е собственик нито на земята, нито на сградата в имота. След като не е собственик на имота, тя не може да се идентифицира и като собственик на изградените в същия сгради. Налице е сезиране на общинската администрация по надлежния ред, в който сигнал обаче не се съдържат данни за собственика на незаконно изградените строежи, кой ги е построил, годината на изграждането им и т.н..

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че не се установява по безспорен начин в хода на административното производство, че жалбоподателката е собственик на процесната пристройка към сграда за обслужваща дейност, нито да е възложила изграждането на същата, а още по-малко да я е извършила сама. След като същата не е собственик на земята, не може да се приеме, че е собственик и на изградените в този имот сгради, съгласно презумпцията на чл.92 от Закона за собствеността. Доколкото с жалбата са приложени доказателства, че жалбоподателката не е собственик на земята, то тя не може да е собственик и на изградените в този имот постройки. Не е налице надлежно учредяване на право на строеж за тази Пристройка към сграда за обслужваща дейност, същата не фигурира в нотариалния акт от 2016 год., което предполага и по-късното й изграждане.

Съгласно чл.137, т.6, б.“а“ от ЗУТ, пета категория са жилищни и смесени сгради, с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м или с капацитет до 100 места за посетители. В конкретния случай, се касае за пристройка към сграда за обслужваща дейност. Имайки в предвид горепосочената законова разпоредба и разпоредбата на чл.10, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, съдът, приема, че строежът правилно е бил определен като такъв от пета категория.

Безспорно е също така, че така изграденият строеж не е търпим по смисъла на закона, с оглед на това, че е изграден след 2014 год. – годината, когато недвижимия имот е продаден от Община Стара Загора, като към него момент не е имало изградено нищо. Сградата за обслужваща дейност е изградена през периода 2014-2015 год. и за него е издадено удостоверение изх.№19-16-140/11.08.2015 год. за въвеждането му в експлоатация /лист 53 от делото/ за първия етап от изграждането на разрешените сгради.

По тези съображения съдът приема, че жалбата е основателна, заповед №10-00-2159/25.10.2023 год. на Кмета на Община Стара Загора е незаконосъобразна, като такава следва да бъде отменена.

При този изход на делото, искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски по делото е основателно. С оглед основателността на оспорването и на основание чл.226, ал.3 от АПК, в полза на жалбоподателката, следва да се присъдят и сторените разноски в размер на 2 010.00 лв., от които 10.00 платена държавна такса и 2 000.00 договорено и изплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложените договори за правна защита и съдействие, съответно от 20.11.2023 год.. за процесуално представителство по адм. дело №727/2023 год. по описа на Административен съд Стара Загора и от 21.02.2024 год. за изготвяне на отговор на въззивна жалба на Кмета на Община Стара Загора и защита по адм. дело №3039/2024 год. по описа на ВАС на Република България.

Водим от тези мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. Ж. от [населено място] №10-00-2159/25.10.2023 год. на Кмета на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от К. Ж. Т. да заплати на В. И. Ж., [ЕГН] и с постоянен адрес [населено място], [улица]разноски в размер на 2 010.00 /две хиляди и десет/ лв.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.