№ 309
гр. Кюстендил, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
Членове:Веселина Д. Джонева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Галина Г. К.
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20231500500346 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.17 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№7037/12.07.2023г., подадена от Л. К. С.,
с ЕГН **********, с адрес в гр.София,ул.***, против решение №676/06.07.2023г. по гр.д.
№1108/2023г. по описа на Районен съд-Кюстендил.
С обжалвания съдебен акт Районен съд-Кюстендил е отхвърлил, като неоснователна,
молбата на Л. К. С., с ЕГН **********, срещу Д. З. Х. с ЕГН **********, с която същата
търси защита по ЗЗДН, по повод актове на домашно насилие, извършени на 27.05.2023г.,
23.06.2023г. и 06.07.2023г., и е отказал да издаде заповед за съдебна защита по реда на
Закона за защита от домашното насилие; оставил е без разглеждане молбата на същата за
постановяване на мерки за защита по ЗЗДН срещу Д. З. Х. за осъществени спрямо нея актове
на домашно насилие на 28.06.2022г., месец август 2022г. и 01.09.2022г., както и е осъдил
същата да заплати по сметка на КнРС държавна такса в размер на 25.00 лева.
Решението се обжалва изцяло, като се излагат съображения за неговата неправилност.
Твърди се, че от две години С. е обект на оказвано от страна на брат й Д. Х. умишлено
психическо, емоционално и икономическо насилие, чрез ограничаване правото й на
собственост, правото й на свободно придвижване, чрез унищожаване и повреждане на
имущество и различни форми на психически тормоз. Оспорва се правилността на извода на
районния съд, че деянията, осъществени на 28.06.2022г., месец август 2022г. и 01.09.2022г.,
са извън срока по чл.10 ал.1 от ЗЗДН, че не са били извършени в състояние на системност, а
притежават самостоятелност. Изтъква се в тази връзка, че две последователни години
ответникът по молбата е идвал в България за 2-3 месеца през лятото и в тези периоди е
чупел и изхвърлял на боклука вратата на тоалетната на С., за да не може тя да ползва имота
си. Счита се, че неправилно съдът, след като е констатирал, че описаното се е случвало
1
двукратно е приел, че липсва системност на насилствените прояви. Жалбоподателката сочи,
че за установяване на твърденията си е представила декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН,
посочила е имената, адресите и телефоните на трима свидетели, но съдът не я е попитал
дали те са очевидци на актовете на насилие спрямо нея. Прави оплакване, че районният съд
не е обсъдил и писмените доказателства по делото, нито е взел предвид, че ответникът не е
отрекъл да е извършил никой от описаните в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН актове.
Счита, че неправилно съдът не е опитал макар и устно да приложи една от мерките за
защита по чл.5 ал.1 от ЗЗДН – задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие. Във въззивната жалба се моли отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което да се установи извършеното от страна на Д. Х. домашно
насилие спрямо Л. С.,съгласно чл.2 ал.1 от ЗЗДН и на същия да се наложи глоба по чл.5 ал.4
от ЗЗДН.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна – Д. З. Х., е подал молба, имаща
характер на отговор на въззивната жалба, в който е изразил становище за неоснователност
на жалбата и е поискал нейното отхвърляне. В съдебно заседание въззиваемият сочи, че с
жалбоподателката има спорове във връзка със собствеността и ползването на съсобствен
имот и, че действията му при тези спорове не могат да се окачествят като домашно насилие.
ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и горепосочените
въззивна жалба и отговор, намери, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок,
от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт,
поради което разглеждането й е допустимо.
От приетите по делото доказателства се установява следното:
Д. З. Х. и Л. К. С. са брат и сестра. Същите са съсобственици на недвижим имот,
представляващ жилищна сграда, състояща се от сутеренен и първи етаж, както и на
поземления имот, в който тя е изградена, находящи се в гр.Кюстендил на ул.***. Не е
спорно, че С. обитава сутеренния етаж, а Х. – първия жилищен етаж над него. С. е с
постоянен адрес в гр.София, където живее преимуществено, но регулярно посещава имота в
гр.Кюстендил, а Х. живее в САЩ със семейството си, като през лятото на 2022г. е бил в
България, както и през лятото на настоящата 2023г.
Не е спорно, че от 2022г. страните се намират в конфликтни отношения във връзка с
ползването на съсобствения им имот, както и, че между същите се води дело за съдебната му
делба под №1728/2022г. по описа на РС-Кюстендил.
Многократно всяка от страните е сезирала органите на полицията в търсене на
съдействие и защита срещу действия на другата страна.
С молбата, с която на 29.05.2023г. е сезиран КнРС, Л. С. е потърсила защита срещу
Д.Х. по повод упражнявано, според нея, домашно насилие от негова страна, което е
квалифицирала като системен физически, емоционален и икономически тормоз, изразяващ
се – след направено уточнение в допълнителна молба– в следното: 1/ на 28.06.2022г. Х.
счупил и извадил от касата вратата на тоалетната на С.; 2/ през месец август 2022г.
заключил двора и общите помещения; 3/ на 01.09.2022г. Х. обрулил и изхвърлил на боклука
всички плодове и гроздето от асмите, които С. посадила и за които се грижела и 4/ на
27.05.2023г. Д.Х. счупил и извадил заедно с касата втората закупена и монтирана от С. врата
на тоалетната й, както и пет комарника от прозорци, които оставил на двора. С. подала и
декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която декларирала извършено спрямо нея домашно
насилие от брат й с така посочените проявни форми.
В проведеното пред районния съд съдебно заседание на датата 06.07.2023г.
молителката се оплакала за още две действия по нанасяне на тормоз спрямо нея от страна на
ответника, а именно – на 23.06.2023г. Х. бил разкопал целия двор в съсобствения поземлен
имот без нейно знание и съгласие, а по-късно установила, че входната врата е заключена и
2
не може да влезе в същия, и на 06.07.2023г. С. констатирала, че в двора има направен
кокошарник, настанени били кокошки, които й пречели.
В същото съдебно заседание ответникът не е оспорил, че е свалил вратата на
тоалетната на ищцата, както през 2022г., така и през 2023г. Пред настоящата инстанция не
отрича и, че е махнал комарниците. Относно последните обяснява, че сторил това, тъй като
били закупени с негови средства, а относно вратата твърди, че създавала пречки да се
предприемат адекватни действия при ситуация на наводнение (каквато вече имало), за което
неколкократно бил предупреждавал ищцата каква врата следва да постави, с което тя не се
съобразявала.
В обжалвания първоинстанционен акт КнРС е приел, че е сезиран с молба за защита
от домашно насилие, както за описаните действия през 2022г., така и за случая на
27.05.2023г., а също и на допълнително посочените в съдебното заседание още две дати след
подаване на молбата за защита. Съдът е приел, че молбата следва да бъде оставена без
разглеждане като недопустима по отношение на актовете на насилие от 2022г., относно
които е счел, че имат самостоятелен характер и срокът да се търси защита спрямо тях по
реда на ЗЗДН, визиран в чл.10 ал.1 от с.з. е изтекъл към датата на подаване на молбата от
29.05.2023г. относно актовете на насилие, осъществени след подаване на молбата на дати
23.06.2023г. и 06.07.2023г. е посочил, че липсват доказателства, а и същите не са били
посочени в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Относно акта, описа да е бил осъществен на
27.05.2023г. изразяващ се в премахване на вратата на тоалетната и на комарници от
прозорците, съдът е приел, че се касае за действия, които нямат характеристиките на деяния
по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН, както и, че е недопустимо чрез мерките по този закон да се
разрешават вещни или други спорове между страните. При тези доводи, съдът е отхвърлил
молбата на С. за защита по реда на ЗЗДН по повод актове на домашно насилие на
27.05.2023г., 23.06.2023г. и 06.07.2023г.
При тези данни, ОС-Кюстендил приема от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно, но отчасти недопустимо,
поради следното:
С подадената на 29.05.2023г. молба, която е била допълнително конкретизирана по
указания на съда, Л.С. е потърсила защита за осъществено спрямо нея от ответника – неин
брат, домашно насилие на датите 28.06.2022г., през месец август 2022г., на 01.09.2022г. и на
27.05.2023г. В единственото проведено по делото съдебно заседание на 06.07.2023г., Х. се е
оплакала, че и след подаване на молбата е констатирала продължаващо неправомерно,
според нея поведение на ответника, изразяващо се в разкопаване на двора и заключване на
входната врата на 23.06.2023г. и поставяне на кокошарник на 06.07.2023г.
Въззивният съд намира, че КнРС в нарушение на процесуалните правила и в разрез с
принципа на диспозитивното начало, прогласен в чл.6 ал.2 от ГПК, е разгледал по същество
и се е произнесъл по молба за защита по ЗЗДН и за действия, осъществени на 23.06.2023г. и
06.07.2023г., каквато молба реално С. не е подавала и с каквато съдът не е бил сезиран.
Според чл.6 ал.2 от ГПК, предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят
от страните. В конкретния случай не се установява С. да е отправила към съда искане да
получи защита и за тези два случая, което е видно от изявленията й, обективирани в
изготвения протокол от съдебното заседание. Нещо повече – дори да бе отправила подобно
искане, то би било недопустимо, тъй като предметът на делото и обема на търсената защита
са били очертани с подаването на молбата за защита и този обем не може да бъде
разширяван (според действащия към момент ЗЗДН), посредством включването на деяния,
осъществени след подаване на молбата за защита. Подобен процесуален подход ЗЗДН ще
3
допуска с влизане в сила на изменението с ДВ бр.66/2023г., в сила от 01.01.2024г. и то само
след подаване в същото производство на допълнителна молба за защита (чл.15 ал.3).
При горните доводи, като се е произнесъл за актове, осъществени на 23.06.2023г. и на
06.07.2023г., без да е бил надлежно сезиран с молба за защита относно тях, районният съд е
излязъл извън пределите на спора и е постановил недопустим съдебен акт, който в тази част,
на основание чл.270 ал.3 от ГПК, следва да бъде обезсилен.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението в допустимите му части е правилно и, като такова следва да
бъде потвърдено, поради следното:
На първо място, следва да се посочи, че Законът за защита от домашното насилие
санкционира лица, които по отношение на съпруг или бивш съпруг, възходящ, низходящ,
съребрен родственик до четвърта степен и т.н., в този смисъл - включително и по отношение
на брат или сестра, са осъществили акт на физическо и/или психическо, икономическо и
прочее насилие или опит за такова.
Чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗЗДН дефинират домашното насилие и според посочените норми,
такова представлява е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират
в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство, като за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко
домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В настоящия случай Л. С. е потърсила защита по реда на ЗЗДН, описвайки
осъществени спрямо нея от страна на Д. Х. конкретни актове на насилие на датите -
28.06.2022г., през месец август 2022г., на 01.09.2022г. и на 27.05.2023г.
Не е спорно, че страните са брат и сестра, поради което по отношение на тях е
изпълнено обективното изискване относно качеството на дееца и на пострадалия,
очертаващо приложимостта на ЗЗДН.
Според чл.10 ал.1 от ЗЗДН, в действащата и приложима редакция, молбата се подава
в срок до един месец от акта на домашно насилие. Срокът е преклузивен и неспазването му
очертава недопустимост на подадената молба. Безпротиворечива е практиката на
съдилищата по тълкуването и приложението на закона, която е в смисъл, че молителят,
който търси съдебна защита от домашно насилие, следва да посочи в молбата и в
декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН поне един конкретен акт на насилие, осъществен в
рамките на един месец преди подаване на молбата. В молбата за защита обичайно молителят
излага факти и обстоятелства за отношенията му със сочения от него нарушител,
предхождащи конкретния акт на домашно насилие. Тези факти и обстоятелства съдът
обсъжда и взема предвид при преценката си за интензитета на конкретния акт на домашно
насилие, но те принципно са извън предмета на доказване, който включва само конкретния
акт на домашно насилие, индивидуализиран от молителя с дата, място и начин на
извършване. Единствено в хипотезата, в която молителят заявява твърдения за домашно
насилие, осъществено чрез постоянно и непрекъснато принудително ограничаване на
личния му живот, личната му свобода или личните му права чрез конкретни действия на
принуда, осъществявяни от сочения нарушител не само в рамките на месечния срок, а и
преди него, е допустимо съдът да предостави защита от домашно насилие и без да е посочен
конкретен акт, но тази възможност не е идентична с хипотеза като настоящата, в която,
освен за конкретен акт, осъществен в рамките на месечния срок преди подаване на молбата,
се търси защита и за конкретни действия, осъществявани далеч назад във времето.
Напълно се споделя застъпената от районния съд теза за недопустимост на молбата за
защита, която е подадена на 29.05.2023г. за актове на насилие през 2022г. (28.06.2022г., през
4
месец август 2022г., на 01.09.2022г.) и въззивният съд счита, че правилно в тази част
молбата е оставена без разглеждане. Молителката е следвало да потърси защита срещу тези
актове своевременно, спазвайки срока по чл.10 ал.1 от ЗЗДН.
Поради посоченото, решението на КнРС в тази част следва да се потвърди.
Правилно е и подлежи на потвърждаване решението и в частта, в която е отхвърлена
молбата на С. за защита по ЗЗДН срещу Х. и за акта, осъществен на 27.05.2023г.
Молителката е посочила, че на тази дата ответникът, неин брат е счупил за втори път
вратата на банята й, изваждайки я с касата, както и е свалил комарниците на прозорците –
общо пет броя. Тези действия могат да се приемат за доказани да са били извършени от Х.,
който не отрича, че ги е осъществил и обстойно обяснява какви са били мотивите му за това.
Въпросът, на който следва да бъде даден отговор е дали това действие, извършено в
разгара на един имуществен и вещен спор между съсобственици, може да бъде
квалифицирано като проява на домашно насилие. Настоящата инстанция е солидарна с
разбирането на районния съд, че на този въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор.
Безспорно, при обсъждане на събраните по делото доказателства може да се направи
извода, че свалянето на вратата на банята и на петте комарника от страна на ответника
представляват действия, които са от естеството да създадат негативни емоции у
молителката. Така предизвиканите негативни емоции обаче не може да се квалифицират
като форма на психическо и емоционално или икономическо насилие, попадащи в
понятието за домашно насилие, нито да обусловят по отношение на ответника използването
на държавна принуда под формата на мерки по ЗЗДН, тъй като всеки конфликт генерира
негативни преживявания, но не всеки конфликт между роднини представлява домашно
насилие. Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза и
своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод упражнено по
отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове, както и
на спорове от имуществено, финансово и прочее естество.
За да може да се прецени дали дадено действие или бездействие, осъществено в
контекста на развиващ се конфликт, има характеристиките на домашно насилие, е потребно
да се прецени дали въпросното деяние е представлявало целенасочен волеви акт, имащ за
своя основна цел да засегне по неблагоприятен начин физическата, психическата,
емоционална и/или икономическа стабилност на този, срещу когото е насочено. Това е така,
тъй като домашно насилие ще има тогава, когато то е резултат на съзнателно поставена от
извършителя цел да се предизвика съответно накърняване на физиката, психиката или
икономическата сфера на пострадалото лице. В случая не се установява ответникът да е
преследвал съзнателно такава цел по отношение на молителката. Явно е, че двамата са в
постоянни пререкания относно това кой какво е закупил и кой какво може и не може да
прави в съсобствения имот, които пререкания са преминали своята вербална фаза и намират
материален израз, посредством реализиране на конкретни действия, срещу които може да се
търси адекватна спрямо естеството им защита, но те по своето същество и предназначение
не представляват домашно насилие. Недопустимо е имуществените спорове във връзка с
ползване на съсобствен имот да се уреждат по реда на ЗЗДН, процедурата по който е
предвидена с цел даване на защита на физическите лица от упражнявано срещу тях насилие,
каквото в случая не е налице. Смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви на
домашно насилие, като това производство не е предназначено да служи за уреждане на
други междуличностни или материални конфликти.
По изложените съображения, решението на КнРС, отхвърлящо молбата в тази й част,
е правилно и следва да се потвърди.
Разноски на жалбоподателката не се следват, а въззиваемият не е претендирал и не е
доказал да е сторил такива.
5
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №676/06.07.2023г. на Районен съд – Кюстендил по гр.д.
№1108/2023г. по описа на РС –Кюстендил, в частта, в която съдът е отхвърлил, като
неоснователна, молбата на Л. К. С., с ЕГН **********, срещу Д. З. Х. с ЕГН **********, с
която същата търси защита по ЗЗДН, по повод актове на домашно насилие, извършени на
23.06.2023г. и 06.07.2023г., и е отказал да издаде заповед за съдебна защита по реда на
Закона за защита от домашното насилие относно същите.
ПОТВЪРЖДАВА решение №676/06.07.2023г. на Районен съд – Кюстендил по гр.д.
№1108/2023г. по описа на РС –Кюстендил в останалите части.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6