О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№V - 260216 27.01.2021 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и седми януари, две
хиляди двадесет и
първа година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1953
по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от адв. Панайотов Панайот от ВАК, действащ в качеството на пълномощник на Е.А.В., гражданин на Руската федерация, роден на ***г***, против определение № 247/26.06.2020г. по гр.д.№ 619 по описа за 2019г. на Районен съд- гр.Поморие, с което предявения от жалбоподателя иск по чл.40 ЗУЕС е оставен без разглеждане като недопустим, а производството по делото е прекратено. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Фактическите изводи противоречали на събраните доказателства, което довело до противоречие на обжалвания акт с материалния закон. Правният извод на съда възпроизвеждал мотивите на съдебен акт на Бургаския окръжен съд по в.ч.гр.д.№1123/18г. и не представлявали самостоятелен анализ по делото. Съдът извършил превратен анализ на доказателствата и неправилно тълкувал приложимата правна норма. Тенденциозно не се произнесъл по характера на правната норма на чл.16, ал.7 от ЗУЕС, с цел да си позволи тълкуването и надграждането ѝ спрямо доказателствата, за да постигне целения изначално резултат- оставянето на иска без разглеждане. По тази причина, за да обоснове своята тези жалбоподателят е цитирал мотивите по друго дело на Бургаския окръжен съд- в.ч.гр.д.№1699/18г.
Сочи се още, че спорът е концентриран в тълкуването на нормата на чл.16, ал.7 от ЗУЕС и това дали приложените два протокола от 12.11. и 17.11 валидно удостоверяват обстоятелството, че на етажните собственици редовно са разгласени резултатите от събранието.
Частният жалбоподател поддържа тезата, че предварително било замислено събранието да се проведе по скрит за собствениците начин, във време, когато в комплекса, който е ваканционен, отсъстват собствениците- чужденци, с цел доминиращия собственик „Феста хотели“ АД да приеме изгодно за себе си решение, което да не бъде обявено по надлежния ред и да не се обжалва от собствениците, в чиято вреда е прието. Индиция за това било обстоятелството, че приетите решения от свиканите през летните месеци общи събрания по инициатива на „Феста хотели“ АД били двукратно отменени по съдебен ред, поради което дружеството свикало ново общо събрание- на 12.11.2014г., при идентичен дневен ред. Организаторите разполагали с електронните адреси на почти всички етажни собственици, но умишлено не ги уведомили по този начин, а използвали субсидиарния способ чрез разлепване на покани, при което реално в събранието участвали само три лица- представителят на „Феста хотели“ АД и етажните собственици В.П.и Д.Р.. Кворумът бил осигурен от представените от „Феста хотели“ АД общи части,2 за които липсвали доказателства, доколкото уставът на дружеството не посочвал хотелът да има изобщо общи части. Самото събрание не било проведено по процедурата по чл.17, ал6. ЗУЕС, за да утвърди с колко % общи части участва този собственик по отношение на хотела. На това основание било отменено и общото събрание на същата ЕС, проведено на 29.06.2017г. След изготвянето на протокола /от ОС на ЕС на 12.11.2014г./ същият не бил изпратен на собствениците на самостоятелни обекти, а вместо това било залепено съобщение на табло на рецепцията на хотела. Съобщението не било изготвено според изискванията на ЗУЕС и не съставлявало годно доказателство за уведомяване на собствениците за резултатите от проведеното събрание. Последното било установено в мотивите на определението по ч.гр.д.№1699/18г. на БОС.
Жалбоподателят сочи, че районният съд не се произнесъл по трите му възражения:
1/ за императивния характер на нормата на чл.16, ал.7 ЗУЕС и това, че и двата протокола от м.11.2014г. не удостоверяват надлежно разгласяване на обстоятелството за изготвения протокол от ОС на ЕС;
2/ за наличието на протокол от 17.11.2014г., представен от жалбоподателя и ползван от ответната страна в други производства за установяване изпълнение задълженията по чл.16, ал.7 ЗУЕС. Именно той следвало да се цени като протокол за поставяне на съобщението за изготвен протокол по смисъла на чл.16, ал.7, но той също не отговарял на изискванията на закона.
3/ за мястото, на което е следвало да се постави съобщението за изготвен протокол- видно и общодостъпно място на входа на сградата, както и смисълът от това изискване- неучаствалите в събранието собственици да видят съобщението, да поемат инициативата да се запознаят с протокола и взетите решения, а ако евентуално не били доволни- да обжалват решенията. В протокола от 12.11.2014 г. било посочено, че материалите са поставени в рецепцията на главното фоайе, което обаче не било обща част от сградата /комплекс Феста Поморие Ризорт/, нито било видно, нито общодостъпно място, нито било вход на сградата, каквото е изискването на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Изтъква се, че комплексът се състои от хотел, собственост на „Феста хотели“ АД и четири отделни блока с апартаменти, собственост на различни лица- А, Б, В и Г. Блок Г, в който се намирал имота на жалбоподателя имал самостоятелен вход към улицата, самостоятелен асансьор, а дори в него да имало обитатели през месец ноември, те не биха могли да се придвижват между блок Г и хотела, тъй като вратите помежду им били заключени и блокирани. Нямало и смисъл да се посещава хотела, понеже фоайето му не било нито обща част по закон, нито по предназначение.
В заключение се сочи, че на жалбоподателя е отречено правото да възрази срещу резултатите от едно очевидно опорочено събрание. Ответната страна не доказала, че редовно е уведомила жалбоподателя за резултатите от събранието, проведено на 12.11.2014г. Жалбоподателят доказал, че се е запознал с протокола от събранието на 16.08.2019г., след като получил протокола, ведно с исковата молба по образувано срещу него гр.д.№186/2019г. на РС- Поморие. Затова намира, че искът е подаден в срок.
Моли определението да бъде отменено, а делото- върнато на РС- Поморие за разглеждането на спора по същество. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата- Етажна собственост на „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“ не е представил отговор в законоустановения срок, въпреки, че редовно е бил уведомен за тази възможност чрез пълномощника- адв.С..
След като прецени становището на страните въз основа на събраните по делото доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от страна, която има правен интерес от обжалването, представлявана от надлежно упълномощен адвокат. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д.№619/19г. по описа на РС- Поморие е образувано по иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, предявен от Е.В.- сега частен жалбоподател. Не се спори, че той е собственик на самостоятелен обект – имот с идентификатор 57491.509.34.5.47, представляващ студио 275 в бл.Г, ет.3 в комплекс „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“, с адрес гр.Поморие, ул.“Княз Борис I“. Оспорени са всички решения, приети на Общото събрание на Етажна собственост на „ФЕСТА АПАРТМЪНТС ПОМОРИЕ“, проведено на 12.11.2014г.
Предвид установения в чл.40, ал.2
от ЗУЕС преклузивен срок за обжалване на решенията в исковата молба са изложени
следните обстоятелства, свързани с допустимостта на иска:
Ищецът не живее постоянно в
България, а апартамента си ползва единствено за кратък престой през лятото и то
не всяка година. Не бил присъствал на процесното ОС на ЕС, не бил уведомяван за
него, нямало покана за това събрание, не бил уведомен и за резултатите от
събранието, нямало и съобщение, че е изготвен протокол. Узнал на 16.08.2019г. за
приетите решения на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014г., както и за протокола
от същото, единствено от връчените му по гр.д.№186/2019г. по описа на РС-
Поморие документи. Предметът на последното дело бил за заплащане на дължими
такси за поддръжка на общи части по цени, приети на ОС на ЕС от 12.11.2014г.
Ищецът не бил уведомен по друг
начин за тези решения- нито чрез друго съдебно дело, по електронна поща, чрез
разлепяне на уведомление или решение в коридорите на блок Г, в който се намирал
неговия имот. Този блок бил със самостоятелен вход към улицата, поради което,
за да ползва имота си ищецът не преминавал през фоайето на хотелския корпус,
който бил индивидуална собственост на „ФЕСТА ХОТЕЛИ“АД и който корпус нямал
общи части /видно от нотариалния му акт/, които да бъдат ползвани от
собствениците на самостоятелните обекти.
Тъй като резултатите от събранието
не били оповестени по предвидения в закона ред, намира, че искът му по чл.40 ЗУЕС е своевременно предявен. Развити са подробни съображения в подкрепа на
становището му, че съставения протокол за поставено съобщение за изготвен
протокол от ОС на ЕС на 12.11.2014г., както и протокол от 17.11.2014г.,
представен от ответника по друго дело за установяване спазване изискванията на
чл.16, ал.7 ЗУЕС не отговаряли на императивните изисквания на чл.16, ал.7 ЗУЕС
/последното било установено в мотивите на определение №V-387 от 28.02.2019г. по
ч.гр.д.№1699/18г. на БОС/. Първият от тях не бил поставен от целия управителен
съвет и от управителя- такъв бил избран едва на 18.11.2014г. /в нарушение на
чл.16, ал.6 ЗУЕС/. Протоколът от 17.11.2014г., бил подписан от управителя на
ЕС- М. Ч., който обаче бил избран за такъв едва на 18.11.2014г. /ерго-
протоколът бил антидатиран/, но не и от друг собственик.
Затова счита, че за него срокът
по чл.40, ал.2 ЗУЕС започнал да тече от получаването на исковата молба и
доказателствата по гр.д.№186/19г. на РС- Поморие и не е пропуснат.
С определение №534 от
23.08.2019г., съставът на РС- Поморие е прекратил производството по
гр.д.№619/19г. Позовал се е на служебно известния факт, че по други дела,
водени от други собственици на обекти в комплекса, процесните решения на ОС на ЕС
от 14.11.2014г. били многократно оспорвани и исковете били приети от съда за
недопустими поради пропускането на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС.
Изтъкнал е също, че искът е предявен приблизително 5 години след приемането на
оспорваните решения, след постановяване на окончателен съдебен акт по
гр.д.№737/17г., с който заявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС отново бил приет за
недопустим. Затова е счел, че предявяването на иска е неправомерно и
представлява злоупотреба с права. С него се целяло единствено спирането на
производствата по предявените от ЕС искове срещу собственици, основани на
оспорените решения на ОС на ЕС, явяващи се обусловени от изхода на това дело.
Определението е отменено с
определение № I- 1988 от
18.10.2019г. по ч.гр.д.№1495/19г. на БОС по съображения, че делото е прекратено
без да е взето становището на насрещната страна, поради което не може да се
направи категоричен извод за това, че ищецът е пропуснал преклузивния срок за
оспорване на процесните решения на ОС на ЕС, въпреки изминалите 5 години от
провеждането му.
При новото разглеждане на делото
ответната етажна собственост, представлявана от Председателя на УС на ЕС М. Ч.,
чрез адв.Стоичков е представила своевременно отговор на исковата молба, с който
искът е оспорен като недопустим, респективно- като неоснователен. Сочи се, че
ищецът е пропуснал 30-дневния преклузивен срок за оспорване на решенията на ОС
на ЕС от 12.11.2014г., понеже на същата дата в 13ч. бил съставен протокол, с
който било удостоверено, че на информационното табло, находящо се на
общодостъпно място- до рецепцията на главното фоайе на комплекса били изложени
протокол от проведеното ОС на ЕС и правилник за вътрешния ред, с което били
изпълнени всички изисквания на
действащата към онзи момент процедура за оповестяване решенията на ОС на ЕС.
Невярно било твърдението, че
ищецът узнал за проведеното събрание през 2019г. В изпълнение на оспорваните
решения, на 18.06.2015г. В. заплатил на управляващата компания етажните разходи
за притежавания от него апартамент за 2015г. На същата дата съпругата му
платила разходите за притежавания от нея друг апартамент. Знаел също, че има и
договор за управление, тъй като това било посочено в основанието за плащане.
Представени са вносни бележки от 18.06.2015г.
Според ответната страна началният
момент, от който следвало да се брои преклузивния срок за оспорване на
процесните решения на ОС на ЕС бил 12.11.2014г., когато решението било
оповестено по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС /в съответната редакция/, но не по-късно
от 18.06.2015г.- момента на заплащане на етажните разходи за 2015г.
Акцентира, че следвало да се
отчете въпросът с правната сигурност. Изтъква се, че процесните решения били
предмет на множество оспорвания, чиято цел била да се забавят или осуетят
производствата за събиране на етажните разходи на комплекса. Тези решения били
основание за постановяване на десетки съдебни актове, включително влезли в
сила, постановени в съдебни производства.
Оспорен като неистински документ
е протоколът от 17.11.2014г. като се твърди, че той не е представян като
доказателство от ответната ЕС по гр.д.№15330/16г. по описа на РС- Варна.
Направено е искане същият да бъде представен в оригинал.
С молба от 7.02.2020г.
/л.121-122/ процесуалният представител на ищеца е заявил, че оспорва
твърденията на ответната страна, включително за узнаването на процесните
решения. Извършените плащания от ищеца за 2015г. били по договор за управление,
сключен през 2010г. с „ФЕСТА ХОТЕЛИ“ АД, приложен към предварителния договор за
покупката на имота на ищеца. Заявено е, че ищецът ще се ползва от оспорения
протокол от 17.11.2014г., представен от М.Ч.в заверен препис като доказателство
по няколко дела.
В съдебно заседание процесуалните
представители на страните поддържат становищата си.
С обжалваното определение № 247
от 26.06.2020г. по гр.д.№ 619/2019г. на РС-Поморие, съдът е приел, че искът за
отмяна на решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014г. е предявен след изтичане на
едномесечния преклузивен срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС. Затова го е счел за
недопустим, оставил го е без разглеждане и е прекратил производството по делото.
Не се установяват твърдяните от
жалбоподателя процесуални нарушения. Съдът е обсъдил относимите доказателства-
двата протокола от 12.11.2014г. и от 17.11.2014г. и в съответствие с вътрешното
си убеждение е изложил фактически и правни изводи по релевантните за спора
факти. Вярно е, че същите се припокриват с изложените в други съдебни актове,
но това е неминуемо, след като се води поредица от дела с идентичен предмет
/искове по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решенията на едно и също ОС/.
Мнозинството от настоящия състав
на Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл.40, ал.1 ЗУЕС в
редакцията на нормата към правно релевантния момент /12.11.2014г.- провеждането
на ОС на ЕС, чиито решения се обжалват/, всеки собственик може да иска отмяна
на незаконосъобразно решение на общото събрание. Молбата се подава пред
районния съд по местонахождението на ЕС в 30-дневен срок от оповестяване на
решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС- така чл.40, ал.2 ЗУЕС. Съгласно
последната разпоредба /в редакцията ѝ към датата на провеждането на ОС на
ЕС/ председателят на управителния съвет /управителят/ в срока по ал.6 /седем дни
от провеждането на събранието/ поставя на видно и общодостъпно място на входа
на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставянето на
съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет
/управителя/ и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва
датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
За установяване на твърденията
си, че не е пропуснат срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, макар искът да е подаден почти
пет години след приемането на оспорените решения, ищцовата страна е представила
с исковата молба два протокола- първи с дата 12.11.2014г. и втори с дата 17.11.2014г.
, за които твърди, че не установяват спазването на изискванията по чл.16, ал.7 ЗУЕС за оповестяване съставянето на протокола от събранието, поради което за ищецът срокът започва да тече от
узнаването им на 16.08.2019г.
Ответната страна, чиято е
тежестта да докаже законосъобразното уведомяване на етажните собственици за изготвянето
на протокола за проведеното Общо събрание на Етажната собственост от
12.11.2014г., сочи като документ, установяващ поставянето на съобщението, препис
от протокол от 12.11.2014г., който е идентичен с представения от ищеца. Същевременно
оспорва като неистински документ протокола от 17.11.2014г., макар от
приложените от ищцовата страна писмени доказателства- заявления по чл.410 ГПК,
както и съдебни актове да е несъмнено, че ответната страна се е ползвала от препис
от този протокол в предходни съдебни производства /т.е. оригиналът би следвало
да се намира в нейно притежание/.
Първият протокол- с дата
12.11.2014г. и час на съставяне- 13.00ч., е подписан от М. Ч., З.К. и Д.Р.. Не
се спори между страните, че Ч. е избран за председател на УС на ЕС на
18.11.2014г. /така- протокол от 18.11.2014г.- л.29, което решение е утвърдено с
протокол от 28.11.2014г.- л.31/, той и З.К. са избрани за членове на УС на ЕС с
решение на ОС на ЕС от 12.11.2014г., а Р. е един от останалите етажни
собственици, който е бил избран за член на контролния съвет на ЕС с решение на
ОС на ЕС от 12.11.2014г.
Протоколът от 12.11.2014г.
удостоверява, че на информационното табло, находящо се на общодостъпно място-
до рецепцията на главното фоайе на комплекса са били изложени материалите,
утвърдени от проведеното на 12.11.2014г. общо събрание, а именно: протокол от
проведено ОС на 12.11.2014г. и правилник за вътрешния ред, приет с решение на
ОС от 12.11.2014г. Поставянето на протокола от ОС на ЕС от 12.11.2014г. на видно
и общодостъпно място е равносилно на съобщение за изготвянето на същия протокол.
Мнозинството от настоящия съдебен
състав приема, че цитираният по-горе протокол удостоверява изпълнението на
изискванията на чл.16, ал.7 ЗУЕС за оповестяване изготвянето на протокола от
проведеното ОС на ЕС на 12.11.2014г. Той е подписан от двама членове на
управителния съвет заедно с един собственик на имот в комплекса- Д. Р., което е
допустимо, понеже не се касае за представителство на етажните собственици,
което при липса на избран управител следва да се осъществява от всички членове
на Управителния съвет, нито до удостоверяване на взето решение на УС /виж чл.22 ЗУЕС/.
Наличието на втори протокол по
чл.16, ал.7 от ЗУЕС с дата 17.11.2014г., който е с различно съдържание и е
подписан от други лица /с изключение на М. Ч./ не доказва твърденията на
жалбоподателя, че протоколът от 12.11.2014г. е антидатиран и съставен за
нуждите на делата, образувани след времето, пред което протоколът от
17.11.2014г. е бил ползван като документ по чл.16, ал.7 ЗУЕС в различни съдебни
производства. Горните твърдения на ищеца не могат да се установят в настоящото
съдебно производство /предвиден е друг ред за това/, в каквато насока са
исканията в жалбата.
Свидетелските показания на св.К.У.
/св.О.У.- негов баща, е собственик на обекти в ЕС и като такъв неправилно е бил
разпитан като свидетел, поради което показанията му не следва да се обсъждат/,
че таблото за обяви се намира във фоайето към рецепцията и асансьора на хотела,
а свидетелите не са виждали ЕС да поставя съобщения във блок „Г“, също не
опровергават съдържанието на протокола за съставения протокол за ОС на ЕС на
12.11.2014г.
Ето защо следва да се приеме, че подавайки
исковата молба на 22.08.2019г. ищецът е пропуснал срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС за
оспорване решенията на Общото събрание от 12.11.2014г.
По горните съображения обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 247/26.06.2020г. по гр.д.№ 619 по описа за 2019г. на Районен съд- гр.Поморие.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.А.В. за присъждане на деловодни
разноски.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. /ос.мн./
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на
съдия Галя Белева,
докладчик по ч.гр.д.№1953/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд
Не
споделям становището на мнозинството от съдебния състав по ч.гр.д.№1953/2020 г.
на Бургаския окръжен съд за недопустимост на предявения иск по чл.40 ЗУЕС,
поради това, че същият е предявен след изтичането на преклузивния срок по чл.40,
ал.2 от същата норма.
Срокът
за обжалване на решенията на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014г., съобразно разпоредбата на
чл.16, ал.7 от ЗУЕС в редакцията ѝ към 2011г., е следвало да започне да
тече от оповестяването на решенията чрез съобщение за това, че протоколът от ОС
на ЕС е изготвен. Поставянето на съобщението се удостоверява с протокол, който
следва да е в писмена форма, да съдържа данни за датата, мястото и часа на
поставяне на съобщението. Този протокол следва да е подписан от управителя на
ЕС или Председателя на УС, заедно с един собственик, ползвател или обитател.
Особеното
в случая е, че съобщение по смисъла на чл.16, ал.7, изр.1 ЗУЕС не е поставяно,
тъй като видно от съдържанието на протокола на л.21 от делото на ПРС, който е
съставен с цел удостоверяване разгласяването на изготвения протокол от ОС на
ЕС, на таблото до рецепцията на главното фоайе на Комплекса били изложени
протокола от проведеното ОС на 12.11.2014г. и правилника за вътрешния ред.
Поставянето на самия протокол на видно и общодостъпно място обаче има същите правни
последици като поставяне на съобщение за изготвянето му.
Затова
следва да се прецени дали протоколът от 12.11.2014г. /л.21 от делото на ПРС/ удостоверява
изпълнението на изискванията на чл.16, ал.7, изр.2 ЗУЕС /в съответната
редакция/ за надлежното документиране на датата, часът и мястото на поставянето
на протокола от ОС на ЕС от 12.11.2014г. на таблото до рецепцията на комплекса.
Процесният протокол
не е подписан от председателя на управителния съвет, тъй като е безспорно, че
към 12.11.2014г. М.Ч.все още не е бил избран за такъв, а е бил един от тримата членовете
на управителния съвет.
Вярно е
становището на районния съд /взаимствано от Определение №1428/31.07.2019г. по
в.ч.гр.д.№1123/19г. на ОС- Бургас/, че удостоверяването по чл.16, ал.7 ЗУЕС е
свързано с изпълнение на задължение за уведомяване за изготвения на
12.11.2014г. протокол за взети решения от ОС на ЕС, което е свързано с
удостоверяване извършването на фактическо действие- залепване на уведомление,
за чието доказване е предвидена писмена форма – протокол, подписан от
определени лица. Не може да бъде споделен обаче извода му, че всеки член на
управителния съвет заедно с един собственик, ползвател или обитател може да
удостовери с протокола извършването на това фактическо действие.
Нормата
на чл.16, ал.7, изр.2 ЗУЕС има императивен характер и не може да бъде тълкувана
разширително, предвид придадената на протокола за поставяне на съобщението
материална доказателствена сила /доказва, че на посочената дата, час и място е
поставено съобщение до собствениците, за изготвянето на Протокола от ОС на ЕС, от
който момент започва да тече срока за оспорване на последния по чл.16, ал.9 и
чл.40, ал.2 ЗУЕС/. Затова само посочените в нея лица имат удостоверителната
компетентност да установят с полагането на подписа си, че такова съобщение
действително е било поставено. По тази причина не може да се приеме, че в
конкретния случай разгласяването на решенията от ОС на ЕС, проведено на
12.11.2014г. е удостоверено в съответствие с изискванията на чл.16, ал.7 ЗУЕС.
Протоколът от
17.11.2014г. /л.12 от делото на РС- Поморие/ съдържа данни за поставено съобщение
по чл.16, ал.7 ЗУЕС за изготвянето на протокола от ОС на ЕС от 12.11.2014г. - в него са посочени датата, часа и мястото на
поставяне на това съобщение. Той обаче се оспорва не само от ищеца /като неотговарящ
на изискванията на закона за надлежно разгласяване изготвянето на протокола от
ОС на ЕС/, но и от ответника /като неистински документ/. Т.е. след като ответната
страна не твърди, че този документ установява изпълнението на изискванията на
чл.16, ал.7 ЗУЕС за документиране поставянето на съобщение за изготвения
протокол от ОС на ЕС, съдът не разполага с правомощия да приеме подобен правен
извод. Отделно от това, този протокол също не отговаря на изискванията на
чл.16, ал.7 ЗУЕС, понеже не е подписан от Председателя на УС – и към
17.11.2014г. М.Ч.не е бил избран за такъв.
По
делото не се установява ищецът да е бил уведомен за оспорваните решения преди
16.08.2019г.
Плащането
на суми през 2015г. към „Феста хотели“ АД /трето за делото лице/, което е извършено
по договор за управление от 15.04.2010г., сключен с „Феста хотели“ АД /т.е.
преди възникването на ЕС/, не установява плащане на разходи и такси към Етажната
собственост, дължими въз основа на оспорваните решения, за да се приеме, че
ищецът е бил уведомен за тези решения на ОС на ЕС още през 2015г.
Ето защо
намирам, че в случая ищецът Е.В. не е пропуснал преклузивния срок по чл.40,
ал.2 ЗУЕС за оспорване решенията на ОС на ЕС от 12.11.2014г., съответно- че
искът му е допустим и е следвало да бъде разгледан по същество.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/ГАЛЯ
БЕЛЕВА/