№ 134
гр. Ловеч, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200077 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 531255-F533399 от 01.07.2020 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП е наложено
на „Стратеш Турс” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ловеч, парк „Стратеш“, комплекс ”Стратеш”, представлявано от ВЛ. В. Й.,
административно наказание на основание чл.185, ал.1, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС –
имуществена санкция в размер на 800 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
Недоволни от постановлението останали от санкционираното дружество, които чрез
управителя В.Й. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. В жалбата е изложено
възражение, че обективно фактите не съответстват на посоченото в наказателното
постановление, тъй като когато проверяващият е заявил, че иска да заплати една нощувка
изрично е поставил условия да види преди това стаята. Изтъква, че именно в това се
изразява по длъжностна характеристика работата на администратора на хотела – да посреща
и настанява гостите, да им предоставя необходимата информация за предоставяните от
хотела услуги. Позовава се на длъжностната характеристика, като изтъква, че никъде в нея
не е предвидено администратора на хотела да издава счетоводни документи, като фактури,
касови бележки и др. подобни. Твърди, че тази дейност по издаване и оформяне на
счетоводни документи се извършва само от управителя на дружеството. Акцентира на
обстоятелството, че според тях, едновременното даване на паричната сума за нощувката от
проверяващите и заявяването, че искат да погледнат стаята е било целенасочено, за да се
1
допусне нарушение и съответно дружеството и служителя да бъдат санкционирани. Според
жалбоподателя, наличието на подобна целенасоченост се подкрепя и от факта, че проверката
е била извършена на 31-ви декември, когато в ресторанта е течала организация за
посрещането на новогодишната нощ и е бил ангажиран целият персонал на хотела
(ресторантска и хотелска част). Управителят твърди, е в този момент физически не е бил на
рецепцията, за да издаде съответния документ, като изтъква, че плащането на нощувката и
оформянето на съответния счетоводен документ е можела да стане и преди клиента да
напусне обекта. С тези доводи жалбоподателят аргументира тезата си за липсата на
съставомерност от обективна и субективна страна по отношение на вмененото нарушение.
Подробно в жалбата са изложени и доводи за наличието на маловажен случай и
възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН. Счита, че по този въпрос наказващият
орган не е изложил ясни мотиви, а само общи формулировки, които не са отнесени към
конкретния случай. Сочи също така и че в съдържанието на наказателното постановление
липсват изцяло мотиви относно размера на наложената имуществена санкция. Счита, че
липсва фактическо или законово основание за санкциониране на дружеството извън
нормативно определения минимум и в този смисъл е наведено алтернативно искане в
случай, че съдът приеме нарушението за безспорно установено и доказано, определената
имуществена санкция да бъде изменена и намалена на 500 лева.
В жалбата се претендира и присъждането на направените пред настоящата инстанция
разноски.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател се представлява от адвокат
Ф.Филипов, който пледира за отмяна на обжалваното НП по наведените с жалбата доводи,
като ги доразвива. Акцентира на обстоятелството, че администратора на хотела не е лицето,
което е следвало да издаде фискален бон, като се позовава на длъжностната му
характеристика. Сочи, че не е била извършена проверка дали това лице е можело да приема
извършено плащане. Алтернативно поддържа наведеното с жалбата искане да бъде намален
размера на наложената имуществена санкция в предвидения от закона минимум.
Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Събев,
който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление. Развива доводи в тази насока. Изтъква, че нарушението е безспорно
доказано и законосъобразно, и в съответствие със закона е било издадено наказателното
постановление. Оспорва доводите на жалбоподателя за това, че администратора на хотела не
е имала правото да приеме плащането, съответно задължението да издаде фискален бон.
Изтъква, че преди служителите на НАП да се легитимират тя не е възразила, че няма такива
права и в същото време е приела сумата. По отношение на искането за намаляване размера
на санкцията предоставя на преценката на съда. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.
2
Гр. П. и Хр. Кр. Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
„Стратеш Турс” ЕООД било със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч, парк
„Стратеш“, комплекс ”Стратеш” и се представлявало от управителя ВЛ. В. Й.. Дружеството
стопанисвало търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – хотел „Стратеш”,
намиращ се в гр.Ловеч, парк „Стратеш”.
На 31.12.2019 г., в 15:50 часа, в търговския обект на дружеството била извършена
проверка от служители на ТД на НАП – свидетелите П.П. и Х.Д.. Проверката започнала като
първо свидетелят П. закупил в качеството си на клиент 1 брой нощувка в двойна стая за
31.12.2019 г., на обща стойност 70,00 лева, която заплатил в брой с три банкноти от по 20
лева и една от 10 лева. Плащането приела Росица Антонова Бонева – администратор на
хотела, но не издала за него фискална касова бележка. След като свидетелите П. и Д. се
легитимирали като служители на НАП установили, че в обекта е било налично работещо
фискално устройство модел „ТRЕМOL ZM-KL-V2“ с индивидуален номер /ИН/ №
ZK093097, фискална памет /ФП/ № 50157875 и с регистрационен номер в НАП №
4161727/10.04.2019 година. Бил разпечатан от устройството междинен финансов „X", отчет
№ 000892/31.12.2019 г. и контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за датата
31.12.2019 г., като била установената положителна разлика на касовата наличност в обекта в
размер на + 700 лева.
За установените при проверката факти и обстоятелства бил съставен протокол за
извършена проверка № 0361069/31.12.2019 г. /л.16-18/, който протокол бил съставен в
присъствието на администратора на хотела Росица Антонова Бонева, която го подписала. В
протокола било отразено и че проверката е извършена и в присъствието на управителя на
хотела ВЛ. В. Й., който също го подписал. На основание чл. 13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК,
представляващият дружеството ВЛ. В. Й. и администратора Росица Бонева били поканени
да се явят на 08.01.2020 г. в гр.Плевен, ул.„Дойран“ № 160, сектор „Оперативни дейности"
към Главна Дирекция "Фискален контрол", за съставяне и връчване на акт за установяване
на административно нарушение.
На 08.01.2020 г. свидетелят П.П. съставил на „Стратеш Турс” ЕООД, в присъствието
на управителя В.Й., АУАН № F533399 /л.15/. Актосъставителят описал гореустановената
фактическа обстановка и приел, че търговецът не изпълнява задължението си за издаване на
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за всяка извършена
покупка, която е заплатена в брой. Квалифицирал това като нарушение на разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин.
Като свидетел при извършване на проверката и съставянето на акта се подписала
Х.Д..
3
Актът бил връчен на управителя на дружеството В.Й., който го подписал и получил
препис от него. В графата за възражения не е вписал такива.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от дружеството да са
представили писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 01.07.2020 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била
отразена и в него. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (в редакцията
на тази норма с ДВ, бр.8 от 2020 г., действаща към момента на извършване на нарушението,
респективно и издаването на НП) и дружеството- жалбоподател било санкционирано на
основание чл.185, ал.1, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в размер
на 800 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповеди № ЗЦУ-ОПР-
17/17.05.2018 г. и № 2264/01.06.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.48-51/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да
водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.
Императивните разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ задължават всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект, да издават фискална касова бележка от ФУ. С конкретика това
задължение е развито и в нормата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., съобразно
която, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба
на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В частност,
разпоредбата на чл.25, ал.4 от Наредба № Н-18/2006 г. (преди изменението с ДВ, бр.68 от
2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) конкретизира начина по който следва да става това – при
извършване на плащането, като едновременно с получаването му се предоставя на клиента
издадената фискална касова бележка.
4
Безспорно се установи по делото, че в търговския обект на дружеството
жалбоподател, не са спазили цитираните разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ, като не са издали фискална касова бележка при извършеното плащане за закупената
нощувка от страна на проверяващите инспектори от НАП. Именно дружеството, като
стопанисващо и експлоатиращо проверения търговски обект /хотел/ е задължено лице по
смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. В
този смисъл доводите на жалбоподателя относно правомощията на администратора на
хотела Росица Бонева да приема плащания и съответно издава счетоводни документи, в т.ч.
и фискални касови бележки касаят по-скоро нейната административнонаказателна
отговорност (за която са налице данни по делото, че е била ангажирана), но не и тази на
дружеството, като юридическо лице. Изпълнението или неизпълнението на конкретни нейни
задължения не освобождава дружеството, като лице стопанисващо търговски обект по
смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС от задължението да организира по такъв начин
дейността си и работата на наетите от него лица, че императивните разпоредби от ЗДДС и
Наредба № Н-18/2006 г. да бъдат стриктно спазвани. Безспорно се доказа фактът, че за
извършеното плащане не е била издадена фискална бележка, който факт жалбоподателя
също не отрича. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и Д.,
които имат ясен спомен за проверката и излагат последователни, логични и взаимно
допълващи се показания. Същите безусловно се подкрепят и от ангажираните по случая
писмени доказателства.
Не бяха представени и събрани други доказателства, които да са в противоречие с
показанията на свидетелите П. и Д., нито са налице конкретни данни и обстоятелства, които
биха внесли съмнение в достоверността им. В частност, за наведените с жалбата твърдения
за целенасочено поведение от страна на служителите на НАП, че по своеобразен начин са
„провокирали“ администратора на хотела да не издаде фискален касов бон, като
едновременно с плащането са поискали да видят и стаята, останаха неподкрепени с
конкретни доказателства в тази насока.
От анализа на цитираните по-горе разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-1882006 г.
безспорно се налага изводът, че изначално задължението за издаване на касова бележка е на
търговеца (ЮЛ или ЕТ), защото именно той е лицето, което осъществява търговска дейност
и извършва по занятие продажби на стоки или услуги във или от търговски обект.
Следователно, отговорността по чл.185, ал.1 от ЗДДС се понася самостоятелно от
дружеството нарушител, тъй като продавача /администратора на хотела в случая/ в обекта,
не е страна по продажбените сделки, за регистрирането и отчитането на които се изисква
издаване на касови бележки по смисъла на ЗДДС. Този извод се налага и от санкционната
разпоредба на чл.185, ал.3 от ЗДДС, която въвежда диференцирана отговорност и за
физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде фискална касова бележка
(фискален бон) и е приело плащане, без да издаде такава.
С оглед на така изложените съображения, настоящия състав намира, че извършването
на нарушение на посочените в НП норми от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от
5
жалбоподателя е безспорно установено от обективна страна. При това положение, правилно
актосъставителят, съответно и наказващият орган са дали правната квалификация на
нарушението. Правилно също така, наказващият орган е приложил за това нарушение
санкционната норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС. Същата, в една от хипотезите си предвижда
санкция за лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, пред какъвто случай сме
изправени в настоящия казус. На практика за сумата от контролната покупка 70,00 лева не е
имало издадена касова бележка.
Разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ са част от установения от законодателя ред за регистрация и отчетност
и които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Тези норми имат за
цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните от
фискалното устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане
на суми във всеки един момент. Това освен, че дисциплинира търговците, спомага и
контрола относно издаването на касови бележки и своевременното и точно отчитане на
реализираните обороти. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че чл.28 от
ЗАНН е неприложим в настоящия случай, в какъвто смисъл са наведени аргументи от
жалбоподателя. Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си
служи и с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в
разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е задължението на наказващият
орган да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са налице основанията
по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки „маловажните” случаи на административни нарушения
от нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН. В разглеждания случай,
наказващият орган извършвайки това отграничаване е достигнал до правилния извод, че не
са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице
маловажен случай. В тази връзка съдът намира, че извършеното нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този вид, а
напротив – разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне
състава на нарушението. Обстоятелството, че фактически неиздаването на фискална касова
бележка е било извършено от администратора в обекта, не снема обективната, безвиновна
отговорност от дружеството, която носи съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
В същото време обаче съдът намира, че определената на „Стратеш Турс“ ЕООД
имуществена санкция за това нарушение, в размер между минимума и средния, се явява
несправедлива и не съответства на тежестта на нарушението. Безспорно всяко наказание
следва да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, довели до извършване на
нарушението. В конкретния случай наказващият орган е наложил санкцията в посочения
размер от 800 лева, без да са изложени аргументи в подкрепа на необходимостта от такъв
размер. Посочено е в НП, че нарушението е първо за дружеството, като явно това е било
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, но не е отчетен факта, че липсват
отегчаващи отговорността обстоятелства. По мнение на настоящия състав, като смекчаващо
6
отговорността обстоятелство е следвало да бъде отчетен и момента, когато е било
извършено нарушението, а именно : подготовката в хотела и ресторанта към него за
новогодишното тържество, като разбираемо е, че в такъв момент вниманието и усилията на
персонала е насочено и ангажирано предимно с този процес.
Ето защо, предвид на изложеното, размера на санкцията се явява необосновано
завишен и следва да бъде намален до минимума на предвиденото в санкционната норма на
чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно в размер на 500 лева, като обжалваното НП следва да се
измени в тази му част, а в останалата се потвърди.
При този изход на делото и тъй като и двете страни са претендирали разноски
(въззиваемата юрисконсултско възнаграждение), то по тези претенции съдът прие следното :
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 на
същия текст страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В случая и
двете страни са поискали присъждането на такива. Служебно известно е на настоящият
състав, че съществува противоречива практика в съдилищата относно това на кого и в какъв
размер следва да се присъдят разноски, в случаите когато е изменен само размера на
наложената санкция.
Според едното от застъпените от съдилищата схващания, в подобни случаи следва да
намери приложение принципът важащ и в гражданския процес, като разноските се присъдят
съразмерно на страните. Приема се по аналогия, че за разликата от размера на наложеното
наказание /санкция/ до размера определен от съда, искът е уважен, а за останалият размер е
отхвърлен.
Според другото застъпвано схващане, разноски се дължат само в полза на
административнонаказващият орган, доколкото е установено, че жалбоподателят е
извършил вмененото нарушение, а какъв е окончателният размер на санкцията определена
от съда, е въпрос без значение.
Настоящият съдебен състав възприема като правилно и съобразено със закона
второто становище.
В административнонаказателното производство по аналогия намират приложение
разпоредбите на НПК, като към тях изрично препраща нормата на чл.84 от ЗАНН. Това
всъщност не е случайно, предвид сходствата при протичането на двете производства. В този
смисъл, общото правило на чл.189, ал.3 от НПК гласи, че след като деецът е признат за
виновен, то той дължи сторените в производството разноски, без значение какво наказание
му е наложено и дали въобще му е наложено наказание (напр. в случаите на чл.183, ал.3 от
НК). Налага се изводът, че осъждането за разноските е обвързано единствено с установяване
на противоправно поведение от страна на дееца (престъпление по НК или административно
нарушение по ЗАНН), което в крайна сметка е станало причина за образуване на
производството и съответно за сторването на разноски от страна на съответния орган. Без
значение за произнасянето по разноските е какво наказание ще се наложи или изобщо дали
такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на разноските не е
7
наложеното наказание, а извършеното престъпление /нарушение/. Като допълнителен
аргумент в подкрепа на тази теза са и мотивите на ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д.№ 98/1984
г., ОСНК на ВС, където е прието, че ако наказателното постановление бъде изменено и ако в
производството има сторени разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица,
изплатени пътни на свидетели и т.н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя, а не
съразмерно.
Поради тези съображения съдът счита, че с оглед доказването в обсъждания тук
случай на извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение, то той
следва да бъде осъден да заплати изцяло сторените от наказващия орган разноски.
По делото административнонаказващият орган е бил защищаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защищавани от юрисконсулт.
Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последният от своя страна
препраща към чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в рамките от 80 до 120 лева. В настоящият случай, предвид правната
сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
юрисконсултско възнаграждение се явява 80 лева и тази сума дружеството-жалбоподател
следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 531255-F533399 от 01.07.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление
на НАП, с което е наложено на „СТРАТЕШ ТУРС” ЕООД, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, парк „Стратеш“, комплекс ”Стратеш”,
представлявано от ВЛ. В. Й., административно наказание на основание чл.185, ал.1, във
връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС – имуществена санкция в размер на 800 лева, за нарушение на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 531255-F533399 от
01.07.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при
Централно управление на НАП в останалата част, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „Стратеш Турс” ЕООД – гр.Ловеч, с горните данни, да заплати на
Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
/осемдесет/ лева.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9