№ 554
гр. ***********, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***********, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530101429 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим жилищен имот.
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК, в първа фаза – по допускане на
делбата.
Ищците твърдят в исковата си молба, че те и ответниците са съсобственици на
недвижим имот,находящ се в гр.*********** ,с административен адрес:
ул.”*****************************” , а именно
****************************************************************************************************.
от общите части на сградата, при изрично посочени в нот.акт и в скицата съседи.
Първите две ищци /М. С. В. И Й. С. М./ са наследници на Ст.Р.Д.,б.ж. н а
гр.*********** , който е бил собственик на имота по силата на нот.акт за собственост №
************************** г. на ТРС. През 1972 година с нот.акт
*********************** на ТРС последният е продал на първата ищца М. С. В. и
съпругът й К.Г.В. 2/3 ид.ч. от процесният имот, които са семейна имуществена
общност/СИО/. Същата година-. 1972-на 26.06. ПОЧИВА СЪПРУГАТА на Ст.Р.Д. , като
оставя за свои наследници съпруга си и двете си дъщери-първи две ищци по делото, които
наследяват по 1/9 от процесния имот. /Ст.Р.Д. и съпругата му са имали 1/3 ид.ч. от имота,
след продажбата на 2/3 ид.ч./ от имота. На ********** година /видно от приложени
удостоверения за наследници/ почива и бащата на първите две ищци-М. и Й. С.и. Той
оставя тях за свои наследници които наследяват неговата 1/9 ид.ч. С молба от 4.01.**** г.,
видно от Удостоверение №*********** г. на ТРС ищцата Й. С. М. СЕ ОТКАЗВА ОТ
НАСЛЕДСТВОТО, ОСТАНАЛО ОТ ПОКОЙНИЯ Й БАЩА Ст.Р.Д., при което ищцата М.
С. В. придобива още 1/9 ид.ч. от имота. Й. С. М. се е отказва от наследството, останало
1
от своя баща, но не се отказала от наследството, останало от нейната майка Цв.М.Д.,
поради което притежава 1/9 ид.ч. от имота. Видно от Удостоверение № ****************г.
на Община *********** почива К.Г.В., б.ж. на гр.***********, който оставя за свои
наследници съпругата си-първата ищца М. С. В., дъщеря си И. К. Г. и наследниците на сина
си-Ст.К. Г.- Н. М. М. и М. С. Г...
При анализ на изложените по-горе писмени доказателства, ищците считат, че двамата
ответници имат общо 1/9 и.ч. от имота, или всеки един от тях по 1/18 ид.ч. Това е така,
защото ищцата М. С. В. има 4/9 ид.ч. от притежаваните 2/3 ид.ч. от имота/СИО/ , а децата
на К.Г.В.-на по 1/ 9 ид.ч. Тъй като и синът му Ст.К. Г. е починал на 4.11.2020 г.,ответниците,
като негови наследници наследяват неговата 1/9 ид.ч. Освен тези 4/9 ид.ч. /който са СИО/
първата ищца притежава още 2/9 ид.ч.-1/9 по наследство от покойната си майка и 1/9 по
наследство от баща й -след направения отказ от наследство от сестра й Й. С. М.. Или
ищцата М. С. В. притежава 6/9 ид.ч. от процесния имот, Й. С. М.-1/9 ид.ч., И. К. Г. -1/9
ид.ч. и Н. М. М. и М. С. Г.-общо 1/9 ид.ч. или всеки един от двамата –по 1/18 ид.ч.
Ищците молят съдът да постанови решение, с което да се допусне делба на описания
по-горе недвижим имот-
*************************************************************************************
и съответните ид.ч. от общите части на сградата в Конфекция 20 но
ул.”********************** гр. ***********, при квоти,както следва:
6/9 ид.ч. за ищцата М. С. В.,
по 1/9 ид.ч..за ищците Й. С. М. и И. К. Г. и
ОБЩО 1/9 ид.ч. за Н. М. М. и М. С. Г. /или по 1/18 ид.ч. за всеки един от тях /.
Първата ищца М. С. В. не притежава друг недвижим имот, има най-голям дял от
същия по силата на закона, вече е в напреднала възраст и няма възможност да придобие
друг имот, поради което има претенции процесният имот да й бъде предоставен в
изключителен дял – във втора фаза на делбата.
Редовно призовани в открито заседание ищците не се явиха лично и се представляват
от адв. П., която в хода на устните състезания заяви, че приема и и е склонна да поддържа
становището, че ищцата Й. С. М. не следва да получи дял от делбения имот, тъй като
имотът е бил придобит, видно от нотариалния акт от ****г. от баща и Ст.Р.Д., но не при
условията на съпружеска имуществена общност /СИО/, а при имуществена разделност в
смисъл негово лично имущество и тя е направила отказ от наследството на баща си, така че
останалата 1/3 ид.ч. от наследството на баща им е получила само сестра и М. С. В.. Ето
защо делбата следва да се допусне при квоти: 7/9 ид.ч. за ищцата М. С. В.; 1/9 ид.ч. за
ищцата И. К. Г. и общо 1/9 ид.ч. за двамата ответници Н. М. М.-Г. и М. С. Г. /или по 1/18
ид.ч. за всеки един от тях /. Пълномощникът на ищците счита, че не е доказано, че Ст.К. Г.,
който е внук на общия наследодател Ст.Р.Д., е демонстрирал самостоятелно владение и е
придобил по давност 1/3 ид.ч. /оставащата след продадените 2/3 ид.ч./ и следователно от
тази 1/3 ид.ч. наследяват по равно М. В., И. К. и общо Н. и М. като наследници на Ст.К. Г..
2
Ответниците редовно уведомени за исковата молба.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответницата - Н. М.
М. – Г., която счита, че искът е допустим, но делбата е допустима не между всички
посочени в исковата молба страни и не при посочените от ищеца квоти. Изложените в
писмения отговор съображения са следните: Както се сочи в исковата молба, имотът е бил
съсобствен между общия наследодател Ст.Р.Д. и неговата съпруга Ц.. През 1972 година 2/3
от този имот е прехвърлен на М. С. В. и нейния съпруг К.Г.В.. Още при това прехвърляне
общите наследодатели Ст. и Ц. са решили, че останалата 1/3 от имота ще остане за техния
внук Ст.К. Г., който носи името на дядо си. Сделката не е оформена по съответния ред, но
между роднините това винаги е било прието като изпълнение по волята на общия
наследодател и Ст.К. Г. е придобил тази част по давностно владение. Затова преди смъртта
на общия наследодател Ст. Д. имотът е бил при части 2/3 за М. и съпругът и К. и 1/3 за
синът им Ст.К. Г.. Знаейки тази воля на баща си, ищцата Й. никога не е имала претенции
към имота и затова й формално е направила отказ от наследството на баща си. Нещо повече,
тя никога не е фигурирала като собственик на този имот в данъчните декларации. Появява
се едва в последната подадена от ищците данъчна декларация от м. септември тази година,
подадена очевидно да обслужва тезата на ищците по делото. След смъртта на К.Г.В.
неговата 1/3 идеална част се наследява по равно от съпругата му М., дъщеря му И. и синът
му Ст.. Така дяловете в имота в момента са: 4/9 за М. В. /1/3 от прехвърлянето през 1972
година и 1/9 по наследство от съпруга й; , 1/9 за ищцата И. и общо 4/9 за наследниците на
Ст.К. Г. /1/3 по волята на общия наследодател и давностно владение и 1/3 по наследство от
неговия баща К./. Така тя-Н. М. М. и синът и М. С. Г. имат по 2/9 идеални части от имота.
В едномесечния срок и по реда на чл.13, от ГПК постъпи писмен отговор от
назначения особен процесуален представител на ответника М. С. Г. - адв. В. Д. от АК-
***********, която счита, че делът на този ответник от делбения имот е 1/18 ид.ч.
Изложените в писмения отговор съображения са следните: Очевидно е, че първичният
документ за собствеността върху процесния имот е с констативен характер, удостоверяващ
придобиването на този имот като обезщетение от покойния Ст.Р.Д. по реда на ЗПИПМ, отм.
за отчужден друг имот. Безспорно е, че на 24.03.1972 г. същият, с нотариален акт №
********************************** е прехвърлил 2/ 3 ид.ч. от собствеността му на
едната от дъщерите си и настояща ищца - М. С. В. и съпруга й К.Г.В.. За останалата 1/3
ид.ч. е възникнало наследствено правоприемство, при условията на ЗН и действащия тогава
Семеен кодекс от 1968 г., отм. и установените с него правилата за имуществена общност,
разделност, пълна и частична трансформация и възможността за наследяване от съпруг.
Релевантен е и направения отказ от наследството на Ст.Р.Д. от дъщеря му и настояща ищца
Й. С. М.. Независимо от разпределянето на тази 1/3 идеална между съсобствениците е
правото на представлявания ответник М. С. Г., който по силата на наследственото
правоприемство има 1/18 ид.ч. от целия имот и това право следва от получения наследствен
дял от покойния му баща Ст.К. Г., който от своя страна е получил дял от наследството на
баща си К.Г.В., придобил в режим на СИО 2/3 ид.ч. от делбения имот. Делът на този
3
ответник в съсобствеността или пропорционалното му участие в тази собственост са
правилно определени и от ищцовата страна.
Редовно призовани и двамата ответници, в открито заседание се яви лично първата от
тях, като и двамата се представляват от упълномощен процесуален представител – адв. И. И.
от АК-***********. След събиране на писмените и гласни доказателства, пълномощникът
на ответниците зае становището и в хода на устните състезания заяви, че Ст.Р.Д. е
придобил правото на собственост върху процесния апартамент на самостоятелно правно
основание – лично той като лице, което е активен борец против фашизма и капитализма;
имотът не е придобит в режим на СИО, защото няма съвместен принос. Волята на
индивидуалния собственик на имота тогава Ст.Р.Д. е била оставащата 1/3 ид.ч. /след като
прехвърлил 2/3 ид.ч. на едната си дъщеря/ да остане в собственост на внука му Ст.К. Г.,
носещ неговото име. И внукът Ст.К. Г. е придобил правото на собственост върху спорната
1/3 ид.ч. в резултат на давностно владение, въпреки че не е пребивавал лично в имота, не го
е държал, то там са били и живели с негово съгласие неговите родители. Съобразявайки се с
волята на баща си Й. М. след отказа и от наследство никога не е фигурирала в данъчните
декларации за този имот до последната такава, подадена непосредствено преди завеждане
на делото. Никой от роднините не претендирал да ползва и владее 1/3 ид.ч., която Ст.Р.Д.
искал да дари на внука си Ст.. Имайки предвид това, делбата следва да се допусне при
квоти: 4/9 ид.ч. за ищцата М. В.; 1/9 ид.ч. за ищцата И. Г. и по 2/9 ид.ч. на всеки от двамата –
М. Г. и неговата майка Н. М.-М. Г. или общо 4/9 ид.ч. за тях двамата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт за собственост на жилище, строено в парцел, отчужден за
групово и кооперативно жилищно строителство, № ******************************г.
по описа на СВ-***********, Ст.Р.Д., е придобил по покупка от Търговищки градски
народен съвет-СП „Жилищно строителство“, право на собственост на ап.
*********************************************, със застроена площ от 83.88 кв.м., при
посочените граници, заедно с таванско помещение № 13 със светла площ от 17.59 кв.м., с
избено помещение № 13 със светла площ от 18.59 кв.м. и с 6.46 % идеални части от общите
части на сградата, като купувачът е получил по силата на решение 3-то „Н“ по протокол № 4
от *********г. правото на строеж на този апартамент върху държавна земя. С този
нотариален акт се признава лицето Ст.Р.Д. за собственик на описания апартамент и
съответните прилежащи помещения. Стойността на апартамента е 7239.29 лв., а на правото
на строеж е 955 лв., които са напълно изплатени на СП „Жилищно строителство“-
***********, като за съставянето на нот.акт е представено писмо от 31.07.****г. от СП
„Жилищно строителство“-*********** и удостоверение от *****.****г. от ДСК.
От писмените доказателства се установи, че съгласно докладна записка от сектор
„Жилищно строителство“ при ГОНС-*********** от дата 20.02.1965г., относно: Продажба
на апартаменти от груповите жилищни блокове, строящи се през 1965г. на граждани,
ползващи се с предимство-признати за активни борци, заемите на които са тиражирани и са
4
жители на гр. ***********, постъпили са декларации от активни борци за апартаменти в
различните групови жилищни блокове /конфекции/, а именно: т.I. Конфекция № 20 – Ст.Р.Д.
с молба от ***********г. е заявил желание да закупи двустаен апартамент № 13 на ет.4 и за
този апартамент няма друг кандидат. От сектор „Жилищно строителство“ при ГОНС-
*********** предлагат апартамента да му бъде продаден. Докладната записка е внесена на
редовно заседание на изпълнителния комитет на ГОНС-***********. Съгласно решение
I.“Конфекция № 20“ по т.3-та „Н“ по протокол № 4 от *********г. /визирано в нот.акт №
******************************г./ Изпълнителния комитет на ГОНС-***********
решава да се продаде на Ст.Р.Д. заявеният от него ап.13 на ет.4. Решенията по т.3-та „Н“
по протокол № 4 от *********г. на Изпълкома на ГОНС-*********** са в съответствие и
отговарят на т.10 от решение „А“ № 255 на Политбюро на ЦК на БКП от 27.08.1965г. за
отношението към старите революционни кадри, а именно при кооперативно жилищно
строителство и при продаване на готови апартаменти да се дава предимство на борците-
антифашисти, а също така и в изпълнение на т. 12 от Постановление № 152 от 14.07.1959
г. на ЦК на БКП и МС на НРБ за уреждане на общественото, материалното и социално-
битовото положение на активните борци против фашизма и капитализма. Видно е, че
решенията по т.3-та „Н“ по протокол № 4 от *********г. на Изпълкома на ГОНС-
*********** се отнасят за продажба на апартаменти „ с предимство“ на индивидуално
посочени активни борци против фашизма и капитализма, докато по следващата т.3-та „О“
се отнасят вече за продажба на апартаменти на граждани „по общия ред“.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот №
*******************************г. по описа на СВ-***********, Ст.Р.Д. продава на
своята дъщеря М. С. В. /първата ищца/ и съпруга и К.Г.В. само 2/3 идеални части от своя
недвижим имот, находящ се в гр. ***********, жил.блок „Конфекция“ № 20, във
***************, заедно с 2/3 ид.ч. от таванското помещение, 2/3 ид.части от избеното
помещение и 4.32% ид.части от общите части на сградата.
От приложените скица и удостоверение за идентичност на обект на кадастъра,
процесният недвижим имот е самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************, с адрес на имота в гр. ***********, ул.
„***********************, ***************, с предназначение: жилище, апартамент, с
площ 83.88 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
****************; **************3; под обекта: **************** и над обекта: няма; и
с прилежащи към него части: таван 13 -17.59 кв.м., изба 13 – 18.59 кв.м. , 6.46 % ид.ч. от
общите части на сградата.
От представените удостоверения за наследници се установи, че Цв.М.Д. - съпругата
на Ст.Р.Д. е починала преди него, на *********г., а той е починал на **********г. След
смъртта му единствени негови законни наследници са двете му дъщери – М. С. В. /първата
ищца/ и Й. С. М. /втората ищца, сега с пост.адрес в гр. ***********/.
Около 40-дни след смъртта на Ст.Р.Д. с молба от **********г. Й. С. М. /тогава с
пост.адрес в с. ***********************/ се е отказала от наследството на баща си и този
5
отказ е вписан в специалната книга при РС-*********** под № ****/****г. След това в
декларациите за облагане с данък върху недвижими имоти – за имот с идентификатор
******************** , Й. С. М. не фигурира като собственик/ползвател – напр. в
декларацията от 28.09.2017г. от М. С. В., декларацията от 13.11.2020г. от Н. М. М.. Що се
касае до декларацията от М. С. В. от 2021г. /л.40 и 43/ и от 2017г. /л.50/ посоченият в тях
имот - ап.9 е различен от процесния – ап.13.
От удостоверение за наследници на К.Г.В., поч. на 29.08.2017г. е видно, че след
смъртта му негови законни наследници са: съпругата му -М. С. В. /първата ищца/; дъщеря
им - Ив. Г. К. /третата ищца/ и синът им – Ст.К. Г., който е починал на 04.11.2020г. и той
се наследява от съпругата му – Н. М. М. и синът му – М. С. Г. /двамата ответници/.
За изясняване на спора от фактическа страна съдът разпита по искане на ответниците
св. Ц.Д., 74г., чийто чичо е бил съсед на общия наследодател Ст.Р.Д.. От показанията на св.
Д. се установи, че при гостуванията и при нейните близки някъде около **********г. се е
обсъждало и тя е чувала, че дядо Ст. е много щастлив и горд, че внукът му се казва също
Ст.- носи негово име и че дядо Ст. ще прехвърли дела си от апартамента на внука си, а
неговите дъщери и зетят нямали нищо на против. Това е било когато внукът Ст. /сина на
дъщеря му М. и зетя К./ е бил малък и тогава дядо му Ст. е искал така да направи, а
другите роднини са били наясно и не са имали против. Даже въз основа на всички тези
разговори и бащата на св. Д. прехвърлил по 1/3 ид.ч. от къщата си на нея и на брат и.
Свидетелката знае как първоначално в процесния апартамент живеел дядо Ст. със
семейството си, после там живеели дъщеря му М. и зет му К. с двете си деца /И. и Ст./
преди Ст. да се ожени. След като внукът Ст. се оженил той със съпруга си заживели в
жилище, което впоследствие придобили, докато във въпросния апартамент от дядо му Ст.
останали да живеят родителите - М. и К.. След като К. е починал в жилището останала да
живее М..
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.344 ал.1 от ГПК, в решението, с което се допуска делба, съдът се
произнася по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, и каква е частта
на всеки сънаследник.
Делбеният имот е само един - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
********************, с адрес на имота в гр. ***********, ул.
„***********************, ***************, с предназначение: жилище, апартамент, с
площ 83.88 кв.м., ведно с прилежащи към него части: таван 13 -17.59 кв.м., изба 13 – 18.59
кв.м. , 6.46 % ид.ч. от общите части на сградата.
Двата основни въпроса, предпоставящи произнасяне досежно лицата, между които
да се допусне делбата и съответно частта на всяко лице са: Процесният апартамент
индивидуална собственост ли е бил на общия наследодател Ст.Р.Д. или СИО? и
Придобил ли е внукът му Ст.К. Г. по давност 1/3 ид.част от апартамента?
6
Нотариалният акт, с който Ст.Р.Д. се легитимира като собственик е съставен на
**********г. Не е спорно обстоятелствето, че към този момент той е в брак с Цв.М.Д..
В Закона за лицата от 1907 г. и Закона за имуществата, за собствеността и
сервитутите няма презумпция за възникване на съпружеска имуществена общност върху
имуществата, придобити по време на брака. Такава презумпция няма и в Закона за лицата и
семейството от 1949 г. В чл. 33 от ЗЛС от 1949г. изрично е предвидено, че всеки от
съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползването върху него. С чл. 13, ал. 1 от
СК от 1968 г. /отм./ е въведен институтът на съпружеската имуществена общност. С
разпоредбата на чл. 103 от Заключителните и преходни разпоредби от СК /в сила от
22.05.1968 г. до 30.06.1985г./ е прието, че правилата на СК от 1968 г. относно
имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества, придобити преди
влизането му в сила от съпрузите при заварени бракове. Съгласно чл. 13 ал.1 от СК от
1968г., недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през
време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. На осн.чл.13 ал.2 от СК от
1968г. , недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както
и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда
на чл. 389а - 389д от ГПК, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Съгласно разясненията, дадени в Постановление № 5 от 31.X.1972 г., Пленум на ВС -
За обобщаване съдебната практика относно някои въпроси на имуществените спорове по чл.
13 и 14 СК, при разглеждане на споровете по чл. 13 и 14 СК, съдилищата следва да имат
предвид прогласените от чл. 1 и 12 СК социални функции на брака и семейството и
произтичащия от тях принцип на общността по чл. 13, ал. 1 СК в системата на
имуществените отношения между съпрузите, да тълкуват закона по начин, който
съответства най-пълно на основната идея за съпружеската имуществена общност./т.1 от
ППВС/. Недвижимите и движимите вещи и правата върху вещи принадлежат общо на
двамата съпрузи, ако придобиването е станало, докато трае бракът. Моментът на
придобиването следва да се определи съобразно общите правила за прехвърлителното
действие на съответния придобивен способ. /т.2 от ППВС/. От общността са изключени
онези вещи и права върху вещи, които са придобити със средства, получени срещу вещи,
индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака, или е
получил след сключването му по наследство или по дарение . Със същото основание не е
налице общност и в случая на трансформация на пари във вещ - когато по време на брака е
закупена вещ изцяло с пари на единия съпруг, които пари са набрани преди брака или
получени от него по време на брака по дарение или наследство. /т.3 от ППВС/.
В конкретния случай се установи, че нотариалният акт от **********г. е за
собственост на жилище, което е строено в парцел, отчужден за групово и кооперативно
жилищно строителство. Има характер на констативен нот. акт, с който Ст.Р.Д., по занятие –
пенсионер е признат за собственик. От една страна в нот.акт се сочи, че „ е придобил по
покупка“ от Търговищки градски народен съвет и вероятната дата на плащането по
7
удостоверение от ДСК е *****.****г., а от друга страна в същия нот.акт се сочи, че е
получил апартамента по силата на решение 3-то „Н“ по протокол № 4 от *********г.
Съдът, имайки предвид установените по-горе обстоятелства, че имотът е придобит през
****г. по време на брака на името на единия съпруг, към него момент – пенсионер, по
молбата му за закупуване от ***********г. и по докладната записка – с тиражиран заем и в
съответствие с разпоредбите на чл.13 ал.1 и във вр. чл.103 от ЗПР от СК /от 1968г./ счита, че
процесният апартамент е съпружеска имуществена общност. Получаването на апартамента
„с предимство“ от Ст.Р.Д. като активен борец против фашизма и капитализма или както е
формулирано в т.10 от решение „А“ № 255 на Политбюро на ЦК на БКП от 27.08.1965г.:
„при продаване на готови апартаменти да се дава предимство на борците-антифашисти“
означава предимство в избора на конкретен апартамент и преднина във времето т.е. първо
борците-антифашисти си купуват апартаментите, а тези които са останали и не са продадени
след това се продават по „общия ред“ на обикновените граждани. Но това предимство в
реда на закупуване не означава, че имотът е придобит макар и по време на брака - по
наследство, дарение или по реда на чл. 389а - 389д от Гражданския процесуален кодекс т.е.
не е лично имущество по смисъла на чл.13 ал.2 от СК /от 1968г./ Не е оборена презумпцията
за възникване на СИО, поради което и съдът приема, че делбеният имот е бил придобит в
режим на СИО.
По отношение на втория съществен въпрос - Придобил ли е Ст.К. Г. /внукът на Ст. Д.
и наследодател на двамата ответници/ по давност 1/3 ид.част от апартамента:
Придобивната давност е един от регламентираните в чл. 77 от ЗС способи за
придобиване право на собственост върху вещи. Съгласно чл. 79 от ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно - с непрекъснато владение в
продължение на 5 години. Според легалната дефиниция на чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт /corpus/ върху вещ, която владелецът държи лично или
чрез другиго като своя /animus/. Законът – чл. 69 от ЗС, установява оборима презумпция, че
владелецът държи вещта като своя, докато не бъде доказано, че я държи за другиго.
Презумпцията относно субективния елемент на владението, т. е. намерението за своене на
вещта /animus/, е въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му
качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва владението. В този
смисъл е съдебната практика напр. Решение № 106 от 28.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
2687/2015 г., II г. о., ГК ; Решение № 91 от 2.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 713/2009 г., II т. о.,
ТК; както и Решение № 173 от 13.11.2019 г. на ОС - *********** по в. гр. д. № 282/2019 г.
и др.
Дали лицето, което се намира в недвижим имот, е владелец или държател, зависи от
установените по делото факти, доказващи наличието на обективния и субективния елемент
на отношенията му по повод на имота. Всяка вещ независимо от това чия собственост е,
както и дали и в свободния граждански оборот или не, може да бъде предмет на владение.
Съгласно легалните определения на владение и на държане, съдържащи се в двете алинеи на
8
чл. 68 ЗС, общото между тях е, че и при двете е налице упражняване на фактическа власт
върху вещ, но докато при владението субективното намерение е да се държи вещта, като
своя, то при държането такова намерение да се свои липсва. При това характеристиките, с
които законът определя дали едно лице е владелец или държател на вещта, са две: 1.
Обективна - да се упражнява, фактическа власт върху вещ. и 2. Субективна - намерението, с
което се упражнява фактическата власт. Ето защо, ако следва да се определи дали лицето,
което се намира в недвижим имот, е владелец или държател, следва да се установят именно
тези два признака. В този смисъл напр. Решение № 1796 от 3.VI.1996 г. по гр. д. № 2657/95
г., IV г. о. на ВС.
Установено е по делото, че след смъртта през *******. на Ц. Д. я наследяват съпругът
и Ст.Р.Д. и двете им дъщери М. С. В. и Й. С. М.. Последната не се е отказвала от
наследството от майка си. След смъртта през *****г. на Ст. Д. и отказът от ****г. от
оставеното от него наследство, направен от Й. М., единствен негов наследник е М. В..
Ст.К. Г., род. *****г. е бил 5-6 год. дете през ****г. когато дядо му Ст. Д. купил
апартамента през **********г. и казал според показанията на св. Д., че ще прехвърли дела
си на внука си. Ст. Г. не е бил съсобственик на имота, той става такъв чрез наследяване на
част от дела на баща му К.Г.В., поч.2017г.. Родителите му /М. и К./ купуват 2/3 от имота
през *******. когато той е 10-год.дете и семейството е заживяло там, и той е ползвал
имота, живеейки там. Както се установи от гласните доказателства внукът Ст. Г. е живял в
този апартамент докато се ожени, след което със съпругата си заживял в ново придобито
жилище. В конкретния случай не се установи още първият признак на владението –
обективният, а именно упражняване на фактическа власт, и съответно за какъв период. Тази
фактическа власт се изразява не само в пряко ползване на вещта според нейното
предназначение, но и в извършване на действия по опазване на вещта, по нейното
поддържане в добро състояние, по извършване на поправки, а по отношение на недвижим
имот и по извършване на довършителни и ремонтни работи и подобряване на същия и пр. В
тази насока е напр.Решение № 108 от 10.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2010 г., II г. о.,
ГК.
Освен това, за да се придобие правото на собственост върху имот на основание
давностно владение, то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено.
Владението трябва да е постоянно, т.е. да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят имота. Да, постоянното владение не
изисква фактическата власт задължително да се осъществява във всеки един момент от
времето. Тази власт може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, като е
достатъчно действията на владелеца да сочат, че той счита имота за свой и фактическата
власт да не бъде прекъсвана от действия на трети лица. Не е достатъчно само
манифестирането на собственическо отношение към имота пред трети лица, а е необходимо
владелецът да си служи с недвижимия имот по предназначението му, да го посещава и да
извършва действия по стопанисването му. Тези действия трябва да бъдат такива, че да дават
възможност на собственика да узнае, че трето лице владее имота му и да предприеме
9
действия по защита на правото си на собственост. Всички действия на владелеца трябва
ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой, а не за собственост на
трето лице. /напр.Решение № 18 от 24.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 418/2020 г., IV г. о.,
ГК/. По делото не се установи, упражнявана фактическа власт от наследодателя на
ответниците върху 1/3 ид.ч. от апартамента и то така че да е ясно за останалите
съсобственици, че той счита тази 1/3 ид.ч. за своя собственост. В конкретния казус
ответниците са позоваха на това, че Ст. Г. винаги е декларирал недвижимия имот и е
заплащал данъците за съответната ид.част, докато ищцата Й. М. никъде не фигурирала в
данъчните декларации след отказа от наследството, оставено от баща и. Но съвременната
съдебна практика, която се споделя от настоящия състав е в посока, че декларирането на
имот и заплащането на данъци са задължения, произтичащи от данъчното законодателство,
и нямат правно значение в отношенията между съсобствениците по повод на владението на
имота от друг съсобственик /напр. Решение № 60126 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4044/2020 г., I г. о., ГК/ , както и че плащането на данъците за имота само по себе си не
установява (или отрича) намерението за своене като елемент на владението по чл. 68, ал. 1
от ЗС /Решение № 639 от 2.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 497/2008 г., III г. о., ГК/.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че не се доказа в настоящия процес,
че 1/3 ид.ч. от въпросния апартамент е била придобита по давност от Ст. Г. – внук на общия
наследодател Ст. Д. и праводател на двамата ответници.
Имайки предвид изводите по-горе, и след съответните аритметични пресмятания,
съдът счита, че следва да се допусне делба на процесния апартамент между съделителите и
при дялове, както следва:
за М. В. – 25/36 ид.ч. /половината от 2/3 СИО + по наследство 1/3 от половината от
СИО на съпруга и К. +по наследство от баща и половината от 1/3 непрехвърлена от
апартамента+по наследство половината от майка и от същата 1/3 непрехвърлена/;
за Й. М. – 3/36 ид.ч. / по наследство половината от майка и от 1/3 непрехвърлена от
апартамента/;
за И. Г. – 4/36 ид.ч. /по наследство 1/3 от половината от СИО на баща и К./
за Н. М. и за М. Г. – по 2/36 ид.ч. за всеки един от двамата ответници, тъй като всеки
получава половината от полагащата се на техния праводател-съпруг и баща Ст. К.ов Г. - по
наследство 1/3 от половината от СИО на баща му К. /така както на сестра му И./.
По отношение искането на адв. П., действаща като пълномощник на ищцата М. С. В.,
направено в хода на устните състезания в първата фаза по делото, а именно да бъдат
осъдени ответниците да и заплатят сумата от 600 лв., представляваща изплатеното
възнаграждение на адв. В. Д.-назначен особен процесуален представител на ответника М.
Г., тъй като ищцата е пенсионерка и за нея тези разноски са непосилни, съдът счита същото
за неоснователно по следните съображения: Ищцата е сезирала съда с искова молба от
04.10.2021г. за делба на процесния апартамент. След изпълнение на всички процедури по
призоваване на ответника М. Г. и на осн. чл.47 ал.6 ГПК във вр. чл.47 ал.1-5 от ГПК на
10
същия е предоставена правна помощ и ищцата е внесла минималния нормативно определен
размер на адвокатско възнаграждение - 600 лв. на осн. чл.7 ал.4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът с определение от 14.02.2022г.
е назначил за особен процесуален представител на ответника определеният от САК-
*********** - адв. В. Д.. Видно от корицата на делото адв. Д. се е запознала и е проучвала
делото на 22.02.2022г. когато е и предоставено от служба „Деловодство“ при РСТ; бързо и
експедитивно е изготвила писмен отговор с преписи за всяка от страните и го е депозирала
още в същия ден – Вх.рег.№ 1580/22.02.2022г.; тя е получила призовката за ответника – на
22.03.2022г. ; явила се е в първото открито заседание на 18.05.2022г. и е изказала е
становище за даване ход на делото. Едва след това адв. И. И. е заяви, че ответникът М. Г.
междувременно го е упълномощил и представи пълномощно с нотариален заверка на
подписа на упълномощителя от 21.04.2022г. и писмено становище. Преди постановяване на
определение за прекратяване на правната помощ, на осн. чл.96 ал.2 ГПК във вр. чл.96 ал.1
т.1 ГПК, за този ответник, адв. П. заяви, че е запозната и не възразява да бъде изплатено
възнаграждението на адв. Д. от внесения от ищците депозит, тъй като тя е взела становище,
изготвила е писмен отговор и се явява в открито заседание. /л.97 по делото/. При
прекратяване на правна помощ /чл.96 ГПК/ съдът няма основание за осъждане на страната
да заплати определеното възнаграждение на назначения и служебен адвокат. Това може да
стане само при лишаване от правна помощ, на осн. чл.97 ал.2 във вр. ал.1 от ГПК, но в
конкретния случай не е тази хипотеза. Само въз основа на тези съображения искането се
явява неоснователно и следва да се отхвърли. Отделно от това и в допълнение може да се
отбележи, че ищцата М. В. има най-голям дял от делбения имот и в случай, че счита, че за
нея са непосилни разходите за депозит за адвокатско възнаграждение на адв. Д.,
осъществила правна помощ по делото, то тази ищца а би могла да си подели тези разходи и
с другите две ищци, но това е въпрос на вътрешните отношения между тях трите.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДЕЛБА между М. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***********, ул. „***********************, **************; Й. С. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. ***********, *******************************; И. К. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ***********, ул. „***********************,
**************, трите със съдебен адрес: гр. ***********, ул. „Лилия“ № 4, вх.Б, ет.1,
офис 2, чрез пълномощник – адв. В. П. от АК-***********; Н. М. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***********, ул. „*****************************; М. С. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.
***********************************************************************, двамата
чрез пълномощник – адв. И. И. от АК-***********, служебен адрес: гр. ***********, ул.
„Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 1, на следния съсобствен недвижим имот, находящ се в гр.
***********, а именно:
11
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № ********************, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***********, общ. ***********, обл.
***********, одобрени със заповед № РД-18-18/17.06.2005 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес: гр. ***********-****, ул. „***********************, вх.
**************************************************, с площ 83.88 кв.м., ведно с
прилежащи части: таван 13 с площ 17.59 кв.м.; изба 13 с площ 18.59 кв. и с 6.46 % ид.части
от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: ****************,
**************3; под обекта: ****************; над обекта – няма, съответно по
Нотариален акт за собственост на жилище, строено в парцел, отчужден за групово и
кооперативно жилищно строителство № ********************* от **********г. по опис
на Служба по вписванията при Районен съд – ***********, представляващ
****************************************************************** със застроена
площ от 83.88 кв.м., при граници: от изток-ап № 14 на Хр. Г., от запад-стълбището
****************-В.С., от север-двор на блока, от юг – ул. „Еп. Софроний“, от горе-
тавански етаж, от долу-ап.№ 8 на 3 етаж –на Ив.Б., заедно с таванско помещение № 13 със
светла площ от 17.59 кв.м.; избено помещение № 13 със светла площ от 18.59 кв.м. и 6.46 %
ид.ч. от общите части на сградата, като блокът е построен в етерен, съставляващ държавен
парцел V VII в кв.174 по плана на гр. ***********,
ПРИ ДЯЛОВЕ между съделителите, както следва:
- М. С. В. - 25/36 ид.ч.
- Й. С. М. - 3/36 ид.ч.
- И. К. Г. - 4/36 ид.ч.
- Н. М. М. - 2/36 ид.ч.
- М. С. Г. - 2/36 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. С. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***********, ул. „***********************, **************, със съдебен адрес: гр.
***********, ул. „Лилия“ № 4, вх.Б, ет.1, офис 2, чрез пълномощник – адв. В. П. от АК-
***********, за осъждане на М. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***********************************************************************, чрез
пълномощник – адв. И. И. от АК-***********, служебен адрес: гр. ***********, ул.
„Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 1, да и заплати сумата от 600 лв., представляваща разноски за
изплатено адвокатско възнаграждение на адв. В. Д. от АК-*********** в качеството и на
назначен особен процесуален представител, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - ***********.
Съдия при Районен съд – ***********: _______________________
12