Решение по дело №291/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 279
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 16 юли 2020 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20197120700291
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 21.11.2019 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                        СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  291 по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от «Харман -53» ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. Ч., против Решение № 2153-08-100/15.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължително предписание №***/*** г. на контролен орган при ТП НОИ - Кърджали.

Жалбоподателят твърди, че лицето Ф. А. е упражнявало трудова дейност в управляваното от него дружество, поради което намира за неправилни изводите на административният орган в обратния смисъл. Сочи, че с горното лице е сключен трудов договор, подадено е уведомление по чл.62 КТ, изплащано е трудово възнаграждение и са  внасяни необходимите осигурителни вноски.  Иска  отмяна на оспореното решение. В с.з., жалбоподателят, чрез управителя на дружеството-Ф. К. и адв.Ч., поддържа подадената жалба, като счита, че административният орган не е извършил обстойна проверка на случая и  не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Управителят К.  твърди също, че не е разбрал правилно значението на въпроси №№3, 4 и 6, в попълнения от него формуляр, като при попълването на отговорите по тези въпроси, му било обяснено от проверяващите, че там трябва да отрази, дали преди проверката лицето е работило в дружеството. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а оспореното решение на директора на ТП на НОИ - за законосъобразно. Намира за безспорно установено по делото, че трудовото правоотношение между Ф. Е. А. и „Харман-53“ ЕООД е фиктивно, с цел получаване на обезщетения от фондовете на ДОО.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Според трудов договор №2/08.03.2019 г., жалбоподателят „Харман 53“ ЕООД, ***, е назначил на работа лицето Ф. Е. А. на длъжността „***“, с посочено място на работа в  *** и  с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв. Видно от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ, за сключения трудов договор е подадено уведомление по чл.62, ал.3 КТ.

Според представената длъжностна характеристика, задълженията на хигиениста в предприятието се състоят: в почистване и дезинфекциране на товарни автомобили и земеделска техника; периодично измиване на прозорци и врати; проветряване и изхвърляне на отпадъци. Приложени са и служебна бележка за проведен на 08.03.2019 г. начален инструктаж за безопасност и здраве, както и уведомление по чл.37а от НРВПО, за правото на платен годишен отпуск за 16 р.дни.

   По делото е приложено и Удостоверение /приложение№9 към чл.8, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/ от „Харман-53“ ЕООД, за изплащане на парично обезщетение по БЛ № ***/*** г., за периода от 27.03.2019 г. до 28.04.2019 г.

Със Заповед от 14.06.2019 г. /л.62 от делото/, по повод сигнална записка от началника на сектор „КП“, ръководителят на ТП на НОИ-Кърджали е възложил проверка по разходите за ДОО на предприятието на жалбоподателя - „Харман-53“ ЕООД.

В писмени обяснения от 14.06.2019 г., изискани на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО, управителят на „Харман - 53“ ЕООД – Ф. К. е посочил, че предприятието му се занимава със снегопочистване; познава Ф. А., но лицето не е работило в дружеството и не е получавало заплата, както и че в дружеството няма други наети лица.

Със задължителни предписания №***/*** г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали, по повод извършена проверка и на основание чл.108, ал.1, т.3 КСО и чл.37, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, на осигурителя „Харман - 53“ ЕООД, е предписано да заличи данните, подавани на основание чл.5, ал.4 КСО, с декларация обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за лицето Ф. Е. А., за месеците  март и април 2019 г., поради констатирано нарушение на чл.10, ал.1 КСО.

С Решение № 2153-08-100/15.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ- Кърджали, предмет на настоящия спор, е отхвърлена жалбата на „Харман - 53“ ЕООД, срещу задължителни предписания №***/*** г. на контролен орган при ТП на НОИ – Кърджали. С оглед данните в длъжностната характеристика, писмените обяснения на управителя, както и предвид обстоятелството, че Ф. А. е единственото наето в дружеството лице, е прието, че лицето не е осигурено, по смисъла на §1, т.3 ДР КСО, тъй като не е  упражнявало трудова дейност по сключения трудов договор, поради което задължителното предписание е постановено в съответствие със събраните доказателства и при спазване на материалния закон.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели – Ф. Е. А. и  М. Р. М., „Харман - 53“ ЕООД, вкл. и през 2019 г., осъществявало снегопочистването в района, като за целта разполагало с два камиона и два трактора, управлявани лично от управителя на дружеството – Ф. К.. Считано от м.март 2019 г., свидетелката А. отговаряла за  почистването на горната техника. 

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, като съдържа и необходимите  фактически и правни основания. Не се установиха и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати в хода на административното производство, като е спазен и материалния закон.

Безспорно е по делото, че жалбоподателят е подал основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за лицето Ф. Е. А., за месеците март и април 2019 г., като за горния период са били внасяни и дължимите осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. Последното се установява и от приложената по делото справка / л.67 от делото/. Според административния орган обаче, лицето Ф. А. не е упражнявало трудова дейност по сключения ТД №***/*** г., поради което не се счита за осигурено такова, по смисъла на §1, т.3 ДР КСО, а подадените от осигурителя основни данни обр.№1 „Данни за осигурено лице“ за Ф. Е. А., подлежат на заличаване.

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от КСО, осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Според чл. 48а КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Осигурено лице, по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал. 1 от КСО, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, като съгласно чл.10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

 Установи се от писмените обяснения на Ф. К. - управител на дружеството, че Ф. А. не е работила в дружеството и не е получавала заплата, както и че в дружеството няма други наети лица. Последните обяснения са подписани собственоръчно от управителя, като този документ изхожда от лице, представляващо дружеството, а посочените в него факти и обстоятелства са дадени под страх от наказателна отговорност по чл.313 НК,  поради което съдът намира, че отразеното в него съответства на обективната действителност. Съдът не кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, в частта им относно упражняването на трудова дейност от Ф. А. в предприятието на жалбоподателя, тъй като с тези показания се цели недопустимо опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ. Съдът не възприема и доводите на Ф. К., дадени в с.з., че не е разбрал правилно значението на въпроси №№3, 4 и 6, в попълнения от него формуляр, тъй като въпросите са формулирани пределно ясно и  разбираемо.

  При тези факти, правилно е прието, че Ф. А. не е упражнявала трудова дейност по сключения трудов договор и не е „осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3  от ДР КСО, респ. подадените за лицето данни по чл.5, ал.4 КСО, подлежат на заличаване. Сключването на трудов договор и внасянето на осигурителните вноски, не е достатъчно за възникване на осигурителното правоотношение, предвид изискването на чл.10, ал.1, вр. с §1, т.3 от ДР КСО  за реално осъществяване на трудова дейност по сключения трудов договор. От своя страна, липсата на осигурително правоотношение, само по себе си, е основание за коригиране на декларираните данни, за да се приведат последните в съответствие с действителното положение.

Съгласно чл.108, ал.1, т.3 КСО  при изпълнение на служебните си задължения контролните органи на НОИ, дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а според чл. 15 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., контролът за спазване на наредбата се осъществява от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности. Според чл. 33, ал. 5, т. 4 и т. 7 от КСО,  контролът по спазване на осигурителното законодателство, събирането на информация и поддържането на информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуряващите се лица се осъществява от НОИ. В процесния случай, задължителните предписания са издадени от контролен орган - ст.инспектор по осигуряването на НОИ – Кърджали, в рамките на вменените му правомощия по събиране на  информация за осигурените лица и осигурителите, както и осъществяване на контрол по спазване на осигурителното законодателство. В тази връзка, правилно е предписано на жалбоподателя да заличи подадените за лицето данни по чл.5, ал.4 КСО, тъй като последните са основание за отпускане, изчисляване и изплащане на парични обезщетения, в т.ч. и на обезщетението по чл.50, ал.1 КСО, за бременност и раждане.

По изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

              Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на  «Харман -53» ЕООД, ЕИК ***,  ***, против Решение № 2153-08-100/15.07.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на «Харман -53» ЕООД срещу задължително предписание №***/*** г. на контролен орган при ТП НОИ - Кърджали, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

С  Ъ Д  И  Я :