МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 28,
ПОСТАНОВЕНА НА 29,11,2018 ГОДИНА ПО Н.О.Х.Д. № 33 ПО ОПИСА НА С.СКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, III СЪСТАВ, ЗА 2016 ГОДИНА.
Производството е образувано по
внесен от С.ска районна прокуратура обвинителен акт срещу А.М.М., роден на *** ***,
с постоянен адрес:***, българин, българско гражданство, средно образование,
женен, осъждан, месторабота: управител на фирма „Вива Лес 02" ООД и с ЕГН **********,
за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и срещу А.Д.З.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, българско гражданство,
средно образование, неосъждан, неженен, земеделски производител и с ЕГН **********,
за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.
Повдигнатите с обвинителния акт
обвинения са за това, че А.М.М. на 19.05.2013 г. около 22.00 ч. в гр. С., обл.
Софийска, в заведение „Т.ж.", действайки в съучастие като извършител с А.Д.З.
*** е причинил на П.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното за период
по-голям от 30 дни и за това, че А.Д.З. на 19.05.2013 г. около 22.00 ч. в гр. С.,
обл. Софийска, в заведение „Т.ж.", действайки в съучастие като извършител
с А.М.М. *** е причинил на П.И. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говореното за
период по-голям от 30 дни.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, излага становище за
доказаност на фактическата обстановка по обвинителния акт, дава становище по
индивидуализация на наказанието.
Повереника на частния обвинител
подлага на анализ доказателствата, като сочи, че обвинението е доказано. Излага
съображения по индивидуализацията на наказанието и гражданския иск.
Частният обвинител поддържа
становището на повереника си.
Защитникът на подсъдимия З. –
адв. К. сочи, че установената фактическа обстановка не кореспондира с
обстоятелствата по обвинителния акт, че пострадалият е бил агресивен и
неадекватен, като уврежданията му били отпреди, както и че не са причинени от
подзащитния, че свидетелите не са възприели на пострадания да е нанесен побой,
а показанията на самия пострадал не следва да бъдат ценени, и поради което
следва да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия М. –
адв. Кисов отправя искане за признаване на подсъдимия за невиновен, сочи че обвинението
почива едниствено на показанията на пострадалия
Подсъдимия З. не се признава за
виновен.
Подсъдимия М. не се признава за
виновен.
По делото бе приет за съвместно
разглеждане и гражданският иск на пострадалия за осъждане на подсъдимите да му
заплатят обезщетение в размер на 40 000 лева за причинените с престъпното
дяение неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Съдът като обсъди доводите на
страните, събраните писмени и гласни доказателства и съобразно закона и по
вътрешно убеждение намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.М.М. е роден на ***
***, с постоянен адрес:***, българин, българско гражданство, средно
образование, женен, осъждан, месторабота: управител на фирма „Вива Лес 02"
ООД и с ЕГН **********. Същият е пълнолетно наказателноотговорно лице.
Подсъдимият А.Д.З. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин,
българско гражданство, средно образование, неосъждан, неженен, земеделски
производител и с ЕГН **********.
На 19 май 2013 година, след
събрание на ловно-рибарското сдружение в град С., в следобедните часове пострадалият
П.Д., заедно с много членове на ловно-рибарското сдружение отишли в заведение
"Т.ж." в град С.. До вечерта всички си били тръгнали с изключение на
двамата подсъдими, пострадалия и свидетеля В.П.. Подсъдимият А.М. се бил обадил
на свидетелката Т. Л. и я повикал за да ги прибере с автомобил, тъй
като двамата подсъдими били употребили алкохол. След като и свидетелката ЛЛ.
пристигнала в заведението, на една маса с пейки седели от едната страна пострадалия
и подсъдимия А.З., а от другата страна подсъдимия М., свидетеля В.П. и
свидетелката Т. Л.. Масата била в откритата част на заведението в
близост до градина. Подсъдимият П.Д. бил употребил алкохол и се заяждал с
клиенти на заведението. Около 22 часа на същата вечер между пострадалия и
подсъдимия М. възникнал спор за избора на председател на ловно-рибарското
дружество. В хода на спора подсъдимият М.
се пресегнал през масата и ударил с ръка пострадалия в областта на главата. Пострадалият
понечил да се изправи, но подсъдимия З. го издърпал надолу, при което
подсъдимия не могъл да седне на пейката, а седнал на земята. В този момент
двамата подсъдими започнали да нанасят удари по пострадалия в областта на
главата и тялото му. Двамата подсъдими издърпали пострадалия настрани от масите
- в градината на заведението. Там и
двамата подсъдими продължили да нанасят удари на пострадалия, като подсъдимият З.
ударил пострадалия със стол отзад и в ляво в тялото му, а подсъдимия М.,
нанасял удари с ръце и крака. Подсъдимият М. държал в ръка твърд предмет,
подобен на пистолет, с който също нанесъл
удари в областта на главата на подсъдимия, като един от ударите подсъдимия си
спомня, че е бил под дясното око. Предмета
не е установен в хода на разследването, но че такъв предмет е държан от М. е
категорично установено от събраните доказателства. Пострадалия викал и молел
подсъдимите да спрат. Свидетелят П. и
свидетелката Л. не участвали в
нанасянето на удари. По лицето на пострадалия Д. имало кръв, която била пропила
и по ризата му. Двамата подсъдими преустановили нанасянето на удари, като З., М.,
П., както и свидетелката Л. напуснали
заведението и с автомобил отишли в село М.ц.. Свидетелят Н.М., след като
възприел че в заведението се случва инцидент, позвънил на телефон 112. Същият
възприел как пострадалия се бил свила на земята и се предпазвал с ръце. След
като подсъдимите оставили пострадалия, свидетелят М. помолил пострадалият Д. да отиде настрани за да не
притеснява клиентите на заведението, тъй като бил мръсен и окървавен. На
подадения на дежурен телефон 112 сигнал за побой се отзовали полицейските
служители, а именно свидетелите Я.Д., Д.А., Д.Д., както и П.Д.. Същите на място
установили пострадалия Д. който бил сам в двора на заведението, подпрян на
южната стена на заведението, бил целия в кръв, чувствал се много зле и му било
трудно да говори. Пострадалият Д. споменал
на свидетелите Д. и Д. за това, че му
бил нанесен побой от лица с имена А. и А.. Свидетелят Д. А. от хора от
заведението узнал за лице с името А., като човек който е нанесъл побой на
пострадалия Д.. Малко по-късно пристигнала и линейка от филиала за спешна
медицинска помощ, с която Д. ***. Част от показанията на свидетеля Д. бяха
прочетени по реда на чл 281 от НПК, като същият заяви, че поддържа онова което
е казал на досъдебното производство и именно него съдът цени като правдиво
отразяване на обстоятелствата поради това, че онези показания са дадени
непосредствено след събитието.
Така възпроизведената като
установена фактическа обстановка се установява от разпита на пострадалия Д.,
като досежно изложените от него събития, съдът цени показанията му поради това,
че същият е възприел събитията пряко и непосредствено, пряк участник е в тях,
като в показанията му относно последователността на събитията и участието на
всеки един от участниците в тях не се установява непоследователност, вътрешни
противоречия или житейска неправдивост. Ясно и точно свидетелят възпроизведе
местонахождението на участниците в инцидента на масата в заведението, както и
последователността на техните действия. Свидетелят не може да даде точни
показания относно кой от подсъдимите какви точно и колко на брой удари и в кои
точно области на тялото му е нанасял, но това е обяснимо предвид стреса и
болката, преживени от него в този момент. Невъзможността да даде показания за
отделни моменти също се обяснява със стреса от инцидента и побоя, както и от
обстоятелството че преди да му бъде нанесен побой, пострадалият е употребявал и
алкохол, поради което по собствените му думи се чувствал опиянен. Показанията
му се потвърждават и от показанията на свидетеля Иван Сичанов който е възприел
началото на инцидента и започналия побой, нанасян от А. З. и А.М.. Същият свидетел е възприел и нанесения
от подсъдимия З. удар със стол. Показанията на Сичанов не са конкретни относно
това кой какви удари е нанасял по-нататък, което се обяснява, както самия
свидетел Сичанов посочи в разпита си с настаналата суматоха. Същият свидетел Сичанов
потвърждава с възпроизведените си в показанията
свои възприятия от вечерта, онова за което и Д. описва в показанията си, а
именно че е видял предмет който наподобява на пистолет и който предмет бил
държан от подсъдимия М. в ръка и с него е нанасял удари. Свидетеля Сичанов е
безпристрастен и незаинтересован в даването на показания поради което съдът
намира същите са правдиви и потвърждаващи изложеното в показанията на Д.. Същият
установява и обстоятелството, че след първоначалното нанасяне на удари
върху пострадалия, двамата подсъдими са
го издърпали настрани в градинката на заведението.
Изложената фактическа обстановка
се установява и посредством показанията на свидетелката М.Г.. Същата бе
разпитана в хода на съдебното следствие. При нейният разпит в съдебното
заседание от 14-ти април 2016 година се установи, че тя работела като
сервитьорка в заведението, в което е станал инцидентът, обслужвала е масите и
си спомня че там присъствали П.Д. и двамата подсъдими, като седели на една маса
общо пет-шест човека. Същата в разпита си в хода на съдебното следствие заяви,
че си спомня хората там да са се сбутали и да е започнало сдърпване, без да си
спомни конкретно кой как е участвал в него, но свидетелката добре си спомня че
я хванало страх. В разпита пред съдебния състав свидетелката заяви, че не си
спомня подсъдимите да са нанасяли удари на пострадалия. Поради констатираното
противоречие с дадените на досъдебното производство показания дадени от същата
свидетелка и събраните в хода на съдебното следствие, бяха прочетени показанията на досъдебното
производство по протокол за разпит от 26 юни 2013 година. От прочетените
показания се установи, че двамата подсъдими са нанасяли удари с юмруци и
ритници по всички части на тялото на Д., като свидетелката добре ги е запомнила
и дава точно тяхно описание. Същата свидетелка в същия разпит дава показания
затова, че З. е нанесъл на Д. удар със стол по главата. Като обсъди
противоречията между показанията дадени в съдебното следствие и онези, дадени
на 26 юни 2013 година съдът намира че следва да даде вяра изцяло на показанията
прочетени по реда на чл 281 от НПК , тъй
като свидетелката е била разпитвана на досъдебното производство около месец
след инцидента, когато е имала ясни спомени, които е възпроизвела в разпита си.
Краткото време между събитието и разпита на свидетелката дават основание на
съда да се довери изцяло на показанията на Г. от 26 юни 2013 година, а
противоречията между тях и показанията, дадени в хода на съдебното следствие
съдът отдава на дългия период от време, който е изминал от получаване на
нейните възприятия, както и възможността свидетелката да е забравила
възприетите събития. На същата дата, видно от протокол за разпознаване
свидетелката е разпознала А.М. като лицето, нанесъл побой на пострадалия П.Д..
На 27 юни 2013 г., видно от протокол за разпознаване, същата свидетелка е
разпознала и подсъдимия А.З. като лицето нанесъл побой на пострадалия П.Д. и
като човека нанесъл удар със стол и с
юмруци на П.Д.. Свидетелката бе преразпитана в съдебно заседание на втори юни
2016 година, при което пресъздаде единствено спомена си, че пострадалият е
блъснал подсъдимия А.М., както и че пострадалия и е отправил лична обида. В
това заседание бяха прочетени по реда на член 281 от НПК показанията на
свидетелката Г. на досъдебното производство по протокол за разпит на свидетел
от 20 ноември 2013 година, които на свой ред влизат в противоречие с по-рано
дадените на досъдебното производство от същата свидетелка показания, затова че
тя не е видяла нанесен побой нито нанесен удар със стол по Д. а сборичкване. Тези
показания са дадени около пет месеца след първия разпит на свидетелката, поради
което не се разколебава убеждението на съдебния състав в правдивостта на
показанията на свидетелката от 26 юни 2013 година. Именно тях съдебният състав
цени в частите им в които се установява нанасянето на удари от страна на З. и М.
по пострадалия, а останалите показания на Г., влизащи в противоречия с онези от
26 юни 2013 година, съставът намира, че не установяват по правилен начин
възприетото от свидетелката поради изминалия дълъг период от време между
събитието и разпитите и.
Така установената фактическа
обстановка се подкрепя и от показанията на свидетеля Н.И. който в процесната
вечер работел като барман в заведението. Същият разбрал че се случва инцидент,
сбиване, но тъй като бил на бара и
сипвал напитки и не е видял какво се случва навън. Бил предупреден от
свидетелката Г., че навън става бой. Това накарало М. да излезе. Заварил човек
който седял на земята и двама души надвесени над него, като не може да
възпроизведе какво точно са правели тези двама души, но предполага че са удряли
и дърпали седналия на земята човек. Възприел непосредствено, че е човека на
земята се бил покрил с ръце отгоре ,тъй като го дърпали или удряли. Тъй като по
думите на свидетеля имало гора от ръце, той не могъл да определи какво точно
става. Тези показания на свидетеля са безпротиворечиви и последователни и
подкрепят изложената от посочените по-горе свидетели фактическа обстановка,
както бе описана. Свидетелят извикал към хората да не правят проблем в
заведението и да не смущават другите клиенти, но не посмял да се приближи.
Влязъл вътре в заведението и именно той позвънил на дежурен телефон 112 за да
съобщи за инцидента. Именно този свидетел потвърждава установеното
обстоятелство че подсъдимият имал кръв по ризата си. Свидетелят не е разпознал
пострадалия, тъй като лицето което е видял било наведено е било покрило с ръце
главата си.
От разпита на
свидетелите В.П. и Т. Л. и свид. Г. се установи и обстотелството, че същата
вечер Д. бил
употребил алкохол и се заяждал с клиенти на заведението. Показанията им в тази
част са безпротиворечиви и допълващи се, като установяват горното
обстоятелство. В останалата част, разпитите на В.П. и
Т. Л. съдът преценява както следва.
Разпитани
са свидетелите В.П. и Т. Л., които установиха по-различна фактическа
обстановка. Според В.П.Д. бил подпийнал и се карал с Анатоли М., като обиждал и
псувал, заяждал се с хора от заведението, дори хвърлил купа с лед в по непознато
лице, бил много пиян, подхлъзвал се и падал. П. свидетелства за това, че Д. се
е карал с М., станал и посегнал да удари М., при което залитнал и бутнал чаши
от масата, при което може би се порязал. В показанията си установява че
присъстващите разтървали Д. и М. и решили да си тръгнат, като Д. си тръгнал
преди З., М., Л. и самия свидетел, а посочените лица малко по-късно били
закарани от Т. Л. във вилата на последната в село М.ц.. Според свидетеля, Д. имал
кръв най-вероятно от подхлъзванията и паданията си ,тъй като бил много
пиян.
Според
свидетелката Л., тя била повикана от А.М. за да го прибере с автомобил. Около
21 часа пристигнала в ресторант „Т.ж.“ и заварила А., А., В. и пострадалия.
Пострадалия се заяждал с всички замерил с купа лед хора от друга маса, бил
пиян, неадекватен и се държал агресивно. Свидетелката заявява, че не е виждала
някой да нанася удари на Д., но за сметка на това пък възприела, че още когато
била пристигнала на мястото Д. имал следи от кръв, а около него имало счупени
чаши. Според свидетелката когато тръгнали към село М.ц. Д. все още бил в
заведението.
В.П. не
установява обективно събитията от процесната вечер и съдът не дава вяра на
показанията м,у поради следните обстоятелства. Първо свидетелят заяви, че е
близък приятел с подсъдимия М. повече от 20 години. Второ показанията на П. не
се подкрепят от показанията на нито един от другите свидетел, в това число и от
показанията на Л.. Същият противно на установеното от другите свидетели сочи,
че Д. си е тръгнал от заведението преди компанията на свидетеля, в която били
двамата подсъдими и другата свидетелка. Ето защо съдът намира че показанията на
П. са заинтересовани поради близките приятелски отношения с единия от
подсъдимите, а освен това не установяват правдиво фактическата обстановка ,тъй
като се опровергават от останалите събрани по делото свидетелски показания.
Поради горното съдът не следва да ги цени като обективни и безпристрастни за
установяване на фактическата обстановка по делото.
Свидетелката
Т. не установява обективно събитията от процесната вечер и съдът не дава вяра на
показанията й поради следните обстоятелства. Свидетелката заяви, че има интимни
отношения с подсъдимия А.М.. Същата е заинтересована и не е безпристрастна. Показанията
на свидетелката, съпоставени с показанията на другите свидетели, обсъдени
по-горе влизат в противоречие с тях относно обстоятелството че още при
пристигането си около 21 часа е заварила пострадалия със следи от кръв по него,
както и че не е възприела конфликт с нанасяне на удари между подсъдимите и
пострадалия. Поради горното съдът не следва да ги цени като обективни и
безпристрастни за установяване на фактическата обстановка по делото.
Бяха
разпитани като свидетели служителите на филиал за спешна медицинска помощ С.Б.,
Й.Б., А.К., както и свидетелят Н.К. за който работел като шофьор в център за
спешна медицинска помощ С.. От разпита на посочените четирима свидетели не се
установиха никакви обстоятелства от значение за установяване на фактите по
делото.
Възприетата
по-горе фактическа обстановка се допълва и потвърждава и от разпита на
свидетелите С.Х. и И.М., които не са възприели побой нанесен на Д., но са го
видели целият в кръв. Показанията им в останалата част на посочените две
свидетелки не опровергава и не внася съмнение в възприетата по-горе фактическа
обстановка.
Така разпитаните свидетели в показанията си,
коментирани по-горе ,установяват по начина възприет по-горе от съдебния състав
фактическата обстановка, като
противоречията в показанията им и непълнотите в същите се преценяват
както бе посочено по-горе.
В хода
на съдебното следствие подсъдимият М. даде частични обяснения, с
доказателствена стойност единствено за установяване на свидетел който да бъде
разпитан по делото.
От
събраните по делото писмени доказателства се установи че с фиш за спешна
медицинска помощ, приложен на лист 132 от съдебното производство е регистрирано
повикване в 22:14 за пациента П.Д. с анамнеза: бит в „Т.ж.“, работна диагноза:
открита рана на главата, мозъчно сътресение, алкохолно опиянение.
Установява се от медицинския журнал на лист
134 от делото, че на П.Д. е оказана спешна медицинска помощ. Събраха се по
делото епикризи от МБАЛ С., УМБАЛ Света Анна С. както и медицински свидетелства
и съдебно медицинско удостоверение на УМБАЛ Александровска на лист 147 от
делото.
Установи
се от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза ,че в резултат на
нанесен на пострадалия побой същият е получил следните травматични увреждания: счупване
на дясната ябълчна зигоматична кост с дислокация на костните фрагменти, което
увреждане е наложило оперативно лечение. Ябълчната кост е анатомично и
функционално свързана с горната челюст, поради което счупването й реализира
медико-биологични я признак счупване на челюст. В резултат на увреждането е
причинено трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период по-голям от 30
дни. Счупване на носните кости с изместване на хрущялната преграда на носа
наляво. От наличната медицинска документация не става ясно дали и в каква
степен е променена конфигурацията на носната пирамида, има ли значителна
деформация на същата стесняваща носните ходове едностранно или двустранно, като
това увреждане е причинило временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение за
което няма данни че е протекло с изпадане на пострадалия в безсъзнателно
състояние, което е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Мекотъканни травми на лицето, а именно периорбитални хематоми двустранно,
травматичен оток и рана по гърба на носа, оток на горната устна, рана на
дясната скула, рани на двете ушни миди, контузия на дясната очна ябълка с
кръвоизлив под конюнктивата и разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки
в ляво слепоочно теменно, които са довели до временно разстройство на здравето
неопасно за живота. Охлузване съчетано с травматичен оток на лявото коляно,
причинили болка и страдание. Установено е намаление на слуха което според
експертизата реализира медико-биологичния критерии: временно разстройство на
здравето неопасно за живота.
Според заключението на вещите лица от
тричленната съдебномедицинска експертиза се установява, че констатираните
травматични увреждания в областта на главата на пострадалия са причинени от
удари с или върху твърди тъпи предмети. Изключва се възможността те всичките да
бъдат получени в резултат на падане и контакт с терена. Не е възможно да се
определи броя на нанесените удари нито тяхната последователност. Травмата на
носа и дясната лицева половина не може да се получи при падане и контакт с
терена, както и че е възможно нараняванията да бъдат получени по описания от
пострадалия начин.
От
разпита на вещите лица, осъществен по делегация пред Софийски районен съд се
установи, че е възможно счупването на челюстта да се получи както от удар с ръка, така и от удар с крак или с дръжка на
пистолет. Счупването на ябълчната кост се определя по своя медико-биологичен
критерии като счупване на челюст което води до затруднение на дъвченето и
говоренето са повече от 30 дни ,тъй като костното срастване протича за повече
от 30 дни. Установява се от разпита на вещите лица, че категорично ударите са
повече от три , тъй като са локализирани в различни области на главата, както и
че не може да се получи счупване на челюстта при падане от собствен ръст при
гладка повърхност , тъй като винаги е
налице е защитен рефлекс чрез протягане на ръце напред. Вещите лица са
категорични, че освен анамнестични данни за нанесен побой са налице и данни в
първата епикриза за наличие на разкъсно-контузна рана в областта на счупената
ябълчна кост, което дава основание да се приеме че е налице удар в тази област,
който може да причини счупването на костта. Според вещите лица има достатъчно
данни да се приеме че счупването е получено към датата на инцидента, а именно
19-ти май 2013 година, поради наличието на кръв в синуса, което сочи на твърде
силен удар, довел до счупване на ябълчната кост. Според вещите лица не е
възможно да има кръв в синуса ако няма счупване в областта на ябълчната кост.
Експертите установяват, че травмите са нанесени от директни удари с различна
сила, като не може да се определи вида на предмета или да се индивидуализира
предмета с който са причинени. Така коментираната съдебно-медицинска експертиза
съдът цени като обективна и професионална, поради което намира, че се
установява, че именно от нанесените и описани по-горе удари са причинени
посочените и в обвинителния акт травми които по своя медико-биологична характер
са довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период по-голям от
30 дни.
От доказателствата по делото, установяващи именно възприетата
фактическа обстановка несъмнено се установява, че пострадалият е претърпял
именно в резултат на побоя, нанесен му от двамата подсъдими, посочените
травматични увреждания. Категорично се установява че пострадалият не е
претърпял тези травматични увреждания нито преди нито след нанасянето на побоя.
Не се установи с кой именно удар и нанесен от кого от двамата подсъдими е
причинено счупване на ябълчната кост, но без съмнение това счупване е причинено
от някой от ударите нанесени от някой от двамата подсъдими, докато са му
нанасяли описания по-горе побой.
Установи
се от приобщения по досъдебното производство протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 20 май 2013 година, че подсъдимият А.М. доброволно е предоставил
следните образци за сравнително изследване, а именно четири броя обтривки от
лява и дясна ръка и ляв и десен крак в областта на глезените. Същите са взети
от експерт при районно управление С. върху марлени тампони с помощта на
физиологичен разтвор и запечатани в отделни бели на цвят хартиени пликове,
приобщени по досъдебното производство. В хода на съдебното производство бе
допусната специализирана експертиза, която да установи дали така посочените
образци съдържат кръв, човешка ли е тази кръв и евентуално при положителен
отговор на първите два въпроса, дали тази кръв отговаря на ДНК профила на
пострадалия. По делото бе изготвена ДНК експертиза, която бе прочетена в хода
на съдебното следствие, от която и от разпита на вещото лице по която се
установи, че за изследваната материя от четирите обекта - отривка на дясна
ръка, отривка от десен крак, отривка от лява ръка и отривка от ляв крак се
доказва човешка кръв. Съгласно заключението - за изследваната човешка кръв е
определен един и същи ДНК профил на лице от мъжки пол, който съвпада напълно с
профила на пострадалия П.И.Д.. Според заключението изследваната човешка кръв и
от четирите отривки произхожда от лицето П.И.Д.. С помощта на това
доказателство категорично и несъмнено се установи че по двете ръце и по двата
крака в областта на глезените на подсъдимия М. имало следи от кръвта на
пострадалия Д., което съпоставено с другите доказателства по делото несъмнено и
категорично установява обстоятелството че М. е имал съприкосновение с тялото на
Д. със собствените си две ръце и два крака, което съдът намира че се е получило
несъмнено при нанасянето от страна на М. на удари с ръце и с крака по пострадалия.
По
делото се събраха характеристични справки, приобщени по досъдебното
производство, съгласно които подсъдимият М. има данни че се ползва с добро име
сред съседите си в град С.. От събраните в хода на съдебното следствие справки
за съдимост се установява че Анатоли М. е осъждан като по дело номер 274 от
2008 година, като осъждането и последиците
му са заличени на основание член 88а от Наказателния кодекс, по НОХД 550/2013
година същият е освободен от наказателна отговорност по реда на член 78а от НК,
а по НОХД 245/ 2017 година признат за виновен в престъпление по член 343 алинея
3 буква „а“ предложение второ във връзка с член 342 алинея 1 от Наказателния
кодекс, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години, изпълнението на което на основание член 66 алинея първа от Наказателния
кодекс е отложено с изпитателен срок от три години. По характеристичната справка
за А.З., приложена по досъдебното производство се установи че същият се ползва
с добро име сред съседите си в село Райово. От справката за съдимост се
установи че А.Д.З. не е осъждан.
По
делото бе представена от страна на пострадалия медицинска документация за
установяване на твърденията му, че в резултат на деянието на двамата подсъдими
същият е с трайно увреждане на слуха. В хода на съдебното следствие съдът
допусна изслушване на Специализирана съдебно-медицинска експертиза, но поради
затруднение в обезпечаването на това доказателства както и предвид
обстоятелството че същото не е от кръга на доказателства, с които да се
установяват относими към предметния обхват на обвинението факти и
обстоятелства, събирането на това доказателство бе отменена. Именно поради
причината че доказателствата за установяване на
трайно отслабване на слуха не попадат в предметния обхват на доказване
по настоящото дело съставът на съда не следва да подлага на преценка същите
доказателства.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност по начинът посочен по-горе.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено, че А.М.М.
на 19.05.2013 г. около 22.00 ч. в гр. С., обл. Софийска, в заведение „Т.ж.",
действайки в съучастие като извършител с А.Д.З. *** е причинил на П.И. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно
затруднение на дъвченето и говореното за период по-голям от 30 дни, с което
деяние е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 129,
ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, от НК, както и
че А.Д.З.
на 19.05.2013 г. около 22.00 ч. в гр. С., обл. Софийска, в заведение „Т.ж.",
действайки в съучастие като извършител с А.М.М. *** е причинил на П.И. ***
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно
затруднение на дъвченето и говореното за период по-голям от 30 дни, с което
деяние е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 129,
ал. 2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2, от НК .
По
обвинението срещу А.М.М. от обективна страна:
Подсъдимият
е наказателно отговорно лице, което е разбирало свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Доказа се деянието и неговото
авторство. Доказа се, че подсъдимият на посочените време и място е осъществил
престъпно посегателство, като причинил на П.И. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и
говореното за период по-голям от 30 дни. На посочените време и място М. е
нанесъл побой на Д., като му нанасял удари с ръце и с крака по главата и по
тялото както и нанасял удари с неустановен твърд предмет, наподобяващ на
пистолет. Осъществените от подсъдимия телодвижения са пряко насочени към
засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия. С нанасянето на ударите
е реализирал съставомерните признаци на
престъплението нанасяне на средна телесна
повреда, тъй като е причинил описаните по-горе телесни увреждания на Д..
Установява се по делото, че причинените на Д. травматични увреждания са пряка и
непосредствена последица от нанесените му от подсъдимия М. побой, които действия М. е извършил по същото
време с действията извършени от подсъдимия З. спрямо пострадалия. Ето защо е
налице от обективна страна съучастие във вормата на извършителство – и двамата
са участвали в осъществяването на изпълнителното деяние. Настъпилия резултат е
следствие на едновременните действия на двамата подсъдими. Характерът и
механизмът на причинените на пострадалия телесни повреди се установят от СМЕ. В
резултат на нанесения на пострадалия побой същият е получил следните
травматични увреждания: счупване на дясната ябълчна зигоматична кост с
дислокация на костните фрагменти, което увреждане е наложило оперативно
лечение. Ябълчната кост е анатомично и функционално свързана с горната челюст,
поради което счупването й реализира медико-биологични я признак счупване на
челюст. В резултат на увреждането е причинено трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за период по-голям от 30 дни. Счупване на носните кости с изместване
на хрущялната преграда на носа наляво. От наличната медицинска документация не
става ясно дали и в каква степен е променена конфигурацията на носната
пирамида, има ли значителна деформация на същата стесняваща носните ходове
едностранно или двустранно, като това увреждане е причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Закрита черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в мозъчно сътресение за което няма данни че е протекло с изпадане
на пострадалия в безсъзнателно състояние, което е причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Мекотъканни травми на лицето, а
именно периорбитални хематоми двустранно, травматичен оток и рана по гърба на
носа, оток на горната устна, рана на дясната скула, рани на двете ушни миди,
контузия на дясната очна ябълка с кръвоизлив под конюнктивата и
разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки в ляво слепоочно теменно,
които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Охлузване съчетано с травматичен оток на лявото коляно, причинили болка и
страдание. Установено е намаление на слуха което според експертизата реализира
медико-биологичния критерии: временно разстройство на здравето неопасно за
живота. От разпита на вещите лица, осъществен по делегация пред Софийски
районен съд се установи, че е възможно счупването на челюстта да се получи както от удар с ръка, така и от удар с крак или с дръжка на
пистолет. Счупването на ябълчната кост се определя по своя медико-биологичен
критерии като счупване на челюст което води до затруднение на дъвченето и
говоренето са повече от 30 дни ,тъй като костното срастване протича за повече
от 30 дни. Установява се от разпита на вещите лица, че категорично ударите са
повече от три , тъй като са локализирани в различни области на главата, както и
че не може да се получи счупване на челюстта при падане от собствен ръст при
гладка повърхност , тъй като винаги е
налице е защитен рефлекс чрез протягане на ръце напред. Така коментираната
съдебно-медицинска експертиза, която
съдът цени като обективна и професионална, установява, че именно от
нанесените и описани по-горе удари са причинени посочените и в обвинителния акт
травми които по своя медико-биологична характер са довели до трайно затруднение
на дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. Така възприетото от
обективна страна деяние следва да се квалифицира по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 НК. По своя медикобиологичен характер нанесените увреждания съставляват
разстройство на здравето по чл. 129 НК. От доказателствата по делото съдът
извежда извода, че единствения възможен механизъм на получаване на тези увреждания
е установеният по-горе. Авторството на деянието несъмнено се потвърждава и от
приетата ДНК експертиза, от която се установи, че именно М. е имал
съприкосновение с тялото на Д. със собствените си две ръце и два крака, което
съдът намира че се е получило несъмнено при нанасянето от страна на М. на удари
с ръце и с крака по пострадалия.
От
субективна страна: съдът намира, че подсъдимият е наказателно отговорно лице,
което разбирало свойството и значението на извършеното и могло да ръководи
постъпките си. Същият съзнателно е пристъпил към осъществяване на
изпълнителното деяние, което се обективира от доказателствата по делото. От субективна
страна деянието е извършено виновно. Подсъдимият е нанасял удари с ръце и крака
по пострадалия. Социалният опит на подсъдимия е достатъчен и той е имал
представа за последиците от извършените от него телодвижения и удрянето на
пострадалия. Нанасянето на удари е високоорганизирано телодвижение, което се
намира под контрола на съзнанието и е възможно да се осъществи само под
ръководство на волята. То е целенасочено телодвижение. Ето защо съдът намира
деянието за осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият действал едновременно със З. като едновременно нанасяли удари със значителен
интензитет. Така у М. е формирано
съзнание за действие в съучастие с другиго за причиняване на съставомерния резултат,
както и съзнание за ролята и степента на
участие на всеки от тях в причиняването на телесните увреждания и желанието
това да настъпи. М. е имал съзнание за съвместното извършване на
престъплението и ролята, която и двамата имат в осъществяването му, както и е
целял именно съвместно със З. да постигнат престъпния резултат. Ето защо съдът
намира деянието за осъществено при условията на пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването им, както и е съзнавал участието на другия
подсъдим в осъществяване на изпълнителното деяние и е целял именно такова
съвместно участие.
По
индивидуализацията на наказанието: Съдът намира престъпния състав за осъществен
от обективна и субективна страна. За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години. Съдът взе предвид, добрите
характеристичните данни, данните за минала съдимост на подсъдимия и
обществената опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието – конфликта
между подсъдимия и пострадалия, намира че следва да определи наказанието при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което обуславя налагането
на наказание под средния размер, но над минималния размер, каквото се явява
лишаване от свобода за срок от една година.
По приложението на
чл. 66 НК: Като взе предвид целите, визирани в чл. 36 НК и като съобрази, че
налага наказание лишаване от свобода до три години, съдът счете че следва да
отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, тъй като
лицето към датата на осъществяване на престъплението не е осъждано на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието.
По
обвинението срещу А.Д.З. от обективна страна:
Подсъдимият
е наказателно отговорно лице, което е разбирало свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Доказа се деянието и неговото
авторство. Доказа се, че подсъдимият на посочените време и място е осъществил
престъпно посегателство, като причинил на П.И. *** средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и
говореното за период по-голям от 30 дни. На посочените време и място З. е
нанесъл побой на Д., като му нанасял удари с ръце и с крака по главата и по
тялото както и нанесъл удар със стол в тялото на Д.. Осъществените от
подсъдимия телодвижения са пряко насочени към засягане на телесната
неприкосновеност на пострадалия. С нанасянето на ударите е реализирал съставомерните признаци на
престъплението нанасяне на средна телесна
повреда, тъй като е причинил описаните по-горе телесни увреждания на Д..
Установява се по делото, че причинените на Д. травматични увреждания са пряка и
непосредствена последица от нанесените му от подсъдимия З. побой, които
действия З. е извършил по същото време с действията извършени от подсъдимия М.
спрямо пострадалия. Ето защо е налице от обективна страна съучастие във формата
на извършителство – и двамата са участвали в осъществяването на изпълнителното
деяние. Настъпилия резултат е следствие на едновременните действия на двамата
подсъдими. Характерът и механизмът на причинените на пострадалия телесни
повреди се установят от СМЕ. В резултат на нанесения на пострадалия побой
същият е получил следните травматични увреждания: счупване на дясната ябълчна
зигоматична кост с дислокация на костните фрагменти, което увреждане е наложило
оперативно лечение. Ябълчната кост е анатомично и функционално свързана с
горната челюст, поради което счупването й реализира медико-биологични я признак
счупване на челюст. В резултат на увреждането е причинено трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. Счупване на носните кости
с изместване на хрущялната преграда на носа наляво. От наличната медицинска
документация не става ясно дали и в каква степен е променена конфигурацията на
носната пирамида, има ли значителна деформация на същата стесняваща носните
ходове едностранно или двустранно, като това увреждане е причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Закрита черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в мозъчно сътресение за което няма данни че е протекло с изпадане
на пострадалия в безсъзнателно състояние, което е причинило временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Мекотъканни травми на лицето, а
именно периорбитални хематоми двустранно, травматичен оток и рана по гърба на
носа, оток на горната устна, рана на дясната скула, рани на двете ушни миди,
контузия на дясната очна ябълка с кръвоизлив под конюнктивата и
разкъсно-контузна рана на меките черепни обвивки в ляво слепоочно теменно,
които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Охлузване съчетано с травматичен оток на лявото коляно, причинили болка и
страдание. Установено е намаление на слуха което според експертизата реализира
медико-биологичния критерии: временно разстройство на здравето неопасно за
живота. От разпита на вещите лица, осъществен по делегация пред Софийски
районен съд се установи, че е възможно счупването на челюстта да се получи както от удар с ръка, така и от удар с крак или с дръжка на
пистолет. Счупването на ябълчната кост се определя по своя медико-биологичен
критерии като счупване на челюст което води до затруднение на дъвченето и
говоренето са повече от 30 дни ,тъй като костното срастване протича за повече
от 30 дни. Установява се от разпита на вещите лица, че категорично ударите са
повече от три , тъй като са локализирани в различни области на главата, както и
че не може да се получи счупване на челюстта при падане от собствен ръст при
гладка повърхност , тъй като винаги е
налице е защитен рефлекс чрез протягане на ръце напред. Така коментираната
съдебно-медицинска експертиза, която
съдът цени като обективна и професионална, установява, че именно от
нанесените и описани по-горе удари са причинени посочените и в обвинителния акт
травми които по своя медико-биологична характер са довели до трайно затруднение
на дъвченето и говоренето за период по-голям от 30 дни. Така възприетото от
обективна страна деяние следва да се квалифицира по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 2 НК. По своя медикобиологичен характер нанесените увреждания съставляват
разстройство на здравето по чл. 129 НК. От доказателствата по делото съдът
извежда извода, че единствения възможен механизъм на получаване на тези
увреждания е установеният по-горе.
От
субективна страна: съдът намира, че подсъдимият е наказателно отговорно лице,
което разбирало свойството и значението на извършеното и могло да ръководи постъпките
си. Същият съзнателно е пристъпил към осъществяване на изпълнителното деяние,
което се обективира от доказателствата по делото. От субективна страна
деянието е извършено виновно. Подсъдимият е нанасял удари по пострадалия, в
това число го е ударил и със стол. Социалният опит на подсъдимия е достатъчен и
той е имал представа за последиците от извършените от него телодвижения и
удрянето на пострадалия. Нанасянето на удари е високоорганизирано телодвижение,
което се намира под контрола на съзнанието и е възможно да се осъществи само
под ръководство на волята. То е целенасочено телодвижение. Ето защо съдът
намира деянието за осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият действал едновременно със М. като едновременно нанасяли удари със значителен
интензитет. Така у З. е формирано
съзнание за действие в съучастие с другиго за причиняване на съставомерния
резултат, както и съзнание за ролята и
степента на участие на всеки от тях в причиняването на телесните увреждания и
желанието това да настъпи. З. е имал съзнание за съвместното извършване
на престъплението и ролята, която и двамата имат в осъществяването му, както и
е целял именно съвместно със М. да постигнат престъпния резултат. Ето защо
съдът намира деянието за осъществено при условията на пряк умисъл – подсъдимият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал настъпването им, както и е съзнавал
участието на другия подсъдим в осъществяване на изпълнителното деяние и е целял
именно такова съвместно участие.
По
индивидуализацията на наказанието: Съдът намира престъпния състав за осъществен
от обективна и субективна страна. За извършеното престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години. Съдът взе предвид, добрите
характеристичните данни, данните за липса на минала съдимост на подсъдимия и
обществената опасност на дееца, подбудите за извършване на деянието – конфликта
между подсъдимия и пострадалия, намира че следва да определи наказанието при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което обуславя налагането на
наказание под средния размер, но над минималния размер, каквото се явява
лишаване от свобода за срок от една година.
По приложението на
чл. 66 НК: Като взе предвид целите, визирани в чл. 36 НК и като съобрази, че
налага наказание лишаване от свобода до три години, съдът счете че следва да
отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, тъй като
лицето към датата на осъществяване на престъплението не е осъждано на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието.
По гражданският иск:По делото е приет за
съвместно разглеждане и гражданския иск на гражданския ищец Д. за обезщетение
от 40000 лв. и законна лихва от 19,05,2013 г. за обезщетение на понесените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
деянията предмет на ОА.
При обсъждане на
въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 10 от НПК, съдът съобрази следното: Съдът
намира, че с престъпното деяние са засегтани неимуществени блага на гражданския
ищец. Деянията, водещи до посегателство срещу правото на личността по чл. 28 и
29 от Конституцията на Република България са във всички случаи въздигнати в
противоправни деяния, срещу които всеки има право да търси защита. Живота и
здравето на личността са неимуществени права, попадащи в обсега на законова
закрила.
Установи се, че
подсъдимите са осъществили престъплението срещу личността на гражданския ищец,
с което противоправно деяние са нанесли неимуществена вреда на ищеца – причинили
са болки и страдания на ищеца, като вредата се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с деянието им. Деянието е осъществено и от двамата подсъдими
като извършители.
Налице са
елементите на фактическия състав на извършено от страна на подсъдимите
непозволено увреждане по отношение на гражданския ищец, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което съдът намира предявения граждански иск за основателен. Налице
се предпоставките за солидарна отговорнст по отношение на двамата подсъдими.
Съгласно чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съдът при определяне на размера на
обезщетението за неимуществените вреди следва да се съобрази и със
задължителната практика, изведена в ППВС № 7/1959 г., като вземе предвид
характерът на деянието, степента на увреждането, степента на вината,
последиците от деянието и всички други обстоятелства във връзка с разглеждания
случай.
С оглед изложеното
и на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът намира за справедливо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от деянията, за които е признат за
виновен, както следва: за счупване на челюст, довело до трайно затруднение на
дъвченето и говореното за период по-голям от 30 дни – справедливото обезщетение
е 11000 лв., до който размер следва да се уважи гражданския иск, а за разликата
над тази сума – до пълния предявен размер – да се отхвърли като недоказан.
Следва да се присъди и законната лихва от датата на деянието.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При обсъждане на
въпроса, кому да възложи разноските, съдът взема предвид разпоредбата на чл.
189 НПК, поради което следва да осъди подсъдимия А.М.М. да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт 620,27 лева разноски, както и да осъди А.Д.З.
да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт 620,27 лева
разноски. Следва да осъди и двамата подсъдими А.М.М. и А.Д.З. да заплатят в
полза на Районен съд С. държавна такса по уважения граждански иск в размер на
440 лева. Следва да осъди подсъдимите да заплатят на П.И. *** сумата от 2500
лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ПРИЧИНИ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЯНИЕТО са незачитане от страна на подсъдимия на установения в
Р. България правов ред.
По изложените съображения С.ски районен
съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: