№ 56
гр. Варна, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20223001000656 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивни жалби на В. Г. И. от гр.Д и И. Г. И. от
гр.София срещу решение №59/20.06.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС - Д, в частта с
която са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със
седалище гр.София, за горниците над 3000 лв. до 12 500 лева, претендирани като
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя им М Г.а Т, починала
на 11.03.2021 г. в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2017 г., виновно причинено от водач
на товарен автомобил марка „ФОРД“ , модел „ТРАНЗИТ“, рег. №ХХХХХХХХ, застрахован
по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Въззивниците сочат допуснати нарушения при постановяване на решението,
изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържат, че
присъдените обезщетения са занижени и не отговарят на действителния обем претърпени
болки и страдания. Считат, че не са налице основания за намаляне размера на
обезщетението, тъй като не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва
жалбата.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София срещу решение
№59/20.06.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС - Д в осъдителните части.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на
решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че
присъденото обезщетение е завишено и не отговаря на установената съдебна практика, по
отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Излага, че са
налице основания за допълнително намаляване на обезщетението, тъй като размерът на
1
съпричиняване на вредоносния резултат е по-висок от този приет от първоинстанционния
съд.
Насрещните страни са подали писмен отговор, в който оспорват жалбата.
Постъпила е и частна жалба от В. Г. И. от гр.Д и И. Г. И. от гр.София срещу
определение №262/14.09.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС – Д, с което е оставена
без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските.
Насрещната страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва
частната жалба.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от М Г.а Т от гр.Д срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със
седалище гр.София, за заплащане на сумата от 25 000 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2017 г., виновно
причинено водач на товарен автомобил марка „ФОРД“ , модел „ТРАНЗИТ“ , рег. № ХХ
ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2020 до окончателното изплащане на
задължението.
С определение, от 01.04.2021 г., съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал като
ищци по делото наследниците на М Г.а Т, починала на 11.03.2021 г. - В. Г. И. и И. Г. И.,
като всеки от тях претендира сумата от 12 500.00 лв. съобразно частта от наследството.
От представените като доказателства констативен протокол за ПТП
№24001752/07.09.2017 г. и постановление за прекратяване на наказателно производство от
19.03.2019 г. на мл.прокурор при РП – Д се установява, че на 07.09.2017 г., около 12.00 ч., в
гр. Д, на отсечката между ул. „Димитър Попов“ и ул. „Охрид“, в близост до търговски
комплекс „ВИСТА-М“, правоспособният водач Пламен И. И., при управление на товарен
автомобил марка „ФОРД“, модел „ТРАНЗИТ“, рег. № ХХ ХХХХ ХХ, изпълнявайки мА.ра
на заден ход е блъснал в гръб пешеходеца М Г.а Т, движеща се по пътното платно без
маркировка и ширина недостатъчна за отделяне на две пътни ленти, при липса на налични
тротоари или означения за пешеходна пътека. В резултат на произшествието на
пострадалата пешеходка са причинени контузии на главата и тялото, сътресение на мозъка,
кръвонасядане на меките черепни покривки, оток и кръвонасядане на двете устни; счупване
на сренокиткова (метакарпална) кост на палеца на дясна ръка и кръвонасядания и
охлузвания по крайниците.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, доколкото същата е в обема на
тази на деликвента, е необходимо да се установят предпоставките по чл.45 ЗЗД – наличие на
вреда, противоправно поведение, връзка между вредите и това поведение на водача на МПС,
като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Тъй като наказателното производство е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.9 от
НПК, поради изразената воля на пострадалата М Т за прекратяване на наказателното
производство, то посочените по-горе предпоставки на деликтната отговорност, чиято
проекция е функционалната отговорност на застрахователя, подлежат на установяване с
годните доказателствени средства по ГПК в исковото производство.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, актовете на органите на
контролните органи и тези на досъдебното производство, макар да са официални документи
2
по смисъла на чл.179 ГПК, не представляват доказателство за механизма на пътно -
транспортното произшествие и за поведението на участниците в него. Тези актове отразяват
мнението на съответния орган относно наличието или не на предпоставки за наказателно
преследване на определено лице, но нямат задължителна сила за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл.300
ГПК, такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния съд и
то само относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието /съпричиняване на вредоносния резултат или наличие на случайно деяние/, следва
да бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на гражданския спор.
Нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство се спори, че
произшествието е настъпило след като управлявания от застрахованото лице товарен
автомобил, в нарушение на чл.40 от ЗДвП е започнал движение на заден ход без да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението. Определянето и изплащане на обезщетение от застрахователното
дружество в размер на 5000 лева, обуслявя извода, че застрахователят е признал наличието
на противоправност в действията на застрахованото от него лице.
Като има предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че
презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена и предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на водача на товарен автомобил марка „ФОРД“, модел „ТРАНЗИТ“, рег. № ХХ
ХХХХ ХХ са налице. При тези обстоятелства и доколкото ответникът е застраховател на
гражданската му отговорност към момента на ПТП, са налице условита и за ангажиране на
неговата отговорност по чл.432 от КЗ за претърпените от наследодателката на ищците
неимуществени вреди.
С оглед очертаните предметни предели на въззивната проверка съдът приема, че са
осъществени и установени предпоставките за възникване отговорността на застрахователя –
наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на
валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното
дружество по застраховка „гражданска отговорност”; настъпването на застрахователно
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, както и
причинените на пострадалия травматични увреждания.
Въззивните възражения са сведени единствено до размера на дължимата обезвреда за
претърпяните неимуществени вреди и реално претърпените вреди, както и наличието,
съответно размера на съпричиняване, в който обхват въззивният съд определя и спорните по
делото въпроси.
След анализ на събраните доказателства по делото се установи, че в резултат на
произшествието, наследодателката на ищците е получила лекостепенна черепномзъчна
травма: контузия на главата, сътресение на мозъка, кръвонасядане на меките черепни
покривки, оток и кръвонасядане на двете устни; счупване на сренокиткова (метакарпална)
кост на палеца на дясна 2 ръка и кръвонасядания и охлузвания по крайниците. по повод на
получените травми, пострадалата е била приета в неврохирургично отделение за четири дни,
където е била подложена на медикаментозно лечение за отстраняване последиците от
черепномозъчната травма, а счупването на костта на палляца на дясната ръка е било
наместено и е поставена гипсова имобилизационна превръзка. Според вещото лице,
счупването на предкитковата кост на дясната ръка е довело до трайно затруднение на
хватателната функция на ръката за период от около 1.5-2 месеца, като след този период тази
функция на ръката е възстановена. Останалите увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като отминаването на състоянието,
причинено от получените травми е за период от около 15-20 дни.
По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
3
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно
и в тяхната съвкупност. Т.е. преценката за размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД се
извършва за всеки конкретен случай, по справедливост и вътрешно убеждение, поради
което съдът не изследва доводите на въззивника за необходимост от автоматични аналогии с
присъдени обезщетения по други казуси. Според последователната практика на ВКС, израз
на която е и цитираното по-горе ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по см. на чл. 52
от ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на
даден етап от развитие на самото общество, в основата на което е както преценката на
конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на
индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна,
съгласно постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на II т. о. на ВКС: № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. и № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г., се явява
база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. В този смисъл е
постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 454 от 1.07.2020 г. на ВКС по т. д. №
2527/2019 г., II т. о., ТК. С други думи, за да се обезвъзмезди справедливо увреденото лице
за понесените от него морални болки и страдания е нужно да се отчете и вземе предвид
характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
както и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
Относно релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства следва да се вземат в предвид възрастта на пострадалия, емоционалното и
психофизично състояние след инцидента, като за последните два фактора, по делото не са
ангажирани доказателства.
Анализът на фактическата установеност по делото сочи, че с оглед възрастта на
ищцата – 73 г. и получените телесни увреждания и най-вече черепно-мозъчната травма,
възстановяването е било по-трудно и болезнено.
Предвид това и с оглед правилото на закона за определяне на дължимото
обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че
справедливото обезщетение е в размер на 20 000 лева, от което следва да се приспадне
платеното от застрахователя преди завеждане на иска, обезщетение в размер на 5000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От тълкуването на тази
разпоредба следва, че съпричиняването никога не проявява действие самостоятелно, а само
заедно с извършено непозволено увреждане. В този случай вредите на пострадалия не са
причинени само от действия или бездействия на деликвента, а и от действия или
бездействия на увреденото лице. При това обаче причинената вреда трябва да бъде
неделима, т. е. да не може да бъде определено дали се дължи единствено на действията или
бездействията на деликвента или на тези на увреденото лице. В този случай причинността
на поведението на увредения няма самостоятелно съществуване и е обусловена от
наличието на причинна връзка между действието или бездействието на деликвента и
вредата. Във всички случаи действията на деликвента и на увредения, които са довели до
настъпването на общата и неделима вреда трябва да са реализирани преди или
едновременно с непозволеното увреждане, но не и след това. За наличието на
съпричиняване не се изисква противоправност и вина на увреденото лице, което е
допринесло за настъпването на общата вреда. Както е посочено в т. 7 от ППВС № 17/1963
година от значение за прилагането на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а
не и вината на пострадалия.
4
Намаляването на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД не представлява санкция за
неправомерно поведение на увреденото лице или за неизпълнение на негово задължение.
Съпричиняването е факт от действителността с настъпването на който правото свързва
определение неблагоприятни за увреденото лице правни последици изразяващи се в
намаляването на обезщетението за всички вреди, настъпили вследствие на непозволеното
увреждане. Законът възлага на увреденото лице да търпи неблагоприятните последици от
допуснатото от него съпричиняване на вредоносния резултат, но не определя изрично
начина, по който следва да бъде извършено намаляването на обезщетението. Като критерий
в тази насока може да бъде използвана степента на съпричиняването, при която се взема
предвид степента на каузалност на поведението на двете страни и съотношението между
тях. Този критерий отчита наличието на състави на непозволеното увреждане, при които не
се изисква виновно поведение на деликвента, като е приложим в случаите когато
съпричиняването е допуснато от малолетни, непълнолетни и лица, които не могат да
разбират свойството и значението на постъпките си. Освен този критерий за намаляване на
обезщетението като такъв се използва и степента на вината, при който водещи са тежестта
на вината на едната или на двете страни в деликтното правоотношение. В този случай, ако
вина за настъпване на общия вредоносен резултат имат и двете страни в правоотношението,
то се преценява коя от тях по-голяма от другата, а ако се приеме, че двете вини са
равнозначни, обезщетението се намалява поравно. Освен тези два критерии, като критерий
за намаляване на обезщетението се използва справедливостта, при която съдът по свое
усмотрение, след преценка на всички факти, определя размера на съпричиняването. Всеки
един от тези критерии сам по себе си не може да послужи за намаляване на размера на
дължимото обезщетение, поради което следва същите да бъдат прилагани съвместно един с
друг при отчитане на всички обстоятелства, имащи значение за настъпването на
непозволеното увреждане и степента на вредоносния резултат.
Във всички случаи намаляването на обезщетението следва да отчита реалния принос
на увреденото лице в настъпването на вредоносния резултат, който в някой случай може да
бъде по-голям от този на деликвента.
Съпричиняването по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД възлага на увреденото лице задължението да търпи
негативните последици от него, изразяващи се в намаляване на обезщетението. Същото
обаче не поражда субективни права за деликвента и не може да бъде релевирано от него чрез
самостоятелен иск или чрез предявяване на насрещен такъв в случаите на предявен иск за
обезщетение за вредите от непозволеното увреждане.
Касае се за право, което може да бъде предявено само по пътя на възражението, като
с оглед на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК съдът не е задължен да извършва
служебна проверка за наличието на съпричиняване, което следва и от самата разпоредба на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, където е посочено, че обезщетението може да бъде намалено, а не че се
намалява задължително. С оглед на това, за да бъде въведено в предмета на производството,
това възражение следва да бъде заявено от ответника в срока за отговор на исковата молба.
Доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на
ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, поради
което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за
установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване,
което може да бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на
съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му
не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и
обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства. Тези
изводи могат да бъдат направени само след съвкупната преценка на всички установени по
делото факти и обстоятелства, които са от значение за наличието или не на съпричиняване,
както и на събраните във връзка с тях доказателства.
В срока за отговор на исковата молба, ответното застрахователно дружество е въвело
в предмета на производството възражение за съпричиняване на вредонносния резултат
изразяващо се в движение по средата на пътното платно, вместо в неговата най-лява част.
5
Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че пешеходката се е движила правомерно по пътното
платно, тъй като не е имало тротоари и банкет, като пътното платно е било без маркировка и
ширина недостатъчна за отделяне на две пътни ленти, при липса на означения за пешеходна
пътека. Според заключението на вещото лице инж. М по назначената в
първоинстанционното производство комплексна СМАТЕ, пешеходката се е движила по
пътното платно преди водачът на товарния автомобил да предприеме мА.ра на заден ход, т.е.
не е се е появила внезапно.
Съобразявайки и механизма на настъпването на ПТП, не може да се направи извода,
че пострадалата е способствала за вредоносния резултат като е създала условия или е
улеснила неговото настъпване, тъй като същата се е движила правомерно по пътното
платно, с оглед липсата на тротоар или банкет, като в момента на преминаване покрай
товарния автомобил, същият е бил спрян между двете пресечки, поради което пострадалата
не е могла да го въприеме като евентуална опасност, нито да допусне, че след нейното
преминаване, ще потегли на заден ход и ще я блъсне.
Водачът на лекия автомобил от своя страна е нарушил както разпоредбата на чл.40,
ал.1 от ЗДвП, тъй като е започнал движение назад, без да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, така и разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗДвП, тъй като при липса на огледало за
задно виждане, което да му осигури възможност за непрекъснато наблюдение на пътя зад
превозното средство, не е изпълнил задължението си да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.
Наред с това, ЗДвП, вменява задължение на водача във всеки момент да се
съобразява с пътната обстановка, а при мА.ра на заден ход или пресичане на пешеходна
пътека, да се движи с повишено внимание, а по смисъла на чл.116 от ЗДвП е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, поради което съдът намира, че вината за
настъпване на произшествието е изцяло на водача, който не е спазил горепосочените
разпоредби.
С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
предявения размер от 7500 лева за всеки от ищците, поради което обжалваното решение
следва да се отмени в отхвърлителните части за горниците над 3000 лева до 7500 лева, като
вместо него се постанови друго, с което се присъдят допълнителни обезщетения в размер на
по 4500 лева. Решението следва да се отмени и в частта, с която ищците са осъдени да
заплатят на застрахователя разноски, за горницата над 450 лева до присъдения размер от
1125 лева и адвокатско възнаграждение, за горницата над 768 лева до 1500 лева.
В останалите обжалвани части, решението следва да се потвърди.
По частната жалба:
С определение №262/14.09.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС – Д, съдът е
оставил без уважение молбата на В. Г. И. от гр.Д и И. Г. И. от гр.София по реда на чл.248 от
ГПК, за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от 150
лева, представляваща ДДС върху определеното и присъдено възнаграждение по чл.38, ал.1
от ЗА и редуциране размера на присъдените в полза на ответника разноски.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ДДС адвокати, дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Предвид тази разпоредба, върху минимално дължимото според
Наредба № 1 възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС, които да се присъдят в
полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които
адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Правните услуги,
предмет на договор за правна защита и съдействие, съставляват облагаема възмездна
доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е
6
предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред.
Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС. / Опр. №
60302/02.08.2021 г. по ч. т. д. № 794/21 г., ВКС, II т. о., Опр. № 287/06.07.2022 г. по ч. т. д. №
1360/21 г., ВКС, II т. о. От представеното със списъка за разноски /л.238/ удостоверение от
НАП е видно, че пълномощникът на ищците – адв.Н. Д. е регистриран по ЗДДС, поради
което върху присъденото възнаграждение в размер на 750 лева, следва да се прибавят и 20%
ДДС, поради което обжалваното определение в тази част следва да се отмени, като се
постанови друго, с което в полза на адвоката на ищците се присъди ДДС в размер на 150
лева. По отношение присъдените с решението разноски в полза на ответника, от
приложените в първоинстанционното производство доказателства се установява, че
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лв. с включен ДДС, от
което съобразно охвърлената част от исковете са присъдени 1500 лева. Размерът по
съображение за прекомерност е възразен от ищците. Съдът като съобрази чл.7, ал.2, т.4 от
Наредбата № 1 от 09.07.2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията към датата на приключване на устните състезания в първата инстанция
установи, че с оглед материалния интерес – 25000 лева, минималното възнаграждение е в
размер на 1536 лева с ДДС, поради което с оглед фактическата и правна сложност на делото,
договореното и заплатено възнаграждение в размер на 1920 лева, не се явява прекомерно, с
оглед на което обжалваното определение в тази част, следва да се потвърди.
С оглед изхода от обжалването, отправеното своевременно искане, представения
списък на разноските и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на въззивниците следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото по
делото адвокатът на въззивниците е осъществил безплатна адвокатска помощ,
процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗА.
Съобразно уважената част от жалбата /9 000 лева/, в полза на адв. Н. Д. следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер от 1440 лв. с ДДС, съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищците В. Г. И. от гр.Д и И. Г. И. от гр.София, следва да
бъдат осъдени да заплатят на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК *********, направените от
дружеството разноски във въззивното производство, съразмерно отхвърлената част на
исковете, в размер на 484.80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №59/20.06.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС - Д, в частта
с която е отхвърлен предявения от В. Г. И. от гр.Д против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София, иск с
правно основание чл.432 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за
горницата над 3 000 лева до 7500 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ЖК „В“, ул. „С С“ № 7, ет. 5, ЕИК ********* да заплати
на В. Г. И. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Д, ЖК „Д“ № 4, ет. 2, ап. 5, сумата от
4500 (четири хиляди и петстотин) лева, представляващи допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от наследодателя му М Г.а Т ЕГН **********, починала
на 11.03.2021 г. в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2017 г., виновно причинено от водач
на товарен автомобил марка „ФОРД“ , модел „ТРАНЗИТ“ , рег. № ХХ ХХХХ ХХ,
7
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано от 19.05.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение №59/20.06.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС - Д, в частта
с която е отхвърлен предявения от И. Г. И. от гр.София против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, със седалище гр.София, иск с
правно основание чл.432 от КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за
горницата над 3 000 лева до 7500 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ЖК „В“, ул. „С С“ № 7, ет. 5, ЕИК ********* да заплати
на И. Г. И. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. София, ЖК „Л“ № 276, вх. Г, ет. 8, ап.
33, сумата от 4500 (четири хиляди и петстотин) лева, представляващи допълнително
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя му М Г.а Т ЕГН
**********, починала на 11.03.2021 г. в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2017 г.,
виновно причинено от водач на товарен автомобил марка „ФОРД“ , модел „ТРАНЗИТ“ , рег.
№ ХХ ХХХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.
София, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ,
считано от 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
ОТМЕНЯ решение №59/20.06.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС - Д, в частта
с която В. Г. И. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр.Д, ЖК „Д“ № 4, ет. 2, ап. 5 и И. Г.
И. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. София, ЖК „Л“ № 276, вх. Г, ет. 8, ап. 33 са
осъдени да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ЖК „В“, ул. „С С“ № 7, ет. 5,ЕИК ********* разноски, за
горницата над 450 лева до присъдения размер от 1125 лева и адвокатско възнаграждение, за
горницата над 768 лева до присъдения размер от 1500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение №59/20.06.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС - Д,
в останалата обжалвана част. ОТМЕНЯ определение
№262/14.09.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС – Д, в частта с която съдът е оставил
без уважение молбата наВ. Г. И. от гр.Д и И. Г. И. от гр.София по реда на чл.248 от ГПК, за
изменение на решение №59/20.06.2022 г. в частта за разноските, чрез присъждане на сумата
от 150 лева, представляваща ДДС върху определеното и присъдено възнаграждение по
чл.38, ал.1 от ЗА.
ИЗМЕНЯ решение №59/20.06.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС - Д, на осн.
чл.248, ал.3 ГПК, като
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ЖК „В“, ул. „С С“ № 7, ет. 5, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Н. Д., адвокат при ШАК, служ. адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ 2,
офис 1, като пълномощник на В. Г. И. от гр.Д и И. Г. И. от гр.София, сумата от 150 (сто и
петдесет) лева, представляващи ДДС върху присъденото с решението адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство в размер на 750 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Г. И. от гр.Д и И. Г. И. от
гр.София срещу определение №262/14.09.2022 г. по т.д.107/2020 г. по описа на ОС – Д, в
частта с която е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за
разноските, чрез намаляване размера на присъдените в полза на ответника разноски.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ЖК „В“, ул. „С С“ № 7, ет. 5, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Н. Д., адвокат при ШАК, служ. адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“ 2,
офис 1, като пълномощник на В. Г. И. от гр.Д и И. Г. И. от гр.София, сумата от 1440
8
(хиляда четиристотин и четиридесет) лева, с включен ДДС – адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№656/2022 год. по описа на ВнАС, на
основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В. Г. И. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Д, ЖК „Д“ № 4, ет. 2,
ап. 5 и И. Г. И. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. София, ЖК „Л“ № 276, вх. Г, ет. 8,
ап. 33 да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК -
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, ЖК „В“, ул. „С С“ № 7, ет. 5,ЕИК ********* направените
от дружеството разноски във въззивното производство, съразмерно отхвърлената част на
исковете, в размер на 484.80 (четиристотин осемдесет и четири лева и 80 ст.), на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9