Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 04.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на шести юли през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 1830 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 2014,55 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 298,13 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ***, срещу И.П.М., ЕГН **********,***,
в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено
заявление от ищеца по ч.гр.д.№633/16 по описа на РС-Плевен, която е връчена на
длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал писмено възражение. Твърди,
че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е
поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- апартамент,
находящ се на адрес *** с аб.№***. Твърди, че
като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла
на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет, като съгласно ал.2,
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен
и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани
във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки”
бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на
задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на
ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към
заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.12.2012г. -
02.02.2016г. и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна
собственост на адрес гр. ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "***. Твърди, че сумите
за ТЕ за периода от 01.11.1999г. - 30.04.2015г. за процесния имот са
начислявани от “Топлофикация - Плевен” ЕАД по изготвяни отчети от
фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
Топлоснабдяването. Посочва, че
претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-155,85 лв.,
енергия, отдадена от сградна инсталация- 315,02 лв., услуга дялово
разпределение- 105,06 лв. Твърди, че се
извършва разпределение на реален отчет, на уредите за дялово разпределение,
монтирани в имота на ответника. Отправя се искане, за постановяване на решение,
с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за
сумата 575,93 лева за главница за периода 01.12.2012 г. – 02.02.2016 г. и лихва
върху главницата в размер на 105.73 лева за периода: 04.02.2013 г. до 01.02.2016
г. и законната лихва върху главницата от 10.09.2015 г. до изплащане на
вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 633/2016г.
по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в
който оспорва иска. Счита, че недопустима се явява претенцията за периода
01.12.2012г. до 02.02.2013г. Излага съображения, че съгласно законовите норми /чл.111. б.В от ЗЗД/, заплащането
на топлофикационни услуги се явява периодично плащане, дължимо ежемесечно.Съгласно
разпор.на чл.111, б.В, предл.последно от ЗЗД- "с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за периодини плащания." Твърди, че молбата
за издаване на заповед за изпълнение е депозирана та 03.02.2016Г., следователно
- за периода от 01.12.2012г. до 02.02.2013 г. иска се явява недопустим като
погасен по давност и моли производството по делото в тази му част да бъде
прекратено. Счита, че така предявеният иск се явява основателен за периода
01.02.2013г. до 31.12.2015г. , като дължимите суми съгласно справката на ищеца,
са както следва: главница - в размер
на 464,46лв.и лихва - в размер на
99.05лв. и разноски за производството
- общо в размер на 207,22лв. са заплатени на ищеца на дата 14.04.2016г., поради
което към настоящият момент за ищеца не е налице правен интерес от водене на
настоящето производство, т.к. иска се явява погасен чрез плащане. В тази връзка
– намира за неоснователни и ненужни са доказателствените искания на ищеца за
привличане на трето лице, за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и на
осн.чл. 192,ал.1 от ГПК, поради което моли да бъдат оставени без уважение.
Моли, да бъде прекратено като
недопустимо производството досежно иска за периода 01.12.2012г. до 02.02.2013г.
/като погасен по давност съгл. чл. 111, 6.В, предл.последно от ЗЗД/ и да бъде
прекратено производството за
периода 01.02.2013г. до 31.12.2015г., за който иска е погасен
чрез плащане. Претендира направените деловодни разноски.
По делото е конститиран като трето лице-помагач на страната на ищеца ***
със седалище и адрес на управление: ***, което не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Заявление от 20.10.2010г., И.П.М. е
поискал да бъде открита партида за отопление и топла вода от 20.10.2010г., тъй
като от 20.08.2010г. е закупил жилището от ***. Описан е като приложен към
молбата НА № 57, том.7, дело 632/2010г. Не се спори между страните, че
ответника е собственик на топлоснабдения имот- апартамент, находящ се на адрес ***
с аб.№***. Установява се от НА № 57, том 7, рег.№ 5572, дело № 632/2010г.
на ***, че И.П.М. е придобил правото на собственост върху апартамент, находящ
се на адрес *** на дата 20.08.2010г.
По делото са представени Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Плевен”ЕАД на потребители
в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „Топлофикация-Плевен”ЕАД
и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от
отвеника по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Топлофикация Плевен”
ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”.
Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено
продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на
ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено,
че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока
по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което
са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването
на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Ответника признава вземането на ищеца, чиято
изискеумост е настъпила след 01.02.2013г. до 31.12.2015г. в размер на 464,46
лв. за главница и лихва за забава за периода от 90,05 лв., а за тези преди
посочената дата прави възражение за изтекла погасителна давност.
Установява се от Препис-извлечение от сметка,
което не е оспорено от ответника по делото, че дължимата сума за доставена
топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника по делото за периода от 03.02.2013г.
до 31.12.2015г. е в общ размер от 464,46 лв., а лихвата за забава върху
дължимите месечни суми за топлоенергия е в размер на 90,05 лв. за периода от 04.02.2013г.
до 01.02.2016г.
Установява се от Вносна бележка № ***., че за
абонатен номер *** И.М. е извършено плащане на *** на сумата от 464,46 лв. за
главница по гр.д.№ 1830/2016 да периода от 01.02.2013г. до 31.12.2015г.
Установява се от Вносна бележка № *** че за
абонатен номер *** И.М. е извършено плащане на *** на сумата от 90,05 лв. за лихва
по гр.д.№ 1830/2016 да периода от 01.02.2013г. до 31.12.2015г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 575,93 лв.
Не е спорно между страните, че ответника И.П.М. е
потребител/клиент на топлинна енергия в качеството си на собственик на имот,
находящ се в сграда- етажна собственост, за която е сключен договор за
топлоснабдяване.
Съдът намира, че страните са в облигационно
правоотношение при общи условия, по силата но което ответника дължи на ищеца суми
за топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация,и такса мощност,независимо
от това,че в обекта няма такава инсталация,с оглед разпоредбите на чл.112в от
ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ.
От представеното Препис-извлечение от сметка, което не е оспорено от ответника по делото, се
установява, че дължимата сума за доставена топлоенергия до топлоснабдения имот
на ответника по делото за периода за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2015г. е
в общ размер от 575,93 лв., а за периода от 01.02.2013г. до 31.12.2015г. са в
размер на 464,46 лв. Сумите не са оспорени от ответника по делото, а се
признават.
Предвид изложеното ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за
отопление, за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация и за услуга дялово
разпределение. С оглед разпоредбите на чл.112в от ЗЕЕЕ и
чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация за отопление
и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при
което и с оглед разпоредбата на чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да
участва в ползите и тежестите на тази обща вещ съобразно с частта си. Както се
приема и в Решение №5/22.04.2010г. по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд
на РБ, заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците и носителите
на вещни права. То следва от факта,че сградната инсталация е обща част по
предназначение, от която никой не може да се откаже, поради което и плащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. В случаите на чл.153,ал.6
от ЗЕ, в които потребители в сграда-етажна собственост прекратят топлоподаването в имотите си,
същите остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съдът намира, че беше установено вземането на ищеца по отношение на ответника
в претендирания размер от 575,93 лв.
При този извод за основателност на предявената претенция, съдът е длъжен да
разгледа направеното възражение за частично погасяване на вземането по давност
за периода от 01.12.2012г. до 02.02.2013г. Съдът приема, че вземането на
"Топлофикация Плевен" ЕАД спрямо ответника е периодично плащане по
смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), по отношение
на което се прилага специалната норма на
тригодишен давностен срок. С решение № 168/22.12.2009 г., постановено по т.
дело № 408/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Търговска колегия,
Второ отделение по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че задълженията на
потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в ОУ падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима специалната норма за давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съдебната практика е уеднаквена и в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГК на ВКС относно понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от
Закона за задълженията и договорите, което се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В случая правопораждащия факт е възникналото облигационно
правоотношение, породено от договора за продажба на ТЕ от "Топлофикация Плевен"
ЕАД на потребителите за битови нужди, а падежа на задълженията е точно
определен на равни интервали от време. Страните не спорят, че купувачите на ТЕ
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което е отразено
и в приетите по делото общи условия, както и, че при неизпълнение на
задължението в срок дължат лихва за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са
процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). Следователно, задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни, а според общите условия
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. При липсата на твърдения и
доказателства за спиране или прекъсване на давността, съдът приема за погасени
по давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече
от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 03.02.2016г., с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 03.02.2013
г., а такива са задълженията за заплащане на доставена топлоенергия за периода
от 01.12.2012 г. до 02.02.2013 г. включително. Непогасената по давност и
дължима от ответника главница за които суми изискуемостта е настъпила след 03.02.2013г.-
т.е за периода от 03.02.2013г. до 31.12.2015г.
е в размер на 464,46 лв. съгласно извършените самостоятелни изчисления от съда на
основание чл.162 ГПК и съобразно неоспореното препис-извлечение от сметка,
както и приемането за безспорно на това обстоятелство между страните по делото.
Поради което искът се явява непогасен по давност за сумата от 464,46 лв., а за разликата до
предявения размер от 575,93 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност. По делото са представени доказателства от ответника за плащане на
сумата от 464,46 лв. по сметка на ищеца по делото на дата 14.04.2016г., като в
основанието за плащане е записано: „за главница по гр.д.№ 1830/2016 да периода
от 01.02.2013г. до 31.12.2015г.“ Делото е образувано с подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на 03.02.2016г., а настоящото исково
производство е образувано на 18.03.2016г., поради което плащането е извършено
след обрадуване на делото, на на основание чл.235 ГПК следва да бъде
съобразено, поради което следва искът в частта за сумата от 464,46 лв. и за периода
от 01.02.2013г. до 31.12.2015г. да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в
хода на процеса.
По искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 105,73
лв.
Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния. С оглед установеността на претендираните задължения на ответника по
делото за заплащане на главница за процесния период, макар и частично погасена
по давност, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в размер на
законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането
на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след
изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин
на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за
изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е
необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок,
потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Доколкото
не се спори от страните, че не са извършени плащания на суми за главница и
лихва за процесния период, съдът приема, че предявения в обективно кумулативно
съединение акцесорен иск за лихва за забава също е доказан по основание.
При този извод следва да
бъде разгледано направеното възражение за погасяване по давност. Вземанията за
лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на главницата,
когато те са капитализирани, когато са присъдени със съдебно решение и когато
главното вземане е погасено по давност - по аргумент от чл. 119 от ЗЗД. Извън
тези случаи вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност
по силата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Съдът приема, че главницата за
релевантния период е погасена по давност от 01.12.2012 г. до 02.02.2013 г.
включително, поради което и вземането за лихва е погасено по давност за същия
период. Следва да се съобрази по отношение на акцесорното вземане за лихва за
периода от 03.02.2013 г. до датата до която се претендира лихвата - 01.02.2016
г. изтекъл ли е предвидения в закона тригодишен срок, отброяващ се от датата,
на която настъпва изискуемостта на сумите за доставената ТЕ за всеки от
месеците, т. е. падежа на всяко едно от вземанията за месечните суми за
потребена топлинна енергия, която формира главницата. Съобразявайки горното,
неоспореното препис-извлечение от сметка и след самостоятелни изчисления от
съда на основание чл.162 ГПК, съдът определя дължимата лихва за забава върху
главницата от 464,46 лв. и периода от 04.02.2013г. до 01.02.2016г. включително,
в размер от 90.05 лева. Предявения иск е за период, който за който претенцията
не е погасена по давност. По изложените съображения съдът приема, че исковата
претенция за лихва не е погасена по давност за сумата от 90,05 лв., а за
разликата до предявения размер от 105,73 лв., следва искът да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. По делото са представени доказателства от ответника за
плащане на сумата от 90,05 лв. по сметка на ищеца по делото на дата
14.04.2016г., като в основанието за плащане е записано: „за лихва по гр.д.№
1830/2016г.“ Делото е образувано с подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 03.02.2016г., а настоящото исково производство е
образувано на 18.03.2016г., поради което плащането е извършено след обрадуване
на делото, на на основание чл.235 ГПК следва да бъде съобразено, поради което
следва искът в частта за сумата от 90,05 лв. и за периода от 04.02.2013г. до 01.02.2016г.
да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски
от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 84,43 лв. съразмерно с частта на претенцията, която
е заплатена в хода на процеса и за която ответика е станал причина за завеждане
на делото.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него
разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с частта на претенцията, която е заплатена в хода на
процеса и за която ответика е станал причина за завеждане на делото. Своевременно
е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Предявени са два обективно кумулативно съединени
оценяеми иска с цена на иска 575,93 лв. и 105,73 лв. Предвид изложеното материалния интерес по делото е 681,66 лв Минималния размер на
дължимото адвокатско възнаграждение съобразено с материалния интерес е в размер
на 300 лв. Съдът намира, че фактическата и правна сложност на делото не
обуславя по-висок размер на юрисконсултското възнаграждение от минималния
такъв. Претенцията е призната от ответника по делото и производството се е
развило в едно съдебно заседание. Предвид изложеното следва да бъде юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 300 лв. съразмерно с съразмерно с частта
на претенцията, която е заплатена в хода на процеса и за която ответика е
станал причина за завеждане на делото. Предвид гореизложеното следва ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 305,05 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника, направените от него разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 31,02 лв.
съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция като погасена по давност
или неоснователна.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** против И.П.М., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 575,93 лева,
представляваща стойността на
консумирана и незаплатена топлоенергия от ответника за периода от 01.12.2012г.
до 31.12.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
381/04.02.2016г. по ч.гр.д.№633/2016 по описа на РС-Плевен, от които за сумата от 464,46 лв. като
погасен чрез плащане в хода на процеса, а за разликата до целия предявен размер
от 575,93 лв. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *** против И.П.М., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 105,73 лева,
представляваща представляваща лихва за забава върху сумата от 575,93 консумирана и незаплатена топлоенергия от
ответника за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2015г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 381/04.02.2016г. по ч.гр.д.№633/2016 по описа на
РС-Плевен, от които за сумата от 90,05
лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса, а за разликата до целия
предявен размер от 105,73 лв. като погасен неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.П.М., ЕГН **********,*** ДА
ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 84,43 лв.
направени разноски за производството по ч.гр.д.633/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.П.М.,
ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД
гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 305,05
лв. направени по делото разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 ГПК,“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ПЛАТИ НА И.П.М., ЕГН **********,*** сумата от 31,02
лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач, на страната на ищеца *** със седалище и адрес на управление: ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: